Решение по дело №1946/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			26.05.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19.05.		2020

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1946		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, е предявило срещу Г.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 532.53 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура № **********/18.06.2016г., фактура № **********/18.07.2016г., фактура № **********/18.08.2016г. и фактура № **********/18.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 659/2019г. на РС-Дупница. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 17.06.2016 г. и Договор за мобилни услуги № 615801001 и Договор за лизинг от 17.06.2016 г., по силата на които ответницата е ползвала предоставените от дружеството мобилни услуги и е взела устройства на лизинг.

Ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юни 2016 г. - м. октомври 2016 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване, както и предсрочно изискуемо остатък от лизингови вноски за предоставените мобилни устройства.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Дупница, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 659/2019 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който оспорва предявения иск по основание и размер. Особеният представител не оспорва наличието на облигационна връзка между ответницата и ищеца по повод предоставяне на мобилни услуги, но оспорва твърденията на ищеца, че мобилният оператор реално е предоставял далекосъобщителни услуги. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на процесните задължния. Прави възражение за нищожност на клаузите от общите условия на договорите за мобилни услуги, като противоречащи на императивни норми на закона и добрите нрави. Прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 659/2019г. по описа на Районен съд-Дупница в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури и е начислил съответната неустойки за предсрочно погасяване на подписаните договори за мобилни услуги.   

Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства: подписани от страните договори за мобилни услуги, договори за лизинг и приложенията към тях, че между Г.Х.Н. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 17.06.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат „Telenor Smart Plus II Black“. Предоставянето на устройството с уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 128,57 лв. е вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. 2. Договор за мобилни услуги № 615801001 и Договор за лизинг от 17.06.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство „Tablet Alcatel Pixi3 7 Black“. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 36,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 1,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. юни 2016 г. - м. октомври 2016 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента:

1. Фактура № **********/18.06.2016 г., с падеж 03.07.2016 г., е издадена за отчетния период 17.06.2016 - 17.06.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 15,49 лв., както и ползвани услуги 1,62 лв. (други услуги номера 0700/0800/00800), които са в краен размер на 17,11 лв. без вкл. ДДС - 20,53 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Telenor Smart Plus II Black“ в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,91 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 15,49 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Alcatel Pixi3 7 Black“ в размер на 1,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 43,20 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 3,46 лв., претендираната сума по фактурата е 39,74 лв.

2. Фактура № **********/18.07.2016 г., с падеж 02.08.2016 г., е издадена за отчетния период 18.06.2016 - 17.07.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 14,99 лв., както и ползвани услуги 130,29 лв. (други услуги (номера 0700/0800/00800) 0,27 лв., разговори към „Грижа за клиента " 0,02 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 130,00 лв.), които са в краен размер на 145,28 лв. без вкл. ДДС - 174,34 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Tеlеnor Smart Plus II Black“ в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лв. без вкл. ДДС, която с в краен размер на 14.98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Alcatel Pixi3 7 Black“ в размер на 1,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 196,50 лв.

3. Фактура № **********/18.08.2016 г., с падеж 02.09.2016 г., е издадена за отчетния период 18.07.2016 - 17.08.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 14,99 лв., както и ползвани услуги 0,08 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,08 лв.), които са в краен размер на 15,07 лв. без вкл. ДДС - 18,09 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Telenor Smart Plus II Black“ в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 14.98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Alcatel Pixi3 7 Black“ в размер на 1,59 лв. Общата сума, начислена във фактурата, е 40,25 лв.

4. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответницата, по нейна вина поради изпадането й в забава, е издадена фактура № **********/18.10.2016 г., с падеж 02.11.2016 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 808,23 лв., както и предсрочно изискуемо остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Telenor Smart Plus II Black, Alcatel Pixi3 7 Black в общ размер на 143,60 лв.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 17.06.2016 г., а размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 17.06.2016 г.

Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 17.06.2018 г., за номер ********** - преди 17.06.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на така уговореното между страните неустойката за номер ********** възлиза на 538,89 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично до размера от 74,97 лв. Въз основа на така уговореното между страните неустойката за номер ********** възлиза на 269,34 лв., което вземане в настоящото производство се претендирала частично до размера от 37,47 лв.

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство „Telenor Smart Plus II Black“ предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски с в общ размер на 111,80 лв., равняващ се на двадесет неначислени лизинги вноски. За мобилно устройство „Alcatel Pixi3 7 Black“ предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 31,80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизинги вноски. Общата сума, претендирана по фактурата, е в размер на 256,04 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Ответницата не е изпълнила задълженията си по посочените договори за мобилни услуги, като не е заплатила в срок всички дължими към оператора суми за потребени мобилни услуги и лизингови вноски за предоставените й устройства на лизинг. Съгласно общите условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, които са част от процесните договори, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответницата услуги да се определят месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план от ищеца чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата и неподписването й от потребителя не го освобождава от задължението за плащане на цената на договора. Основанието за плащане са именно предоставените на ответника абонаментни услуги, като същият е приел, при подписване на гореописаните договори, да заплаща месечни абонаментни такси в уговорените размери.

Ответницата не е ангажирала доказателства, че е изплатила задълженията си по издадените фактури, отразяващи предоставените й мобилни услуги и плащания по сключените с мобилния оператор договори за лизинг за процесните периоди, поради което предявените искове в тези части са основателни и следва да бъдат уважени.

Неоснователно е направеното от особения представител на ответницата възражение за погасяване на част от дължимите суми по давност, доколкото от настъпване падежа на първата от процесните фактури-03.07.2016г., до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.03.2019г., не е изтекъл период от три години, в който се погасяват периодичните плащания, съгласно на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на общо 112.44 лв., съдът намира следното:

Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.

 В сключените между страните договори и приложимите към тях общи условия  е уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока по договора.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.

В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските  отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размерът на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на  действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника  и предявените искове, в частта относно претендираната неустойка, следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид изхода на спора, ответницата следва  да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 638.97 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение депозит за назначаване на особен представител, изчислена съразмерно с уважената част от исковете. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 659/2019г. по описа на РС-Дупница в размер на 303.71 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Г.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на общо 420.09 лв. (четиристотин и двадесет лева и девет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми за предоставени мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по Фактура № **********/18.06.2016г., Фактура № **********/18.07.2016г., Фактура № **********/18.08.2016г. и Фактура № **********/18.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 659/2019г. на РС-Дупница.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, срещу Г.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 112.44 лв. (сто и дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки), начислена във Фактура № **********/18.10.2016г. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги.     

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Х.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, сторените разноски по настоящото производство в размер на 638.97 лв.  (шестстотин тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 659/2019г. по описа на ДРС в размер на 303.71 лв. (триста и три лева и седемдесет и една стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: