РЕШЕНИЕ
№1046/04.02.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Николай Гугушев.………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 881 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по искова молба от М.Д.Т. ***, с посочен съдебен адрес:***, кантора 10, подадена чрез пълномощник, против Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с адрес: ***.
Ищцата твърди,
че със Заповед №329/24.04.2015г. на Директора на ДФЗ е прекратено служебното
ѝ правоотношение. При прекратяването му
на основание чл.106 ал.1 т.2 от Закона за държавния служител без да е
налице реално съкращение на длъжността, в разрез с чл.21 от ЗЗДискр. спрямо нея
било проявено дискриминационно отношение, поради нейното лично положение.
С Решение №387/07.10.2016г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) било признато извършване на пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. по признк „лично положение“ по отношение на нея от страна на Директора на ДФЗ Р.П. като едновременно с това на последния била наложена глоба в размер на 250 лв. След осъществен съдебен контрол от АССГ, с Решение №587/31.01.2017г. по адм.д.№10680/2016г., жалбата на Директора на ДФЗ срещу решението на КЗД била отхвърлена. Съдебното решение било обжалвано пред ВАС, където било образувано адм.д.№3447/2017г.
Ищцата оспорила Заповед №329/24.04.2015г. на Директора на ДФЗ, като след осъществен двуинстанционен съдебен контрол (адм.д.№223/2015г. на Административен съд Хасково и адм.д.№14253/2015г. на ВАС) същата била отменена. След отмяната ѝ, ищцата реализирала правото си да потърси обезщетение за период от 6 месеца, поради незаконното й уволнение. С Решение по адм.д.№518/2017г. претенцията ѝ била частично уважена по размер. Това решение било оспорено от ДФЗ пред ВАС, където било образувано адм.д.№14637/2017г., насрочено за 22.04.2019г.
Ищцата твърди, че след уволнението ѝ претърпяла неимуществени вреди. Загубила доверие в държавата като обща администрация. За периода 2013г. и 2014г. била служителят с най-много обработени заявления и по този показател била най-добре работещият служител в отдел ПСМП при ОД на ДФЗ – Хасково, но именно тя била съкратена, за което в последствие се констатирало, че е в резултат на приложено дискриминационно отношение спрямо нея по критерий „лично положение“. Почувствала се застрашена от гледна точка на това, че търсенето на справедливост и предприемането на политически действия от трето лице – неин съпруг, водят до неправомерна реакция спрямо нея. Почувствала обща несигурност , както и липса на гаранции за защита на правата и интересите ѝ като гражданин. Почувствала се като разменна монета в политическа игра, която вместо да има за цел да се достигне до ползи за гражданите, целяла прекратяване на определена дейност и поставяне в неизгодно положение на съпруга ѝ. През времето на оставане без работа била разстроена, загубила съня си, достигнала до ниво на обща тревожност. Обезщетението за неимуществени вреди се претендира за периода 27.04.2015г. до 31.05.2016г. като ищцата оценява същото на 4000 лв.
Ищцата твърди също, че като жертва на дискриминационно отношение е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на работна заплата за периода от прекратяване на служебното правоотношение до започване на работа в търговско дружество „Еко Медет“ ЕООД – П. Останала без работа за периода от 27.04.2015г. до 31.05.2016г. Сочи, че доколкото претенцията ѝ за периода от 27.04.2015г. до 27.10.2015г. била предмет на адм.д.№518/2017г. по описа на Административен съд Хасково, във връзка с оспорването на което пред ВАС било образувано адм.д.№14637/2017г., насрочено за 22.04.2019г., в настоящото производство претендира материални щети – реално понесена загуба от неполучаване на работни заплати за периода от 28.10.2015г. до 31.05.2016г. , с месечен размер 866 лв бруто или 779.40 лв – нето и в общ размер на нетното възнаграждение за посочения период – 5562.08 лв.
По изложените съображения ищцата моли да бъде осъден ответникът да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер 4000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за имуществени вреди в размер 5562.08 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание исковете се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения се излагат в писмени бележки.
Ответникът по иска – Държавен фонд „Земеделие“ - София, в депозиран писмен отговор изразява становище за недопустимост на иска за обезщетение за имуществени вреди, а ако се приеме за допустим – го счита за неоснователен. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа възражението за недопустимост на този иск, оспорва предявените искове по основание и размер, и моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен по отношение на претендираните неимуществени вреди. Счита, че по отношение на имуществените вреди, исковата претенция е недоказана и не следва да бъде уважавана.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №36/22.01.2013г. на Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.15 вр. чл.12 от Закона за държавния служител (ЗДСл) М.Д.Т. е назначена за държавен служител на длъжността старши експерт с ранг V младши в Областна дирекция – Хасково , отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ , считано от 01.02.2013г. до завръщане на титуляра като ѝ е определена основна месечна заплата в размер 866 лв. Със Заповед №734/08.10.2014г. на Изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл.82 ал.1 от ЗДСл е преназначена на същата длъжност за неопределено време без промяна на останалите клаузи по заповедта за служебно правоотношение.
Със Заповед №329/24.04.2015г. на Директора на ДФЗ, на основание чл.106 ал.1 т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител е прекратено, считано от 28.04.2015г. служебното правоотношение на М.Д.Т. на длъжността старши експерт с ранг V младши в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ , Областна дирекция – Хасково на ДФЗ, поради съкращаване на длъжността. След осъществен съдебен контрол тази заповед е отменена с влязло в сила Решение №247/26.10.2015г. , постановено по адм.д.№223/2015г. по описа на Административен съд Хасково, оставено в сила с Решение №5952/12.05.2017г. по адм.д.№14523/2015г. по описа на ВАС.
След отмяната на Заповед №329/24.04.2015г. на Изпълнителния директор на ДФЗ , М.Т. е предявила иск по чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл срещу ДФЗ за присъждане на обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл, по който е било образувано и.адм.д.№518/2017г. по описа на Административен съд Хасково. С Решение №689-А/23.10.2017г., постановено по делото, ДФЗ е осъден да заплати на М.Т. обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл в размер 4000.92 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2017г. до окончателното ѝ изплащане. В останалата му част над 4000.92 лв до пълния предявен размер от 5559.79 лв искът е отхвърлен. Видно от представения изпълнителен лист от 18.10.2018г. , Решение №689-А/23.10.2017г., постановено по и.адм.д.№518/2017г. на АС-Хасково е влязло в сила на 11.10.2018г. след осъществен касационен контрол по адм.д.№14367/2017г. по описа на ВАС, като неправилно в исковата молба се визира адм.д.№14637/2017г. и същото се сочи като висящо.
От М.Т. е била подадена жалба и до КЗД, където е била образувана преписка № 413/2015г. С Решение №387/07.10.2016г. на КЗД е установено, че спрямо М.Д.Т. е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ от страна на Р. А. П. в лично качество и като изпълнителен директор на ДФЗ и на основание чл.78 ал.1 от ЗЗДискр. му е наложена глоба в размер 250 лева. Установено е, че от последния спрямо М.Д.Т. не е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. по признак „образование“ и „политическа принадлежност“. Установено е също, че от страна на Т. В. Т. в лично качество и като директор на Областна дирекция – Хасково при ДФЗ спрямо М.Т. не е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. и непряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“, „образование“ и „политическа принадлежност“. Оставена е без уважение жалбата на Т. в частта относно извършена спрямо нея дискриминация по признаци „образование“ и „политическа принадлежност“. След осъществен съдебен контрол по адм.д.№10680/2016г. по описа на АССГ и адм.д.№34472017г. по описа на ВАС, Решение №387/07.10.2016г. на КЗД е влязло в сила на 23.07.2018г.
От представения Договор възлагане управлението на Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала №13/31.05.2016г. се установява, че на М.Т. е възложено да управлява и представлява „Еко Медет“ ЕООД – гр.П. за срок до 31.01.2018г.
По искане на ищцата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на неполучените работни заплати за периода от 28.10.2015г. до 31.05.2016г. От заключението по същата, прието без оспорване от страните се установява, че за посоченият период размерът на възнаграждението, което ищцата би получила е : брутна работна заплата – общо 6180.08 лв, нетна работна заплата – общо 5562.09 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. Р. В. – майка на ищцата. Последната сочи,че преди три години и половина в навечерието на Великденските празници дъщеря ѝ била съкратена. Това довело до немалко страдания за дъщеря ѝ. В този период тя тотално изгубила съня си, депресирала се, била много неспокойна, затворила се в себе си и не искала да контактува с никой. Постоянно плачела и най-неприятното било, че децата – на 6 години, съотв. на 8 години непрекъснато задавали на свидетелката въпроси защо майка им плаче, защо е със зачервени очи, защо по цяла вечер ходи из апартамента и не може да спи, за което свидетелката нямало как да им даде обяснение, а именно, че политизирани чиновници решили да използват положението си и да въвлекат ищцата в политически неразбории. В този период имало дискомфорт не само в семейството на ищцата, но и в това на свидетелката, защото се наложило последната два месеца да живее при дъщеря си, за да може да балансира въпросите на децата, едното от които – първокласничка, пренасяло всичко в училище. Свидетелката трябвало да ходи до училището, да обяснява защо детето е неспокойно, защо не иска да пише, защо майка им не иска да им обяснява. Свидетелката заявява, че оттогава са минали три години, но наблюдава една несигурност в дъщеря си, белязяла живота ѝ. Казвали и много пъти да се явява на конкурси, тъй като има образование, владее перфектно два езика и все някъде ще я оценят. Ишцата подавала документи, стигало се до конкурс, но не искала да се яви. Съмнявала се далия ще я одобрят, дали наистина знае и дали не е забравила всичко. Това ѝ донесло големи психически травми, дори търсили и помощта на психолог в тези години. Посочва също, че ищцата търсила възможност да започне друга работа и се явявала на конкурси.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Предявените искове са с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.74 ал.2 от ЗЗДискр и с тях се претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на проявено спрямо ищцата дискриминационно отношение по признак „лично положение“, довело до прекратяване на служебното ѝ правоотношение. В случая дискриминационното отношение по признак „лично положение“ е установено с влязло в сила решение на КЗД, постановено в производство по раздел I от Глава пета на ЗЗДискр. Дискриминационното отношение изхожда от административен орган като доколкото е намерило проявление в незаконосъобразен административен акт - Заповед №329/24.04.2015г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, то с оглед разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗЗдискр. , претенцията за обезщетяване на настъпилите от същото вреди, се предявява по реда на ЗОДОВ. Тази искова защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Исковите претенции са заявени срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник – ДФЗ, представляван от Изпълнителния директор на ДФЗ, от когото изхожда Заповед №329/24.04.2015г., издадена в резултат на дискриминационно отношение.
Съдът счита също, че заявеният с исковата молба спор му е подведомствен като в тази връзка съобрази Тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019г. по тълкувателно дело №1/2016г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС (ТП №1/2016 от 16.01.2019г. по т. д. №1/2016г.), с което е обявено за изгубило актуалност ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.дело №2/2014г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4. Според загубилата вече актуалност т.4 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС „Делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация“. С т.4 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС е бил разрешен въпросът дали административният съд е компетентен да разгледа иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. и в случаите, когато не е проведено производство пред КЗД т.е. не е бил поставен като спорен въпросът дали при успешно проведено производство по реда на раздел първи от закона, този иск е посъден на административния съд. В тази връзка обявяването на т.4 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС за загубила актуалност, както е възприето в ТП №1/2016 от 16.01.2019г. по т. д. №1/2016г., не води до промяна в подсъдността на иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. при проведено производство пред КЗД. В този смисъл е и приетото в мотивите на ТП №1/2016 от 16.01.2019г. по т. д. №1/2016г., че ЗЗдискр. предвижда различна подсъдност само в случаите по раздел първи, когато се претендират вреди от нарушени права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа, причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл.74 ал.2 от закона във връзка с чл.128 ал.1 т.5 (сега т.6) от АПК, като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ.
Предвид гореизложеното предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
За да бъде уважен иск по чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за дискриминационна дейност на администрацията: влязло в сила решение на КЗД, с което спрямо него е установена дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр., наличието на претърпяна вреда от дискриминационната проява (акт, действие или бездействие) и причинна връзка между тях.
В конкретния случай безспорно се установява по делото, че първият елемент от посочения фактически състав е налице. От представеното влязло в сила Решение №387/07.10.2016г. на КЗД е видно, че по отношение на ищцата е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", довела до прекратяване на служебното ѝ правоотношение, поради съкращаване на заеманата от нея длъжност старши експерт с ранг V младши в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ , Областна дирекция – Хасково на ДФЗ, без да е налице реално съкращение на длъжността по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл.
Установява се също, че в резултат на проявеното спрямо ищцата дискриминационно отношение, е било прекратено служебното ѝ правоотношение. С прекратяване на това правоотношение ищцата е останала без работа и това положение е продължило за периода от 27.04.2015г. до 31.05.2016г., когато по силата на Договор №13/31.05.2016г. ѝ е било възложено да управлява и представлява „Еко Медет“ ЕООД – гр.П.. Оставането на ищцата без работа безспорно я лишава от правото на възнаграждение, вкл. и за визирания в исковата молба период от 28.10.2015г. до 31.05.2016г. т.е. същата е претърпяла имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Предвид последното е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ като размерът на претендираните за процесния период имуществени вреди се доказва от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Не се доказва обаче тези имуществени вреди да са в пряка причинна връзка с проявената спрямо ищцата дискриминация. В пряка причинна връзка с дискриминационното отношение към ищцата се явява прекратяването на служебното ѝ правоотношение. Неполучаването на възнаграждение за процесния период от 28.10.2015г. до 31.05.2016г. е в резултат на това, че ищцата през този период не е работила, а не в резултат на дискриминационнно отношение към нея.
Предвид горното, съдът приема, че по отношение на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди не е налице третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. , а именно пряка причинна връзка между дискриминационната проява и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът счита, че искът за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в резултат на дискриминационно отношение, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът намира следното:
За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в резултат на проявената спрямо ищцата пряка дискриминация, последната е имала негативни психически изживявания, изразяващи се в неспокойствие, загуба на съня, липса на увереност в себе си, некомуникативност. В тази връзка съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.74 ал.2 от ЗЗДискр., поради което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е основателен.
Съдът счита, че същият не е изцяло доказан по размер. За да се определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отчете продължителността и интензитета на същите. Паричният размер за обезщетяването им следва да почива на принципа на справедливостта по аргумент от чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не уточнява как се определя размера на неимуществените вреди, както и с оглед разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост” не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението.
Макар да кредитира с доверие показанията на разпитаната по делото свидетелка, съдът счита, че от тях не може да се направи извод, че преживените от ищцата притеснения и безпокойство от създалата се ситуация, са в такава степен съществени, че да обосноват репариране на вредите в претендирания размер от 4000 лв.
От свидетелските показания се установява, че ищцата се е затворила в себе си като не е искала да контактува с никой, вкл. и с децата си, което е наложило грижите за тях да се поемат частично от майка ѝ. Не се доказва обаче това положение да е продължило през целия посочен в исковата молба период като видно от свидетелските показания се касае само за два месеца.
Не се доказват също твърдените в исковата молба обстоятелства, изразяващи се в загуба на доверие в държавната администрация и липса на гаранции за защита на правата и интересите на ищцата като гражданин. В свидетелските показания се сочи, че ищцата е подавала документи за участие в конкурси, което от една страна не кореспондира с твърдението ѝ за загуба на доверие в държавната администрация. От друга страна като причина за неявяването ѝ на тези конкурси след допускане за участие, се изтъква неувереността в собствените ѝ знания, както и съмнението дали ще бъде одобрена, без обаче да става ясно дали това съмнение се дължи именно на проявеното спрямо нея в един предходен период дискриминационно отношение.
Свидетелските показания навеждат и на данни за влошено здравословно състояние на ищцата, а именно понесени психически травми, довели до търсене помощта на психолог, което обаче подлежи на доказване чрез съответната медицинска документация, а такава по делото липсва.
Предвид гореизложеното съдът счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства, с които се обосновава настъпването на неимуществени вреди в резултата на дискриминация, в случая се доказват частично .
По изложените съображения съдът намира, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на претендираните неимуществени вреди би бил такъв от 500 лева, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 500 лв, а в станалата му част до пълния предявен размер от 4000 лв - да се отхвърли като недоказан.
Ищцата е направила искане и за
присъждане на законна лихва върху претендираните суми за имуществени и
неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба , до
окончателното им изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Задължението по чл.86 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение.
Доколкото предявеният иск за
имуществени вреди съдът отхвърля изцяло като недоказан, то поради
акцесорния си характер, следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на
законна лихва върху търсената като обезщетение сума за имуществени вреди. Претенцията за присъждане на законна
лихва следва да се удовлетвори само по отношение на уважения размер на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди – т.е. върху сумата от 500 лв. като лихвата
следва да бъде присъдена от 24.07.2018г - датата на завеждане на исковата
молба.
При този изход
на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски по производството, платими
от ответника съобразно уважената част от исковата претенция. Направени са разноски общо в размер 1 140 лв.,
от които 10.00 лв – внесена държавна такса, 130 лв – възнаграждение за вещо
лице и 1000 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, по отношение
на което от ответника се прави възражение за прекомерност. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В тази връзка следва да
се отчете, че са предявени два иска и съобразно материалния интерес по всеки от
тях, адвокатското възнаграждение като обща сума не надхвърля дори сбора от
минималните размери по чл.8 ал.1 т.2 и
т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съразмерно с уважената част от исковата претенция,
дължимите на ищцата разноски възлизат на 60.00 лв
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК на ответника се дължи поисканото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от ЗПП, съдът определя същото в размер на 100.00 лв. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение възлиза на 94.50 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Т. ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Държавен фонд „Земеделие“, иск за обезщетение в размер на 5562.08 лв., представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на проявено спрямо нея дискриминационно отношение от Изпълнителния директор на ДФЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес: ***, да заплати на М.Д.Т. ***, с посочен съдебен адрес:***, обезщетение в размер на 500.00 (петстотин) лв за претърпени неимуществени вреди от проявено спрямо нея дискриминационно отношение от Изпълнителния директор на ДФЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът в останалата му част над сумата от 500.00 (петстотин) лева до пълния предявен размер от 4000.00 (четири хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес: ***, да заплати на М.Д.Т., разноски по делото в размер на 60.00 (шестдесет) лева.
ОСЪЖДА М.Д.Т. с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – С., юрисконсултско възнаграждение в размер 94.50 (деветдесет и четири лева и петдесет стотинки) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: