МОТИВИ по
НОХД № 1381/2020 год. на Районен съд - Варна, тридесет и седми наказателен
състав.
В
съда е внесен обвинителен акт срещу Б.Б.К. за това,
че на 20.01.2020 г. в гр. Варна без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - хероин с нетно тегло 0,36 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин - 22,8 % на стойност - 23,40 лева.
Престъпление чл. 354а., ал. 3, т.1, НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия и иска да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Защитникът
на подсъдимия - адв. А., ВАК излага съображения, че процесното деяние е
маловажно и в случая е приложима разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Счита, че
деянието следва да бъде квалифицирано по чл.354а. ал.5, вр. ал.3 от НК.
Подсъдимият
Б.К. признава по реда на чл.371, т.2 от НПК фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, заявява, че съжалява за извършеното
деяние и моли да му бъде наложено наказание глоба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.372, ал.4 от НПК и чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Б.Б.К. е роден на *** ***, български гражданин,
неженен, с основно образование, осъждан, безработен, ЕГН **********.
На
20.01.2020 г. около 12.40 часа, в гр.Варна подсъдимия Б.К. *** и носел в себе
си 1 бр. прозрачно полиетиленово пликче, което
съдържало кафяво прахообразно вещество – хероин.
В
това време св. Г.П. и св. Х.Х., полицейски служители
към Първо РУ при ОД МВР - Варна изпълнявали служебните си задължения в същия
район, като около 12,40 ч. двамата забелязали подсъдимия Б.К. и решили да го
проверят. При проверката подсъдимият Б.К. обяснил, че има наркотично вещество
(хероин) за лична употреба.
Подсъдимият
К. предал с протокол за доброволно предаване на служител от Първо РУ – Варна 1
брой прозрачно полиетиленово пликче, което съдържало
кафяво прахообразно вещество - хероин.
Съгласно
заключението на приетата по делото физикохимична експертиза № 43/23.01.2020 г.
на БНТЛ – Варна, предаденото от подсъдимия Б.К. кафяво прахообразно вещество,
представлява хероин и съдържа активен наркотично действащ компонент -
диацетилморфин 22.8 % и нетно тегло 0,36 грама.
По
доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия Б.К., направени по реда на чл.371, т.2 от НПК,
които съгласно изискванията на чл.372, ал.4 от НПК се подкрепят от всички
събрани на досъдебното производство доказателства - показания на свидетели,
физикохимична експертиза, писмени доказателства и доказателствени средства,
като в доказателствения материал по делото не съществуват противоречия и
фактите, описани в обвинителния акт се установяват по несъмнен начин.
От
правна страна:
От
обективна и субективна страна Б.Б.К. е осъществил
състава на престъплението по чл.354а., ал.3, т.1 от НК.
От
обективна страна – на 20.01.2020 год. в гр. Варна подсъдимия Б.К. без надлежно
разрешително, което се изисква съгласно чл.32 ал.1 от Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично
вещество - хероин с нетно тегло 0.36 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент диацетилморфин 22,8 %.
Съгласно
приложение № 2 от постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн.
в ДВ бр. 15 от 06.02.1998 г., изм. с бр. 14 от 18.02.2000 г.) на МС стойността
на наркотичното вещество е в размер на 23.40
лева.
Хероинът е забранен за притежаване съгласно
чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Списък I
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество, поставено
под разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от това
деяние ще настъпят общественоопасни последици, които
е искал да настъпят.
Обществената
опасност на деянието и дееца изключват прилагането на чл.9, ал.2 от НК.
Въпреки, че в настоящия случай количеството на наркотичното вещество е малко и
стойността на същото е ниска, съдът намира, че не са налице нито една от
хипотезите на чл. 9, ал. 2 НК при наличието на които извършеното деяние не е
престъпно, а именно: а) деянието въобще да не е общественоопасно или б) да
разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна.
Оценката
на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се съобразява
с характера на конкретните обществено опасни деяния и тяхното отрицателно
значение на даден етап на развитие на обществото, както и с личността на дееца.
В рамките на тази преценка се вземат предвид редица обстоятелства като
обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на
престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите
(конкретния престъпен резултат, други несъставомерни
вредни последици, начинът и средствата за въздействие и пр.), но също и
субективните му характеристики извън вината (подбуди за извършването, борба на
мотиви, цел на дееца и други).
В
настоящият случай съдът счете, че случаят се явява маловажен по смисъла на
чл.354а., ал.5 от НК и съобразно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, доколкото
количеството наркотично вещество е малко и на ниска стойност, а активният
наркотично действащ компонент е в ниските граници.
Всички
тези обстоятелства накараха съда да приеме, че в случая обществената опасност
на извършеното от подсъдимия К. деяние е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид,
поради което следва да се приеме, че случаят е маловажен.
По
вида и размера на наказанието:
Законодателят
е предвидил в чл.354а, ал.5 от НК наказание глоба в размер до 1 000.0
/хиляда/ лв.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид както смекчаващите,
така и отегчаващите отговорността на подсъдимия Б.К. обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, направени самопризнания от
подсъдимия, изразеното съжаление за стореното. Не може да се пренебрегне и
съдействието на подсъдимия за установяване на обективната истина по делото –
действително неговите действия са допринесли за разкриване на престъплението.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете недобросъвестното
процесуално поведение на подсъдимия, който е с мярка за неотклонение подписка.
На
следващо място като отегчаващо обстоятелство съдът отчете обремененото съдебно
минало на подсъдимия, който е осъждан многократно за различни престъпления: по
НОХД № 56/2003 г. по описа на РС – Варна за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т.4, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по НОХД № 1749/2003 г. по описа на РС – Варна за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, т.4, т.7, вр. чл.20 ал.2 НК, по НОХД №
778/2003 г. по описа на РС – Варна за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.26 ал.1 НК, по НОХД № 1951/2003 г. по
описа на РС – Варна за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК, по НОХД № 1370/2005 г. по описа на ОС – Варна за престъпление по чл.354а., ал.1 НК, по НОХД № 4903/2008 г. по описа на РС – Варна за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.18 ал.1 НК, по НОХД № 1090/2008 г. по описа на РС
– Варна за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4
НК, по НОХД № 89/2010 г. по описа на РС – Балчик за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.26, вр. чл.29,
ал.1, б.“б“ НК,
по НОХД №
1398/2015 г. по описа на РС – Варна за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, по
НОХД №
6249/2015 г. по описа на РС – Варна за престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.
С
оглед на изложените констатации съдът намира, че деянието е извършено от
подсъдимия Б.К. при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед на което наложи наказание над средния размер, предвиден
в разпоредбата на чл. 354а, ал.5 от НК, а именно глоба в размер на 700.00 (седемстотин) лева.
По
разноските и веществените доказателства:
На
основание чл.354а., ал.6 НК предметът и средствата на престъплението – остатък от
наркотично вещество хероин, ведно с опаковките, се отнеха в полза на държавата,
като следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимият Б.Б.К. следва
да заплати направените по делото разноски в размер на 82.74 лв. (осемдесет и
два лева и седемдесет и четири стотинки), които да бъдат заплатени в полза на
държавния бюджет по сметка на ОД МВР – Варна.
По
изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: