№ 637
гр. София, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Калин Калпакчиев
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение № 2420 на СГС, НО, 25. първоинстанционен наказателен състав
от 27.6.2022 г. по н.ч.д. № 2255/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения
А. М. Л. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от
свобода – цялото в размер на 3 години и 6 месеца, наложено по н.о.х.д. № 696/2015 г. на РС
Гоце Делчев.
В жалбата, подадена от осъденото лице се настоява, че съдът от първата инстанция не е взел
предвид доклада на ИСДВР Р.Б. и пренебрегнал всички положителни изводи изнесени в
него; че ИСДВР Б. работи пряко с него и го познава добре; че е награждаван и не е наказван;
че е изпълнен планът на присъда, така и последвалите корекционни планове; че е на лек
режим и с постоянна трудова заетост; че има здраво семейство и две дъщери, които го
очакват; че началникът на затвора също е дал положително становище да условното му
предсрочно освобождаване; че представителя на СГП не го познава и не се е запознал
задълбочено с докладите по преписката. С жалбата се отправя искане за уважаване на
искането за приложение на чл. 70 НК.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Доказателствените материали по делото са приобщени от първоинстанционния съд при
спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35,
1
раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените писмени доказателствени
материали съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода е осъден и
търпи наказание по присъда по н.о.х.д. № 696/2015 г. на РС Гоце Делчев, което е групирано
с наказанието по н.о.х.д. № 8360/2016 г. на СРС, като общо определеното наказание е в
размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода.
След собствен анализ на съдържащите се в материалите по делото документи и най-вече на
тези от досието на лишения от свобода, САС прие за установени следните фактически
положения:
Началото на изпълнение на наказанието е 2.6.2020 г., когато е постъпил в Затвора София
при първоначален общ режим. Със заповед № 18/21.2.2022 г. режимът е смекчен на лек.
След постъпване в затвора бил настанен в 8 група, където процесът на адаптацията му
преминал безпроблемно – не е нарушавал режимните изисквания, общувал с по-голяма част
от затворниците. На 30.6.2021 г. е приведен на територията на ЗО „Казичене“. Трудово
устроен, първоначално на длъжност чистач, впоследствие на длъжност поддръжка/чистач на
тревни площи. В момента работи на длъжност отчетник в техническа служба на щат в
домакинството на ЗООТ „Казичене“, като съвместява и длъжността на поддръжка/чистач на
тревни площи извън охраняемата зона на ЗООТ „Казичене“. Участва в културно-масовите и
спортни мероприятия, организирани на територията на общежитието. Не е наказван.
Награждаван е със заповеди общо пет пъти – включително с домашен отпуск в размер на 3
дни. През 2022 г. ползвал 7 дни отпуск извън затворническото общежитие, считано от
26.4.2022 г. до 4.5.2022 г. Няма констатирани нарушения. Рискът от рецидив е намален от
първоначалните 39 точки на 34 точки, а към момента на 26 точки, което е в ниските
стойности.
От приложените по делото материали се установява също, че становищата на служителите в
затворническата администрация по молбата на А.Л. са изцяло позитивни, като по същество
от съдържаща се в тях конкретна информация се извличат положителните основания за
настъпилото поправяне на лишения от свобода.
От една страна, началникът на Затвора гр. София сочи, че целите на наложеното наказание
да изпълнени в своята цялост; целите и задачите, заложени в плана на присъдата са
изпълнени докрай, оценката за риска от вреди към обществото е с намалени стойности,
оценката за риска от рецидив е с ниски стойности, дефицитите по проблемните зони са
преодолени, с добри ресурси за ресоциализация, а прогресивната система е изпълнена.
От друга страна, в доклада на инспектора социални дейности и възпитателна работа в
Затвора София, след подробно изложение на фактите относно процеса на изтърпяване на
наказанието, са направени логически издържани и задълбочени изводи за настъпилото
поправяне на лишения от свобода. Заключението на инспектора е, че Л. се е включил в
изпълнение на плана на присъдата и провежданата корекционна работа; отчитат се
положителни резултати в процеса на поправяне; лишеният от свобода е с добро поведение,
съвестно изпълнява трудовите си задължения, награждаван е многократно; оценката на
риска от рецидив е редуцирана и отчита ниски стойности; положителни промени се
2
открояват в зоните – отношение към правонарушението и умение за мислене, като не се
отчитат проблемни зони; сътрудничи на администрацията, а режимът е заменен с лек; Л. е с
благоприятна прогноза, формирана на основана на поведението по време на изтърпяване на
наказанието и ресурсите на личността му – трудовите му навици и умения, желанието за
работа, запазените социални контакти, липсата на зависимости и желанието му за
законосъобразно живот в обществото.
Към момента на приключване на първоинстанционното производство – 27.6.2022 г.,
осъденият Л. е изтърпял общо 2 години, 10 месеца и 1 ден, от които фактически 2 години и
25 дни и от работа 9 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 7 месеца и
29 дни.
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за неправилен и незаконосъобразен.
От една страна, правилно се сочи от първоинстанционния съд, че спрямо лишения от
свобода А.Л. са налице формалните предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Към момента той е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. От друга страна,
апелативната инстанция приема за основателни доводите в жалбата на лишения от свобода,
че при преценка по същество за наличие на втората предпоставка на закона, а именно
доказателства за поправяне на осъдения, следва да се даде позитивен отговор.
При решаване на спорните въпроси по делото, съставът на градския съд е приел: че
лишеният от свобода е осъден за тежки умишлени престъпления; че спазването на реда в
местата за лишаване от свобода е дължимо поведение, което не следва да се цени като
доказателство за поправяне; че от доклада на ИСДВР се установявала формална нагласа на
Л. и частично приемане от негова страна на отговорността за криминалното поведение; че
осъденият демонстрира формално уважение и лоялност към администрацията; че лишеният
от свобода е емоционално напрегнат, а към действията си е силно оправдателен и
рационализиращ.
Въззивният съд счита, че изводите на първата инстанция не почиват на цялостна преценка
на поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието, като е
даден приоритет на абстрактния интерес на обществото, а неоснователно са игнорирани
фактите, изводите и заключенията, съдържащи се в документите, съставени от инспектора
социални дейности в Затвора София, както и данните за многобройните награди и
позитивни промени в поведението на лицето.
Приложението на нормата на чл. 70, ал. 1 НК е правна възможност, която е обусловена от
задълбочена и цялостна оценка за изпълнението на целите на наказанието, наложено с
присъдата. В случай следва да се изследва поведението на лишения от свобода по време на
изпълнението на наказанието, както и конкретните факти, отнасящи се до отделните етапи
на изпълнението на плана на присъдата.
В този смисъл САС установи, че в доклада на инспектора СДВР при Затвора София се
съдържат конкретни и отнесени към поведението на лишения от свобода А.Л. факти: изцяло
3
положителни данни за протичане на корекционния процес – трудова ангажираност,
множество награди, спазване на установения ред, уважение и добро отношение към
останалите затворници и служителите от администрацията, съхранени социални контакти и
липса на зависимости, липса на формирани антисоциални и криминални нагласи. По
същество не са налице данни, които да представят в негативна светлина лишеното от
свобода лице. Положителното развитие в поведението и промяната в нагласите на личността
на Л. са довели да снижаване на риска от рецидив на 26 точки, а освен това не се посочват
дефицитни зони, по които да е налице необходимост от продължаване на корекционния
процес; лишеният от свобода приема присъдата и осъзнава факторите, които са допринесли
за извършване на правонарушенението.
Контрааргументите на състава на градския съд, на този фон, почиват на неправилна
интерпретация на данните по делото и на закона – чл. 439а НПК.
Според САС неправилна е оценката на решаващия съд, че са налице проблемни зони, по
които да продължи корекционната работа, а позоваването на тежестта на престъплението е в
противоречие с чл. 439а, ал. 3 НПК. Цитирането на части от доклада на ИСДВР е извадено
от цялостния контекст на оценката за инспектора за настъпилите положителни в всички
проблемни зони. Първият съд е акцентирал върху абстрактния и лишен от съдържание израз
за „формално признаване на вредата“ и за частично приемане на отговорността. Този извод
на съда е немотивиран и несъмнено се оборва от подробните и фактологически обосновани
доводи на длъжностните лица от затворническата администрация за завършен корекционна
работа с лишения от свобода, изпълнен план на присъдата, необратим процес на
положителна промяна и добри ресурси и прогнози за ресоциализация.
Цялостното и обективно разглеждане на конкретните факти за поведението на Л. в Затвора
София сочат, че той полага повече от обичайните усилия за поправянето си – работи
усилено – в момента на две места; включва се в живота на затворническата общност;
награждаван е многократно; режимът е лек, работи на външни обекти, не е нарушавал реда
при многократните си излизания извън затвора, както по работа, така и при домашните
отпуски, които е ползвал. В този смисъл финалното заключение на началника на Затвора
София, че прогресивната система е изпълнена, няма дефицитни зони и корекционната работа
с Л. е завършена, е фактологически и логически обосновано и правилно.
Положителната промяна в поведението на осъдения е обективен факт и за това данни се
съдържат както в докладите на специализираната затворническа администрация, така също
и в досието на лишения от свобода – множеството награди, трудова активност и
добросъвестно отношение към корекционния процес, към другите затворници и
длъжностните лица от Затвора София.
Фактите по делото, изброени и анализирани по-горе, еднозначно аргументират извода на
въззивния съдебен състав, че лишеният от свобода А.Л. е дал несъмнени доказателства за
своето поправяне. Освен безупречното му поведение по време на изпълнение на
наказанието, съществено значение за този извод имат и данните за липса на други
осъждания на ефективно лишаване от свобода, т.е това се явява първото пребиваване на
4
лицето в пенитенциарно заведение. В случая следва да се отдаде роля и на факта за
съхранени отношения с близките и запазени социални връзки, които са предпоставки за
бъдещо успешно ресоциализиране на лицето.
Така мотивиран апелативният съд приема, че жалбата на лишения от свобода е основателна,
а определението на СГС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата на А.Л. за предсрочно
условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание. Остатъкът от наказанието,
което търпи лишеният от свобода е определен към 13.7.2022 г., съобразно изпратената от
началника на затвора София справка № 173/13.7.2022 г., изискана по надлежния ред от
настоящия състав на САС.
На основание чл. 70, ал. 6 НК следва да се определи изпитателен срок за осъдения в размера
на неизтърпяната част от наказанието, а именно в размер на 7 месеца и 6 дни.
Изпитателният срок е допълнителен мотивираш фактор и гаранция за законосъобразното
поведение на осъдения след освобождаването му от затвора.
По изложените съображения, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2420 на СГС, НО, 25. първоинстанционен наказателен състав от
27.6.2022 г. по н.ч.д. № 2255/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения
А. М. Л. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието лишаване от
свобода – цялото в размер на 3 години и 6 месеца, наложено по н.о.х.д. № 696/2015 г. на РС
Гоце Делчев, като вместо него:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно А. М. Л. от изтърпяване на останалата част - в
размер на 7 месеца и 6 дни - от наказанието лишаване от свобода, определено му по
присъда по н.о.х.д. № 696/2015 г. на РС Гоце Делчев, което е групирано с наказанието по
н.о.х.д. № 8360/2016 г. на СРС, като общо определеното наказание е в размер на 3 години и
6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 70, ал. 6 НПК ОПРЕДЕЛЯ
изпитателен срок за осъдения в размер на неизтърпяната част от наказанието, а именно 7
месеца и 6 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6