Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1200 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 127а, ал. 1 СК
Производството по делото е образувано по предявен от М.М.К.
ЕГН ********** *** действаща като майка и законна представителка на Р.В.Б.ЕГН **********
за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето и за
заместване на съгласието на Е.Н.Б. ЕГН ********** ***. М.А.» № 12 за издаване
на задграничен паспорт на детето за пътуване извън границите на страната.
Ищцата твърди, че страните са родители на
непълнолетното дете Р.В.Б., като след раздялата им бащата на детето не може да
бъде открит, поради което и родителите са в невъзможност да постигнат съгласие
както относно упражняването на родителските права на детето, така и по
отношение на издаването на документи и пътуването му в чужбина
Ответникът
Е.Б. е призован по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление. Особеният
му представител не оспорва исковете.
В съдебно заседание ищцата оттегля исковете си по чл.
127, ал. 1 СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
детето, като в тази си част производството по делото е прекратено.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 297/27.05.2016 г. на Столична община,
Район „В.“ се установява, че детето Р.В.Б.ЕГН ********** има за майка М.М.К. и
за баща – Е.Н.Б..
Съобразно представеното удостоверение за настоящ
адрес, издадено от кметство с. Стамболово М.К. и Р.В.Б.са с настоящ адрес ***.
От показанията на свидетелката М.К., се установява, че
М.К. живее преимуществено в чужбина заедно с детето си, а бащата е с
неустановено местонахождение, което представлява пречка да бъде издаден
задграничен паспорт на детето. Майката полага всички необходими грижи а детето,
като се налага да пътува постоянно, но
не може да доведе детето до България, тъй като няма съгласие от бащата за
напускане на територията на страната.
От изисканото становище на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ихтиман се установява, че към момента на извършване на
социалното проучване М.К. и Р.В.Б.не се намират на територията на с. С., като
от изисканите справки от РУ на МВР-Ихтиман се установило, че Е.Н.Б. няма данни да
се намира на територията на страната.
При изслушването на ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 СК
М.К. заявява, че предвид отсъствието на бащата, няма друг ред, по който може да
уреди въпросите с пътуване на детето и за издаване на задграничен паспорт,
освен съдебния. Заявява, че намерението й е било да се установят с детето в с.
Стамболово, което не се е случило предвид усложнената обстановка в страната.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 и 2 СК въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
От своя страна разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда, че едно дете може да напуска страната само със
съгласието и на двамата родители.
В този смисъл според законодателя предимство
при решаването на въпроса за пътуването на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това има общото съгласие на родителите,
изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най-добре кое би било в негов
интерес. При липса на съгласие и разбирателство между двамата се налага съдът
да разреши този въпрос, като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
детето.
Принципно единият родител може да взема по отношение
на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо
да бъдат взети от двамата родители. Никой от родителите не може да вземе
самостоятелно решенията за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен
паспорт и за извършването на пътувания с детето зад граница. Детето има право
на свободно придвижване, в това число и да пътува зад граница, но докато не
навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със
съдействието само на единия от родителите.
Родителят,
който фактически отглежда детето си, независимо дали нему са възложени за
упражняване родителските права или не, не е ограничен да преодолее
разногласието с другия родител, като поиска заместване на неговото съгласие за
издаването на лични документи, както и на разрешение за пътувания в чужбина. с
цел да упражнява пълноценно родителските си права и задължения.
В случая бе установено, че ответникът е с неустановено
местонахождение, поради което и съществува обективна пречка за даване на съгласие
за издаване на издаден задграничен паспорт на детето и за пътуването му извън
територията на България със своята майка.
Съобразно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.
д. № 1/2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГК съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия
родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени
държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.. Претенцията на ищцата отговаря и на посочените
ограничения, доколкото тя иска да бъдат разрешени пътуванията на детето без
съгласието на бащата в границите на Европейския съюз, Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, съседните на Република България страни, Русия, Обединени арабски емирства,
Катар, Канада, Съединени американски щати, Австралия, Нова Зеландия, Китай,
Япония, Южна Африка, Йордания и Бахрейн до навършване на пълнолетие на детето.
Когато съдът разрешава въпроса за пътуването на дете в
чужбина при разногласие на родителите /каквото представлява и трайното
отсъствие на единия от тях/, той се ръководи основно от интересите на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „интерес на детето", но може да се заключи, че той е винаги
конкретен и се свежда до това детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който му осигурява нормално физическо, психическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие; който му създава условия за съобразено с
нуждите и наклонностите му образование и възпитание; който го подготвя за
живота като самостоятелна и отговорна личност; който му осигурява адекватно
упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси.
Установяването на това кое решение е в интерес на детето е винаги конкретно, за
всеки случай и при комплексна и съвкупна преценка на всички данни по делото.
Решението на съда се взема с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на
детето от пътуване извън границите на страната. В тази насока следва да се
вземат предвид безспорно установените по делото факти – бащата на детето е с
неустановено местонахождение и е обективно невъзможно получаването на неговото съгласие
както за издаване на лични документи на детето, така и за напускането на
територията на страната. В този смисъл не е интерес на малолетното дете да му
бъде ограничена възможността да посещава и други страни, предвид остъствието на
бащата, който уврежда неговите интереси, доколкото необосновано ограничава
правото му на свободно придвижване.
Всичко изложено дава основание на съда да заключи, че
е в интерес на детето Р.В.Б.да бъде издаден задграничен паспорт и да й бъде
разрешено да пътува в държавите членки на ЕС, Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, съседните на Република България страни, Русия, Обединени арабски
емирства, Катар, Канада, Съединени американски щати, Австралия, Нова Зеландия,
Китай, Япония, Южна Африка, Йордания и Бахрейн със своята майка и без съгласието на бащата до
навършване на пълнолетие на детето, поради което и исковете следва да бъдат
уважени.
По делото не е направено искане, а и не са събрани
доказателства, които да обосновават нуждата от постановяване на предварително
изпълнение на решението съобразно чл. 127а, ал. 4 СК.
Ищецът
не претендира разноски в производството, поради което и такива не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА да се издаде
паспорт на малолетната Р.В.Б.ЕГН ********** само със съгласието на майката М.М.К.
ЕГН ********** *** и без съгласието на бащата Е.Н.Б. ЕГН ********** ***. Михаил
Арнаудов» № 12.
РАЗРЕШАВА на малолетната Р.В.Б.ЕГН
********** да пътува с майка си М.М.К. ЕГН ********** *** до
държавите - членки на Европейския съюз и до Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия, съседните на Република България
страни /Сърбия, Северна Македония, Гърция, Турция и Румъния/, Русия, Обединени
арабски емирства, Катар, Канада, Съединени американски щати, Австралия, Нова
Зеландия, Китай, Япония, Южна Африка, Йордания и Бахрейн
без съгласието на бащата Е.Н.Б. ЕГН ********** ***. Михаил Арнаудов» №
12 за срок до навършване на пълнолетие на детето.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/