О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……………………2024г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2281 по описа за 2017г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на КОНПИ, чрез процесуалния
представител А.В., в която е обективирано искане за изменение в частта за
разноските на Решение
№ 260023/14.12.2023г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище, че
възнагражденията на процесуалния представител на ответниците следва да се
определят от съда към действащата към момента на сключването на договорите за
правна помощ редакция на Наредбата за адвокатските възнаграждения. Съдът не е
взел предвид и поведението на ответника Д., който е дал повод за завеждане на
делото.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещните страни Д.Г.Д., Р.Г.С. и П.В.С.,
тримата чрез адв. В.М., изразяват становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по мотивирано
искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, вр.§ 5,
ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ срещу Д.Д. за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество в размер на сумата от 34 220 лв., след като
производството по делото е прекратено спрямо ответниците Р.С. и П.С., поради отказ от предявените искове, на осн. чл.
233 ГПК.
С
Решение № 260023/14.12.2023г., постановено по настоящото дело, предявения от
КОНПИ срещу Д.Г.Д. иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество в размер на сумата от 34 220лв. е отхвърлен, на осн. чл. 153,
ал. 1 ЗОНПИ. Комисията е осъдена да заплати на П.В.С. съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 000лв., на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК; на адв. В.М.
сумата от 5 229,91лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в
производството по гр. д. № 2281/2017г. по описа на ВОС в полза на Р.Г.С., на
осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и сумата от 15 533,05лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под
формата на процесуално представителство в производството по гр. д. №
2281/2017г. по описа на ВОС в полза на Д.Г.Д., на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Комисията е осъдена още да заплати на Д.Г.Д. сумата от 800лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК, както и дължимата за производството държавна такса в размер на
1 368,80лв., на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
При
присъждането на направените по делото разноски в полза на ответниците, както и
в полза на процесуалния им представител адв. В.М., съдът е съобразил изхода от
делото, както и представените по делото доказателства: списък на разноски по
чл. 80 /л.549/, договор за правна защита от 10.01.2022г. сключен от П.В.С. и
адв. В.М., договор за правна защита от същата дата между Р.Г.С. и Д.Г.Д.. По
делото са налични и договори за правна защита от 12.12.2017г. и от
18.12.2017г., сключени между ответниците и адв. В.М. и адв. Ц.Л..
Въпреки
че в решението си, съдът се е мотивирал подробно как следва да се разпредели
отговорността за разноските, допълнително следва да се посочи и следното:
Присъдените
в полза на П.В.С. разноски в размер на 2 000лв. са изцяло съобразени,
както с обстоятелството, че производството по отношение на нея е прекратено с
влязло в сила протоколно определение от 17.11.2023г., така и с представения по
делото договор за правна защита, в който е уговорено, че адвокатското
възнаграждение в размер на 2 000лв. е заплатено при подписването му,
поради което служи за разписка, доказваща извършването им.
Неоснователно
е възражението на Комисията, че при присъждане адвокатските възнагражденията на
адв. М., определяща е датата на сключване на договора за правна помощ в
случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. На първо място, цитираната от Комисията
практика е неотносима към настоящата хипотеза. В нито едно от посочените
решения не е налице хипотеза на указана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1
ЗАдв., а напротив, страните са уговорили изрично размера на възнаграждението и
начина на плащане, в които хипотези и при възражение за прекомерност, съдът
съобразява редакцията на Наредбата за адвокатските възнаграждения към датата на
сключването на договора, доколкото към този момент страните са определили
неговия размер. Всъщност, последното по делото заседание, в което е приключило
събирането на доказателството и е обявен ход по същество е релевантният момент,
към който следва да се преценява размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие. Именно защото с този
договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено /не е договорено/,
тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата
редакция на Наредбата за адвокатските
възнаграждения към момента на определянето му. Съдът е процедирал точно по този начин,
като обстоятелството, че по делото са представени договори за правна помощ от 12.12.2017г.,18.12.2017г. и от 10.01.2022г. е ирелевантно за
определянето на адвокатското възнаграждение в настоящия случай.
Възражението на Комисията, че причината, която е
обосновала частичен отказ от иска стои вън от нейното поведение и поради това
отговорността за разноски следва да се понесе от ответниците, също е
неоснователно. Отказът от иск е процесуално действие на сезиралата съда страна с
този иск, представлява разпореждане с предмета на спора и се осъществява изцяло
по нейна воля. Приемане на тълкувателно решение по въпросите касаещи
приложимото материално право по предмета на спора не може да бъде разглеждано
като основание, което обуславя извършването на едно или друго процесуално
действие. Не може да бъде установено в производството по делото такова поведение
на ответника Д.Д., което да е обусловило предявяване на иска, в частта, в която
производството по делото е прекратено поради отказ от иск, за да бъде прието,
че той няма право на разноски за съответната припадащата се на прекратяването
част.
Молбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
260031/03.01.2024г. на КОНПИ,
чрез процесуалния представител А.В., в която е обективирано искане за изменение
в частта за разноските на Решение № 260023/14.12.2023г., постановено по гр. д. № 2281/2017г. по описа на
ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: