№ 108
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600282 по описа за 2022
година
С присъда № 23 от 07.03.2022 г., постановена по НОХД № 400/2021 г.,
Плевенски районен съд признал подсъдимият ИЛ. С. М. – роден на 10.04.1963
г., българин, български гражданин, с постоянен адрес: с. ********, със средно
образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН: ********** за виновен
в това, че на неустановен ден в периода от 19.09.2020 година до 19.10.2020
година в гр. П., обл. Плевен, отнел чужда движима вещ – 1 бр. телевизор
марка „Самсунг“ 65 инча на стойност 881,20 лв.(осемстотин осемдесет и един
лева и двадесет стотинки) от владението на собственика М. Б. М. без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на
основание чл. чл. 194, ал. 1 от НК, вр, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, му
наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: по чл. 42а,
ал. 3, т. 1, във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от десет месеца, която на основание чл. 42б, ал. 1 от НК
да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично; по
чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
Осъдил подсъдимия на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданския
ищец и частен обвинител М. Б. М. сумата от 881,20 лв., представляваща
1
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието
предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането 19.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно-
деловодни разноски в размер на 54.90 лева и по сметка на РС – Плевен
съдебно-деловодни разноски в размер на 80.00 лева, както и държавна такса в
размер на 50.00 лева върху размера на уважения граждански иск, както и
направените разноски за адвокатско възнаграждение от страна на
гражданския ищец и частен обвинител М. в размер на 600.00 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок била депозирана въззивна
жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник - адвокат Р.И., в която се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Счита,
че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и
да постанови нова, с която да оправдае И.М. по повдигнатото му обвинение.
Моли да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна прокуратура
гр. Плевен.
В постъпило на 13.05.2022 г. становище от адвокат Б.Б., повереник на
гражданския ищец и частен обвинител М. Б. М., същият уведомява съда, че
няма да може да се яви в насроченото по делото открито съдебно заседание,
предвид което изразява своето становище по хода, доказателствата и по
същество на делото. Изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, подадена от подсъдимия ИЛ. С. М.. Намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия – адвокат Р.И. поддържа въззивната жалба. Моли съда да уважи
депозираната въззивна жалба, като същият приеме, че от събраните по делото
доказателства не е доказано безспорно, че подсъдимият М. е осъществил
състава на престъплението по чл. 194 от НК. Навеждат се доводи, че
първоинстанционният съд превратно е тълкувал събраните по делото
доказателства и е не е стигнал до правилен извод. Моли съда да отмени
постановената от първоинстанционния съд присъда и да постанови друга, с
която да оправдае подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Плевен
счита въззивната жалба за неоснователна. Намира присъдата за правилна,
законосъобразна и обоснована. Изразява становище обжалваната присъда да
бъде потвърдена.
Подсъдимият ИЛ. С. М. твърди, че не е извършил деянието и моли да бъде
оправдан. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Плевенският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
2
намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
надлежно легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Плевенският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като
в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че присъдата следва да се потвърди поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при следната фактическа
обстановка:
В края на юли, началото на август 2020 г. ИЛ. С. М. и М. Б. М., се
уговорили подсъдимият М. да направи ремонт в дома й в гр. П.. Синът на
М.М. - А. М. по това време работел в Германия и изпращал на майка си пари,
необходими за извършването на ремонтните дейности. М.М. по съвет на И.М.
закупувала необходимите материали за ремонта. И.М. започнал ремонта,
съгласно уговореното. В средата на месец септември 2020 г. М.М. заминала за
Германия за сватбата на един от синовете си и оставила ключове за дома си на
И.М., който трябвало да довърши започнатия ремонт. М. му имала доверие.
Двамата се уговорили след завършването на ремонта, той да предаде
ключовете за дома й на нейната съседка – С. Я.. През целия период на
отсъствие на М.М., И.М. имал достъп до дома й – както и до всички стаи в
него. В една от стаите се складирали вещи, част от обзавеждането на дома.
Една от вещите, намиращи се в помещението бил разположен телевизор
марка „Самсунг“, 65 инча.
На неустановен ден в периода 19.09.2020 г. – 19.10.2020 г. И.М. отишъл до
къщата на М., като се възползвал от нейното отсъствие и достъпа, който имал
до стаята, в която се складирали вещи от покъщнината й и отнел от там 1
брой телевизор – марка „Самсунг“, 65 инча на стойност 881,20 лв.
Подсъдимият, заедно с още едно лице натоварили телевизора през задната
врата на жълт бус, марка „Форд“.
След като пострадалата се върнала в България, установила липсата на
процесната вещ, за което незабавно уведомила органите на реда.
В хода на образуваното досъдебно производство, била назначена съдебно-
оценителна експертиза, чието заключение било прието, като непротиворечиво
и безспорно в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал.3 НПК.
Видно от заключението на последната, пазарната стойност на отнетата вещ
възлиза в размер на 881, 20 лв.
Изводите на първоинстанционния съд, че така изложената фактическа
обстановка се установява от събрания доказателствен материал, а именно:
гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на
свидетелите М. Б. М., С.М.Я., А.С.К., С.И.С., дадени в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция, както и частично от обясненията на
3
подсъдимия ИЛ. С. М., заключението на вещото лице М. М. по изготвена
съдебно-стокова експертиза, приетите по делото писмени доказателствени
средства, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 от НПК,
както и представените по досъдебно производство № 217/2020 година по
описа на РУ-гр. П., преписка № 8046/2020 г. по описа на Районна прокуратура
–Плевен писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК са
правилни и законосъобразни.
Първата инстанция правилно е обсъдила обясненията на подсъдимия, от
които се установява, че същият е работил в Германия заедно със своя
племенник. След като се прибрал в България, племенникът му го помолил да
направи ремонт в дома му в гр. П.. Една седмица след като подсъдимият се
прибрал, започнал ремонта заедно с брат си. Брат му се разболял и
прекъснали временно ремонта. След една-две седмици подс. М. започнал
работа по ремонта със сина си. М. твърди, че уговорката била да му бъде
заплатена сумата от 1000 лв. за ремонта, а племенникът му дал само 300 лв.
М.М., майка на племенника на подсъдимия М., заминала за Германия и
оставила на подсъдимия ключ за дома си, за да може последният да довърши
ремонта. След като племенникът на М. отказал да му заплати уговорената
сума, М. и синът му си намерили работа срещу училище „И.В.“ в гр. П.,
където работили месец и половина. Племенникът му изпратил част от
уговорената сума ремонтът продължил. Синът му два дни ходил сам да
довършва част от ремонтните дейности, след което предал ключовете за дома
на М. на нейната съседка. След около месец му се обадили за изчезналия
телевизор. Твърди, че телевизорът е голям – 65 инча и това не позволява да
бъде натоварен на кола. Пред първоинстанционния съд споделя, не е имало
други работници, които да помагат при извършването на ремонта. Съдът
правилно дал вяра на тази част от обясненията на подсъдимия, в която
същият установява, че е имал достъп до жилището на пострадалата, както и
мотивът за осъществяване на този достъп, а именно за извършване на
ремонтни дейности в дома на посрадалата. Обясненията в тази му част са
непротиворечиви и кореспондират с показанията на всички свидетели по
делото – М.М., С. Я., А.К. и С.С..
