№ 426
гр. Разград, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100091 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.45 във вр. с чл.76 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от М. Я. Р., с която е предявен частичен иск срещу
ЧСИ Г. С. за заплащане на сумата 3 000 лв. обезщетение за причинени
имуществени вреди от нарушаване на разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че действията на ответника по ИД 131/2015 г. по описа на
ЧСИ №761 Г. С. нарушават разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, че същият е бил
длъжен и е могъл да осъзнае нарушението и да предвиди вредите; че с тези си
действия й е принил имуществени вреди, изразяващи се в ненамаляване на
задължението на ответника, причинна връзка между действията на ответника
и вредите.
Ответникът твърди, че правилно е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 от
ЗЗД. Същият признава плащанията, посочени в исковата молба, но сочи, че с
част от сумата следва да се погасят таксите към ЧСИ.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
Изпълнително дело №131/2015 г. по описа на ЧСИ Г.С. е образувано срещу
ищцата по настоящото дело М. Я. Р. въз основа на изпълнителен лист, издаден
от РС – Кубрат по ч.гр.д.№54/2013 г. Същият /л.46/ е за сумата5 9172,47 евро
просрочена главница ведно със законната лихва върху нея, считано от
05.02.2013 г. до окончателното изплащане, 526,19 евро лихва за периода
20.07.2021 г. – 04.02.2013 г., 252,25 лв. държавна такса и 502,25 лв.
юрисконсултско възнаграждение, дължими на „Банка „ДСК“АД
Представените по делото и неоспорени от страните платежни документи са
предмет на проверка на назначената по ищцата съдебно-счетоводна
експертиза.
Същата е установила, че ищцата е извършвала ежемесечни плащания по
1
изпълнителното дело за времето от 15.07.2021 г. до 10.07.2024 г., като по този
начин е платила общо сумата 6290 лв. При осчетоводяване на тези суми е
открита грешка на ЧСИ при осчетоводяване на едно от платежните
нареждания, в което ищцата е превела сумата 250 лв., като е посочила, че от
тях 100 лв. са за погасяване на задължението по процесното изпълнително
дело №131/2015 г. и 150 лв. по изп.д.№545/2013 г., но съответният служител е
разменил сумите и е отразил плащане на изп.д.№131/2015 г. в размер на 150
лв. на това се дължи разминаването между сумата, посочена като платена от
ищцата в исковата молба – 6240 лв. и тази, установена от в.л. като платена в
счетоводството на ЧСИ.
Според същата експертиза, ако погасяването на отделните задължения се
извърши в реда, посочен от ищцата, а именно – първо главница, след това
лихва и накрая разноски, с цялата платена сума от 6290 лв. следва да бъде
погасена главницата, в който случай остатъкът от същата би бил в размер на 5
273,79 лв. В счетоводството на ответника сумата от 6290 лв.е разпределена,
както следва: сумата 477,14 лв. за такси по т.31 и т.26 от Тарифа на ЧСИ,
187,50 лв. – за такси по т.1,т.3, т.5, т.9 и т.20 от Тарифа на ЧСИ; разноски по
гр.дело, държавни такси – 252,25 лв., разноски по изпълнително и гражданско
дело – адвокатско възнаграждение - 890,25 лв.; лихви за периода 20.07.2012 г.
– 04.02.2013 г. в размер на 536,19 евро, респ. 1048,79 лв. и законна лихва
върху главницата от 11 563,79 лв. от 01.04.2015 г. в размер на 3 434,07 лв., от
което следва, че цедента ОТП Факторинг България са получили сума в общ
размер на 5 812,86 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от
ЗЗД, тъй като исковата сума се претендира като обезщетение за причинени от
ответника на ищцата имуществени вреди. За да бъде направен извод за
наличие на фактическият състав на непозволеното увреждане по делото
следва да се установи действие или бездействие на ответника, което да е
противоправно, виновно /като за целите на гражданската отговорност вината
се презюмира – чл.45, ал.2 от ЗЗД/ и от същото да са произлезли имуществени
вреди за ищеца, т.е. неговото имущество да се е намалило, респ. в случая
неговото задължение да не е намаляло със сумата, с която би намаляло, ако не
беше извършено твърдяното от ищеца действие.
В случая се твърди, че при осчетоводяване на получената от ответника сума,
периодично внасяна от ищцата, първият е допуснал нарушение на правилата
на чл.76 от ЗЗД, като според ищцата в случая следва да се прилага
разпоредбата на ал.1 от този текст, а не на ал.2, както сочи ответника.
Разпоредбата на ал.1 на чл. 76 от ЗЗД сочи, че този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Респ. ал.2 от същия текст регламентира, че когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Основанието, на което е извършено едно плащане, т.е. причината, поради
която плащането е извършено, е от съществено значение в отношенията
между платеца и получилото плащането лице, като меродавна за това е волята
на платеца. Разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД намира приложение само при
2
наличието на няколко еднородни задължения, т.е. ако по делото е установено
по категоричен начин, че действително извършилият плащането длъжник е
имал към момента на плащането няколко еднородни задължения към същия
кредитор, т.е. такива, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено
по основание и размер. Ако длъжникът има към кредитора си само едно
задължение, напр. по договор за кредит, какъвто е настоящия случай, то
всички извършени спрямо кредитора плащания касаят именно този дълг.
В изпълнителния процес, в т.ч. и в процесното изп.д.№131/2015 г., при
частично плащане, което кредиторът не може да откаже поради провеждането
на принудително изпълнение, съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД се погасяват в
определена поредност най-напред разноските, след това лихвите и накрая
главницата. Доказателства кредиторът да е направил изявление, че е готов да
получи частично плащане при различни условия и поредност не са
представени, следователно няма основание да се дерогира разпоредбата на
чл.76, ал.2 от ЗЗД. Последната не предвижда забрана страните да уговорят
друга поредност за погасяване на задълженията извън посочената в закона, но
тази уговорка следва да е двустранно постигната, като поредността не може
да бъде наложена едностранно на кредитора от неизправния длъжник. Ако в
хипотезата на чл.76, ал.1 от ЗЗД в полза на длъжника по няколко еднородни
задължения е предоставено право на избор кое от тях да погаси първо, то в
хипотезата на чл.76, ал.2 от ЗЗД, приложима при наличието на един главен
дълг, длъжникът няма право едностранно да избира дали да погаси първо
главницата или някое от акцесорните й задължения.
Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е съществуването на
едно задължение, което се формира от поне два от посочените в законовия
текст елемента.
Във вр. със задължението за заплащане на обезщетение за забава при
условията на чл.86 от ЗЗД, чийто размер се определя като законна лихва, за
погасяването на което е прихваната по-голяма част от платената сума, следва
са се вземе предвид постановеното в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Тотка Калчева и
Емил Томов, че „ Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на
парично задължение настъпва при условията и в поредността почл.76, ал.2 от
Закона за задълженията и договорите .
За да стигне до този извод ТР приема, че „По отношение на изпълнението на
паричните задължения законът не прави разграничение между различните
видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна.
Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл.81,
ал.2 от ЗЗД . Законодателно уредената отговорност на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 от ЗЗД е съизмерима със
законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя
паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора
има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от
дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за
разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването
му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за
главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на
главницата и на определените по договора или начислените до деня на
плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и
3
принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 от
ЗЗД , налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл.76,
ал.2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената
по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б“в“ от ЗЗД
в сравнение с общата погасителна давност за главницата“.
Предвид гореизложеното Съдът намира, че действията на ответника във
връзка с осчетоводяване на направените от ищцата плащания не са
противоправни, поради което не стои въпроса за изследване на останалите
елементи от фактическия състав за възникване на отговорност за непозволено
увреждане по ЗЗД.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника и
направените от него разноски по делото, а именно заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ М. Я. Р., ЕГН ********** с адрес
гр.К.**********, обл.Разград срещу Г. Ш. С., регистриран като ЧСИ с рег.
№761 с адрес гр.Р.********* за заплащане на сумата 3 000 лв. обезщетение за
причинени имуществени вреди от нарушаване на разпоредбата на чл.76 от
ЗЗД, претендирана като частичен иск.
ОСЪЖДА М. Я. Р., ЕГН ********** с адрес гр.К.**********, обл.Разград ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Ш. С., регистриран като ЧСИ с рег.№761 с адрес
гр.Р.********* сумата 600 лв. /шестстотин лева/ за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4