№ 29124
гр. София, 21.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110136532 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.
Б. Д. - Г., ЕГН ********** против Прокуратура на Република България –
Администрация на Главен прокурор, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на
Главния прокурор на Република България и неговата отмяна; 2/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност "съдебен деловодител" при работодателя Прокуратура
на Република България – Национална следствена служба, служба „
Документно обслужване“; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 07.06.2023 г. –
07.12.2023, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
30.06.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за
поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
вписано в трудовата книжка.
С разпореждане № 81533/03.07.2023 г., постановено по гр.д. №
36532/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил без
движение исковата молба, като е дал указания на ищеца, в едноседмичен срок
от получаване на препис от разпорежданете, да отстрани констатираните
нередовности на исковата молба, като: 1/ посочи конкретна цена на
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1
КТ /т.е. конкретен размер на претендираното обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение/; 2/ да изложи ясни, конкретни и
безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния
му интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Указанията са изпълнени с молба вх. № 198134/11.07.2023 г., подадена
от името на Д. Б. Д. – Г., с която е посочено, че правният интерес за ищеца от
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ, е свързан с
последиците от уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на
Главния прокурор на Република България, а именно заличаване на
отбелязването, отразено в трудовата книжка на ищеца.
1
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.4
КТ, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяването на такъв иск в настоящото производство.
Изложените в молбата от 11.07.2023 г. твърдения и изложения в тази връзка,
съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 346, ал. 1 КТ,
когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно
от работодателя или от съда, или бъде поправено основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в
трудовата книжка на работника или служителя, а съгласно чл. 346, ал.2 КТ,
вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било
прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от Инспекцията по
труда. Съдебната практика /включително на Върховен касационен съд -
Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./
константно приема, при наличие на конкуренция на основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно действие има
това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за това кое от
двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е
разрешим като преюдициален и по двата иска-с правна квалификация чл. 344
ал. 1, т. 1 КТ и с правна квалификация чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ. Изборът за
защита чрез самостоятелно предявяване на един от двата иска, разкрива риск
за работника или служителя. От една страна, прекратяването на трудовото
правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за
уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя
фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда
неоснователност на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ. Настъпилото прекратяване
на трудовото правоотношение го погасява. Включително изключва и правото
на работодателя повторно да прекрати несъществуващата правна връзка с
работника или служителя. От друга страна искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка не е
средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С иск по чл. 344
ал. 1 т. 4 КТ работникът разполага когато не оспорва прекратяването на
трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяване
/член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е действително
осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото
правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите
права е предявяването на двата иска-по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ и по чл. 344 ал.
1т. 4 КТ /в този смисъл Решение № 110/23.07.2020 г. по гр. дело № 3144/2019
г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
В настоящия случай не се твърди от страните различно основание за
прекратяване на трудово правоотношение, което да обуслови възможност на
разглеждане, както на предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 и
т.2 КТ, така и на такъв с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ. Задължението
за работодателя за извършване на поправка в трудовата книжка при
постановяване на съдебен акт, влязъл в сила, с който прекратяването е
признато за незаконосъобразно, произтича от закона, съобразно цитираните
разпоредби, а при неизпълнение на задължението от страна на работодателя,
същото по аргумент от разпоредбата на чл. 346, ал. 2 КТ, се извършва от
Инспекция на труда, поради което настоящият съдебен състав намира, че за
ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ в настоящото производство. Производството
по този иск следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че исковата молба в останалата й част е редовна и
допустима, респективно, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството.
2
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства в настоящото производство, чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане, следва да бъде уважено.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели, при режим на довеждане, следва да
бъде уважено, като бъдат допуснати на ответника двама свидетели за
установяване на обстоятелства във връзка с извършените от ищцата
нарушения на трудовата дисциплина, във връзка с които е прекратено
трудовото правоотношение между страните. В останалата част искането
следва да бъде оставено без уважение.
По отношение искането на ищеца за допускане изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство, със задачи,
формулирани в исковата молба, съдът намира, че следва да се произнесе в
насроченото по делото открито съдебно заседание, след изслушване
становището на ищеца по отношение заявеното от ответника в отговора на
исковата молба, касаещо размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 36532/2023 г. по описа на II
ГО, 160 състав, в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ за поправка основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписано в трудовата книжка.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.09.2023 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 01.07.1996 г. е
служител в Национална следствена служба, а считано от 2014 г. е заемала
длъжността съдебен деловодител в служба „Документно обслужване“ към
Национална следствена служба, с код по НКПД – 2011:4415203. Поддържа, че
със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република
България му било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и му било
прекратено трудовото правоотношение с ответника работодател. Оспорва се
законосъобразността на заповедта, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й
правоотношение. В тази връзка се излагат следните съображения и
твърдения:
Редът, по който се осъществявало разпределението, предаването,
обработката и връщането на документите в служба „Документно обслужване“
към Национална следствена служба зависела от съответната натовареност на
служителите в службата и обемът от справки, които следва да се извършат за
конкретните лица. Постъпилите в службата заявления се разпределяли от
завеждащ службата В. К., която разпределяла и предавала на служителите
постъпилите в службата заявления по нейно усмотрение. Не се оспорва, че на
06.03.2023 г. в службата е постъпило заявление вх. № SIP-2653/2023 г. по
описа на Национална следствена служба, както и че на следващия ден същото
3
е било разпределено за обработване и изготвяне на отговор на ищцата.
Ищцата предприела действие по извършване на проверката на посочените в
разпределеното й заявление лица, като при проверката установила наличие на
данни за неприключили наказателни производство по отношение на едно от
посочените в заявлението лица, от което се породила необходимост от
извършването на допълнителна проверка и изискване на допълнителни
документи. До 10.03.2023 г. – петък, изисканите от ищцата допълнителни
документи и информация не били получени в службата, като през следващата
работна седмица /13.03.2023 г. – 17.03.2023 г./ ищцата била разпределена по
дежурство във Фронт-офиса на Национална следствена служба, като в края на
седмицата разбрала, че прекият й ръководител /В. К./ издирва процесното
заявление вх. № SIP-2653/2023 г. по описа на Национална следствена служба.
Ищцата проверила за документа на бюрото си, но не го открила. Изрично се
оспорва ищцата да е унищожавала горепосочения документ, респективно, че
е признала, че е унищожила същия. На отделно основание се оспорва, че
дисциплинарното нарушение, за което й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ е установено по безспорен начин, като се излагат
подробни съображения в този смисъл. Поддържа се, че дори и да се
установява извършеното дисциплинарно нарушение, то наложеното
дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението. В тази
връзка се сочи, че ищцата е служител с дългогодишен стаж при ответника,
като никога не е била наказвана за извършени от нея дисциплинарни
нарушения.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва
предявените искове. В отговора на исковата молба се поддържа становище за
законосъобразност на процесните заповеди, с който на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено трудовото й
правоотношение, по силата на което е заемала длъжността съдебен
деловодител в служба „Документно обслужване“ към Национална следствена
служба, с код по НКПД – 2011:4415203.
Посочва се, че по данни от материалите по преписка вх. ГП №
1025/2023 г„ в периода от 07.03.2023 г. до 29.03.2023 г. служителят Г. е
унищожила заявление, с вх. № SIP-2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС (per.
№ 253000- 2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Д.), получено на
адрес: udost@sec.prb.bg по силата на сключено Споразумение за предоставяне
на данни в електронен вид от Прокуратурата на Република България на
Министерство на вътрешните работи, с изх. № 1-395/19.03.2018 г. по описа на
ПРБ - Главен прокурор /Споразумение/. С посоченото заявление, постъпило
на 06.03.2023 г. на електронна поща udost@sec.prb.bg в служба ,Документно
обслужване“, НСлС, оторизиран служител от РУ МВР - гр. Д. е изискал
предоставяне на удостоверение за наличие или липса на данни за обвинения
по неприключени наказателни производства спрямо две физически лица.
Заявлението е разпределено на г-жа Г. на 07.03.2023 г. На 17.03.2023 г. г-жа В.
К. - завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС, е установила
липсата на въпросната преписка след телефонно обаждане от служител на
служба „КОС“ при РУ МВР - гр. Д., който е поставил въпроса за неизпълнено
заявление, с per. № 253000-2460/02.03.2023 г. по описа на РУ МВР - гр. Д..
След направена проверка е констатирала, че заявлението е заведено с вх. №
SIP- 2653/07.03.2023 г. по описа на НСлС, но не е изпълнено в 3-дневния срок,
посочен в чл. 10, ал. 1 на Споразумението. Г-жа К. е възстановила преписката
чрез разпечатка на заявлението от адрес: udost@sec.prb.bg и е поставила
щемпел с вх. номер под вече регистрирания такъв. Изготвила е и изпратила на
заявителя исканите удостоверения за лицата. По повод на установената липса
4
на преписката, образувана по заявлението на РУ МВР - гр. Д., г-жа В. К. -
завеждащ служба „Документно обслужване“ в НСлС, е инициирала
оперативка със служителите в службата на 29.03.2023 г. На оперативката е
обърнато специално внимание на Правилата за издаване на удостоверителни
документи в НСлС, утвърдени на 4.02.2018 г., изменени и допълнени със
заповеди от 19.07.2018 г. и 25.09.2018 г. на Директора на НСлС /Правила/,
вкл. на задължението за спазване на 3-дневния срок за изготвяне на отговор.
Г-жа Г. е съобщила, че преписката е унищожена от нея случайно, на шредер
машина.
Поддържа се, че ищцата не е изготвила отговор на заявлението в 3-
дневен срок, с което е нарушила чл. 6, ал. 5, т. 5 от Инструкцията и чл. 187, т.
3 във вр. с чл. 126, т. 10 и т. 13 от КТ; че не е уведомила прекия си
ръководител за необходимост от удължаване на срока за работа – нарушени
по чл. 187, т. 3 във вр. с чл. 126, т. 5 от КТ и е предприела поведение, което е
довело до унищожаването на преписката, в разрез със задължението за
съхраняване на възложените й документи – нарушение по чл. 187, т. 3 във вр.
с чл. 126, т. 5 от КТ и чл. 65 от Инструкцията.
Поддържа се, че установеното нарушение е във връзка с неизпълнение
на задълженията по чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда. Излагат се съображения,
че посредством осъществените от служителя действия, респ. бездействия,
причиняващи неизпълнение на трудовите задължения по изготвяне на
изисканото удостоверение и унищожаването/неопазването на преписката, е
компрометирано оказаното му доверие от работодателя и са злепоставени
интересите на работодателя, което поведение съставлявало нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ.
Посочва се още, че постъпилото телефонно обаждане от служител в
РУ МВР - гр. Д. и съответно узнаването от същия за неизпълненото
задължение по издаването на удостоверение от служител в НСлС,
представлява уронване на доброто име и причинява накърняване на
авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на
работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия
процес. което поведение съставлявало нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, т. 8, предл. 2 от КТ.
Оспорват се и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "съдебен деловодител"
при работодателя Прокуратура на Република България – Национална
следствена служба, служба „ Документно обслужване и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 07.06.2023 г. – 07.12.2023, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено
със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република
България и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност "съдебен деловодител"
при работодателя Прокуратура на Република България – Национална
следствена служба, служба „ Документно обслужване“; 3/ с правно основание
5
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода 07.06.2023 г. – 07.12.2023, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 30.06.2023 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че считано от 01.07.1996 г., ищцата е била служител в
Национална следствена служба, а считано от 2014 г. е заемала длъжността
съдебен деловодител в служба „Документно обслужване“ към Национална
следствена служба, с код по НКПД – 2011:4415203; че със заповед № РД-08-
465 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република България на ищцата Д.
Б. Д. - Г. било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“, както и че
със заповед № РД-08-466 от 07.06.2023 г. на Главния прокурор на Република
България трудовото правоотношение между страните било прекратено.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.
2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното
основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно
упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения
период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за
поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е да докаже, че между страните е съществувало
трудово правоотношение; че същото е прекратено; че в трудовата книжка е
вписано основание за прекратяване различно от действителното правно
положение.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца в насроченото по делото открито
6
съдебно заседание, за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца в насроченото по делото
открито съдебно заседание, за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство
със задачи, формулирани в исковата молба, за насроченото по делото открито
съдебно заседание, след изслушване становището на ищеца по отношение
заявеното от ответника в отговора на исковата молба, касаещо размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Г. - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
7
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която
производството по гр.д. № 36532/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е
прекратено относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
за поправка основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
вписано в трудовата книжка, в едноседмичен срок от връчване определението
на страните, пред Софийски градски съд.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8