Решение по дело №1208/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против Решение № 179/11.10.2024г., постановено по АНД № 565/2024г. по описа на Районен съд Хасково, с което е отменено Наказателно постановление № 754584-F746591/07.02.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Х. С. С., на основание чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие със закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че от приобщените, но необсъдени от въззивния съд писмени доказателства се установявало с категоричност, че санкционираното лице е извършвало търговска дейност в проверявания обект, а не твърдяното от него упражняване на хоби – да извършва ремонт на електроника и ремонтни услуги на автомобилите на негови познати. В тази връзка се сочи легалната дефиниция на „търговски обект“, дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС и се обосновава, че определящо за квалифицирането на един обект като търговски е не простото му посочване като такъв, а факта на извършване на продажби на стоки и услуги във или от него, като в разглеждания случай от събраните и представени писмени и гласни доказателства било доказано, че в проверявания търговски обект се извършвала продажба на ремонтни услуги от лицето Х. С. с цел реализиране на приходи, които не се отчитат по регламентирания от закона ред. По тези съображения се прави искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна Х. С. С., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на касационната жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е Решение № 179/11.10.2024г., постановено по АНД № 565/2024г. по описа на Районен съд Хасково, с което е отменено Наказателно постановление № 754584-F746591/07.02.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Х. С. С., за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., за това че при извършена проверка от органи на приходната администрация на 03.11.2023г. в 13.29 часа на обект – автосервиз, стопанисван от Х. С. С., находящ се в [населено място], [улица], същите установили, че в обекта се извършва продажба без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство. От контролните органи била направена контролна покупка на услуга – смяна на двигателно масло, смяна на маслен филтър и заплащане на труд, на обща стойност 105.58 лв., като сумата била платена в брой на лицето Х. С. С., за което същият предоставил стокова разписка с № **********/03.11.2023г., но не издал фискален бон или ръчна касова бележка от кочан. Било установено също така, че Х. С. С. не бил регистриран като търговец. За извършената проверка бил съставен Протокол серия АА №0113756/03.11.2023г. На 06.11.2023г. била извършена последваща проверка, за която бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0113757/06.11.2023 г. от инспектори в НАП, в който жалбоподателят вписал възражения и с който бил поканен да се яви в НАП на 09.11.2023 г. за съставяне на АУАН. На посочената дата същият не се явил, поради което му била изпратена покана за явяване в 7-дневен срок от получаването й в ТД на НАП-Пловдив, офис Стара Загора. Поради неоткриването му на посочените от него адреси и неявяването му в НАП за съставяне на АУАН, на Х. С. С. бил съставен АУАН №F46591/02.12.2023г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в негово отсъствие и в присъствието на двама свидетели – Л. Б. и Г. Г.. Въз основа на посочения АУАН след запознаване с материалите по административно-наказателната преписка, наказващият орган издал отмененото от районния съд НП.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените писмени такива. Съдът посочил, че НП е издадено от компетентен орган, като в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Приел е, че е налице и коректно посочване на датата на нарушението, която в случая била датата на извършеното от контролните органи проверка – 03.11.2023г. Въпреки това въззивният съд приел, че наказателното постановление подлежи на отмяна, тъй като от административнонаказващият орган не било установено по безспорен начин извършването на административното нарушение, за което е санкциониран Х. С.. Този извод въззивният съд формирал като приел, че лицето срещу което е съставен АУАН, не е задължено лице, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради обстоятелството, че не било доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства същото да е извършвало търговска дейност и проверявания обект да е търговски по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС.

Настоящата инстанция намира решението на районния съд за правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви.

Несподелим от настояща инстанция остава извода на въззивния съд за недоказаност на вмененото на ответника по касация нарушение.

От събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства се установя по безспорен начин, че Х. С. не е изпълнил задължението си за въвеждане в експлоатация на фискално устройство за проверения обект, който има характеристиките на търговски. В случая е без значение, че обектът не е негова собственост, както и твърдението на ответника по касация, че в проверявания обект не е извършвал търговска дейност с цел реализиране на приходи, а единствено упражнявал хобито си да извършва ремонт на електроника и автомобили на свои познати. Съгласно легалната дефиниция дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС – „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Страните не спорят относно установения факт при извършваната проверка, че е осъществена продажба на услуга на стойност 105.58 лв., както и че проверяващите инспектори не са от кръга на познатите на Х. С.. Така следва да бъде направен извод, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице Х. С. е било длъжно да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП ФУ, съгласно законовите изисквания, поради осъществяваната от същия търговска дейност, но не е сторило това, което е нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

В случая следва да бъде обсъдено обаче, че от събраните пред въззивния съд доказателства се установява също, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-74-0113756/08.02.2024г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на Х. С. С., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – автосервиз, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от същото лице, и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В ЗНПАМ е вписано, че за нарушението е издадено Наказателно постановление №754584-F746591/07.02.2024г., с което е наложена административна санкция в размер на 500 лева. Мярката е наложена за констатирано на 03.11.2023 г. нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че при извършена на същата дата от проверяващите в обекта контролна покупка на услуга – смяна на двигателно масло – 6л на цена 77.51 лв., смяна на маслен филтър на цена 13.04 лв. и заплащане на труд на цена 15.00 лв., всичко на обща стойност 105.58 лв., платени в брой на Х. С. С., за заплатената в брой сума от лицето извършило услугата не бил издаден фискален касов бон от фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на Х. С. на 06.06.2024г. и няма данни същата да е била обжалвана.

Съгласно постановеното от Съда на ЕС Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград, според което решение Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

За извършеното от ответника по касационната жалба административно нарушение, едновременно с предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„б“, вр. чл.118 от ЗДДС принудителна административна мярка, в нормативната уредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е предвидено и налагане на глоба.

От това следва, че с налагането на Х. С. глоба на основание чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС с Наказателно постановление №754584-F746591/07.02.2024г., за същото нарушение по 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-74-0113756/08.02.2024г. му е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, е приложена национална правна уредба, несъответна на Директива 2006/112/ЕО. Макар двете мерки да са наложени в отделни и самостоятелни производства – по ЗАНН и по АПК, и държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на две мерки с наказателноправен характер и на практика се е стигнало до двойно наказване на Х. С., което не следва да се допуска.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/11.10.2024г., постановено по АНД № 565/2024г. по описа на Районен съд Хасково.

Решението е окончателно.