Р Е Ш Е Н И Е
№ 2336
гр.Пловдив, 18.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3828/2019г. по описа на ПРС, X наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.А.З., ЕГН:**********, с адрес ***
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 2596546 на ОДМВР – гр.Пловдив, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е изцяло
неоснователен и незаконосъобразен Сочи се, че не е установено мястото на
нарушението, към електронния фиш липсва приложен снимков материал. Поддържа, че
липсва издател на електронния фиш, същият няма характеристики на документ,
последният електронен фиш е приравнен към наказателното постановление, за което
се сочи аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, както и че в случая не са спазени
предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, които се прилагат при издаване
на електронния фиш. Посочва още, предвид разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
следва да бъда установено по категоричен начин присъствал ли е или не контролен
орган при установяване на нарушението, както и сочи Решение на ВАС от 26.02.2014г.
по Тълкувателно решение № 1 от 2013г., съгласно което чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
Въззиваемата страна – ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, не
взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата
подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В случая, електронният фиш е връчен на 29.05.2019г., видно от
приложената разписка, а жалбата е подадена до РС-Пловдив на 07.05.2019г.
съгласно отразеното пощенско, няма данни да е направено възражение по реда на
чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 23.02.2019г., в 16:29 часа, в град Пловдив,
на ул.„Васил Левски“ до № 121, в посока бул.„Дунав“, с автоматизирано техническо
средство – система за контрол на
нарушенията на правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743са било заснето
движение на товарен автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с регистрационен номер
„***“ с измерена скорост от 74 км./ч., същата – над максимално разрешената за
движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 24 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 77 км./ч.
– превишение с 27 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени
показанията за дата 23.02.2019г. и час - 16:29:37ч., като място на нарушението
били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната
грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото
на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя М.А.З..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на
вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на ул.„Васил Левски“ до № 121, като съгласно същата разпоредба е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено
доказателство.
Съгласно
Протокол № 59-С-ИСИ от 11.10.2018г. автоматизирано техническо средство – система за контрол на нарушенията на
правилата за движение „ARH CAM S1” с № 11743са е преминала
проверка в лабораторни условия за точността на измерване, срока на валидност на
която проверка е една година, съгласно писмо вх.№ 57-00-160-2 от 08.10.2019г.
на БИМ.
Представен
е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 03.06.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, от който е видно начина на разполагане на техническото
средство.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил марка „Мерцедес
С 320 ЦДИ“ с регистрационен номер „***“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното
е собственост на М.А.З..
В
случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи лицето,
управлявало товарен автомобил марка „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с регистрационен номер
„***“ на 23.02.2019г..
С
оглед на горното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че не е установено мястото на нарушението, доколкото същото е съвсем ясно
посочено в електронния фиш, а именно – град Пловдив, на ул.„Васил Левски“ до №
121.
Също
неоснователно е и възражението, че електронния фиш липсва приложен снимков материал,
който е приложен по преписката.
На
следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че липсва издател
на електронния фиш, същият няма характеристики на документ, последният електронен
фиш е приравнен към наказателното постановление, за което се сочи аргумент от
чл.189, ал.11 от ЗДвП. Както вече бе посочено, чл.189, ал.4 от ЗДвП е предвидил
реквизитите на електронния фиш и същите са налице в разглеждания такъв, липсва изискване
същият да бъда подписан от компетентно длъжностно лице. В случая неприложими са
изискванията към реквизитите на наказателното постановление, посочени в чл.57,
ал.1 от ЗАНН, предвид наличието на специалните правила в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В
горния смисъл, неоснователно е и възражението, че предвид разпоредбата на
чл.189, ал.11 от ЗДвП, съгласно която влезлия в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление, то електронния фиш следва да има
същите реквизити, каквито и наказателното постановление, в случая липсват
имената на длъжностното лице издало същия, подпис, посочване пред кой съд и в
какъв срок може да се обжалва и др. Разпоредбата чл.189, ал.11 от ЗДвП
предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, с което „приравнява“ електронния фиш на наказателно
постановление единствено с оглед начина на изпълнение наложеното наказание, но
последното по никакъв начин не осъществява препращане към реда за издаване,
реквизити и т.н., доколкото в случая са налице вече визираните специални
разпоредби за електронния фиш.
Съдът
намери за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че в случая не са спазени предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни
срокове, които се прилагат при издаване на електронния фиш. Следва да се
посочи, че предвидените чл.34 от ЗАНН срокове касаят образуване на
административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН, както и
последващото издаване на наказателното постановление. От своя страна
производство по чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗАНН е специфично и същото не предвижда
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Доколкото се касае
за нарушение, установено с техническо средство, то датата на издаване на
електронния фиш е тази на установяване и заснемане на нарушението – в случая на
23.02.2019г., а не на отпечатване листа хартия, формат А4 и др. подобни. След
същото действие на установяване и заснемане на нарушението следва да бъде
съобразен единствено общия срок за административнонаказателно преследване от 4
години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК,
който очевидно не е изтекъл от датата на нарушението – 23.02.2019г.. Предвид
това напълно неотносима е цялата аргументация на жалбоподателя относно
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Също
така неоснователно е и възражението, че предвид
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, следва да бъда установено по категоричен
начин присъствал ли е или не контролен орган при установяване на нарушението.
Съгласно § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, мобилни автоматизирани
технически средства са – „прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес“.
Ето
защо с мобилни автоматизирани технически средства нарушенията се установяват „в отсъствието на контролен орган“ по
смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, доколкото същият контролен орган не борави с
мобилното автоматизирано техническо средство в хода работата на последното, а
единствено поставя начало и край на работния процес. В този смисъл не
съществува изискване контролният орган физически да отсъства от мястото на
разполагане техническото средство, да отстои на някакво определено разстояние
от последното и други подобни, за да бъде процесът на установяване на
нарушението определен като „неприсъствен“.
На
последно място, неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, съгласно което чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Последното е
загубило значение предвид изменението на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г., с което §
6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е предвидила, че
„Автоматизирани технически средства и системи“ могат да бъдат и мобилни такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 2596546, с което на М.А.З.,
ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на
100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.