О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
гр. София, 03.05.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в закрито заседание на трети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Братоева ч. гр. д. № 5520 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК и чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба на М.Н.Л., ЕГН **********,
срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 367 от
26.03.2019 г. за заличаване на наложена от ЧСИ Сия Халаджова и вписана в
СВ-София възбрана, съгласно молба, вх. № 16774/26.03.2019 г..
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като след
извършване на публичната продан наложената възбрана не поражда предвиденото в
ГПК действие и е погасена по силата на закона. Л. бил трето лице и обективирал изричен
отказ наложената възбрана да брани правата му.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира от
правна и фактическа страна следното:
С молба, вх. № 16774/26.03.2019 г. М.Н.Л., ЕГН **********, придобил
недвижим имот в резултат на влязло в сила постановление за възлагане, поискал
вписаната върху имота в полза на ипотекарен кредитор възбрана да бъде заличена,
тъй като не брани правата му.
Обжалвания отказ съдията по вписванията при СРС постановил в приложение на
Тълкувателно решение № 1/2015 г. от 10.07.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2015
г. на ОСГТК като приел, че купувачът на публична продан не е материалноправно
легитимиран да иска заличаване на наложена възбрана включително и при
деклариран отказ същата да брани неговите интереси.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Въпросът, предмет на настоящото производство е изцяло правен и е разрешен с
постановеното Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което
мотивите на същото по т. 3 следва да бъдат възпроизведени в цялост в настоящия
съдебен акт.
Публичната
продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, в
която насока са дадените задължителни разясненията по т. 2 на ТР № 2 от
26.06.2015 год. по т.д. 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, базирани на принципното
разбиране, че купувачът от публична продан придобива собствеността само ако
длъжникът е собственик, тъй като никой не може да прехвърли права, които не
притежава.
Възбраната
на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК
или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително
изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила,
установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон
е предвидено вписване (чл. 4, б. „л“ ПВп). Наложената от съда или в
изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно
длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за
цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден
в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са
предвидени изрично в законите или в ПВп.
Възбраната
на недвижим имот може да бъде заличена съгласно чл. 31 ПВп с „писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена
гаранцията или обезпечението“ или „по
искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от
надлежното учреждение, че вписването може да се заличи“.
Възбраната,
наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да
препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов
недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни
удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор.
Възбраната цели да запази недвижимите имоти на
длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното
със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие
имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с
разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената
възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика
на имота.
С
вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения
имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са
непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако
исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на
вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие
на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл.
456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи
разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица
към възбранения имот.
Наложената
обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на
публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса
и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е
притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се
противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на
взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва”
едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите
права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на
него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на
кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по–ранна противопоставимост на
правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата
на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия
имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане.
Възбраната
не е вещно право, тя е вещна тежест върху недвижим имот. За разлика от
ипотеката, възбраната не дава право на предпочтително удовлетворение, а само
обезпечава възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение
спрямо възбранения недвижим имот.
Вписаната
възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан също следва да
бъде запазена, тъй като тя би имала своята, макар и по– ограничена по обхват,
защитна функция дори в хипотеза, когато към момента на публичната продан
длъжникът не е собственик на имота, доколкото не може да се изключи
възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по
отношение на същия да се проведе нова публична продан. Наложената възбрана в
изпълнението върху недвижим имот постига своя ефект - забрана за длъжника сам
да се разпорежда с вещта, като запазва имота в патримониума му до момента на
публичната продан, при която имотът е разпореден не от длъжника, а от съдебния
изпълнител. Като изключение, при което вписаната възбрана подлежи служебно на
заличаване, е изрично уредената с чл. 494 ал. 2 in fine ГПК хипотеза на
освобождаване недвижимия имот от изпълнение. Без да отпада самото основание за
обезпечение, възбраната следва да бъде заличена по искане на съдебния
изпълнител, който е поискал налагането й, като от момента на вписване на
заличаването с обратно действие ще се заличат правните последици на тази
възбрана, респ. сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на
взискателя по изпълнението - арг. от чл. 453, т. 1 ГПК. Наложените мерки, които
обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното
решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни
мерки, в т. ч. възбраните.
Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само
доколкото искът е отхвърлен или производството по делото – прекратено.
Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на
изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори
от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието
на други вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде
удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната (заличена). Това право се удовлетворява
с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната
продан.
При
извършена публична продан възбраната не може да бъде вдигната и след
изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на
купувача от публичната продан. Когато бъде вписано постановлението за
възлагане, то не придобива ред от вписването, но от най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал
в разпределението, тъй като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се
присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната. Дори
отделни разпореждания и искови молби да са вписани по-рано от възбраните на
последващите кредитори, те са им непротивопоставими, тъй като последващите
кредитори са присъединени по право към този с най-рано вписаната възбрана.
Вдигнатата (заличената) възбрана губи своето действие, но действието на
останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност. По този начин
купувачът от публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано
последно, би се оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може
да са разпореждания на длъжника с възбранения имот или уважени искове по искови
молби, вписани след първата възбрана, но преди вписването на постановлението за
възлагане.
При
прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1 ГПК
(редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год.), в ал. 2 (стара) на цитирания текст
законодателят изрично вменява задължението съдебният изпълнител да вдигне
служебно възбрани и запори, след влизане в сила на постановлението за
прекратяване. Установеното правило не засяга правата, които трети лица са
придобили преди влизане в сила на постановлението за прекратяване въз основа на
изпълнителните действия, поради което следва да се приеме, че изключва
вдигането (заличаването) на възбраната по извършена публична продан.
След
влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска
заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Като краен извод е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал.
1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение
по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична
продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона
хипотези.
В случая по съображенията, развити в ТР вписаната възбрана е
противопоставима на купувача, на който имотът е възложен, тъй като същият е
„встъпил“ в правата на кредиторите
– в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да им бъде противопоставено и по този начин възбраната брани
и правата на М.Н.Л., ЕГН **********. Този ефект на вписаната възбрана
не е материално право, от което купувачът може да се откаже, а законна (правна)
последица. Затова заличаването й следва да се извърши при условията на чл. 31
ПВп, а те не са налице.
Поради необходимостта съдът да съобрази постановеното ТР, обжалваният отказ
се налага да бъде потвърден.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.Н.Л., ЕГН **********,
срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 367 от
26.03.2019 г. за заличаване на наложена от ЧСИ С. Х. и вписана в СВ-София
възбрана, съгласно молба, вх. № 16774/26.03.2019 г..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на М.Н.Л., ЕГН **********,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.