Съдът правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия М. в
частта, в която последният твърди, че не той е отнел телевизора. Това
обстоятелство безспорно се установява от приетите по делото свидетелски
показания. От показанията на свидетеля К. се установява, че последният
видял как М., заедно с още едно момче изнася телевизор от дома на
пострадалата и го натоварва на л.а., тип „бус“, марка „Форд“, жълт на цвят. В
хода на досъдебното производство е установено, че не се установили
признаци на интервенция върху патрона на входната врата на дома на
пострадалата, както и данни за противозаконно проникване в процесния имот,
което води до единствения възможен извод, че деецът е имал възможност да
осъществи правомерен достъп до имота на пострадалата. От доказателствата
по делото, се установява, че подс. М. е имал ключ от дома на постр. М., с
4
който достъпът до жилището на пострадалата е бил необходим за довършване
на започнатия ремонт, докато свид. М. била извън пределите на страната.
Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелските
показания на гражданския ищец и частен обвинител М.М., доколкото същите
са еднопосочни, логични, последователни и не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства и приетата от съда фактическа обстановка.
Гражданският ищец и частен обвинител М.М., споделя в показанията си пред
първоинстанционния съд, че в края на юли, началото на август 2020 г.
подсъдимият М. бил в Германия при един от синовете й – А., с когото
двамата се уговорили И.М. да направи ремонт в дома на М., когато се
прибере от Германия. Синът й изпратил парични средства, с които да бъдат
закупени необходимите за ремонта материали. Пострадалата ги закупувала
съветвана от подс. М.. Ремонтът започнал, но тя трябвало да замине за
Германия за сватбата на големия й син. Заминала на 18 или 19 септември,
като оставила ключовете за дома си на подс.И.М., тъй като му имала доверие,
защото бил брат на бившият и съпруг и за да може да продължи ремонта.
Така подс. М. получил свободен достъп до всички помещения до дома на М..
В едно от помещенията, в което се намирали вещи от покъщнината й и
мебели, както и телевизор марка „Самсунг“ 65 инча, който синът й закупил за
рождения й ден. След като се прибрала от Германия, свид. М. забелязала, че
ремонтът в къщата й е недовършен, а закупеният от сина й телевизор липсва.
Обадила се на сина на И.М. – С., за да го попита къде е липсващият
телевизор, тъй като знаела, че помага на баща си в ремонтните дейности, но
той отговорил, че не знае. След това свид. М. подала жалба в полицията.
Показанията й по съществените въпроси, касаещи предмета на доказване се
отличават с последователност, еднозначност и кореспондират с показанията
на останалите свидетели по делото, като съдът не намира противоречия в тях.
Изложеното от свид. М.М. напълно съответства с показанията на
свидетелката Сладелина Миленова Я., която е съседка на пострадалата. Пред
първоинстанционния съд споделя, че след заминаването на М.М. за Германия
в дома на М. са работили И.М. и синът му. На два пъти виждала сина на И.М.
да идва в дома на М.М., като на втория път, в който го видяла й донесъл
ключовете за дома на М., като й казал, че повече няма да работи.
Свидетелката твърди, че от дома й няма пряка видимост към къщата на М.М.
и не е виждала някой да изнася телевизор от дома й. В подкрепа на
показанията на М., е твърдението на Я., че никой друг, освен И.М. и синът му
не са имали ключ за дома на М.М..
Изложените от свидетеля М.М. факти и обстоятелства, намират подкрепа
и в показанията на свидетеля А. К., съсед на М.М.. В показанията си
последният споделя, че къщата му е разположената срещу тази на М.М..
Свидетелят К. посочва, че е имал пряка видимост към дома на М.М.. В
показанията си пред първоинстанционния съд споделя, че от антрето на дома
си видял лека автомобил, тип „бус“, жълт на цвят, марка „Форд“, който бил
паркиран пред дома на М.. Видял подсъдимия М. да носи телевизор с още
5
едно момче, което не познава. Двамата натоварили телевизора в „буса“ през
задната страна. Твърди, че телевизорът бил същият, като подарения от
синовете на пострадалата, марка „Самсунг“. Познал го, тъй като имал
подобен в дома си. Първоинстанционният съд правилно е дал вяра на
показанията на К., доколкото същите са непротиворечиви и съответстват на
приетата от съда фактическа обстановка. Свидетелят е възприел лично и от
близко разстояние факта на установяване на трайна фактическа власт върху
предмета на престъплението.
За изясняване в пълен обем на фактическата обстановка, допринасят
показанията на свидетеля С. И.С.. Свидетелят споделя пред
първоинстанционният съд, че с баща му И.М. извършвали ремонт в дома на
М.М.. След като баща му се разболял, нямало кой да работи в дома на М..
Подсъдимият помолил сина си сам продължил с ремонтните дейности в
имота на пострадалата. Свидетелят С. С. се обадил се на сина на пострадалата
А. М., че привършва ремонта и оставил ключовете за къщата на М. на свид. С.
Я.. Месец, след като оставил ключовете на С. Я., А. М. му се обадил по
телефона и му казал, че липсва телевизор, който се намирал в дома на майка
му. Свидетелят С. отговорил, че телевизор не е виждал в дома на М..
Настоящата инстанция намира, че в частта, в която свидетелят С. твърди, че
на обекта пристигал само и единствено с личния си автомобил БМВ 46 и
никога не е използвал бус, за да се превозва до къщата на М., не следва да се
кредитират. В тази част тези съдът не кредитира показания на свидетеля,
доколкото намира същите за заинтересовани, нелогични, непоследователни,
колебливи и се опровергават по категоричен и безспорен начин от
показанията на свидетелите К. и Я., които са обратна насока. Същите
заявяват, че пред дома на пострадалата, майсторите пристигали само с л.а. тип
„бус“, тъй като пренасяло различни материали до дома на М..
Не се споделя възражението на защитата, касаещо недоказаност на
обвинението и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
При извършената цялостна проверка на правилността на постановения
съдебен акт, предмет на обжалване в настоящето производство, Окръжен съд
- Плевен не констатира нарушение при приложението на материалния закон.
При правилно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд
достигнал до извода, че от обективна и субективна страна подсъдимият ИЛ.
С. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй
като на неустановен ден в периода 19.09.2020 г. – 19.10.2020 г. в град П.
отнел чужда движима вещ – телевизор марка „Самсунг“, 65 инча на стойност
881,20 лв. от владението на М.М., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
За да бъде осъществен състава на престъплението кражба на първо място е
необходимо наказателноотговорно лице да отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои. Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с правилното упражняване на правото на собственост.
6
От обективна страна, предмет на престъплението може да бъде само
чужда движима вещ, която има определена стойност. В настоящия случай
отнетата вещ, а именно телевизор, марка „Самсунг“, 65 инча на стойност
881,20 лв., представлява движима вещ, собственост на пострадалата М.М. с
посочената стойност.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в отнемане на
чуждата движима вещ от владението на трето лице, като изпълнителното
деяния се осъществява чрез прекъсване на чуждата фактическа власт и
установяване на своя такава върху предмета на престъплението. Със своите
действия, подсъдимият ИЛ. С. М. отнел чуждата движима вещ от владението
на М.М., като деянието е довършено с осъществаване на трайна фактическа
власт върху предмета на престъплението, а именно с натоварването на л.а.
„Форд“ и отдалечаване от дома на пострадалата. От така приетата фактическа
обстановка, безспорно се установи, че подсъдимият М. отнел, чужда движима
вещ - телевизор с марка „Самсунг“, 65 инча от владението на свид. М..
От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия М. при
форма на вината пряк умисъл, като същият е предвиждал
общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния
им характер, както и това, че отнема движимата вещ от владението на друго
лице без негово съгласие, като е искал настъпването на тези последици.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че от
анализа на събраните доказателства не се установиха такива, които да
променят изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата
налице ли е извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено ли е
то виновно от подсъдимия, както и останалите обстоятелства, описани от
първия съд при изложение на фактическата обстановка по делото. Съдът
намери за обоснован крайния извод на районния съд, че системата от
доказателства, които взаимно се допълват, в съвкупност водят до единствения
и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
По отношение на наказанието:
При индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд е
направил своя анализ вземайки предвид предвиденото за гореописаното
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК наказание – до осем години лишаване от
свобода и разпоредбата на чл. 54 от НК, като на основание чл. 194, ал. 1 от
НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е определил наказание „пробация“, при
следните пробационни мерки: „по чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 42, ал. 2, т. 1
от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца,
която на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да се изпълни чрез явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, с периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
7
служител за срок от десет месеца. В този смисъл първоинстанционният съд е
определил наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК предоставя възможност на решаващият
съд, когато констатира изключително смекчаващо обстоятелство или
смекчаващи обстоятелства, които по своята същност не са изключителни, но
са многобройни и наред с това прецени, че и най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко за извършеното от дееца престъпление, да
определи наказание под най-ниския предел, ако е предвиден такъв за
съответния състав от особената част на наказателния кодек – по т. 1 от
цитираната разпоредба или по т. 2 да замени предвиденото наказание.
Съгласно константната съдебна практика изключително е това смекчаващо
отговорността обстоятелство, което съществено отличава казуса от типичните
за съответния състав случаи. Многобройни са тези смекчаващи отговорността
обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите и обуславят ниска
степен на обществена опасност на извършеното. При задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства и постановената от първоинстанционния
съд присъда, настоящият съдебен състав не констатира да е налице
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, нито многобройни
такива. Единствено констатираното от решаващият съд е чистото съдебно
минало на дееца, което не може да се цени като изключително смекчаващо
обстоятелство. От друга страна първоинстанционният съд не е отчел като
отегчаващо отговорността обстоятелство родствената връзка между
подсъдимия М. и М.М., чийто телевизор същият е отнел, както и доверието, с
което се е ползвал същият.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че в случая
при индивидуализацията на наказанието не са налице условията за
приложението на чл. 55 от НК. Констатираното смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство не е нито изключително, нито пък са са налице
многобройни такива. А същевременно констатираните отегчаващи
отговорността на подсъдимия М. обстоятелства от своя страна също не
обуславят приложението на посочената разпоредба, тъй като тези отегчаващи
обстоятелства изключват наличието на другата предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК - "най-лекото, предвидено в закона наказание
де се окаже несъразмерно тежко" за дееца. В случая съобразно данните по
делото категорично не може да се направи обоснован извод, че най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимия. Изхождайки от гореизложеното, ПлОС намира, че след като се
съобразят всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства се налага
извода, че ПлРС с необосновано снизхождение е определил на подсъдимия
наказание пробация. Така индивидуализираното наказанието очевидно е
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над
отегчаващите такива, въпреки че такъв превес не се констатира от настоящата
инстанция.
8
Липсата на съответен въззивен протест и съответна частна жалба от
частния обвинител прави процесуално недопустимо увеличаването на
наложеното на подсъдимия наказание от настоящата инстанция.
По предявеният граждански иск, настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че същият следва да бъде уважен за
сумата в размер на 881, 20 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 19.09.2020 г. до окончателното й
изплащане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Размерът на дължимото на
М.М. обезщетение е определено предвид заключението на експерта по
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – стокова
експертиза, съгласно която, стойността на отнетата движима вещ към датата
на извършеното престъпно деяние, възлиза на 881, 20 лв.
С оглед изхода на делото законосъобразно в тежест на подсъдимия са
били възложени сторените по делото разноски.
При извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт не се констатираха основания за
неговото отменяване и макар да се констатираха основания за неговото
изменение чрез увеличаване на наказанието, то поради липсата на
процесуални предпоставки и възможности за това /не е подаден съответен
протест/, Окръжен съд - Плевен намери, че същият следва да бъде потвърден
изцяло.
Водeн от горното, Окръжен съд Плевен на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 от 07.03.2022 г., постановена по
НОХД № 400/2021 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9