22.10.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№562 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Х.Х.К. ***, против Решение
№Ц1012-26-201-2/26.05.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-26-00912950/22.04.2021г. на контролен орган на
ТП НОИ Хасково. Твърди се, че административният орган правилно установил
периодите, през които жалбоподателката била регистрирана като самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин, но незаконосъобразно били кредитирани критерии,
които не били правно значими – относно реалното осъществяване на дейност, за
която се дължат осигурителни вноски. При отпускане на ЛПОСВ бил заверен
осигурителен стаж за периода от 05.01.2019г. до 30.09.2020г. и тази заверка по
своето естество била валидно издадено удостоверение за трудов стаж, равностойно
на заверката на осигурителен стаж на контролен орган. Удостоверителните справки
за осигурителен стаж били издадени от НОИ Хасково, влезли били в сила, както и
били стабилен административен акт, не подлежали на отмяна по административен
ред. Жалбоподателката въз основа на валидно заверен осигурителен стаж била
придобила право на пенсия и в пенсионното досие били налични влезлите в сила
документи, удостоверяващи процесния трудов стаж. Това валидизирало като правно
основание данните по чл.5, ал.4 и те имали абсолютна доказателствена стойност
спрямо държавните органи. В КСО нямало ред за отмяна с ретроактивно действие за
влезли в сила административни актове. Иска да бъде отменено Решение №Ц1012-26-201-2/26.05.2021г.
на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания
№ЗД-1-26-00912950/22.04.2021г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково, както и да
бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, взема писмено становище по жалбата, като счита решението за
правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата
срещу него. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с преизчисление на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката Х.Х.К. след постъпило искане
вх.№21102-26-334/02.04.2021г. – л.35 от делото, е извършена проверка на
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина
на осъществяване на контролно-ревизионна дейност. Извършена е Справка №22А от
информационната система на НОИ, както и са изискани от Областна Дирекция
земеделие Хасково анкетни карти и формуляри, както и информация за регистрациите
ѝ като земеделски стопанин съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване
и поддържане на Регистър на земеделските стопани. В изпълнение на указаното ОДЗ
Хасково уведомява с писмо изх.№РД-12-02-340/12.04.21г. /л.25 от делото/, че Х.Х.К.
е регистрирана като земеделски стопанин съгласно Наредба №3/29.01.1999г. на посочени
изрично дати за периода от 2006 – 2021г. Представени са от ОДЗ Справки за
дейността, съответстващи на данните в Анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин. От същите се установява, че през 2019-2020г.
жалбоподателката е вписала във формуляра си отглеждане на животни – общо 25 бр.
птици /кокошки-носачки/; 0,050 ха зеленчуци. Изискана е информация от ОДБХ
Хасково – писмо изх.№21102-16-334-6/15.04.2021г. и от 18.05.2021г., относно
вида животновъден обект с управляващ Х.Х.К., в който се отглеждат животните, и
дали това е с цел добив на суровини и храни за лична консумация – тип лично
стопанство, или представлява тип ферма –
с цел предлагане на пазар, регистрирана по чл.137 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност. В отговор изх.№І-1024/21.04.2021г. Директор
ОДБХ Хасково сочи, че лицето Х.Х.К. има вписан животновъден обект, но няма
издадено удостоверение по реда на чл.137 от ЗВД, а в отговор изх.№І-1327/21.05.2021г.
– че няма подадено заявление за регистрация на основание чл.137 от ЗВД, поради
което и неможело да се посочи вида на обекта – ферма или лично стопанство.
Контролният орган на ТП на НОИ е издал
задължителни предписания изх.№ЗД-1-26-00912950/22.04.2021г. към
самоосигуряващото се лице Х.Х.К., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от
14 работни дни от получаването им – да подаде в ТД НАП Пловдив Декларация обр.1
Данни за осигурено лице за заличаване на данни за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г.
Като е разгледал жалба с вх.№Ц1012-26-201/29.04.2021г.
срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №Ц1012-26-201-2/26.05.2021г.,
Директор ТП на НОИ Хасково е приел
задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е
отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският стопанин няма
вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
поради което и жалбоподателката не попадала в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 от ДР
на КОС, тъй като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и
храни.
В с.з. представляващият жалбоподателката
изрично заявява, че административният акт е нищожен поради процесуални
нарушения в производството по издаването му. В случая била изисквана информация
извън структурата на НОИ и се предвиждало издаване на нарочна заповед, с която
да се възложи на контролния орган да извърши проверката. Освен това сигналното
писмо било относимо към друг период, различен от проверявания.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е
подадена на 02.06.2021г., при дата на постановяване на акта на 26.05.2021г.,
поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то
жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и
при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението
задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по
смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/
legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната компетентност
на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията, поради което и
съдът приема за неоснователно възражението, свързано с пределите на
компетентност на длъжностните лица – контрольори, както и зачитането на
удостоверителни документи относно стажа на жалбоподателя. Административните
актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя
си, поради което не са налице основания за оспорване по чл.146, т.2 и 3 от АПК.
Основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение са законосъобразни. Съдебната инстанция по същество
преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се
осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна
норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на
заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е
изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени
правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно
необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с
материалния закон.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и
морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма
спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и относно
регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и относно
определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство и
предстоящата регистрация като такова, а не като ферма. Не е спорна и
фактическата извършвана от жалбоподателката дейност – произвеждана животинска и
земеделска продукция продукция. Спорно е дали извършвана продажба от
стопанството е относима при преценката на качеството на жалбоподателката като
осигурено лице.
Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието,
храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7
от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба
№3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ
бр.31/2015г./.
Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския
стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане
на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за
животновъдството, където е направено разграничение по отношение на
животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се
определят като ферми. В
закона за животновъдство – пар.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на
"ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.137
от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и
допълнение от ДВ бр.13/2020г., собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на
обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателката следва да се
приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е
регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл.137 от ЗВМД.
При безспорно установеното между страните, че няма регистриран обект тип ферма,
то не може да се приеме, че земеделският стопанин Х.К. е собственик на животновъден
обект, регистриран по съответния ред, както и не е налице другото условие,
изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – да се произвеждат
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Но на основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на
задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които на първо място се предвижда да произвеждат продукция,
предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения
ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и
Наредба №3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по
реда на чл.137 от ЗВМД или този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда
продукция за пазара, е „регистриран земеделски
стопанин” по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая е неотносимо обстоятелството
дали продукцията от стопанството в действителност е била продавана, доколкото
законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение
продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за
което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на
пазара.
Поради изложеното съдът счита, че както
към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на
издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се
лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица.
Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са
задължителните предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно,
а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на възражението на
жалбоподателката относно нарушена процедура при провеждането на проверката,
съдът счита същото за неоснователно. В случая следва да се има предвид, че
проверката по Раздел ІІ от Инструкция №1/03.04.2015г. не е започнала по сигнал
по реда на чл.28, ал.1 от Инструкцията, а е по преценка на ръководителя на ТП
НОИ и по данни от информационната система на НОИ. В писмото от 02.04.2021г.
/изх.№21102-26-334/, което се възприема като сигнал, няма изложени
обстоятелства, които да бъдат възприемани като сочещи нарушение, поради което и
не е било необходимо издаването на заповед по реда на чл.29, ал.1 от
Инструкция. Доколкото проверката се извършва само по данните в информационната
система на НОИ, то съгласно чл.29, ал.5 от Инструкцията тя е била възложена с
писмена резолюция от 12.04.2021г. и последваща от 13.04.2021г. /двете резолюции
са относно различен изпълнител – л.19 и 27/, като са подписани от Директор ТП
НОИ и П.М.- контролния орган, издал задължителното предписание. Като са били
длъжни по силата на чл.31, ал.2 от Инструкцията да се запознаят с относимите за
проверката документи, то след установените данни в информационната система на
НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на
резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи
и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание
чл.42, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма –
Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Именно последното е
определящо за разликата между извършването на проверка на основание издадена
писмена заповед със съдържанието по чл.29, ал.1 от Инструкцията и изключението
предвидено от ал.5, чл.29, когато е необходима само резолюция за възлагането на
проверката. Същественото е, че когато няма издаване на нарочена заповед, то не
е необходимо и не се извършват действия от проверяващите в служебни помещения
на проверяваното лице, както и не се извършват насрещни проверки, а контролните
органи проверяват единствено информацията в системата на НОИ, като за целта
няма пречка и да търсят съдействие на други държавни органи, както и е в
настоящия случай. По другото направено възражение в хода по същество – относно
разминаване на срока, който бил в „сигнала“, и този, за който е издадено
задължителното предписание, съдът счита, че с оглед изложеното относно липсата
на необходимост от издаването на писмена заповед по чл.29, ал.1 от Инструкцията
не може да се твърди излизане извън предмета на проверката. Нещо повече –
писмото от 02.04.2021г. е относно срок, който е бил необходим за преизчисление
– от 15.07.2020г. до 30.09.2020г., а задължителното предписание е относно
периода с начална дата 01.05.2019г., за която няма спор, че касае последната такава
на обявяване на дейност като земеделски стопанин от жалбоподателката.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Х.К. ***, против
Решение №Ц1012-26-201-2/26.05.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са
потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-00912950/22.04.2021г. на контролен
орган на ТП НОИ Хасково.
ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН **********,***
направените по делото разноски сумата от 100 лева, представляващи юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: