№ 167
гр. Перник, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200399 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7893277, с който на С. С.
С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 01.08.2023г. в 17:05 часа в гр.
Перник, път І-6, км 84+450, спирка Метал, тъй като при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван лек
автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ******* със скорост от 99 км/ч, при
което превишението е 19 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 120СС88.
Санкционираното лице С. С. С., чрез пълномощника си адв. Б. В. от
КАК, излага в жалбата конкретни съображения за незаконосъобразност на
издадения ЕФ и моли за неговата отмяна. Прави възражение за описание на
нарушението, като твърди, че не е вписано обстоятелството, че процесния
участък се намира в населено място, което счита, че е довело до ограничаване
правото му на защита. Претендира за допуснато нарушение на процесуалните
правила, като изказва съмнения, че е изготвен протокол по чл. 10, ал.1, т.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-
1
532 от 12.05.2015г.). Поддържа теза за недоказаност на нарушението по
безспорен начин като счита, че неправилно е приложен законоустановения
толеранс съгласно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Твърди,
че наказанието е наложено на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП, като
наказващият орган не е доказал, че нарушението е извършено в условията на
повторност. Претендира за заплащане на направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Жалбоподателят С. С. С. не участва лично и не се представлява от
упълномощен защитник в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в
съда, при условията на евентуалност, е направено искане за редуциране на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като се прави
възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, пред компетентния съд и в предвидения преклузивен срок,
предвид отбелязаната дата в приложената разписка, удостоверяващата, че на
23.02.2024г. фиша е бил връчен на санкционираното лице, и поставеното на
07.03.2024г. пощенско клеймо на плика, с който жалбата е постъпила по
пощата.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 01.08.2023г. в 17:05 часа на път І-6, в участъка на км 84+450, спирка
Метал, намиращ се в рамките на гр. Перник, преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 120СС88 заснело движещият се, с посока към гр.
София, лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ******* със скорост от 102
км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. М.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 04.08.2022г. с № 1158р-6123.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на С. С. С., ЕГН **********. В
2
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ. Със същия след приспадане на толеранса
от минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост над 100 км/ч отчетената скорост е редуцирана на 99 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 19 км/ч,
с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от регистрация на пътни превозни средства
доказва, че към момента на заснемане на нарушението С. С. С., ЕГН
********** е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното,
съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания с
регистрационен номер автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие
за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата
на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено.
В изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. е индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на
което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – път І-6, км 84+450, спирка Метал, намиращ се в района на гр.
Перник, като са посочени режимът на измерване, който е бил стационарен,
посоката на движение на контролираните моторни превозни средства (от гр.
Радомир към гр. София), като задействането на автоматизираното техническо
средство е било насочено в посока приближаващия се трафик. Вписано е, че
ограничението на скоростта в участъка на км 84+450 е въведено с пътен знак
В26 с цифрово означение 80 км/ч, променящо общото ограничение от 50
км/ч, валидно за населено място, което категорично се доказва и от приетото
по делото писмо изх. № 11-00-96 от 29.03.2024г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с приложената към него извадка от схема за
организация на движението в процесния участък.
Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е
вписало на определеното място името и фамилията си, подписало се е, след
което документът е регистриран с рег. № 1158р-6123 от 04.08.2023г.
3
Същевременно с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е
спорно, че полицейският служител Р. М. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР
Перник, които са определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат
за доказани, поради което и изказаните в жалбата съмнения относно
изготвянето на този документ съдът прие за неоснователни.
В случая, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение -
дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите
кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно
монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на
което е била разположена.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 120СС88, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
4
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка Протокол за проверка № 026-СГ-
ИСИС от 23.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Както съдът посочи по-горе в настоящото решение, фактическата
установеност, отразена в ЕФ се доказва от приложеното в преписката
статично изображение, което съгласно чл. 16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по
упражнения видеоконтрол с автоматизираното техническо средство. В тази
насока е разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, че снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение скорост от 102 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен чл. 16, ал.5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като в ЕФ при определяне на
установената наказуема скорост коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка от минус 3% км/ч
при измерването на скоростта. След приспадане на нормативно определения
толеранс се получава и скоростта за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 99
км/ч, като е конкретизирана и разликата между установената и разрешената
5
скорост - 19 км/ч, поради което и поддържаната в жалбата теза за
недоказаност на нарушението по безспорен начин е несподеляема, тъй като
наказващият орган е взел предвид допустимата регламентирана в Закона за
измерванията грешка. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на
скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното й заплащане. Налице е надлежно описание на
нарушението, тъй като недвусмислено е посочено, че местоизвършването на
деянието е в населено място - път І-6, км 84+450, спирка Метал, намиращ се в
гр. Перник, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и
конкретизира този реквизит. При посочване на всички съставомерни
елементи на деянието направеното в жалбата от страна на санкционираното
лице възражение, че не е вписано обстоятелството, че процесния участък се
намира в населено място е некоректно.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в
изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Наличието на този знак променя общото ограничение, въведено с
чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място, което по несъмнен начин
потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на
нарушението.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 19 км/ч, поради което и законосъобразно отговорността на С.
С. е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП (за
превишаване от 11 до 20 kм/ч), като й е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лв (петдесет лева). Посочената разпоредба обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя, тъй като
предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Без основание са наведените в жалбата твърдения, че наказанието е
6
наложено на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба не е
посочена в обжалвания фиш, като наказващият орган не е и предявил
административнонаказателно обвинение срещу санкционираното лице за
нарушение, което да е извършено в условията на повторност.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът приема, че издаването на ЕФ е
законосъобразно и правилно. Същият съдържа задължителните реквизити
съгласно изискванията на ЗДвП, при неговото издаване не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съдържащите се в ЕФ обстоятелства са
безспорно установени, което води до неговото потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото направеното своевременно искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, следва да се остави
без уважение.
По силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски
в настоящото производство има АНО, който не претендира за такива, поради
което съдът не следва служебно по силата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се
произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 7893277, с който на С.
С. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2
от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от същия закон, установено на 01.08.2023г. в 17:05 часа в гр. Перник, път
І-6, км 84+450, спирка Метал, тъй като при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управляван лек автомобил „Тойота
Аурис“ с рег. № ******* със скорост от 99 км/ч, при което превишението е
19 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 120СС88.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8