О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ / 2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с.
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ МАЯ НЕДКОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
ч. гр.
д..№ 980/ 2019г.
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С частна жалба от Д.К.Я., К.Л.К., Я.Г.К., Я.Т.К., Р.Т.К., Д.А. П., Д.К.А.,
К.К. И.,
В.К.А., всички представлявани от адвокат А.Г., е оспорено определение № 6445/
20.05.2019г. по гр.д.№ 5729/ 2019г. на
Варненски районен съд, 39-ти състав, ХVІІІ с., за прекратяване на
производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, на основание
чл.130 от ГПК. Изложените са възражения и правни съображения, поради които
претендира отмяна на определението, като
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия . Частните жалбоподатели – ищци, твърдят наличието на правен интерес
от водения отрицателен установителен иск, като
носителите на защитимо самостоятелно право на собственост, оспорено от
ответника.
Съдът,
след преценка на възраженията съпоставимо с представените доказателства, констатира:
Частната жалба е допустима и редовно предявена.
Производството пред районен съд е образувано по искова
молба на Д.К.Я., К.Л.К., Я.Г.К., Я.Т.К.,
Р.Т.К., Д.А. П., Д.К.А., К.К. И., В.К.А., депозирана от пълномощник, срещу С.Г.Н.
и Г.Д.Н., при формулирания петитум , да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на неурегулиран поземлен имот № 523 по плана на с.о.-местност
„ Крушова градина“, землище с.Константиново, община Варна, с площ 738.87 кв.м. ,при посочените граници.
Твърдят, че са
наследници на Куцар Маринов К., на които с решение № 1162/ 12.11.2004г.
на ОСЗГ-Варна е признато правото на собственост в съществуващи / възстановими/
стари реални граници върху описаните земеделски земи, на основание чл.14,ал.1,
т. 3 ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността предстои на бъде извършено по
влязъл в сила ПНИ за територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание чл. 28, ал.
9 от ППЗСПЗЗ, като към датата на иска
този план е в процедура по
изработка. Също така твърдят, че част от имота по т. 2 от решението на ОСЗГ ,
представляващ ПИ № 523 по плана на с.о. местност „Крушова градина“, е предмет
на разпоредителни сделки от лице, извън наследствения кръг, което се е снабдило
с документ за собственост по обстоятелствена проверка. Считано от 25.03.2019г. ответниците
упражняват фактическа власт върху имота.
Съгласно мотивите на обжалваното определение № 6445/ 20.05.2019г. искът е недопустим, поради липса на правен интерес от търсената
защита чрез отричане правото на собственост на ответниците
върху имот- ПИ № 523 с площ 738.87
кв.м., при посочените граници и местоположение. Прието е , че към датата на
предявяването му не са изпълнени специалните изисквания за индивидуализация на
вещта по влязъл в сила план за
новообразуваните имоти за съответната земеделска територия, и имотът не е обособен като самостоятелен обект с
издадена заповед по §4к ,ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Според разглеждащия състав становището за недопустимост
противоречи на Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 8/ 2012г., ОСГТК, според което правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
Съдебната практика приема ОУИ като възможна
защита на лицата, които имат признато
право на собственост с решение чл. 14, ал.1, т. 3 от ЗСПЗЗ/ в редакцията
след ДВ бр.68/ 99г./ преди окончателното приключване на реституционното производство
със заповед по §4к , ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Спорът е съсредоточен върху претендираните от
друго лице права върху същия имот- индивидуализиран с площ и граници по
действащ план за местността, които ищецът се стреми да отрече, тъй като постановеното по този иск решение ще
възпрепятства издаването в полза на ответника на заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ . В този смисъл е цитираното решение № 477 от 27.07.2010г. на ВКС по
гр.д.№ 367/ 2009г.I г.о.
Неточно спрямо разглежданата хипотеза е позоваването
на конкретни решения на ВКС, поради коментираната в тях допустимост в случаите
на предявен осъдителен- ревандикационен иск, преди
приключване на реституцията със
заповедта по §4к, ал.7 / решение № 101/ 06.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1998/
2009г.I г.о. /, и на предявен отрицателен установителен иск от лице, с прекратено право на ползване
при условията на §4 , ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, което обосновава правния си интерес с твърдения за владение осъществявано след 22.11.1997г. по отношение
на имот, който попада в терен, за който е предвидено да бъде изготвен план за
новообразуваните имоти / решение № 194 / 08.12.2017г. на ВКС по гр.д.№ 1016/
2017г., I г.о. /.
Съдът не е предоставил възможност за становище на
пасивно легитимираните страни в срока за
писмен отговор, по отношение на факти и обстоятелства, формиращи предмета на
спорното правоотношение. Позовал се е на
процесуална недопустимост на иска, въз основа само на изложеното в исковата
молба, при отсъствието на доказателства за статута на територията и действащите
планове на местността, и при непосочени
от ответните страни придобивни основания, с правните
аргументи на цитираната съдебна практика по приложението на ЗСПЗЗ в различни
хипотези.
С изложените мотиви определението следва да бъде
отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
На основание чл. 278,ал. 1 и 3 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение № 6445/ 20.05.2019г. по гр.д.№ 5729/
2019г. на Варненски районен съд, 39-ти състав,
ХVІІІ с..
ВРЪЩА делото на
Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.