№ 1758
гр. Варна, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501000 по описа за 2022 година
С решението на РС-Провадия-IIIс-в № 33/23.02.2022г по гр.д.№ 1355/2021 Е
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М М А.
ЕГН **********, род.18.06.2015г, на майката С. Г. К., ЕГН ********** с адрес: с.Ветрино,
общ.Ветрино, обл.Варна, ул.„********;
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето М при неговата майка С. Г. К.;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата ИВ. М. АНГ. ЕГН ********** с
адрес: гр.Бяла, обл.Варна, ул.*******9, с детето М, род.2015г, както следва:
през първите три месеца бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа в съботния ден, без право на
преспиване и в присъствието на майката, и от 10:00 часа в неделния ден до 17:00 часа в
неделния ден в присъствието на майката, а
след изтичане на тримесечния период:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в съботния ден до 17ч в неделния
ден с право на преспиване на детето у родителя;
всяка четна година - през първата половина на пролетната и зимната ваканция от 10ч
на първия ден до 17ч на последния ден от първата половина на пролетната и зимната
ваканция, с право на преспиване на детето у родителя и
всяка нечетна година – през втората половина на пролетната и зимната ваканция от 10ч
на първия ден до 17ч на последния ден от втората половина на пролетната и зимната
ваканция, с право на преспиване на детето у родителя, както и
20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
като след изтичане на тримесечния период, при осъществяване на режима на лични
отношения бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща пак там.
1
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата С. Г. К. , която подава
въззивна жалба вх.№ 1392/16.03.2022 срещу първоинстанционното решение в частта му, с
която е определен РЛО на детето с бащата.
Излага подробни доводи за незаконосъобразността на решението в атакуваната част,
като счита, че така определеният широк режим на РЛО е неправилен и не е съобразен с
интересите на детето:
На първо място синът им има сериозен здравословен проблем - лумбална спина
бифида и затова често се налагало да бъде приеман в болница и да ходи на рехабилитация.
До този момент бащата И.А. изобщо не е проявява абсолютно никаква загриженост, нито
каквито и да било действия, които да бъдат в помощ на майката. Изобщо не бил наясно как
се гледа дете с такова заболяване, от какво има нужда във всеки един момент.
Както обяснила и в с.з., детето не се развива обичайно така, както другите деца, а също
и че има вероятност да не започне първи клас поради тези здравословни проблеми. По тези
причини майката наела и ресурсен учител - логопед.
Посочва също така, че детето не познава роднините на баща си.Отделно от това,
контактите му с бащата почти не се осъществявали, тъй като почти през цялото време от
раждането му до този момент бащата И.А. е в затвора. През първите месеци от раждането на
детето в дома им идвали непрекъснато полицаи и правели обиски. В с.з. бащата И.А. казал,
че майка му не се интересува от внука си. Въззивницата заявява, че не е спирала някой от
семейството му да контактува с детето. За нея повече от очевидно е, че както бащата И.А.,
така и семейството му, нямали абсолютно никакво поносимо отношение към майката и
детето.Очевидно съдът е дал вяра на бащата И.А., че състоянието на детето било добро, че
нямало нужда от лечение, както и че бил осигурявал средства за него.Оспрова горното, като
възразява, че за един кратък период от време И.А. бил на свобода и почти през цялото време
на израстването на детето бил в затвора. Излизал за няколко месеца и отново влизал
там.При това, същият бил осъден ефективно с присъда по НОХД N9 394/2021г на лишаване
от свобода по чл.183 ал.1 от НК за неизплащане на издръжка, за което представя
доказателства - присъда и мотиви към нак.дело, изтеглени от електр.папка на съда за
постановените и влезли в сила актове на съда. Постановяването на присъдата е след
подаването на исковата молба, което се признава и от ответника, който казал, че
изтърпяването на последното му наказание започнало миналата година през месец
февруари. Очевидно е, че това не е била единствената му ефективна присъда.Съдът не е
съобразил и установеното чрез гласните доказателства обстоятелства.
Поради изложеното така определеният РЛО не е в интерес на детето М и затова моли
за отмяната на решение от Провадийски РС в тази част, вместо което да бъде постановено
друго за определяне следния РЛО - всяка първа и трета седмица от месеца от 10ч до 17ч в
събота в присъствието на майката.
2
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът по жалбата ИВ. М. АНГ. не е депозирал
писмен отговор
В жалбата няма обективирани доказателствени искания.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 1392/ 16.03.2022 от С. Г. К. срещу
решението на РС-Провадия-IIIс-в № 33/23.02.2022г по гр.д.№ 1355/2021 в частта му, с
която е определен РЛО на детето с бащата.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2022г от 13.30ч, за които дата и час да се призоват страните, като ответникът се
призове с писмо до Окръжен Затвор–Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3