Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1113

 

                                 гр.Пловдив, 26. 09. 2017 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                        Председател:   Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                        Весела Петрова 

 

като разгледа  ч.гр.д.№ 1952/2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл. 523 ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Х.Д.З., ЕГН – **********,  адрес ***, в качеството му на длъжник, чрез адв. П.П., против Постановление от 26.06.2017г. на ДСИ Стела Драганова при Районен съд –Асеновград, постановено по изп.д № 73/2017г. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемите страни Л.А.Х., А.П.Х. и Ж.П.С., в качеството им на взискатели, чрез адв. В.Д., депозират писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

От страна на ДСИ Стела Драганова при Районен съд –Асеновград по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани  мотиви, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:

По молба от 27.02.2017г. на Л.А.Х., А.П.Х. и Ж.П.С., в качеството им на взискатели, е образувано изпълнителното дело с прилагане на изп. лист от 01.02.2017г. против длъжника Х.Д.З.. След получаване на ПДИ на 06.03.2017г. длъжникът е депозирал Молба на 08.03.2017г., с която посочва, че се е разпоредил с недвижимия имот, предмет на съдебното решение и на изп. лист, чрез покупко- продажба, оформена с Нот. акт № 36/27.11.2015г. по описа на Нотариус Карамфила Буюклиева, рег. № 277, том III, нот.д.№ 414/2015г.  Длъжникът е изтъкнал, че предвид на това обстоятелство, по отношение на него следва да бъде прекратено изп. дело, понеже вече не е собственик на вещта. 

В тази насока от адв. Д., като пълномощник на взискателите, е подадена Молба от 10.03.2017г., с която прави искане като страна наред с първоначалния длъжник да бъде конституиран и приобретателя на имота  на осн. чл.226 ал.1 и ал.3 от ГПК и на осн. чл.298 ал.2 от ГПК. С Разпореждане  на ДСИ  е отказано да бъде конституиран като страна приобретателя, като е изложено, че не са налице предпоставките на 226 от ГПК, като в тази връзка следва да се има предвид нормата на 429 от ГПК. С Протокол от 12.06.2017г. на ДСИ е обективирано извършеното разпределение на реалното ползване на недвижимия имот, а на 26.06.2017г. е издадена процесното Постановление за разноски, с които е определена сума за внасяне в общ размер от 612 лв.

С жалбата на Х.Д.З. се възразява, че не следва да заплаща разноските, тъй като не е собственик на имота поради отчуждаването му, както вече бил уведомил съдебния изпълнител, а и този факт е можел да бъде установен от имотния регистър, който е публичен. На следващо място изтъква, че изпълнителното дело е образувано срещу него цяла година след като решението е било влязло в сила.

Въззиваемите страни Л.А.Х., А.П.Х. и Ж.П.С., не оспорват, че изп. дело било образувано по-късно, но това е сторено, защото скицата към решението не била заверена от съдебния състав и се наложило да се извършат допълнително процесуални действия в тази връзка. Уточнява се, че по делото са били присъдени в тяхна полза и разноски в общ размер на 1 800лв. /1 300лв. плюс 500лв./ за инстанциите на ПОС и ВКС, но тази сборна сума е заплатена доброволно и своевременно от длъжника. По отношение на разпределянето на ползването това не било сторено доброволно, поради което и се наложило да се отпочнат изпълнителни действия. 

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. По реда на чл.435 от ГПК не е регламентирано обжалване на отказ на съдебния изпълнител да конституира нова страна по изпълнителното дело наред с първоначалния длъжник. Производството е приключило с осъществяване на действия по изпълнение на съдебното решение, като е оформен и Протокол от 12.06.2017г. за разпределяне на ползването с оглед извършените на място с помощта на вещо лице действия по въвеждане във владение на  взискателите. На практика, длъжникът оспорва принципно самото основание за начисляване на разноски в негова тежест, намирайки, че след като не е вече собственик и е уведомил съдебния изпълнител, то и не следва да бъде натоварен по никакъв начин с изпълнението на съдебното решение. В тази връзка, трябва да се отбележи, че е неотносим  фактът кога точно взискателите са завели изп. дело и че това е станало една година след влизане в сила на решението.  Въззивният съд счита, че длъжникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото става ясно, че е изплатил надлежно само сумата 1 800 лв., която е била дължима от него, но не е предприел действия, обективно изразени в някаква форма, от които несъмнено да може да се направи извод, че е имал готовност за изпълнение на решението също и в частта за разпределяне на ползването по чл.32 ал.2 от ЗС и че намеренията за доброволно изпълнение са достигнали до насрещните страни.

Постановлението за разноски се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.   

По мотивите, ПОС – V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Отхвърля подадената жалба от Х.Д.З., ЕГН – **********,  адрес ***, чрез адв. П.П., против Постановление от 26.06.2017г. на ДСИ Стела Драганова при Районен съд –Асеновград, постановено по изп.д № 73/2017г., като неоснователна. 

 

        Решението  е окончателно.

 

 

                                      Председател:

 

                                            Членове :