Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/……..11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая
Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 827 по описа на ВОС за 2019 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството се разглежда
като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е по искова молба от Г.П.С., действаща като
постоянен синдик на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Баба Тонка“ №, 5,
ет.2, ап.5 срещу Б.В.Н., ЕГН ********** и Н.Б.В., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, в качеството им на наследници на р.к.В., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо
кредиторите на несъстоятелността сделката, извършена с нотариален акт, вписан с
акт № 113, том XVIII. дело №3677/2014 год. вх.рег.№ 739б/11.04.2014 год. на
СВ-Варна към АВ-София, с която дружеството „МИЛИНВЕСТ" ЕООД е продало за
сумата от 19 498.80 лв. на р.к.В. собствения на дружеството недвижим имот,
находящ се в Г.в.,О.в. У.р.****, а именно:Апартамент **, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №*****.1.2. на втори етаж, с площ от 34,22 кв.м., състоящ се от
входно антре, кухня, дневна, баня-тоалет и балкон, заедно с прилежащото избено
помещение № 6, с площ от 4.47 кв.м., както и полагащите се за апартамента
8.9477 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, заедно с 6,21 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена
сградата, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *****. целия с площ от
156 кв.м.
Твърди се от ищеца, че с Решение №261/10.04.17г. по т.д.№313/17г.
на ВОС е открито производство по несъстоятелност на ответника „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност –
15.02.12 год., обявил го е в несъстоятелност и е спрял производството. Твърди
се, нотариален акт,
вписан с акт № 113, том XVIII. дело №3677/2014 год. вх.рег.№ 739б/11.04.2014
год. на СВ-Варна към АВ-София, несъстоятелният длъжник е прехвърлил възмездно на ответниците собствения на дружеството недвижим
имот, находящ се в Г.в.,О.в. У.р.****, а именно:Апартамент **, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №*****.1.2. на втори етаж, с площ от 34,22 кв.м., състоящ се от
входно антре, кухня, дневна, баня-тоалет и балкон, заедно с прилежащото избено
помещение № 6, с площ от 4.47 кв.м., както и полагащите се за апартамента
8.9477 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, заедно с 6,21 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена
сградата, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *****. целия с площ от
156 кв.м., за сумата
от 19 498,98лв с ДДС.
Излага, че продажната цена на имота е
в пъти по-малка както от данъчната оценка на имота, така и от действителната
пазарна цена, което сочи, че атакуваната сделка съставлява действие, увреждащо
кредиторите и намаляващо масата на несъстоятелността. Твърди, че знанието за
увреждане у ответниците се презюмира предвид липсата на публикувани ГФО след
2011 год., което се свързва с презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ. Като твърди, че
последното е достатъчно, за да се приеме за установено знание у третите лица,
договарящи с него, моли за уважаване на иска.
Ответникът „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в несъстоятелност/, в срока по чл.367 ГПК, не депозира писмен отговор.
Ответниците Б.В.Н. и Н.Б.В., в срока по чл.367 ГПК, депозират писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност
на предявения иск. Излагат, че с ответното дружество са имали правоотношения
далеч преди началната дата на неплатежоспособността и значително преди подозрителния
период в търговската му дейност, като наследодателката им е имала качеството на
негов кредитор. Твърди, че прехвърлянето на имота е в изпълнение на сключени от
него предварителен договор от 21.10.2004 год., но финализиран след приключване
на спорове между дружеството и собствениците на дворното място, в което е
изградена сградата. Оспорват и твърдението за знание за увреда, още повече, че
вземането на кредитора, който се твърди да е увреден е възникнало след тяхното.
Считат, че презумцията на чл.608, ал.2 ТЗ /обн. с ДВ бр.105/30.12.2016 год./ е
неприложима към тях от една страна защото вземането им е приета след сделката и
от друга, защото към сделката не са изтекли три години от последния публикуван
ГФО. Считат също така за погасено правото на иск, поради неупражняването му в
едногодишния законоустановен срок, който срок е приложим и за иска по чл.135 ЗЗД.
Последваща размяна на
книжа не е осъществявана предвид липсата на постъпила допълнителна искова
молба.
В о.с.з., синдикът,
чрез пълномощник, моли за уважаване на иска.
