Р Е Ш Е Н И Е
№
11/17.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО
заседание на четиринадесети януари ,
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№556/2018г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по чл.8д,ал.1
от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена жалба от Н.Б.Н. –като майка и
законна представителка на малолетния си син Н.С.Г. ,чрез адв.К.Г. , със съдебен
адрес:*** против Заповед№ЗСПД/Д-М/2640 от
01.10.2018г.,с която е прекратена месечна помощ на жалбоподателката ,която същата получава за
дете с трайни увреждания-малолетния си син Н.С.Г. , на основание чл.8д ,ал.1 от
ЗСПД.В жалбата си твърди ,че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и иска
нейната отмяна. В съдебно заседание иска да се отмени заповедта
на директора на Д„СП”-Монтана ,като
неправилна и незаконосъобразна.Претендира и разноски по делото.Представя и
писмена защита.
Ответникът по жалбата – директора на дирекция”Социално
подпомагане”-Монтана ,чрез пълномощника си юрк.Б. иска да се потвърди заповедта ,като
правилна и законосъобразна,по подробно изложени съображения.
Административният съд,след
преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени
доказателства,установи следното:
Жалбата е допустима ,като
подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена
на лицето на 16.10.2018г. ,а жалбата срещу нея
е подадена чрез административния орган до съда на 30.10.2018г.,т.е. в
срок.Разгледана по същество същата се явява и основателна.Доводите на съда в
този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че със заявление-декларация,
вх.№ЗСПД/Д-М/2640 от 08.06.2016г./л.28/до директора на Д„СП”-Монтана,
настоящата жалбоподателка е поискала да й
бъде отпусната месечна помощ за дете с трайни увреждания - малолетния й син Н.С.Г.
,за което е приложила удостоверение за раждане на детето Н.С.Г. /л.8/ и експертно
решение№1567/11.05.2016г./л.7/, на основание чл.8д ,ал.1 от ЗСПД.Със Заповед№ЗСПД/Д-М/2640
от 15.06.2016г. й е отпусната месечна добавка за дете с увреждания на основание
чл.8д,ал.1 от ЗСПД в размер на 240лв. за срок от 01.06.2016г. до
31.05.2019г.Със заповед№ЗСПД/Д-М/2640 от 19.01.2017г. е прекратена отпуснатата
преди 31.12.2016г. помощ и е отпусната
нова-в размер на 350лв. за срок от 01.01.2017г до 31.05.2019г.,тоест увеличен е
нейния размер.С процесната и оспорена в настоящето производство
Заповед№ЗСПД/Д-М/2640 от 01.10.2018г. е
прекратена месечната помощ на
жалбоподателката ,която същата получава за дете с трайни увреждания-малолетния й
син Н.С.Г. , на основание чл.8д ,ал.1 от ЗСПД ,поради сключен граждански брак
от жалбоподателката на 02.04.2018г.в Република Сърбия ,за което не е уведомила
ДСП-Монтана .Доколкото заповедта е за прекратяване на месечна помощ ,същата подлежи на пряк съдебен контрол пред
съда ,като обжалването пред по-горестоящия административен орган –директора на
РД „СП“-Монтана не е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното обжалване./в т.см. Опр. по а.д.№ 13288/2014 г.по описа на ВАС/.Установи се ,че същата не е обжалвана
по административен ред пред РД „СП“-Монтана/видно от писмо на л.10/ ,но това не
е пречка за прякото й съдебно обжалване. Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между
страните.
Предмет
на съдебно обжалване е заповед №ЗСПД/Д-М/2640 от 01.10.2018г. на директора на дирекция”СП”-Монтана,
и нейната законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Заповедта е издадена от
компетентен орган ,при спазване изискванията на чл.24б ,ал.1 от ППЗСПД,където
изрично е записано, че месечните помощи за дете с трайно увреждане се
прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на
месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им,като
във връзка с чл.24а от ППЗСПД това е дирекцията по настоящ адрес ***.Настоящата
заповед е подписана от директора на Д „СП“-Монтана-Десислава Каменова,при което
съдът приема ,че заповедта е издадена от компетентен орган ,оправомощен от закона да издава заповеди по чл.8д,ал.1 от
ЗСПД.
Досежно формата на акта-заповедта е мотивирана единствено с посочване на чл.8д,ал.1 от ЗСПД ,който е
основание за отпускане на помощта ,без
да е посочена правната норма, на която се позовава директора на ДСП-Монтана, за
да прекрати помощта на жалбоподателката.Като фактическо основание е
посочен-сключен брак с чужденец в Република Сърбия на 02.04.2018г. и липса на
уведомяване на ДСП-Монтана за „промяна на обстоятелствата“,при които е
отпусната помощта.По разбиране на съда ,така посочени мотивите са неясни и
непълни ,което е основание за отмяна по чл.146,т.2 от АПК.Непосочването на
правната норма, на която се позовава органът ,за да прекрати помощта води до
немотивираност на заповедта и ограничаване на правото на защита на лицето –от
една страна ,а от друга- до материална незаконосъобразност и представлява
основание за отмяна на акта по чл.146,т. 2 и т.4 АПК.Законът дефинира 3
основания за прекратяване на помощта в чл.24б от ППЗСПД- 1. навършване на
18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи – до придобиване на
средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст;2.
прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето;
3. установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на
увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност,но нито едно
от тях не е налице в конкретния случай ,нито пък е посочена разпоредбата , от която
директора на ДСП-Монтана черпи правото си да издаде оспорения акт.Не е посочена и друга разпоредба
,на която се позовава органът при
издаване на акта,което води до неговата необоснованост и липса на мотиви /в т.см.
ТР№4/2004г. на ОС на ВАС/ и представлява основание за отмяна.
Процедурата по издаване на акта е визирана в чл.24б ,ал.1-6 от ППЗСПД
,като видно от делото подадено е
заявление-декларация от лицето за отпускане на помощта,отпусната му е помощ
,впоследствие актуализирана досежно размера й ,като не е извършвана служебна проверка,
съгласно чл.6,ал.1 от ППЗСПД ,която приключва със съставяне на констативен
протокол досежно фактът на „промяна на обстоятелствата“ ,при които е отпусната
помощта.Съгласно чл.10,ал.2 от ЗСПД
Лицата, на които е отпусната семейна
помощ по чл. 7, 8, 8д и 8е, са длъжни да уведомяват писмено съответната
дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при
които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. Съгласно
чл.6,ал.1 от ППЗСПД ,в случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за
деца или в резултат на служебна проверка
за установяване на промяна на условията, при които са отпуснати месечните
семейни помощи, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране, възобновяване,
изменение или прекратяване на отпуснатите помощи по чл. 7, 8, 8д и 8е от Закона
за семейни помощи за деца. Следователно ,преди да прекрати помощта ,органът е
следвало да назначи със заповед проверка за „промяна на обстоятелствата“ ,при
които е отпусната помощта и едва тогава да издаде процесната заповед.Представеният
протокол от 16.10.2018г./л.14/ е направен по повод издадена друга заповед-за
възстановяване на получени помощи от лицето ,не и във връзка с процесната
такава.Нещо повече-проверката е направена след издаване на процесната
заповед-на 16.10.2018г. и очевидно касае последваща заповед на директора на
ДСП-Монтана за възстановяване на помощи от лицето ,при което съгласно чл.142,ал.1
от АПК е неотносима към оспорената заповед.От друга страна-ако е искал да се
позове на промяна на обстоятелствата по чл.10,ал.2 от ЗСПД ,органът е следвало
да посочи в акта си тази разпоредба ,но същата не попада сред основанията за
прекратяване на помощта за дете с трайни увреждания,при което самата промяна на
обстоятелството –брак с чужденец сключен от майката на детето ,не представлява
по смисъла на закона „промяна на обстоятелствата“,при които е била отпусната помощта и респективно промяната
в семейния статус на майката и законна представителка на детето с трайни
увреждания не би могло да бъде основание
и за прекратяване на помощта./в т.см. Р. по адм.д.№ 8377/2013г. на ВАС;Р. по а.д. №
11130/2016г. по описа на ВАС /.В този ред на мисли ,единствените
основания за прекратяване на този вид помощ по чл.8д,ал.1 от ЗСПД са тези по
чл.24б,ал.2,т.1-3 от ППЗСПД.Съдът споделя и визираната в жалбата материална
незаконосъобразност на акта ,доколкото липсата на основание за прекратяване на помощта би
довело като краен резултат до постановяване
на един незаконосъобразен акт-не без значение и фактът ,че липсва уведомление до лицето по чл.26 АПК , не
са изяснени на фактите и обстоятелствата
от значение за случая и обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите
лица ,без допусната служебна проверка ,изясняваща къде понастоящем живее
родителя с детето ,има ли промяна на местоживеенето след брака с чужденец или
няма,които са особено съществени обстоятелства ,обосноваващи взимането на
такива радикални мерки ,каквато е заповедта за прекратяване на помощ за дете с трайни увреждания ,при
условие ,че целта на тази помощ е задоволяване на основните и специфичните
поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания,съгласно
чл.8д,ал.5 ,т.1 от ЗСПД .Разпоредбата на чл.8д,ал.1 от ЗСПД поставя като
условие - детето да живее постоянно в страната и да не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето,което не се
оспорва в конкретния случай.Напротив-изясни се от свидетелските показания на
бащата на детето С*** Г. С*** в съдебно заседание ,че майката и детето живеят в
неговия дом ,на семейни начала ,като е ходила само за два дни в република
Сърбия ,за да сключи фиктивен брак с чужденец ,от което се налага извода, че
дори и да не е спазила чисто формално закона и да не е заявила промяната в
семейния си статус в ДСП-Монтана ,това обстоятелство не представлява такава „промяна на обстоятелствата“ ,свързана с
отпускане на помощта ,за да представлява основание за нейното прекратяване. Нарушени
са принципите на съразмерност (чл. 6 от АПК) и на служебното начало (чл. 9, ал.
4 от АПК),като органът не е изяснил доколко промяната в семейния статус на
майката рефлектира върху местоживеенето
на детето и оттам е ,или не е „промяна на обстоятелство“ при отпускане на
помощта ,като основание за нейното прекратяване.В случая лицето не е преставало
да живее с майка си и баща си на територията на РБ и в бъдеще не се налага
неговото преместване в Р Сърбия ,поради фиктивност на сключения брак с чужденец
,при което издадената заповед не обслужва и целта на закона-да задоволява
потребностите на деца с трайни увреждания,при което следва да бъде отменена.
Следователно
оспорената заповед,макар и издадена от компетентен орган,е постановена
при липса на форма, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон и целта на закона, при
което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Жалбата като
основателна ,следва да бъде уважена.
При
направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателката ,същите и се
следват на основание чл.143,ал.1 АПК,съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.На
основание новата разпоредба на чл.10,ал.6
от ЗСПД/редакция ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решението на
настоящия административен съд е окончателно.Водим от гореизложеното
административния съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Б.Н. –като
майка и законна представителка на малолетния си син Н.С.Г. ,чрез адв.К.Г. ,Заповед№ЗСПД/Д-М/2640
от 01.10.2018г.,с която е прекратена
месечна помощ на жалбоподателката ,която
същата получава за дете с трайни увреждания-малолетния си син Н.С.Г. , на
основание чл.8д ,ал.1 от ЗСПД,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ДСП-Монтана да заплати
на Н.Б.Н. –като майка и законна представителка на малолетния си син Н.С.Г.
сумата от 400/четиристотин/лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: