Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалбата на И. Б., ЛНЧ: **********, гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, чрез адв. П. Ж., против Заповед № ЗСПД/Д-В/27678/18.10.2023 г. на директора на Д. „Социално подпомагане“ - Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик - П. Б., ЛНЧ: **********, гражданин на Украйна с предоставена временна закрила.

Жалбоподателката оспорва заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон. Твърди, че макар действително в чл. 3, т. 5 от ЗСПД да се съдържа ограничение, отнасящо се за семейства на чужди граждани, то същото е в противоречие с нормите на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който се явява специален по отношение на Закона за социалните помощи за деца. Позовавайки се на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ счита, че чужденците, с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, като поддържа че семейните помощи са именно вид социално подпомагане. Сочи, че безспорно като лице с предоставена временна закрила тя и семейството й имат право на социално подпомагане. Излага доводи, че чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗУБ. Позовава се на Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., като излага доводи, че същата е ратифицирана без резерви от България и следва да се прилага. Моли съда да отмени процесната заповед. С писмена молба, депозирана от процесуален представител, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Отправя искане заповедта да се отмени, а преписката да се върне на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна - директорът на Д. „Социално подпомагане“ - Варна, не се явява, не се представлява. В депозирана писмена молба излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма. Сочи, че в случая действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД. Излага подробни доводи, че и детето и майката са украински граждани и не попадат в кръга на лицата по чл. 3 от ЗСПД. Сочи, че правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 от ЗСПД, която също не е налице, т.к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи. В тази връзка счита, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В случай че жалбоподателката претендира присъждане на адвокатски хонорар, моли същият да се определи в предвидения от Наредба № 1/2004г. минимален размер.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

А. съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

От приложената по делото регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ********* /л. 7-8 от адм. дело № 2529/2023 г./, се установява, че на жалбоподателката е предоставена временна закрила в срок до 04.03.2024 година. В регистрационната карта като придружаващи лица под 14 години е вписано детето П. Б., ЛНЧ **************.

По преписката е приложена Служебна бележка № 028/05.10.2023 г., издадена от Основно училище „*************“, [населено място], община ******, обл. *****. От същата се установява, че П. В. Б., ЛНЧ ************* е записана в I клас за учебната 2023/2024 г., в дневна форма на обучение.

Н. 10.10.2023 г. жалбоподателката е подала до директора на Д. „Социално подпомагане“ – Варна, заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/27678 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, към което приложила Служебна бележка № 028/05.10.2023 година.

Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който на 18.10.2023 г. дал заключение, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл.3, т.5, вр.чл.10а ЗСПД.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-В/27678/18.10.2023 г. директорът на ДСП-Варна на основание чл.3, ал.5, вр.чл.10а ЗСПД отказал на И. Б. отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето П. Б..

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 ЗСПД – директорът на Д. „Социално подпомагане“ – Варна, в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл.10, ал.5 ЗСПД и чл.59, ал.2 АПК, поради което не страда от пороци, сочещи на нейната нищожност. В производството съдът не констатира да са допуснатии съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не е налице спор по делото, че детето на жалбоподателката е записано в първи клас на училище през учебната 2023/2024 г., не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Република Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД, доколкото няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в ЗУБ, който видно от § 1а от ДР на ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД съществува в редакцията към ДВ, бр.69/2004г., поради което в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл.12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел.

От константната практика на СЕС - Решение от 14 септември 2016г., ********** и *************, С-184/15 и С-197/15, ЕU:C:2016:680, т.50 и Решение от 24 януари 2018г., Pantuso и др., С-616/16 и С-617/16, ЕU:C:2018:511, т.70, следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец.

Нещо повече, в случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под [възраст] възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., обн. ДВ, бр.32/23.04.1994г., ДВ, бр.55/12.07.1991г., в сила от 0.07.1991г.

Съгласно чл. 27, § 1 от КПД, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл. 27, § 3 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно чл. 2, § 1 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 от КПД.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020г., ДВ, бр.30/11.04.2000г. - конкретно в чл.13 и чл.16 от ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС.

Както следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ.

Помощта по чл.10а, ал. 1 от ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при положение че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 ЗЗДт.

Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП - който закон съгласно чл.2, ал.1, 3 и 6 предоставя право на социални помощи и на лицата, ползващи се с временна закрила и в който не се съдържа изискване, като това в чл. 3, т. 5 от ЗСПД, без съмнение е част от общата система за социално подпомагане и като такава попада изцяло в обхвата на чл.16 ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл.27, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл.12 от Директива 2001/55/ЕО - доколкото от съображение 16 към Директивата и чл.3, § 2 от нея следва, че държавите членки са длъжни да прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на основните права и свободи, и при спазване на задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които са страна и които забраняват дискриминацията.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

Като е обосновал обжалвания отказ с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, директорът на Д. „Социално подпомагане“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/27678/18.10.2023г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, А. съд- Варна,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Б., ЛНЧ: **********, гражданин на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, Заповед № ЗСПД/Д-В/27678/18.10.2023 г. на директора на Д. „Социално подпомагане“ - Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик - П. Б., ЛНЧ **************, гражданин на Украйна с предоставена временна закрила.

ВРЪЩА преписката на директора на Д. „Социално подпомагане“ – Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/27678/18.10.2023г., при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно