№ 560
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110200793 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на пълномощник на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД против Наказателно постановление № 03-
013028/08.07.2020г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда"- Варна, с което
на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция“.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се, че дружеството не е разполагало с финанси,
за да извърши плащанията към работниците. За да се избегне фалит на дружеството с
работниците са били постигнати споразумения за разсрочено плащане на вземанията им.
Преди изтичане на срока по протокола от 30.06.2020г. са били издадени наказателни
постановления. Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган. Счита
се, че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
същите не са посочени правилно датите на нарушението. Счита се още, че НП не е
подписано от компетентен орган. Алтернативно се счита, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на наказателното
постановление , наведени с жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна, моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През месец юни 2020 год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. З.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното
дружество като работодател. В хода на проверката от представените от въззивното
дружество документи било установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение
на лицето Ж. Ц. Р., на длъжност „машинен оператор“, на лицето не е било изплатено в
дължимия размер обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението било начислено във
1
ведомостта за заплати за месец април 2020 г. и било в размер от 740,63 лева.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол №
ПР2013399/30.06.2020год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които
под №7 било дружеството да изплати в дължимия размер обезщетението за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Срокът за изпълнение на предписанието бил 16.07.2020г.
На 01.07.2020г. между дружеството и Ж. Ц. Р. било постигнато споразумение за
отсрочване на плащането на дължимото обезщетение.
За констатираното нарушение на 30.06.2020 год. срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН бл. № 03-013028, в който било посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3 чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ. Посочено било
че нарушението е извършено в гр.Варна, на 04.05.2020 год., към който момент следвало да
бъде изплатено дължимото обезщетение. Актът бил надлежно предявен на управителя,
който отказал да го подпише и този отказ бил надлежно удостоверен. В срока по чл. 44 от
ЗАНН срещу него постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.
На 08.07.2020год., въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно
постановление, като административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило
разпоредбата на чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3 чл.107х ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ и на основание
чл. 414 ал.1 от КТ му наложил административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се
кредитират от съда изцяло като непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление
е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН , т.е. спазен е и предвидения в
ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по
административно наказателната преписка са приложени документите и резултатите от
извършената проверка, с което по АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното.
В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се
съдържа подробно описание на установените факти, посочена е и правна квалификация по
КТ.
Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на
събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия казус, от една страна безспорно е налице неизпълнение на задължението за
изплащане на дължимото обезщетение в срок. Факт по делото обаче са активните действия
на дружеството по сключване на споразумение с работника, както и последващото
изплащане на част от дължимите суми. Горното, причините за допускане на нарушението ,
състоящи се в затрудненото материално положение на дружеството , вследствие на
извънредната епидемиологична обстановка, както и липсата на предходни извършвани
нарушения от страна на дружеството очертават извършеното нарушение като такова с
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от
2
този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното
нарушение.
Що се отнася до останалите доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
сподели същите, предвид на следното:
Сочи се, че дружеството не е разполагало с финанси, за да извърши плащанията към
работниците. За да се избегне фалит на дружеството с работниците са били постигнати
споразумения за разсрочено плащане на вземанията им.
Горното може да бъде ценено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство
и се взема предвид от въззивния състав на съда при преценка на случая като маловажен, но
безспорно не представлява изпълнение на задължението.
Сочи се още, че преди изтичане на срока по протокола от 30.06.2020г. са били издадени
наказателни постановления.
Съдът не констатира да е допуснато нарушение, доколкото нарушението е било факт още
към съставяне на протокола и неговата съставомерност не е обвързана с дадените
задължителни предписания за отстраняването му.
Оспорва се компетентността на административнонаказващия орган.
Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл.416 ал.5 от КТ, намери , че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, доколкото се касае за възникнали трудови
правоотношения между българско дружество и български гражданин.
Счита се, че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. В същите не са посочени коректно датите на нарушението.
Доколкото нарушението се състои в неизпълнение на задължението при прекратяване на
трудовото правоотношение на лицето Ж. Ц. Р., на длъжност „машинен оператор“, на лицето
да се изплати в дължимия размер обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и това обезщетение е било
начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер от 740,63 лева, но не е
било изплатено, съдът намери , че правилно е била определена датата на нарушението.
След като обсъди възраженията, наведени с жалбата, съдът отмени НП като
необосновано.
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния
представител на въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013028/08.07.2020 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по
труда"- Варна, с което на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 414 ал.1 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда"- Варна, да заплати на „Тийм Пауър Европа“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4