РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Исперих, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100105 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 443/21.02.2022 г. от
“Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258,
представлявано от ПЛ. СТ. СТ., Я М. Д. и Д. К. Д. - членове на Управителния
съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт Е. М., против И. Н. М.,
ЕГН-**********, от с.Ж., обл.Разградска, ул."*****" № 1, за установяване
със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на сумата 546.76 лева, за обект на потребление с абонатен №
************ в с.Ж., ул. ***** № 1, с клиентски № *************, която
сума включва: - 537.15 (петстотин тридесет и седем лева и 15 стотинки) лева -
главница, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
ел.енергия за периода от 28.01.2021г. до 03.07.2021г. по фактури, издадени за
периода от 15.03.2021 г. до 15.07.2021 г., както и - 9.61 (девет лева и 61
стотинки) лева – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от
мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 26.08.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на Заявлението по
чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество, с посочения горе клиентски номер във връзка с продажба на
ел.енергия за посочения обект на потребление, които облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищцовото дружество, приети на основание чл.98а
от Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС на дружеството и одобрени от ДКЕВР.
1
Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща доставената му и
консумирана от него ел.енергия за процесния период, съобразно
договорените условия, по фактури, както следва: - № ФП0306006318 от
15.03.2021г. за сумата 97,93 лв. с падеж 26.04.2021г., - № ФП0307159506 от
14.04.2021г. за сумата от 93,91 лв. с падеж 25.05.2021г., - № ФП0308314325
от 14.05.2021г. за сумата от 163,90 лв. с падеж 25.06.2021г., - №
ФП0308866189 от 12.06.2020г. за сумата от 109,18 лв. с падеж 26.07.2021г., -
№ ФП0311071372 от 09.07.2021г. за сумата от 42,18 лв. с падеж 20.08.2021г. и
- № ФП0311131207 от 15.07.2021г. за сумата от 30,05 лв. с падеж 24.08.2021г.
Поради неиздължаването, ищцовото дружество предприело постъпки и
по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично
задължение за същите вземания по ч.гр.д.№ 683/2021г. по описа на РС-
Исперих. Тъй като длъжникът не бил намерен на установения постоянен и
настоящ адрес в страната за връчване на издадената срещу него заповед за
изпълнение, по реда на чл.415, ал.1от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си. Претендира за присъждане
на направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирана е
молба от процесуалния представител Е. М., с характер на писмено становище,
с което не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, представя писмени
доказателства и поддържа изцяло исковите претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за депозиране на писмен отговор
ответникът представя такъв, чрез назначения му служебно особен
представител адв.А. М. от АК - Разград, като счита исковата молба за
допустима, а относно основателността и ще вземе становище в с.з. след
събиране на доказателствата по делото. Моли да бъде задължен ищецът да
представи доказателства, обективиращи правото на собственост, владение
или държане на ответника по отношение на обекта на потребление на ел.
енергия.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният представител
адв.А. М. на първо място счита, че не е доказано по безспорен начин, че
ответникът е собственик на имота, за който се претендира, че е ползвана
незаплатената ел.енергия и в този смисъл исковете са неоснователни.
Алтернативно, в случай че се приемат представените от ищеца писмени
документи за достатъчни, за да обосноват извод, че ответникът е титуляр на
партидата, пледира за постановяване на решение в този смисъл.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-
Про Продажби” АД – гр.Варна /предишно наименование “Е.ОН България
Продажби” АД/ осигурява снабдяването с електрическа енергия, като
всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “Енерго-
Про Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/
срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
дейността си на територията на административни области с центрове Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и
Габрово, за което притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на краен
снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите
2
за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД,
одобрени с Решение № ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.
Видно от представеното извлечение за фактури и плащания за период
към 09.02.2022 г. и Справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца, на името на ответника И. Н. М. има открита партида като клиент на
ищцовото дружество с кл.№ ************* за продажба на ел.енергия за
обект с абонатен номер ************ и адрес на потребление: с.Ж.,
обл.Разградска, ул."*****" № 1. Съгласно описаните в тези извлечения и
приложени по делото Фактури с № ФП0306006318 от 15.03.2021г., №
ФП0307159506 от 14.04.2021г., № ФП0308314325 от 14.05.2021г., №
ФП0308866189 от 12.06.2020г., № ФП0311071372 от 09.07.2021г. и №
ФП0311131207 от 15.07.2021г., изследвани и в заключението на назначената
по делото съдебно-икономическа експертиза, през периода от 28.01.2021 г. до
03.07.2021 г. ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на
потребление и е отчетена консумирана електрическа енергия на обща
стойност от 537.15 лева. Експертизата установява, че цитираните фактури са
относими към периода на исковата претенция и по тях не са извършвани
плащания от страна на ответника след завеждане на исковата молба. Според
експертното заключение размерът на мораторната лихва върху главницата,
изчислена за претендирания от ищеца период - от датата на падежа на всяка
фактура до 26.08.2021 г., възлиза на 9.61 лева.
Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените горе
парични задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление сезирало заповедно производство по
ч.гр.д.№ 683/2022 г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл. 410
от ГПК се снабдява със Заповед № 249 от 14.09.2022 г. за изпълнение на
парично задължение.
От представеното от ищеца писмо от Община Самуил с изх.№ 1477 от
17.11.2022 г. е видно, че от направена справка в база данни на МДТ към
Дирекция АПОРД се установява, че като данъчно задължено лице за имота в
с.Ж., обл.Разградска, ул."*****" № 1, фигурира ответника И. Н. М., заедно с
още две лица.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 755.00 лева, от които – 75.00 лева -
доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, 300.00лв – възнаграждение на особен представител, 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лв. ДТ в
ЗП, 5.00 лв. - ДТ за съдебно удостоверение. Претендира и възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 отГПК, във връзка с Наредба №
4/2006г. за заплащане на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при
спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 683/2021 г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК – 14.09.2021 г.
Разгледан по същество – искът е основателен.
3
Безспорно установените по делото фактически обстоятелства сочат, че И.
Н. М. е клиент на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се в
с.Ж., обл.Разградска, ул."*****" № 1. В качеството си на клиент на
ответникът е била доставяна ел.енергия, но той не е изпълни своевременно
задълженията си за заплащане на дължимите суми в сроковете, уговорени
между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото
задължение, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от заключението на извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът възприема изцяло като неоспорено, компетентно и
обосновано.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответникъ е да докаже, че е изпълнил
паричното си задължение към ищеца, като е заплатил задълженията си или са
настъпили други правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият
не е сторила това, като не ангажира пред съда ползващи го и допустими
според закона доказателства, установяващи изпълнение на задължението му
за плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на
стойността на потребена ел.енергия/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по
процесните фактури се явяват доказани до размера на претендираните 537.15
лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника за липса на доказателства, че
именно ответникът е титуляр на правото на собственост на имота, за който е
доставяна ел. енергия. Съгласно чл. 4 от представените по делото ОУ за да
стане клиент на ищцовото дружество, не е задължително потребителят да е
собственик на недвижимия имот, а може и да е ползвател на имота. От друга
страна по делото е представено официална информация от Община Самуил,
която удостоверява, че ответникът И. Н. М. е данъчно задължено лице за
имота в с.Ж., обл.Разградска, ул."*****" № 1, за което е подадена и
декларация по чл.14 ЗМДТ. Съгласно ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците или лицата, в чиято полза е учредено право на ползване за
съответния недвижими имот. Следователно от събраните по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че именно ответникът И.
Н. М. е собственик и/или ползвател на имота и като такъв се явява и клиент на
ищцовото дружество за доставената и потребена за имота ел.енергия.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява
и аксецорния иск за мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 26.08.2021 г. в размер на 9.61 лв.
Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се
следва и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.09.2021 г., от който момент се
счита предявен и искът за установяване на вземането до окончателното му
изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото
производство и по ч.гр.д. № 247/2020 г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ВКС), в общ размер на 755.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 от ГПК, по
отношение на ответника И. Н. М., ЕГН-**********, от с.Ж., обл.Разградска,
ул."*****" № 1, че същият има парично задължение към “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна
9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от
ПЛ. СТ. СТ., Я М. Д. и Д. К. Д. - членове на Управителния съвет, в размер на
546.76 лева, за обект на потребление с абонатен № ************ в с.Ж., ул.
***** № 1, с клиентски № *************, която сума включва: - 537.15
(петстотин тридесет и седем лева и 15 стотинки) лева - главница,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за
периода от 28.01.2021г. до 03.07.2021г. по фактури, издадени за периода от
15.03.2021 г. до 15.07.2021 г., както и - 9.61 (девет лева и 61 стотинки) лева –
мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от мораторната
лихва по всяка фактура от падежа й до 26.08.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване в съда на Заявлението по чл. 410 от ГПК
– 14.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Н. М., ЕГН-**********,
от с.Ж., обл.Разградска, ул."*****" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********, гр.Варна, представлявано от ПЛ. СТ. СТ., Я
М. Д. и Д. К. Д. - членове на Управителния съвет, сумата от 755.00
(седемстотин петдесет и пет) лева – направени разноски в настоящото
производството и по ч.гр.д.№ 683/2021 г. по описа на РС - Исперих.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 683/2021 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл.
416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5