Решение по дело №18/2020 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Карлово, 13.08.2020 година

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

с участието на секретаря Цветана Чакърова, като разгледа НАХД № 18 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         С наказателно постановление № ** година на Началник група ПП при Р.н.М.К.н.А.С.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

         Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

         Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,  не изпраща представител.

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

         Разгледана от съда е  неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На *** г., служители н.Р.н.М.К.Г. и Ж. изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението. При посещение на пътно-транспортно произшествие, възникнало около 16.30ч. на гл. път I-6 при км. 217+150м. на територията на О.К., констатирали, че участник в произшествието е лек автомобил Форд Фокус с рег. № ** с водач жалбоподателя, който се движил  от с. А.. към гр. К... Автомобилът при пристигането им бил в канавка. От водачът узнали, че не е имало друг участник в произшествието, а тъй като пътното платно било мокро и се касаело за участък с поредица от завои, не е успял с избраната скорост да вземе завоя, излязъл е от него, преминавайки в отсрещното платно, след което е излязъл от пътя и се е ударил в канавката. По автомобила полицейските служители констатирали материални щети, които описали в протокол за ПТП.

 За констатираното от свидетелят Г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № ***., в който е отразено, че на същата дата около 16:30 часа на гл. път I-6 при км. 217+150м. с посока на движение от с. А. към гр. К., управлява лек автомобил Форд Фокус с рег. № **, собственост на Т..ООД Булстат ** от гр. С.и при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с пътните условия и с релефа на местността /мокър път на десен завой/, поради което излиза вляво извън пътното платно и се удря в отводнителна канавка, с което причинява ПТП с материални щети по автомобила, с което е нарушил чл.  20 ал. 2 от ЗДвП. В АУАН жалбоподателят вписал, че няма  възражения.

         Възоснова на съставения АУАН, компетентният за това орган, съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед № ***г. . на Министъра на вътрешните работи, Началникът на група ПП при Р.н.М.К. е издал обжалваното наказателно постановление.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

         Съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение  съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП – тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадени са ясни и коректни описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

По делото са налице еднопосочни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по  чл. 20  ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с пътните условия и релефа на пътя, същият е бил мокър, а участъкът на движение – поредица от завои, вследствие на което е предизвикал ПТП, тъй като при избраната скорост не е успял да вземе завоя, излязъл е от пътя и се е ударил в канавка. Поради установеното правилно поведението му е било квалифицирано като нарушение по  чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл неоснователни са възраженията му, че скоростта му на движение е била в рамките на ограничението, предвид, че не е санкциониран за превишаване на разрешената скорост по смисъла на чл. 21 от ЗДвП, а за несъобразена такава. За да се приеме, че дадено превозно средство е управлявано със съобразена скорост следва избраната от водача скорост на движение да е такава, че да му позволява да спре пътното превозно средство, когато възникне опасност за движението. След като жалбоподателят не е успял да вземе завоя, нито да спре, а се е ударил в отводнителната канавка, е управлявал автомобила с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. На следващо място, неоснователно е и възражението, че в наказателното постановление не било отразено, че върху мокрия път е имало и запрашаване и се е образувал слой от кал. Посоченото освен, че е недоказано, не изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като дори и да е имало такова запрашаване, явно не е съобразил поведението си при управлението на автомобила и с това пътно условие. Отделно от това съгласно чл. 189  ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по тази закон имат доказателствена сила до доказване на противното, и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя и на това основание следва да се приемат за доказани посочените в АУАН обстоятелства.

Правилно е определена приложената от административно-наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, както и по вид наказанието, които следва да бъде наложено. Относно размера на глобата от 200.00лв., то същата е наложена в предвидения в разпоредбата фиксиран размер и не подлежи на корекция.

Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **година на Началник група ПП при Р.н.М.К. с което на А.С.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.