№ 573
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Н.В. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201262 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на Т. Т. Т., ЕГН ********** чрез адв. Г. Х.
против наказателно постановление (НП) № 22-0769-004187/11.04.2023г., издадено от
Началник Група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Т. Т. Т. е наложена
„глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят се явява в първо заседание, но
не и в следващо и не изпраща представител.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж., която
оспорва жалбата, счита, че НП е влязло в сила, моли за потвърждаване на НП и претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Относно възражението, че жалбата не е допустима и НП е влязло в законна сила на
13.02.2025г., следва да се посочи следното: НП е издадено на 11.04.2023г. и е изпратено за
връчване по местоживеене на лицето в ОД МВР ***, РУ *** л. 22 като е постъпила докладна
записка от 28.06.2023г. л. 23-24, че на посочения адрес лицето не било открито и след
проведен телефонен разговор посочило, че се намира в гр. София, поради което и НП било
изпратено за връчване от СДВР. Представя се докладна записка л. 25, че лицето не се
намирало на адреса на 28.07.2023г. и след проведен разговор по телефон обяснило, че се
намира в провинцията като му било разяснено, че следва да се яви в приемна на МВР, за да
получи НП. На 31.07.2023г. и на 02.08.2023г. отново бил проведен разговор по телефон, но
лицето не се явило и преписката е върната в ОД МВР Бургас. Съгласно писмо 3382р-31348
невръчено НП е върнато в ОД МВР Бургас на 07.08.2023г. Едва на 29.01.2025г. наказващият
орган направил отбелязване върху НП на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН и вписал влизане в
сила на 13.02.2025г. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
1
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая от събраните доказателства не се
установява поради каква причини наказващият орган приема дата на връчване отбелязаната
29.01.2025г., от която започва да тече и срокът за обжалване. Опитите за връчване на НП са
осъществени през 2023г., след което преписката е била върната в ОД МВР сектор ПП още на
07.08.2023г., въпреки допълнително изисканите материали наказващият орган не посочи
поради каква причина е отбелязана датата 29.01.2025г. върху НП след като последният
телефонен разговор с лице, представило се Т. е проведен месец август 2023г. Няма данни да
е правена справка за нов адрес на лицето, да е било търсено отново на известните адреси,
поради което и съдът не намира, че е направено надлежно отбелязване върху НП и не се
съгласява, че НП е влязло в законна сила на 13.02.2025г., поради което счете жалбата за
допустима предвид липсата на доказателства за датата на надлежно връчване на 29.01.2025г.
на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради която я разгледа по същество.
На 21.11.2022 г. в 21:40 ч. Т. Т. Т. в гр. Бургас на път Първи клас № Е773 км.491 до
Бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП – 1, като водач управлява лек
автомобил „***“, рег. № *** със скорост 132 км/ч, при максимално допустима скорост в
населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението било установено и
заснето със стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, с
отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Участъка бил сигнализиран с пътен знак Е-
24.
Представена е декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС на 12.12.2022г., с
която Т. Т. Т. е посочен като водач, който също попълнил декларация, че е управлявал МПС
на посочения ден, място и час. Представена е връчена покана по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с
декларацията от жалбоподателя по чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът към датата на
нарушението е управляван именно от него.
С оглед на така установеното, и тъй като в указания в поканата срок за явяване на Т. за
съставяне на АУАН, същият не се явил, бил съставен АУАН в негово отсъствие за нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и изпратен за връчване по местоживеене от СДВР л. 19
като АУАН е връчен съгласно отразеното в него на 23.02.2023г. В срока по чл.44 ал. 1 от
ЗАНН не е подадено писмено възражение.
Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на
11.04.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си
противоречат.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция“, видно
от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Спазен е срока по чл. 34 ЗАНН, тъй като
нарушителят е установен към момента на попълване на декларация – 12.12.2022г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, тъй
като наказващият орган е открил кой е нарушителя на датата на подаване на декларация.
2
АУАН е съставен на 25.12.2022г., а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок на 11.04.2023г. Не е изтекла и абсолютна давност за преследване. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Този състав не намира допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН или НП като са спазени разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. От доказателствата безспорно се установява, че процесното
нарушение е било констатирано и заснето със стационарна радарна система /АТСС/
MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9, изготвена е снимка с отчетен толеранс на измерената
от -3%, като е представен протокол за монтаж на пътни знаци и други средства за
сигнализиране на пътищата на територията на гр. Бургас, от който е видно, че пътен знак Е
24 /контрол с автоматизирани технически средства или системи/ е монтиран на главен път I-
6 и в двете посоки на участъка кв. Ветрен – гр. Бургас.
Представен е протокол от проверка № 02-СГ-ИСИС/09.02.2022г., съгласно който
MultaRadar с фабр. № 00209D32D4F9 съответства на одобрения тип. Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. Номерът на техническото средство е ясно посочен в снимката,
както и в АУАН и НП като липсват такива доказателства, които да наведат съда на съмнение
относно техническа неизправност на АТСС.
От представената по делото снимка се вижда изображение на рег. номер на процесния
автомобил, а именно ***, посочено е и мястото на нарушение.
Видно от приложения АУАН и НП ясно е посочено време, място, установената скорост,
отчетеното превишение и приложимата разпоредба като именно разпоредбата на чл. 21, ал.
2 ЗДвП е тази, която определя, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, както е
направено в случая. Въведеното ограничение на скоростта е сигнализирано с пътен знак, но
следва да се посочи, че се касае и за населено място, където общото ограничение, в случай,
че липсваше пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. В случая е налице
отклонение от правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като е било въведено ограничение от 80 км/ч
с пътен знак В-26, поради което и правилно нарушението е квалифицирано като такова по
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собствеността и декларация от собственика на МПС.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че Т. е управлявал процесното МПС
на посочената дата и час съгласно представените декларации по чл. 188 ЗДвП.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 80 км/ч, по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ясно, конкретно и точно е
описано времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби, както и
правилно е определена и санкционната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая се касае за превишение 52 км/ч. и правилно е определен размера на глобата и
кумулативно предвиденото три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство.
Ето защо по мнение на този съдебен състав правилно е определено административното
3
наказание, което е във фиксиран размер и наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди като наказващият орган правилно е определил
размера на санкцията и не подлежи на изменение.
С оглед изхода на спора основателна е претенция за на разноски на АНО, които се
дължат на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ съобразно потвърждаването на наказателното
постановление в размер на 80 лева, като се отчита фактическата и правна сложност на
делото и жалбоподателят следва да бъде осъден да ги заплати.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-004187/11.04.2023г., издадено
от Началник на Група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на Т. Т. Т. ЕГН
********** за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП на Т. Т. Т. е наложена „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД МВР Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4