Р
Е Ш Е Н И Е
29 24.03.2017г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесети трети февруари 2017
на
Година
в публично заседание в следния
състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П З
Секретар
като разгледа докладваното от
съдия
СТАТЕЛОВА 519 2016
гр.д.№ по описа за год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по смисъла на чл. 200, във връзка с чл. 208, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и във вр. с чл. 422, ал.
1 и сл. от ГПК.
В исковата си молба «Т-С» ЕАД, представлявано
от Изпълнителния директор Г.Б.,***, чрез процесуалния им представител
юрисконсулт Д.Т., срещу В.С.М.,***« се сочи, че на 26.04.2016 г. ищците са
депозирали Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата В.С.М. за 3/180 части от претендираната сума, ведно със
заявление срещу още 16 други длъжници за заплащането в условията на разделна
отговорност, съобразно с квотите им на право на собственост върху недвижим
имот, за обща сума от 3 251,99 лв., от които главница – 2 838,06 лв.,
представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода 01.03.2013
г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за забава в размер на 336,56 лв.
за периода от 30.04.2013 г. до 01.04.2016 г., сумата от 64,25 лв.
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период,
ведно с 13,12 лв. -обезщетение за забава върху тази сума. Ищците претендират и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на
задължението. Сочат, че Районен съд – Панагюрище със свое определение,
постановено по гр.д. № 346/2016 г. е издал заповед за изпълнение срещу
длъжницата М., срещу която заповед В.М. е възразила.
В исковата молба се сочат обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането на дружеството-ищец, а именно: В.М. притежава в съсобственост с други
лица топлоснабден имот, представляващ апартамент № 43 с административен адрес:
***, за който е отреден абонатен № 065710 и в който е консумирана топлоенергия,
без същата да бъде заплатена на предоставилото я дружество. Твърдят, че
съгласно Закона за енергетиката – всички собственици и титулири на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или самостоятелно отклонение, са клиенти на топлоцентрала и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл. 140, ал.1, т.2, на
отоплителните тела в имотите си и следва да заплащат цена за топлоенергия при
условията и реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяване. Сочат, че топлопреносното предприятие осъществява продажбата
на топлоенергия съгласно публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от «Т С» АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които общи условия
се изготвят от «Т С» и се одобряват от КЕВР. Дружеството-ищец твърдят, че
ответницата е използвала доставената от дружеството топлоенергия през периода
01.03.2013 г. до 30.04.2015 г., като същата не е погасила задължението си.
«Т.С. ЕАД молят съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на В.С.М., че същата дължи сума в размер на 3/180- от общото
задължение в размер на 3 251,99 лв. или сумата от 54,21 лв.,
представляващи 47,31 лв.- главница, формирана от стойността на незаплатена
топлинна енергия през периода 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. и 5,61 лв. –
законна лихва за забава от 30.04.2013 г. до 01.04.2016 г., както и сумата от
1,07 лв., представляваща дължима сума за разпределение на топлинна енергия за
процесния период, ведно с 0,22 лв. обезщетение за забава върху тази сума и
ведно със законната лихва върху цялото задължение, считано от 26.04.2016г. –
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК молят като трето лице-помагач на страната
на ответника да бъде привлечено «Т С» ЕООД със седалище и адрес на управление:***,
които извършват дяловото разпределение на топлоенергията на процесното жилище.
Сочат, че това искане е обусловено от факта, че на основание чл. 146, ал.1 от
Закона за енергетиката и чл. 51 от Наредбата за
топлоснабдяването, «Т.С. ЕАД има сключен договор при общи условия с «Т С»
за извършване на услугата дялово разпределение на топлоенергия между клиенти и
СЕС и именно по предоставени от тях данни, дружеството-ищец са остойностявали
топлоенергията за процесния период.
Молят да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, при която вещото
лице -специалист-топлотехник, след като се запознае с материалите по делото и
прегледа наличната документация в «Т.С. ЕАД и «Т С» ЕООД да отговори на
следните въпроси: 1. Какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за
процесния период; 2. Като вземе предвид отчетите на уредите за дялово
разпределение в имота на ответницата, да установи в съответствие с нормативната
уредба ли е извършено разпределението на топлоенергията през процесния период
за недвижимия имот на ответницата от страна на «Т С» ЕООД; 3. Да посочи на
каква стойност са изготвените изравнителни сметки от «Т С» ЕООД и за какви
периоди; 4. Да установи какъв е размерът на дължимите суми за топлоенергия,
потребена от ответниците през процесния период по месеци, като се посочи и
общата стойност и по компоненти – за топлоенергия; за отопление на недвижим
имот; сума за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; сума за
топлоенергия за БГВ, както и сума за топлоенергия за общите части на сградата;
5. Да установи дали сумите за топлоенергия на имота са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката; 6. Отчислявани ли
са за сметка на «Т С» ЕАД технологичните разходи на топлоенергия в абонатната
станция и 7. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, преминал ли е
първоначлна и последващи метрологични проверки, съгласно изискванията на Закона
за измерванията.
Молят да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото
лице- счетоводител, след като се запознае с документацията в счетоводството на
дружеството и материалите по делото, както и със заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, да отговори на следните въпроси: 1. Платени ли
са сумите за топлоенергия, касаещи процесния период; 2. Да посочи през кои
месеци са въвеждани в информационната система на «Т.С. ЕАД изравнителните
сметки, изготвени от ФДР за имота на ответниците за процесния период и на каква
стойност са тези изравнителни сметки; 3. Да посочи какви суми за топлоенергия
са приспаднати или следва да бъдат довнесени от въведените изравнителни сметки
за суми за топлоенергия, на коя дата и по отделни месеци; 4. Да посочи размера
на дължимите суми за топлоенергия за процесния период - Главница, общо и по
отделни пера, а именно: суми за топлоенергия за процесния период, за отопление,
суми за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, суми за топлоенергия за
БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на топлоенергия за процесния
период; 5. Да посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от
датата на изпадане на ответницата в забава до 01.04.2016 г. общо и за отделните
месеци.
В законоустановения срок ответницата В.С.М. депозира писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че действително искът е допустим и основателен,
тъй като ответницата е наследница, а на това основание и съсобственик на жилище
в гр. София, за което дружеството-ищец е предявило заявление за издаване на
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 364/2016 г. по описа на Панагюрския районен
съд. Твърди, че реално не е ползвала жилището за периода, през който
дружеството-ищец претендират неизплащане на топлинна енергия и лихва за забава.
Сочи, че ниският правен интерес и размера на претендираната сума обезсмисля
организирането на защита и ангажирането на доказателства по предявения иск,
поради което на основание чл. 237 от ГПК моли съда да приеме, че признава
претенцията по предявения установителен иск, която сума е заплатена по сметка
на ищцовото дружество.
Представя следните писмени доказателства в копие: Вносна бележка от
02.11.2016 г. за сумата от 54,21 лв.
По делото е приобщено като доказателствен материал ч. гр.
дело
№364/2016г. по описа на Панагюрския районен съд.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството– ищец
не изпращат представител. Депозират молба, в която сочат, че поддържат
предявения иск и претендират разноски, тъй като ответницата М. е станала
причина за завеждане на настоящото гражданско дело. Претендират се й разноски
по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК- за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата В.С.М., редовно призована, се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат Р К от Пазарджишка адвокатска колегия, не
оспорва вземането, признава предявения от „Т-С» ЕАД иск и моли постановяване на решение по смисъла на чл. 237 от ГПК.
С оглед приложените към исковата молба писмени
доказателства, а именно: Договор при Общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в, ал.2 от Закона за енергетиката № 313/11.07.2011г.; Ценоразпис за
дейностите, включени в минималния пакет за услугата «Дялово разпределение»;
Протокол от Общо събрание на Етажна собственост- 3 бр.; Договор № 834/01.10.2001г.
с «Т С» ЕООД; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 26.04.2016г.; Искова молба от 12.04.2013г.; Удостоверение за наследници №
1951/25.06.2012г., издадено от Община Столична, Район «Триадица»- за
наследниците на К Г Б; Извлечение по
фактури- 2 бр.; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
«Т С» АД на потребители в град София; Вносна бележка от 02.11.2016г. по сметка
на ищцовото дружество,
може
да се направи извода, че искът е основателен, тъй като всички доказателства са в подкрепа на твърденията на
ищцовата страна. На тях не се противопоставят други, които да ги оборват.
Ответницата
направи пълно признание на иска, от една страна
като е внесла дължимата сума по сметка на „Т.С.“ ЕАД, така и в открито съдебно заседание. От друга
страна съдът констатира, че съгласно приложената вносна бележка от 02.11.2016г., ответницата М. е превела дължимата сума
по сметка на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 237
от ГПК, при наличие на такова признание не се
налага събирането на други доказателства. Настоящото решение се основава на
признанието на иска от страна на ответницата М. и
искът следва да бъде уважен.
Спазени
са изискванията на чл.
237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по по смисъла на чл. 200, във връзка с чл. 208, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД и във вр. с чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК, за основателен и доказан.
С
оглед извършеното плащане от страна на ответницата М., искът за сумата от 54,21 лв., представляващи 47,31 лв.- главница, формирана
от стойността на незаплатена топлинна енергия през периода 01.03.2013 г. до
30.04.2015 г. и 5,61 лв. – законна лихва за забава от 30.04.2013 г. до
01.04.2016 г., както и сумата от 1,07 лв., представляваща дължима сума за
разпределение на топлинна енергия за процесния период, ведно с 0,22 лв.
обезщетение за забава върху тази сума и ведно със законната лихва върху цялото
задължение, считано от 26.04.2016г. – датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането,
следва да бъде отхвърлен, поради факта, че задължението е изплатено от
ответницата още преди предявяване на писмения отговор по исковата молба.
Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.
237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. Съдът констатира,
че ответницата В.С.М. е внесла сумата от 54,21лв. по сметка на «Т.С. ЕАД още на 02.11.2016г., когато е удовлетворена
основната искова претенция.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по претенцията на
ищцовото дружество за разноски, като осъди ответницата В.М. да заплати сумата
от 55,00лв., представляваща държавна такса.
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв., тъй като настоящия спор, с оглед цената на иска и
направеното от ответницата признание на иска още на 02.11.2016г., не се
отличава с особена правна сложност, като процесуалният представител на ищцовото
дружество не се е явявал в открито съдебно заседание, а е изпращал молби.
По
изложените съображения и на основание чл. 200, във
връзка с чл. 208, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и във вр. с чл. 422, ал. 1 и сл. от ГПК и във връзка с чл.
237, ал.1 ГПК, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от «Т-С» ЕАД, с ЕИК- *********, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Б.,***, установителен иск срещу В.С.М., с ЕГН- **********,***«Оптиколектрон»
бл.1, вх.А, ет.5, ап.13, за това, че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което В.С.М. има задължение към «Т-С» ЕАД, в
размер на 3/180(три сто и осемдесети) ид.ч. от общото задължение в размер на
3 251,99 лв.(три хиляди двеста петдесет и един лева и деветдесет и девет
стотинки) или сумата от 54,21 лв.(петдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки), представляващи 47,31 лв.(четридисет и седем лева и тридесет и една
стотинки)- главница, формирана от стойността на незаплатена топлинна енергия
през периода 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г. и 5,61 лв.(пет лева и шестдесет и
една стотинки) – законна лихва за забава от 30.04.2013 г. до 01.04.2016 г.,
както и сумата от 1,07 лв.(един лев и седем стотинки), представляваща дължима
сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период, ведно с 0,22
лв.(двадесет и две стотинки) обезщетение за забава върху тази сума и ведно със
законната лихва върху цялото задължение, считано от 26.04.2016г. – датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, поради погасяване на
задължението на 02.11.2016г.
ОСЪЖДА В.С.М., с ЕГН- **********,***, да
заплати на „Т-С» ЕАД, с ЕИК-
*********, представлявано от Изпълнителния директор Г.Б.,***, сторените
съдебно- деловодни разноски в размер на на 155,00лв.(сто петдесет и пет лева), представляващи сбор от държавна такса по настоящото
гр. дело в размер на 55,00лв.(петдесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00лв.(сто лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: