Решение по дело №30891/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12816
Дата: 15 ноември 2022 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20221110130891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12816
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110130891 по описа за 2022 година
Предявени са от Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София,
Столична община – район Оборище, ул. „Г.С.Раковски“ № 111, срещу Й. В. Б.,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 51, ал. 1 във вр. с
чл. 50, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за установяване съществуването на следните
вземания: сумата от 1044,12 лева, представляваща сбор от сума в размер на 231,36 лева –
месечни вноски за периода от 01.05.2019 г. до 31.13.2019 г., сума в размер на 702,72 лева –
месечни вноски за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. и сума в размер на 110,04 лева –
еднократна вноска за извършване на ремонт на хидро и топлоизолация, ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 72683/2021 г. по описа на СРС, 179-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на недвижим имот – ап. №
14, находящ се в гр. София, община Столична, район Оборище, в жилищна сграда на ул.
„Г.С.Раковски“ № 111, на 5-ти етаж. Сочи се, че сградата се управлява чрез ОС и
управителен съвет на ЕС. Излага, че с решение по т.3 от протокол на ОС е решено да се
събират вноски по 20 лева месечно от всяка фирма, 6 лева за живущ и 3 лева за неживущ; с
решение по т.2.1. от протокол от 26.05.2016 г. на ОС е определена обща месечна вноска за
управление и поддръжка на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 6 лева за всеки % ид.ч. на месец; с решение по т.3.3 от протокол от 26.05.2016 г.
на ОС е определено да се събере първоначална сума в размер на 10 000 лева за основен
ремонт на покрива и ако останат средства, да се използват за ремонт на фасадата, като
вноските е следвало да се разпределят на ид.ч. и да се заплатят в 2-месечен срок от датата на
съобщението за изготвения протокол; с решение по т. 1 от протокол от 05.10.2016 г. на ОС
бил избран УС с председател Валентина Маринова Генева; с решение по т.2.1. от протокол
от 05.10.2016 г. на ОС било определено да се събере втора проектна сума в размер на 10 000
лева за основен ремонт на покрива, като сумата е следвало да се разпредели съгласно
притежаваните ид.ч. и вноските да се заплатят в едномесечен срок от 05.10.2016 г.; с
решение по т.4. от протокол от 20.04.2017 г. на ОС било взето решение да се образуват
граждански дела за събиране на дължимите вноски от собствениците на определени обекти;
1
с решение по т.1 от протокол от 22.11.2017 г. на ОС било взето решение да се приеме оферта
на Атанасови Билдинг ЕООД за ремонт на хидроизолация на плоска част на покрива и
топлоизолация на северна част на стълбище, фасада над обща тераса, след обещана отстъпка
от 7 %, като следвало разходът да се разпредели съобразно % ид.ч. към обектите; с решение
по т.2 от 28.06.2018 г. било възложено на дружеството за поддръжка и управление да изиска
незабавни плащания на всички просрочени задължения към ЕС. Ответницата отказвала да
заплаща дължимите вноски в бюджета. Сочи се, че всички решения са валидно взети и
влезли в сила. Твърди се, че съгласно решение по т.2.1 от протокол от 26.05.2016 г. на ОС,
месечната вноска за апартамента на ответницата възлизала на сумата от 29,28 лева, като за
обекта се дължали 45 месечни вноски както следва: за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017
г. – 1 месечна вноска /частично погасена с плащане в размер на 4,32 лева/; за периода
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – 12 месечни вноски или общо 351,36 лева; за периода
01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. – 8 месечни вноски, от които 1 в размер на 26,40 /с оглед
извършено частично плащане/ и 7 вноски, всяка от които в размер на 29,28 лева или общо за
периода 231,36 лева; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. – 24 вноски или общо
702,72 лева. С исковата молба се претендират вноските за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2021 г., който общ размер се сочи, че възлиза на сумата от 934,08 лева. Сочи се, че с
решение по т.1. от протокол от 22.11.2017 г. на ОС е начислена еднократна вноска за ремонт
на хидро и топлоизолация, от която се претендира сумата от 110,04 лева /с оглед извършено
частично плащане в размер на 407,87 лева/. С уточняваща молба ищецът е пояснил, че не
претендира останалите суми, предмет на заповедта за изпълнение, доколкото за тях счита, че
е изтекла давността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата
твърди, че не обитава апартамента от 2014 г. Сочи, че е заплатила до момента сума в размер
на 1 697,17 лева. Излага, че общите събрания на сградата не са провеждани с необходимия
кворум. Развива и подробни съображения, че сградата не е добре поддържана. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
качеството собственик на ответника на обект в сградата в режим на ЕС, притежаваните от
ответника идеални части от общите части от сградата, както и законосъобразно взети
решения от ОС на ЕС, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и
размер задължения за управление и поддържане на общите части на сградата, в това число и
за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за еднократни вноски за извършване на хидро и
топлоизолация.
Решенията в етажната собственост се вземат от общото събрание - така чл. 42 от
Закона за собствеността /ЗС/, като съставът на този орган се формира от собствениците на
отделните обекти. Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки съсобственик, съразмерно с
дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или
за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение
от общото събрание. Именно от компетентността на общото събрание е вземане на решения
относно определяне размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.
Ответницата не оспорва и съдът с доклада по делото е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Й. В. Б. е собственик на ап. № 14, находящ
се в гр. София, община Столична, район Оборище, в жилищна сграда на ул. „Г.С.Раковски“
№ 111, на 5-ти етаж.
Не се оспорва и представителната власт на представляващия Етажната
собственост.
От събраните по делото доказателства, се установява, че ОС на ЕС е взело следните
2
решения:
- съгласно т.3 от протокол от проведено ОС на 06.04.2011 г. е решено да се събират
вноски по 20 лева месечно от всяка фирма, 6 лева за живущ и 3 лева за неживущ;
- съгласно т.2.1. от протокол от проведено ОС на 26.05.2016 г. е определена обща
месечна вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата и фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер на 6 лева за всеки % ид.ч. на месец;
- съгласно т.3.3 от протокол от проведено ОС на 26.05.2016 г. е определено да се
събере първоначална сума в размер на 10 000 лева за основен ремонт на покрива и ако
останат средства, да се използват за ремонт на фасадата, като вноските е следвало да се
разпределят на ид.ч. и да се заплатят в 2-месечен срок от датата на съобщението за
изготвения протокол;
- съгласно т.2.1. от протокол от проведено ОС на 05.10.2016 г. е определено да се
събере втора проектна сума в размер на 10 000 лева за основен ремонт на покрива, като
сумата е следвало да се разпредели съгласно притежаваните ид.ч. и вноските да се заплатят
в едномесечен срок от 05.10.2016 г.;
- съгласно т.4. от протокол от проведено ОС на 20.04.2017 г. е взето решение да се
образуват граждански дела за събиране на дължимите вноски от собствениците на
определени обекти;
- съгласно т.1 от протокол от проведено ОС на 22.11.2017 г. е взето решение да се
приеме оферта на „Атанасови Билдинг“ ЕООД за ремонт на хидроизолация на плоска част
на покрива и топлоизолация на северна част на стълбище, фасада над обща тераса, след
обещана отстъпка от 7 %, като следвало разходът да се разпредели съобразно % ид.ч. към
обектите /;
- съгласно т.2 от протокол от проведено ОС на 28.06.2018 г. е възложено на
дружеството за поддръжка и управление да изиска незабавни плащания на всички
просрочени задължения към ЕС.
Съдът намира, че горепосочените решения са влезли в сила и в настоящото
производство не следва да се преценява законосъобразността им. Законодателят е уредил
специален ред и преклузивен срок, в който етажният собственик може да потърси от съда
защита като предяви иск по чл. 40 ЗУЕС и поиска отмяна на незаконосъобразните решения
на ОС на ЕС. По делото не са събрани доказателства ответникът да е упражнил правото си
на иск по последната норма, а заявяването му под формата на възражение в настоящия
процес е недопустимо, предвид на което и същият е обвързан от взетите решения от ОС на
ЕС и дължи изпълнението им. Съобразени с практиката на ВКС, обективирана в решение №
39 от 19.02.2013 г., по гр.д. № 657/2012 г., I г.о., са и мотивите на СРС да не разгледа по
същество оплакванията на ответницата за незаконосъобразност на взетите решения на ОС на
ЕС. В цитираното решение е изведена принципната позиция, че ЗУЕС урежда специална
процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок
възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е
неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат
тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в
настоящото производство. Целта на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във
времето, е да стимулира етажния собственик активно да участва и контролира провеждането
на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като
те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на
конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния,
респективно на ответницата, отчитайки интереса на общността. При липсата на позитивно
съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е
компетентен да прецени тяхната законосъобразност (и то само по въведените с исковата
молба пороци), взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като
е недопустим последващ съдебен контрол, какъвто ответницата цели да бъде осъществен в
3
настоящото производство.
Видно от протокол от т.2.1. на протокол от проведено ОС на 26.05.2016 г. е
определена обща месечна вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата и
фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 6 лева за всеки % ид.ч. на месец. Видно от
представените писмени доказателства по делото притежаваните от ответницата ид.ч. са в
размер на 4,88 %. Следователно дължимата месечна вноска е в размер на 29,28 лева (6,00
лева х 4,88 % = 29,28 лева). В настоящото производство ищецът претендира вноските за
периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2021 г., които твърди, че са в общ размер на 934,08 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
размерът на дължимите месечни вноски за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2021 г. / при
съобразени извършени частични плащания от страна на ответницата/ също възлиза на
сумата от 934,08 лева. С оглед изложеното съдът намира претенцията на ищеца в тази част
за основателна и следва да разгледа възражението на ответницата, че същата не е обитавала
процесния имот, поради което и оспорва дължимостта на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не се заплащат разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. В разпоредбата на ал. 3 е посочено, че Общото събрание с мнозинство
повече от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик, ползвател
или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да
заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1
като за отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет
(управителят). В настоящия случай ответницата не е ангажирала доказателства в подкрепа
на твърдението си, че не е обитавала процесното жилище повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. Във връзка с последното съдът намира за необходимо да анализира
и представените в тази връзка доказателства, които обаче не доказват твърденията на
ответницата. Представен е документ, обозначен „мейл от 05.02.2021 г.“ /л.91 по делото/, в
който е посочено, че цялата 2021 г. ап.14 няма да се ползва. Не става ясно този документ
дали е достигнал въобще до представител на ЕС, доколкото не е посочено дали е изпратен
по поща, имейл и пр., а освен това липсват доказателства и за получаването му. Освен
изложеното, соченият документ не е в състояние да докаже дали действително през
въпросната 2021 г., апартаментът не е обитаван. От представената разпечатка на имейл
кореспонденция /л.92/, в която също се съдържа изявление, че през 2018 г. няма да се ползва
имотът, може да се направи заключение, че вероятно изявлението е достигнало до
представител на ОС, но следва да се отбележи, че въпросният имейл касае период, който не
съвпада с процесния, а освен това не е годен да докаже факта, дали през съответната година
имотът реално не е обитаван. Останалите представени в тази връзка доказателства са
неотносими, доколкото една част въобще не касаят изявление във връзка с обитаването на
имота, а за друга част липсват данни да са достигнали до знанието на ЕС.
С оглед гореизложеното съдът намира възражението на ответницата за
неоснователно.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответницата за извършени
плащания, поради което съдът приема, че за периода 01.05.2019 г. до 31.12.2021 г. за
ответницата е възникнало задължение за плащане на сумата в размер общо на 934,08 лева -
разходи за поддръжка на общите части на сградата при отчитане на извършените плащания.
С оглед изложеното искът в тази част подлежи на уважаване.
Относно претенцията на ищеца за признаване установено дължимостта на сумата
от 110,04 лева, представляваща еднократно начислена вноска за ремонт на хидро и
топлоизолация, съгласно т.1 от протокол от проведено ОС на ЕС 22.11.2017 г. на ОС, съдът
намира следното:
В исковата молба се сочи, че с решение по т.1. от горецитирания протокол е
начислена еднократна вноска за ремонт на хидро и топлоизолация, от която вноска се
4
претендира сумата от 110,04 лева /с оглед извършено частично плащане в размер на 407,87
лева/. От представените писмени доказателства, сред които са и протоколите от проведените
ОС, обаче не се установява да е начислена такава вноска на ответницата. Видно от т.3 от
протокол от проведено ОС от 03.10.2017 г., ОС на ЕС е взело решение да се изиска от
„Атанасови Билдинг“ ЕООД оферта за ремонт на хоризонталната част на покрива –
хидроизолация и оферта за топлоизолация и подмяна на улуци, на източната, малката
фасада – както за общите части, така и за апартаментите. Възложено е на УС да вземе
решение за начисляване на необходимите разходи за ремонтите съобразно ид.ч. на
обектите. Упълномощен е УС да преговаря с „Атанасови Билдинг“ ЕООД да сключи
договор за изпълнение на хидроизолационните и топлоизолационните работи. От
представения протокол от 22.11.2017 г. от проведено ОС на ЕС /който не е приложен по
исковото, но е приложен по заповедното производство/ се установява, че са взети следните
решения: „1. Приема офертата на „Атанасови Билдинг“ ЕООД за ремонт на
хидроизолация на плоска част на покрива и топлоизолация на северна част на стълбище,
фасада над обща тераса, след обещана отстъпка от 7 %. Разходът да се разпредели
съобразно % ид.ч. към обектите.; 2. Одобрява разход за заплащане на допълнително
извършени СМР при ремонта на покрива от „Атанасови Билдинг“ ЕООД, съгласно
допълнително изпратена КСС в размер на 1 363,40 лева; 3. ОС упълномощава Й. Б., Кирил
Щерев, Батурови или дъщеря им Ирина Георгиева, и И. М., като представител на КОС
България да дават показания пред 05 РУП на СДВР във връзка с подадения сигнал относно
Васил Чакъров.“ Във връзка с решението по т. 1 /с която ищецът твърди, че е начислена
вноската/ обаче, не става ясно какъв е разходът за ремонт на хидроизолация на плоска част
на покрива и топлоизолация на северна част на стълбище, фасада над обща тераса, който да
се разпредели съобразно % ид.ч. към обектите. По делото не е представена и оферта от
въпросната фирма, нито някакъв документ, от който да е видно какъв е размерът на
въпросния „разход“, за да се направи евентуален извод за размера и на дължимата от
ответницата вноска. Ето защо при липса на достатъчно доказателства относно размера на
дължимите от всеки собственик вноски за ремонт на хидроизолация на плоска част на
покрива и топлоизолация на северна част на стълбище, фасада над обща тераса, съдът
достига до извода, че следва да отхвърли иска в тази част.

По подаденото заявление, СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 21.01.2022 г. за сумата от 1 399,80 лева, представляваща главница за
неплатени периодични бюджетни вноски за покрИ.е на разходите за управление и
поддръжка на общите части на сградата, както и вноски в полза на фонд ремонт и
обновяване и вноски за ремонт на покрив на жилищната сграда за период от 28.06.2018 г.,
ведно със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 28,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 590,00 лева.
С разпореждане № 35401 от 20.04.2022 г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса, като изрично му е посочил, че в едномесечен срок
от съобщението следва да представи по делото доказателства, че е предявил иска, като го е
предупредил, че в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Заявителят
е получил съобщението с посочените указания на 12.05.2022 г., като същият е представил
доказателства, че е предявил иск за сумата от 1044,12 лева, представляваща сбор от сума в
размер на 231,36 лева – месечни вноски за периода от 01.05.2019 г. до 31.13.2019 г., сума в
размер на 702,72 лева – месечни вноски за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. и сума в
размер на 110,04 лева – еднократна вноска за извършване на ремонт на хидро и
топлоизолация, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на вземането. При тези данни съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за частичното обезсилване на издадената
заповед за изпълнение, за сумата над 1044,12 лева.
По разноските:
5
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които 28 лева за
заплатена държавна такса и 590 лева за адвокатско възнаграждение; за исковото
производство – 25 лева за заплатена държавна такса, 250 лева депозит по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, 500 лева за адвокатско възнаграждение. На ищеца следва да
се присъдят 412 лева разноски за заповедното производство съобразно обезсилената част
на заповедта за изпълнение и съобразно уважената част от иска, както и 693,32 лева
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от иска.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, Столична община –
район Оборище, ул. „Г.С.Раковски“ № 111, представлявани от Валентина Маринова Генева,
собственик на ап. 10, като председател на управителния съвет на ЕС, срещу Й. В. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „Банишора“ 18, вх. В, ет. 7, ап.67, с правно основание
чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, че Валентина Маринова
Генева дължи на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, Столична
община – район Оборище, ул. „Г.С.Раковски“ № 111, сумата от 934,08 лева, представляваща
сбор от месечни вноски за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 72683/2021 г. по описа на СРС, 179-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
110,04 лева, представляваща – еднократна вноска за извършване на ремонт на хидро и
топлоизолация.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.01.2022 г. по ч. гр. д. 72683/2021 г., по описа на СРС, 179-ти състав, в частта за сумата
над 1044,12 лева до пълния размер от 1 399,80 лева.
ОСЪЖДА Й. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Банишора“ 18, вх.
В, ет. 7, ап.67, да заплати на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София,
Столична община – район Оборище, ул. „Г.С.Раковски“ № 111, представлявани от
Валентина Маринова Генева, собственик на ап. 10, като председател на управителния съвет
на ЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 412 лева, разноски в заповедното
производство, както и сумата от 693,32 лева, разноски в исковото производство.
Решението, в частта, в която заповедта за изпълнение е обезсилена може да
бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част решението подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6