В о.с.з., ответникът
„МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, не се явява и не се представлява.
В о.с.з.,
ответниците Б.В.Н. и Н.Б.В., с депозирана молба, молят за отхвърляне на
предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 3866/28.10.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, че с решение **61/10.04.2017 год. по т.д. № 313/2017 год. ВОС е открил
производство по несъстоятелност на ответника „Милинвест“ ЕООД, с начална дата
на неплатежоспособност 15.02.2012 год., обявил го е в несъстоятелност и е спрял
производството по делото. След възобновяването му, за синдик на същото е
избрана Г.С..
От представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 41, том 1, рег.№ 808, дело № 40 от 2014 год. се установява, че
длъжникът е продал на Руска Костов В. самостоятелен обект в сграда № *****.1.2,
находящ се в гр.Варна, ЕКАТТЕ № 10135, община Варна, област Варна, с
административен адрес улица „Радецки“ № 18, попадащ в сграда № 1, в поземлен
имот с идентификатор № ***** с предназначение апартамент ** на втори етаж със
застроена площ от 34.22 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна,
баня-тоалет и балкон, при граници на апартамента по съдебно решение апартамент
№ 1, ул.Радецки, вътрешен двор, УПИ VIII-3, заедно с избено помещение № 6 с полезна площ от 4.47 кв.м., заедно с
6.21 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е построена сградата с
идентификатор № *****, за сумата от 19 498.80 лв.
Видно от представените от
ответниците доказателства, горната сделка е предхождана от сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в строеж от
21.10.2007 год. По силата на същия, ответникът „Милинвест“ ЕООД се е задължил
да продаде на Руска В. недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Радецки“ № 18,
в който ще бъде построен апартамент **, с площ от около 50.48 кв.м. /с общите
части/, като са описани и вида на СМР, които ще бъдат изпълнени в имота, срещу
обща продажна цена от 24 764 евро.
Представени са доказателства и за сключен между страните договор за СМР,
както и за придобиване на идеални части от притежаваните от „Милинвест“ ЕООД
такива от правото на собственост върху земята. .
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск
черпи правното си основание в чл.135 ЗЗД, предявен от синдик на несъстоятелен
търговец в защита на колективните интереси на кредиторите на
несъстоятелността при условията на процесуална суброгация.
За допустимостта
и основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по
несъстоятелност, е необходимо същият да е предявен в
предвидения в закона преклузивен едногодишен срок за предявяването му, сделката, сключена между длъжника и трето лице,
да е увреждаща, т.е. да води до намаляване на имуществото на длъжника, до
неравнопоставено третиране на съществуващите кредитори на длъжника или пък да
предоставя в полза на третото лице права спрямо длъжниковото имущество.
Същевременно, чл.646, ал.4 ТЗ предвижда, че в производството
по обявяване на недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл.
135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прилага за всички свързани
лица.
В рамките на
горните постановки, съдът намира предявеният иск аз допустим, като предявен в
предвидения едногодишен преклузивен срок. Възраженията на ответниците в този
смисъл не се споделят от съда, тъй като видно исковата молба е депозирана в
едногодишния срок от обявяване на решението по чл.632 ал.2 ТЗ.
За да е недействителна сделката спрямо кредиторите на несъстоятелността
е необходимо също така същата да бъде увреждаща. Настоящият състав намира
обаче, че по делото не са ангажирани убедителни доказателства, от чийто
съвкупен анализ да се изведе, че процесната
разпоредителна сделка като намаляваща
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията
на кредиторите, е извършена със субективното намерение за увреждане.
Извършената сделка е възмездна като
продажбата е реализирана в изпълнение на сключен между страните предварителен
договор като предмет на окончателния договор и имот с по-малка площ от
договорената. Действително договорената продажна цена е по-ниска от данъчната
оценка на имота, но само по себе си последното не обуславя увреждащия характер
на сделката. Още повече, че по делото не са ангажирани доказателства за
пазарната стойност на имота към 2014 год.
Дори да се
приеме противното, както се посочи по-горе, субективният елемент на намерението на
длъжника за увреждане е част от правопораждащия последиците на относителната
недействителност фактически състав и доколкото не са налице твърдения за свързаност на
лицата по чл.649, ал.4 ТЗ вр. чл.135, ал.2 ЗЗД, в които
хипотеза намерението за увреждане се предполага, същият подлежи на доказване от ищеца. Подобно доказване съдът намира, че не бе
проведено, а твърдението за съзнание за увреждание, основано на изменението на чл.608, ал.1 ТЗ с
ДВ, бр. 38/2006 г., е несъстоятелно,
На първо място, сделката е осъществена преди цитираното
изменение, което само по себе си го прави неприложимо при изследване на
наличието или не на субективния волеви момент. От друга страна, въведената с
нормата на чл.608, ал.2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност при спиране
на плащанията представлява средство за разместване на доказателствената тежест
при установяване на фактът дали длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, като я възлага в тежест на ответника – търговец в
производството по несъстоятелност срещу него. Същата е неприложима в исковото
производство по чл.135 ЗЗД, нито може по аналогия да размести доказателствената
тежест като освободи ищеца от тази за доказване на знание за увреда по подобие
на презумцията за увреда при сделка между свързани лица. Че това е така е видно
и от разширения кръг на свързаните лица по чл.646, ал.4 ТЗ в производството по обявяване на
недействителност на сделка или действие.
Не на последно място, дори и да се приеме, че
ответниците са били длъжни да проверят обявените от продавача си годишни
финансови отчети и такива не са били обявени, последнотно не означава знание за
увреда поради това, че търговецът – продавач е неплатежоспособен. Това е така,
тъй като съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в
чл.608, ал.1 ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника
за невъзможност за плащане, за погасяване задължения към всички кредитори,
което следва да се установи и чрез коефициентите за ликвидност, финансова
автономност и др. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията
към определена дата, поради което съдебната практика не може да въведе правило,
без да е определено в закона, за определяне на началната дата на
неплатежоспособността нито чрез датата на първото спиране на плащанията, нито
чрез датата на последното погасяване на задълженията на длъжника.
Неоснователно е позоваването в уточняващата молба и на вписаното в ТР
решение за прекратяване дейността на дружеството и назначаване на ликвидатор,
тъй като видно същото е обявено в ТР на на 14.04.2014 година. Съгласно чл. 10
ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети
добросъвестни лица, поради което и за да се приеме обратното,
недобросъвестността им следва също да бъде доказана по общия ред.
Прочее, приемайки
недоказаният факт за неосъществен се налага извод за неоснователност на
предявения иск.
По аргумент от чл. 649 ал.6
от ТЗ, в тежест на масата на несъстоятелността следва да се възложи и дължимата за
производството държавна такса по иска,
възлизаща
в размер на 520 лева.
В тежест на
масата следва да се възложат и претендираните от ответника разноски, които
съобразно представмените доказателства и списък по чл.80 ГПК, възлизат в размер
на 1 200 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.П.С., действаща като постоянен
синдик на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Баба Тонка“ №, 5, ет.2, ап.5
срещу Б.В.Н., ЕГН ********** и Н.Б.В., ЕГН **********, двамата с адрес ***, в
качеството им на наследници на р.к.В., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността
сделката, извършена с нотариален акт, вписан с акт № 113, том XVIII. дело
№3677/2014 год. вх.рег.№ 739б/11.04.2014 год. на СВ-Варна към АВ-София, с която
дружеството „МИЛИНВЕСТ" ЕООД е продало за сумата от 19 498.80 лв. на р.к.В.
собствения на дружеството недвижим имот, находящ се в Г.в.,О.в. У.р.****, а
именно:Апартамент **, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №*****.1.2. на втори етаж, с площ от 34,22
кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна, баня-тоалет и балкон, заедно
с прилежащото избено помещение № 6, с площ от 4.47 кв.м., както и полагащите се
за апартамента 8.9477 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот, заедно с 6,21 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е
построена сградата, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *****. целия
с площ от 156 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Одесос, ул. „Баба Тонка“ №, 5, ет.2, ап.5 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка държавни такси на Окръжен съд Варна сумата от 520
лева, дължима държавна такса, на осн чл. 649 ал.6 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.
„Баба Тонка“ №, 5, ет.2, ап.5 да заплати Б.В.Н., ЕГН ********** и Н.Б.В., ЕГН **********,
двамата с адрес *** сумата от 1 200 лева, представляващи сторени в
производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: