Р Е Ш Е Н И Е № 260460
гр. Бургас, 19.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVI-ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря Марина
Димова, като разгледа докладваното от съдия Петрова гражданско дело № 3504 по
описа на БРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район С, ул. , ет. , ап. ляв, представляван от управителя Д. М.А,против В.С.К., с ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 5350 лева (пет хиляди триста и петдесет лева), представляваща непогасена главница, дължима по сключен договор за паричен заем от 07.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед № 770 от 18.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1409/2019г. по описа на Бургаски районен съд. Ангажират се доказателства.
Излагат се твърдения, че между ищеца от една страна и ответника от друга страна, е бил сключен договор за заем на 07.09.2018г., по силата на който страните са обвързани от валидно заемно правоотношение, като ищеца е предоставил на ответника сумата от 5350 лева в заем. Сумата е била преведена на 07.09.2018г. чрез Fibank, BIC/***: FINVBGSF, адрес: бул. , град С, в полза на заемателя В.С.К., по негова сметка BG44FINV91501017101273, във валута BGN, но до настоящия момент не е върната.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва между страните да съществуват договорни отношения за заем. Отношенията между страните са трудови и сумата е била предоставена за заплащане на глоба, наложена на работодателя, която не е дължима от работника. Моли за отхвърляне на иска.
БРС е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, който е допустим като предявен в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 1409 по описа на БРС за 2019г., по което е издадена заповед № 770 от 18.02.2019г. по чл.410 от ГПК за сумата от 5350 лева главница – заета сума по сключен между страните договор за паричен заем от 07.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2019г. до окончателното плащане. По повод депозирано възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение и в указания от съда едномесечен преклузивен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в заповедното производство, по който е образувано настоящото исково производство.
Спорно между страните
е обвързани ли са от облигационно правоотношение по договор за заем, респ.
предоставянето на претендираната главница от ищеца в заем на ответника.
За установяване на горните обстоятелства
ищецът ангажира доказателства. Представено е платежно нареждане за
вътрешнобанков превод в ПИБ за извършен на 07.09.2018г. превод на сумата от
5350 лева от ищеца по сметка на ответника с посочено основание за превода
„отпускане на заем“. Ответникът не оспорва, че е получил процесната сума, но
твърди, че след получаването й е изплатил незабавно наложена глоба на
работодателя, каквото е било предназначението на сумата. С тези доводи оспорва
да е получил сумата като дадена в заем. По отношение на наложената глоба от
страните са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е и
съдебно-техническа експертиза. От анализа на всички събрани доказателства
следва единствено възможния извод, че наложената глоба е на ответника В.К., а
не на ищеца, тъй като при проверка на дигиталната карта на водача В.С.К. на
дата 06.09.2018, час: 14,00, в Кралство Б, (стр.76 от делото), е установено, че
са нарушени задължителната съкратена дневна и съкратената седмична почивка. Глобата
е наложена за неспазване на задължителните почивки от Регламент № 561/2006, а
именно: чл.8.1. - Водачът ползва дневни и седмични почивки; чл.8.6. - През
всеки две последователни седмици водачът ползва поне: - две нормални седмични
почивки, или - една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка
от поне 24 часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на
почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната
седмица. Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови
периода от края на предишната седмична почивка. Според експертизата, при
условие, че е спазено времето за почивки, водачът е можел да потегли на
13.08.2018. за Германия и е имал достатъчно време да влезе на 14.08.2018г. и да
разтовари на адреса, тъй като това разстояние е изминато от него предния ден за
6:03 часа и 459,00 километра. При тръгване на 13.08.2018г. от Австрия до
разтоварния пункт в Германия, на водача са били нужни около 6 часа и да измине
около 460,00 км. Глобата е можело да бъде избегната при спазване регламента на
почивките. Водачът В.К. е управлявал камиона от 08.08.2018г. до 26.10.2018г.,
като е нямало втори водач. Проверките от контролните органи са персонални, на
база на данните от персоналната дигитална карта на водача на МПС. Не може да
бъде извършено нарушение в рамките на 28 календарни дни от трето лице, а да
бъде глобен В.К.. Глобите са персонални на водача управлявал процесното МПС, а
не на неговия собственик - физическо или юридическо лице. Наложената глоба от контролните органи на Полицията в
Антверпен, Кралство Белгия, в размер на 2695 евро, е от данните взети от
персоналната дигитална карта на водача В.К. и се дължи от него. Глобата е
платена от водача В.К. и камионът е освободен да премине границата.
От приетото по делото и неоспорено
заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в
счетоводството на „ГАЛОП ГРУП“ ЕООД сумата от 5350 лева е осчетоводена по
дебита на сметка 429/3 /Други разчети с персонала - отпуснати заеми/ с
основание „отпускане на заем - В.К./ и кредита на сметка 503 /Разплащателна
сметка в лева/. По сметката не са отразени постъпили суми от връщане на заема.
Към 31.12.2019г. сумата от 5350 лева е осчетоводена като дължима от ответника
по дебита на сметка 444 /Съдебни вземания/ и кредита на сметка 429/3 /Други
разчети с персонала - отпуснати заеми/.
Посоченото основание на превода
съответства на данните, които се съдържат в свидетелските показания на свид.
Арнаудова и свид. Чакъров. Свид. Арнаудова помни случая с наложената глоба на
ответника. Тогава В. се обадил на съпруга й да му бъдат отпуснати пари в заем,
за да си плати глоба и решили да му заемат тези пари до края на годината. Свид.
Арнаудова пояснява също, че В. е бил предупреден изрично да не тръгва до
понеделник сутрин, защото е имал достатъчно време да разтовари товара. Въпреки
това по неизвестна причина ответникът не се съобразил с изискванията и тръгнал.
Свид. Чакъров потвърждава изложеното от свид. Арнаудова. Сочи, че лично е
предупредил В. да не тръгва преди понеделник сутрин. Известно му е също, че
ответникът е поискал заем от дружеството, за да си заплати глобата, като
обяснил, че ще върне сумата до края на годината. Сумата била предоставена по
банковата сметка на В., като с нея платил глобата. В показанията си свид. И.
сочи споделено му от ответника, че му е била наложена глоба по вина на
работодателя, което не кореспондира на останалите доказателства. Знае, че са му
изпратени пари от фирмата да заплати глобата, но не са му известни уговорките
за тази сума. Аналогични са и показанията на свид. Грудев. Същият не знае дали
сумата, с която е платена глобата е следвало да бъде върната на „Галоп груп“.
От показанията на свид. Ч. и А, се
установява, че ищецът е бил помолен да заеме определена сума, която е била
преведена от него по сметка на ответника, като по делото е представено платежно
нареждане от 07.09.2018г. за извършен превод на сума от 5350 лева, наредена от
„ГАЛОП ГРУП“ ЕООД в полза на В.С.К. по сметка IBAN BG44FINV91501017101273 с
основание „отпускане на заем“.
Уважаването на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предпоставя
наличие на валидно заемно правоотношение, изпълнение задължението на
заемодателя да предаде вещта и невръщане на последната в уговорения срок от
заемателя.
Заемът за потребление е реален
договор, за валидността на който, законът не изисква писмена форма. Същият се
счита сключен от момента на предаване на заместимите вещи или паричната сума. Следователно за
валидността му е достатъчно доказване предаването на вещите на заемателя.
Тежестта за доказване на това обстоятелство е за ищеца. От събраните по
делото доказателства и представеното платежно нареждане, установяващо получаването
на заетата сумата от ответника, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за заем за сумата от 5350 лева. Ответникът
не установи твърденията в отговора, че сумата е получена на друго основание. Не
се установи наличие на глоба наложена на работодателя, нито последният да е станал повод
за наложената на ответника глоба. Заетата
сума е била предадена от ищеца – заемодател на ответника – заемател, като според
гласните доказателства е бил уговорен срок за връщането й до края на 2018г.
Дори и да се приеме, че не е бил уговорен срок за връщането й, на основание чл.
240, ал.4 от ЗЗД заемателят е следвало да върне заетите пари в течение на един
месец от поканата. Доказването на изпълнението на задължението за
връщане на заетата сума е в тежест на ответника. По делото от него не са ангажирани
доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 240 от ЗЗД да върне заетата сума.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, предвид отправеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените
съдебно - деловодни разноски в общ размер 1294 лева, изчислени от платената
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за експертизи.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.К., с ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на „ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район С ул. представляван от управителя Д. М. А, съществува вземане по ч.гр.д № 1409/2019г. на БсРС, по което е издадена заповед № 770 от 8.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 5350 лева (пет хиляди триста и петдесет лева) - главница, представляваща дадена в заем на 07.09.2018г. и невърната сума, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.С.К., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район С, представляван от управителя Д. М. А, сумата от 1294 лева /хиляда двеста деветдесет и четири лева/, представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно
с оригинала: З.М.