Р Е Ш Е Н И Е № 262228
гр.Пловдив, 16.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16555 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба М.С.Г. срещу Кооперация Елит 97, с която са предявени да искове
с правно основание чл. 60 ЗК, във връзка с чл. 33, ал. 3 ЗК и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
посочва, че е член-кооператор при ответника със 100 дяла. От 2014г. кооперацията спряла да зачита правата
й и да изплаща дивиденти. Твърди, че за периода от 2014г. до 2018г. и се дължи
сумата от общо 1400 лева, от които 600 разпределени като дивиденти от продажба
на имоти по решения от 2014г. и 2015г. и 800 лева, разпределени като дивиденти
от наеми за периода 2013-2016г., като решенията за това били взети съответно
през 2014, 2015, 2016 и 2017г. Иска се осъждането на ответника да заплати
сумите, както и обезщетение за забава в размер на 229.38 лева върху сумата от
600 лева за периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г.
С уточнение от 17.03.2020г. посочва 5 решения на ОС на кооперацията за
разпределение на дивиденти, на които основава всички свои претенции, като с
молба от 18.05.2021г. конкретизира, че сумата от 600 лева от продажба на имоти
е разпределена като дивидент с решения на ОС от 2014г. и 2015г. и се отнася за
периода 2013-2014г.
С молба от 17.03.2020г. ищцата предявява нова претенция за сумата от 7650
лева, която не е приета за съвместно
разглеждане с определение от 24.04.2020г.
Ответната страна, в
срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията. Твърди, че ищцата не е член на кооперацията, като представения
протокол от 2007г. би неистински. Твърди, че не била вписана промяна по
партидата на кооперация, защото решението което било взето в тази насока било
отменено по иска на ищцата. За средствата от продажбите на имущество през
2019г. не било взето решение за разпределение на дивиденти. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на дивидентите за периода 2013-2016г.,
а по отношение на сумата от 600 лева дивиденти за продадени ДМА твърди, че не е
вземано решение за разпределението им. Иска се претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
С определение от о.с.з. проведено на 15.07.2021г. бе допуснато изменени
на претенцията предявена за периода 2013-2016г., като същата бе увеличена от сумата
от 800 лева на сумата от 900 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В чл. 60
от Закона за кооперциите е предвидено изрично защита на всички имуществени и
неимуществени права, които произтичат от кооперативното правоотношение. В
случая ищцата е с валидни членствени права, като е била приета с решение от 23.03.2007г. на ОС на кооперацията.
Решението е подписано от председателя на ОС и протоколчика, като няма данни да
е било оспорвано, съответно отменено, поради което е породило своето действие. Поради
това съдът намира, че ищцата е
легитимирана да води делото. Искът е допустим и съдът
дължи произнасяне по съществото на спора.
Първо следва да се посочи, че след внимателен прочит на
исковата молба се констатира, че всички главни искове заведени от ищцата са за
плащането на дивиденти от страна на кооперацията. В тази насока следва да се имат
предвид уточненията на исковата молба (лист 59 и 66), в които, за да обоснове
исковете тя се позовава изрично на взетите от ОС решения за разпределение на
печалбата. Направеното разграничение за произхода на средствата- от рента, от
продажба на имоти или друго, както и разделянето на сумите на две части (600
лева и 800 лева, изменена на 900) не променят извода, защото представляват
направени от страната квалификации за произхода на разпределените средства.
Основанието на претенциите не се променя, а то се извлича от изложените
твърдения за взети от ОС на кооперацията решения за разпределение на печалбата.
Правото
на дивидент е иманентна характеристика на членствените права на всеки един
член-кооператор – чл. 9, ал. 1, т. 6 ЗК. Изобщо при наличието на
членствено правоотношение с търговец, лицата, които членуват в ТД или
кооперацията притежават имущественото право на дивидент. Правото на дивидент е
имуществено субективно право на член-кооператора да получи част от
реализираната печалба. Правото на дивидент е различно от облигационното вземане
за разпределен дивидент. За да може то да се трансформира в конкретно право на
дивидент – облигационно изискуемо и ликвидно вземане към кооперацията, следва да се реализира фактическият състав, с чието
възникване законът свързва пораждането на това вземане. Първата предпоставка е
изтичането на финансовата година, като според § 2 от ДР на
ЗСч отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година.
Втората предпоставка е приемането на годишния финансов отчет, а третата -
решението на ОС на член-кооператорите за разпределението на печалбата след
изслушване на заключението на контролния съвет – чл. 15, ал. 4, т. 5 ЗК . Със завършването на този фактически
състав абстрактното право за получаване на дивидент се
превръща в ликвидно и изискуемо вземане в полза на
член-кооператора към кооперацията. С оглед
изложеното реализирането на конкретното право на дивидент е обусловено от
редица предпоставки, елементи от правопораждащия фактически състав- изтичане на
финансовата година, приемане на годишния счетоводен отчет и баланс, решение на
ОС за разпределение на реализираната печалба.
В
настоящия случай тези предпоставки са изпълнени, защото
ищцата е член на кооперацията, съгласно решението от 2007г. и от ОС са били
взети описаните в исковата молба решения за разпределение на печалбата,
обективирани в следните протоколи № 7 от 25.04.2014г., № 8 от 06.06.2014г., № 9
от 24.04.2015г., № 10 от 15.06.2016г. и № 11 от 16.06.2017г.
Предвид
горното предявената претенция за изплащането на дивидент се явява установена по
основание.
По
отношение на размера на претенцията бяха представени съставените от
кооперацията списъци за разпределение на сумите, като от тях е видно, че всички
кооператори, притежаващи над 99 лева дялово участие са получили пълния размер
на разпределените дивиденти, съответно 594 лева относими за финансовата 2013г.-
лист 163, 600 лева за финансовата 2014г.- лист 170, 200 лева за финансовата
2015г.- лист 159 и 100 лева за финансовата 2016г.- лист 166. В два от списъците
не е посочено дяловото участие на всеки кооператор при разпределението, но то
може да бъде изведено от описанието в останалите и от намиращото се по
приложеното гр. д. № 15735/2015г. на ПРС копие на книга на имуществата. От нея
се установява и дяловото участие на ищцата, като на лист 227 от делото, под
номер 148 в книгата тя е записана с 83.50 дяла. Наред с това се установява и
допълнителна дялова вноска от 16 лева- лист 245 и 246 от приложеното дело. Така
дяловете на ищцата се установяват на 99.50, поради което на нея се е дължал
пълният размер на разпределените дивиденти, които за периода се равняват на
общо 1494 лева.
Предвид
този извод следва да се разгледа направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
Законът
за задълженията и договорите е установил различна
погасителна давност за различните вземания. Общата погасителна давност според
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при
които законът не е определил друг специален давностен срок, а именно такъв е
предвиден в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗК която предвижда, че давностният срок за получаване на дивидент е 3
години.
Погасителната давност е институт на гражданското право, установен в
обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на
субективните граждански права. Правните норми, които я уреждат, са императивни.
Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление /възражение/ пред съд правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Погасителната давност служи за гарантиране на
правната сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, датата, на която общото събрание
на кооперацията е взело решение за приемане на ГФО за съответната година и за разпределение на дивидента, е началният
момент, от който започва да тече тригодишният давностен срок за получаване на
дивиденти. За дължимите за процесния период дивиденти, той е изтекъл както
следва: за финансовата 2013 година този давностен срок е изтекъл на 06.06.2017 г.; за финансовата 2014 година- е изтекъл на 24.04.2018 г., а за финасовата 2015 година - е изтекъл на 15.06.2019 г. Исковата молба
(наименована жалба) е подадена първоначално пред адм. съд на 04.10.2019г.,
поради което 3-годишният срок не е изтекъл единствено за финансовата 2016г., за която
решението за разпределение е взето на 16.06.2017г.
Не се
споделя възражението на ищцата, че уредения в чл. 14, ал. 2 ЗК давностен срок
за дивидент се отнася само за прекратяване на членственото правоотношение.
Независимо дали става въпрос за дивидент за текуща година или при прекратяване
на членство, вземането се погасява с предвидената специална погасителна давност.
Няма причина разпоредбата да се прилага единствено за дивиденти при
прекратяване на членствено правоотношение, защото същата се намира в раздел
втори на закона, където са уредени всички права и задължения на кооператорите,
вкл. правилата за възникване и прекратяване на членството.
Ето защо
претенцията е основателна единствено за сумата от 100 лева за 2016г. и до
пълния размер от общо 1500 лева следва да бъде отхвърлена.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Възникналото задължение за заплащане на
дивидент е без срок за изпълнение. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава
е необходима покана. В случая така не се твърди да е отправяна, нито се
установява по делото.
Ето защо тази претенция е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С
оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът след да
заплати на ищцата сумата от 5.55 лева разноски за д.т. и 17.35 лева за адв.
възн. съразмерно на уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 1036.39 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗППК „Елит 97“, ЕИК *********, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- представляваща
вземане за дивидент за финансовата 2016 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сумата от 100 лева ДО сумата от общо
1500 лева за финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и като ОТХВЪРЛЯ претенцията за 229.38 лева обезщетение за забава за
периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г. върху дивидент от 600 лева.
ОСЪЖДА ЗППК „Елит 97“, ЕИК *********, да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, сумата от 22.90 лева- разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********, да заплати на ЗППК „Елит 97“, ЕИК *********, сумата от 1036.39 лева- разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.