№ 15734
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110174154 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца ЗК „УНИКА“ АД срещу ответника „ОЗК - Застраховане“
АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 1 183,87 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“, във връзка с щета № 20110740015 за произлезли за автомобил марка „Дачия“,
модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК вреди, вследствие настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 27.10.2020г., на Автомагистрала „Тракия, в района на 21 км. –
бензиностанция „ЕКО“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от 429,62 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.12.2024 г. до
11.12.2024 г.
Ищецът ЗК „УНИКА“ АД твърди, че на 27.10.2020г., на Автомагистрала
„Тракия, в района на 21 км. – бензиностанция „ЕКО“ е настъпило ПТП, при което
автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК е спрян в района на
бензиностанция „ЕКО“, когато преминаващия покрай него автомобил марка „Джип“,
модел „Гранд Чероки“, с рег. № РА 9... КР не съобразява габаритите на автомобила и
на ремаркето/платформата, и удря автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ в зоната на
предна лява врата, в резултат на което му причинява материални щети. Посочва, че
инцидентът е документиран с Двустранен констативен протокол от 27.10.2020 г., в
който е отразено, че вина за настъпване на произшествието има водача на автомобил
марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № РА 9... КР, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД.
Твърди, че автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК към датата на ПТП
е застрахован по застраховка „Каско на МПС“ в ЗК „УНИКА“ АД със застрахователна
полица № 20074110095, с период на застрахователно покритие от 22.10.2020 г. до
21.10.2021 г., поради което и вследствие на ПТП при ищцовото дружество е
образувана щета № 20110740015. Излага твърдения, че вредите са отстранени в сервиз
1
„Гьошев Ауто“ ЕООД и за извършения ремонт ищецът е заплатил сумата от 1 183,87
лева. С писмо, изпратено по електронната поща, на 17.02.2021г. е предявил за плащане
пред ответника „ОЗК Застраховане“ АД регресна претенция по щета № 20110740015. С
писмо от 11.03.2021 г. ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение по
предявената застрахователна претенция. Поради това, в настоящото производство
ищецът претендира от ответника заплащането на сумата от 1 183,87 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение, както и сумата от 429,62
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2021г. – 11.12.2024г.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал
отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдения
механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и
излага съображения, че с поведението си водачът на автомобил „Дачия“, модел
„Дъстър“, с рег. № СВ 9... АК е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като към
момента на съприкосновението между двата автомобила, вратата на увреденото МПС
е била отворена и не се е съобразил с интензитета на движение на автомагистралата.
Твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
причинените щети, а цените са прекомерно завишени. Оспорва иска за мораторна
лихва поради неоснователност на главния иск. Претендира разноски в производството.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
С оглед становищата на страните за безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са отделени
следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Автокаско“ между ищцовото дружество и собственика на
увреденото МПС - „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК към момента на
реализиране на риска, наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на автомобил
марка “Джип”, модел “Гранд Чероки” с рег. № РА 9... КР към датата на ПТП,
настъпило на 27.10.20120г. на Автомагистрала „Тракия“ със сочените в исковата молба
участници, както и изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно
обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения
2
по делото двустранен констативен протокол от 27.10.2020г., съставен от участниците в
процесното ПТП, приложените по делото уведомление за щета, опис на щети по
претенция, преводно нареждане, както и от заключението на приетата и неоспорена
автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 27.10.2020г., около
08:00 часа, на АМ „Тракия“, в района на бензиностанция „ЕКО“ – 21-ви км., водачът
на автомобил “Джип”, модел “Гранд Чероки” с рег. № РА 9... КР предприема маневра
за потегляне, вследствие на което реализира ПТП със спрелия, с отворена врата л.а.
„Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не
може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е
издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този
подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят
за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/
протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл.
2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени
само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
2 протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в
който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието.
Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП
двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от
водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и
обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното
фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на
доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан свидетелят К. Н. В., водачът на л.а. „Дачия“, модел
„Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК. Свидетелят си спомня процесното произшествие.
Случило се на бензиностанция „ЕКО“ на автомагистрала Тракия. Бил спрял да
зарежда. На колонката, при качване в автомобила, същият потеглил напред, при което
свидетелят се навел за да дръпне ръчната спирачка. В този момент чул изпукване и
видял, че предна лява врата е обърната обратно. Посочва, че джип с ремарке, който
зареждал зад него, тръгвайки и преминавайки покрай него закачил вратата на
автомобила. След като го подминал, свидетелят В. настигнал превозното средство и
спрял водача, който не видял какво се е случило, тъй като ударът бил причинен от
3
самата платформа, закачена за джипа. Подписали и двустранен констативен протокол
за ПТП.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че застрахователното събитие е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил “Джип”, модел “Гранд Чероки” с рег. № РА 9... КР, който е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно които
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
водача на лек автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК, следва да бъде
изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по
реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице съпричиняване, е необходимо извършеното
действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице,
с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение №
99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по
т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о.). Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП
и Правилника за прилагане на ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание
да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо 5
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.,
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на увреденото лице, с което то обективно е създало предпоставки за
настъпване на увреждането. Дали поведението на увреденото лице е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва
да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз
основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на
съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в
конкретния причинен процес (в този смисъл Определение № 3306 от 09.12.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1488/2024 г.).
В настоящия случай съдът намира, че възражението на ответника за
съпричиняване на ПТП от другия водач се явява основателно. Съгласно чл. 95, ал. 1
ЗДвП, на която се позовава ответникът, водачът и пътниците могат да отварят врата,
да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението. В разглеждания случай се установи еднозначно,
че това правило е нарушил водачът на л.а. „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9...
АК, който при качване в автомобила и навеждането си за да дръпне ръчната спирачка
/показания на свидетеля В./, е следвало да се съобрази и с останалите участници и
водачи на МПС, които през това време са се опитвали да излязат от бензиностанцията
и с оставяне на предна лява врата отворена, е затруднил движението им. Т.е. с
4
поведението си е способствал за настъпване на ПТП, като приносът съдът определя на
20 %.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по лек автомобил
Ауди са получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него. Налице са
предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на
пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите, до размера на 80 % от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима
за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е 1632,19 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от
застрахователната сума, която не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане
на овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Между страните не се спори, че ищецът ЗК „Уника“ АД е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1183,87 лв. в полза на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил – „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК, за
което свидетелства и представеното банково извлечение от 15.12.2020г. Предвид това
дължимото застрахователно обезщетение от ответника съответства на стойността,
необходима за възстановяване на автомобила, но не повече платеното от
застрахователя към застрахования, в случая 1183,87 лева. След отчитане на
определения процент съпричиняване, дължими остават 947,10 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по
регреса обезщетение. Видно от представеното по делото писмо по електронен път,
ищцовото дружество е изпратило преписката с доказателствата на 17.02.2021г., като с
писмо изх. № АЗ 15-6138/11.03.2021г. ответникът е отказал да изплати обезщетение по
застрахователната претенция. Следователно за процесния период на забавата от
05.12.2024г. до 11.12.2024г., вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по реда
на чл. 162 ГПК в размер на 345,86 лв., до който размер искът е основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата над него до пълния претендиран размер от 429,62 лв.
искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска, като от направени разноски в
размер на 100 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит в.л., 40 лв. депозит свидетел и 564
лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор № 36/27.11.2024г., дължими са
763,20 лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете и от разноски за депозит 40 лв. и 250 лв. и
5
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са 78,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, по предявените осъдителни искове с правно чл. 411
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 947,10 лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“, във връзка с щета № 20110740015 за произлезли за автомобил марка
„Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № СВ 9... АК вреди, вследствие настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 27.10.2020г., на Автомагистрала „Тракия, в района
на 21 км. – бензиностанция „ЕКО“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане, и за сумата от
345,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.12.2021г.
до 11.12.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 947,10 лв. до
сумата 1183,87 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за разликата над
345,86 лв. до сумата 429,62 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКА“ АД, ЕИК *********, сумата 763,20 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 78,00 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6