Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 21.06.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 41/2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 215, ал. 3 от Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е
по жалба подадена от Д.Д.П. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 1 от 11.02.2019г. - издадено от началника на група „Охранителна полиция” към РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 500 лева - на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ и за извършено
нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
В жалбата и в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено изцяло. В писмена защита
изготвена от защитника се излагат подробни съображения в тази насока,
включително че е налице маловажен случай.
Административнонаказващият
орган не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не
се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приета административната преписка по издаденото наказателно постановление, приети са писмени доказателства
и са разпитани свидетели.
От събраните по
делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства,
преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна :
На 30.01.2019г., около 15,30 часа, в жилището
обитавано от жалбоподателя е извършено претърсване и изземване по ДП №
20/2019г. по описа на РУ Своге за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. При осъществяването на тези процесуално-следствени действия свидетелите Е.Л.М. и Д.Т.Д. констатирали, че в
стая на приземния етаж, в гардероб между дрехите и извън металната каса, се
намирал законно притежаваният от П. пистолет марка „Макаров”. На 31.01.2019г.,
въз основа на изготвена докладна записка, свидетелят М.А.С. е съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), в присъствието на свидетелите М. и Д..
Жалбоподателят не е присъствал при претърсването и изземването, тъй като е бил
задържан. Той не е присъствал и при съставянето на акта, но същият му е връчен
лично на 31.01.2019г. П. е направил възражение, че не е съгласен с написаното в
акта, тъй като касата му се намира в гардероба.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели. Техните показания са безпротиворечиви,
логически издържани и кореспондират с другите събрани по делото доказателства и
установени факти. Издадено е наказателно постановление (НП), което съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН. То е редовно връчено на 12.02.2019г., а жалбата е подадена в РУ Своге на
19.02.2019г. На 31.01.2019г. на П. е отнето разрешението за оръжие, тъй като
срещу него е заведено досъдебно производство. Същият е освободен и от работа в …
„…” и към момента е безработен. По делото няма данни досега на П. да са налагани
административни наказания по
ЗОБВВПИ. Фактическите
констатации, отразени в акта и в НП, не се опровергават от събраните и относими
по делото доказателства.
При така установеното от
фактическа страна настоящият състав на съда намира от правна страна, че формално е осъществен от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на Д.Д.П..
Съгласно текста на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ : „Който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1 - 3 за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.”.
Според съда административнонаказващият
орган е следвало да прецени дали да приложи текста на чл. 28, б. „а” от ЗАНН,
като общо и валидно за всеки състав на административно нарушение правило. Ако
се изследват по задълбочено последиците от извършеното от жалбоподателя, както
и тежестта на нарушението, то би се стигнало до извода, че с деянието си той макар
и формално да е осъществил признаците на предвиденото в закона административно
нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици е с
по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по
смисъла на горецитирания член от ЗАНН. Както е посочено в чл. 27, ал. 2
от същия закон, при определяне на наказанието административнонаказващия орган е
следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако
беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се
касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи
разпоредбата на чл.28, б. „а”
от ЗАНН
като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да се прецени
дали конкретното нарушение попада или не в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, следва
да се изходи от целта, поради която законодателят е счел, че същото съставлява
съставомерно наказуемо по административен ред деяние. Вярно е, че жалбоподателят
е нарушил обществени отношения, характеризиращи се с висока степен на
обществена опасност, но последното не изключва прилагането на института
„маловажен случай”. „Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по Наказателния кодекс. Единственото условие е
деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата обществена опасност да е явно незначителна.” – Т.р. № 113 от 16.12.1982г., ОСНК на
ВС. Настоящият казус се отличава от обикновените случаи на нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал. 1
от ЗОБВВПИ,
поради което съдът счита, че са налице предпоставките да се приеме същия за
маловажен. Не е опровергано твърдението на жалбоподателя, че касата се е
намирала в същия този гардероб, в който е бил пистолета. Нарушението извършено
от жалбоподателя е първо до настоящия момент, което налага извода, че досега последният
стриктно е спазвал условията за съхранение на огнестрелно оръжие уредени в
закона. От деянието не са настъпили вредни последици. Освен това, наложеното административно
наказание „глоба”, макар и в минималният си размер се явява прекомерно тежко и
несъответно на обществената опасност на конкретното нарушение. Също така следва
да се вземе предвид, че разрешението за носене на оръжие е отнето на
нарушителя, с оглед на което му е отнета
възможността да извърши втори път такова нарушение.
Поради това,
съдът счита, че в конкретния случай наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е приложил разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН,
макар предпоставките за това да били налице. В този смисъл е и задължителното за
прилагане Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.,
на ВКС.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Отменя Наказателно
постановление № 1 от 11.02.2019г., издадено от
началника на група „Охранителна полиция” към РУ Своге, с което на Д.Д.П. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева - на
основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :