Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

 

                                №

 

                                 град Свиленград, 11.02.2020 година

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

и при секретаря Т.Т.,

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 1115 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.

Производството по делото е образувано по Искова молба на В.Д.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.Б., против Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) при МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46.

        От Съда се иска да осъди ответника ГДГП - МВР да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193 часа за периода от 01.07.2017 година до 08.10.2019 година, включително, в общ размер на 1 250 лв. (главница), получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2019 година (датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 170 лв., начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 08.10.2019 година, включително.

Ищецът В.Д.П. твърди, че работел в системата на МВР като Младши инспектор/Полицай на ГКПП „Капитан Петко войвода” към Гранично полицейско управление - Ново село към Регионална дирекция „Гранична полиция” - Смолян при ГДГП при МВР за времето от 01.07.2017 година до 08.10.2019 година, включително. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от по 12 часа, при режим: дневна, нощна, два дни – почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период бил положил общо 1 352 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлизал на 1 545 часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 193 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6.47 лв., така че дължимото му се възнаграждение било в размер на 1 250 лв. Сочи се, че работодателят – ответник дължал и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми.

  Претендират се и разноските по делото. Представен е Списък на разноските.       

   В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил Отговор на исковата молба от ответната Дирекция.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, респ. уведомен на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Чрез процесуалния си представител – адвокат И.Б., поддържа предявените искове и моли Съда да ги уважи в съответствие със Заключението по назначената експертиза.

В съдебно заседание ответникът ГДГП при МВР, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

 Ответникът ГДГП при МВР в дадения срок не е депозирал Отговор на исковата молба. Не се явява по делото негов представител в съдебно заседание на 28.01.2020 година, за което са редовно призовани, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствието на представител на ответната Дирекция.

От страна на ищеца е направено искане Съдът да се произнесе с Решение по реда на чл. 238 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съдът намира, че са налице условията и предпоставките, визирани в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: на ответната Дирекция редовно е връчено Съобщение, че има право в едномесечен срок да представи Отговор, ответникът не представи в преклузивния срок Отговор на исковата молба; ответникът е редовно призоваван за съдебното заседание на 28.01.2020 година; ответникът не изпрати представител в съдебното заседание на 28.01.2020 година; не е направено искане делото да бъде разгледано в отсъствие на представител на ответника; на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представеното и прието Заключение на вещото лице.

Поради тези причини и предвид изричното изявление на ищеца, Съдът счита, че следва да постанови Решение на основание чл. 238 от ГПК.

Относно разноските и държавните такси:

Предвид изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна. Действително направените разноски се констатираха в размер на 380 лв. – адвокатско възнаграждение (видно от приложените по делото Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските).

На основание чл. 78, ал. 6, вр.чл. 72, ал. 2 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград дължимите държавни такси по уважените искове в общ размер на 104.79 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100 лв. Ответникът дължи и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, Съдът 

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 369.63 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2017 година до 08.10.2019 година, включително, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 09.10.2019 година до окончателното изплащане на вземането.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 117.41 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените допълнителни възнаграждения от 1 369.63 лв. за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до 08.10.2019 година, включително.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 380 лв. 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, сумата от 104.79 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

Незаверени преписи от Решението да се връчат на страните.

Защитата срещу неприсъственото Решението е по реда на чл. 240 от ГПК.                                           

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                          (Кремена Стамболиева)