Мотиви
към присъдата
по НОХД
№ 225/2019 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият Н.С.Б. е предаден на съд за
престъпление по чл. 157, ал. 4, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 НК, за това, че на 03.08.2018
год., в ******, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, извършил действия на полово
сношение и полово удовлетворение с лице от същия пол – ненавършилият 14-годишна
възраст И.А. В., на 9 години, от ******, като употребил за това сила и го
заплашил с бой.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдебното производство е по
реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Пострадалият
И.А. В., чрез своята майка и законен представител А.В.Я. е предявил граждански
иск за претърпените неимуществени вреди и е конституиран като граждански ищец.
В
съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно
установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението,
за което е предаден на съд, като му се определи
наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК – лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, редуцирано с 1/3, а именно на 1 година, чието
изтърпяване да бъде отложено на осн. чл. 66 НК с изпитателен рок от три години.
Гражданският
ищец А.Я., като майка и законен представител на малолетния И. В. счита
предявеният граждански иск за основателен и доказан и моли да бъде уважен в
цялост.
Подсъдимият
се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
Лично
и чрез защитника си, адв. С. П., МАК, подс. Н.Б. счита, че наказанието следва
да се наложи при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, но предвид оказаното
съдействие във всички фази на процеса, чистото съдебно минало, както и с оглед
изразеното критично отношение към деянието, следва да бъде около 9 месеца
лишаване от свобода, намалени на 6 месеца, и с приложение института на
условното осъждане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност
и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Н.С.Б. е роден на *** година в ****, живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.***, със сестра си и брат си.
Най-малкото от шест деца е. Родителите му работят в Р Италия.
Малолетният
И. В., на 9 години, също живее в *******, с родителите, братята и сестрите си.
На
03.08.2018 год., следобед, малолетният свид. И. В., заедно със сестра си С.
отишли до магазина в центъра на селото, за да пазаруват. Свид. С. В. влязла в
магазина, а свид. И. В. останал отвън. Подс. Н. Б. се приближил към него и
поискал двамата да отидат до намиращата се зад сградата на кметството тоалетна.
Там подсъдимият поискал свид. И. В. да влезе с него в тоалетната, но детето
отказало и тръгнало да се връща към магазина. Посдъдимият го настигнал и го
накарал да се върне. Двамата влезли в тоалетната. Подсъдимият си свалил
панталоните и поискал детето да направи същото, но то отказало. Тогава подс. Н.
Б. извадил половия си член и поискал детето да го постави в устата си. Свид. И.
В. отказал и се опитал да избяга, но подсъдимия го хванал, ударил му шамар и
заплашил да го набие. Свалил му панталоните и го обърнал с гръб към себе си.
Навел го надолу, като с ръка го държал през кръста, вкарал половия си член в
ануса на детето и започнал да осъществява полов акт. От страх свид. И. В. не
посмял да извика, въпреки болката. След като приключил с акта, подсъдимият
заплашил малолетния пострадал с побой ако каже на някого за случилото се.
Свид.
И. В. отишъл на автобусната спирка, тъй като сестра му била там и го търсела.
Плачейки й разказал какво му се е случило и помолил да не казва на родителите
им, тъй като се страхува. Няколко дни по-късно все пак им споделил и те го
завели в болница. Сигнализирани били и органите на РУ Лом.
По
делото са приети и приобщени изготвените в хода на предварителното разследване:
-
съдебно-психологична експертиза на свид. И.А. В., от която се установява, че той
може правилно да възприема и възпроизвежда фактите за случилото се на
инкриминираната дата.
-
съдебно-медицинска експертиза на свид. И.А. В., от която се установява, че към
датата на прегледа и освидетелстването – 17.08.2018 год. не се установяват
видими травматични увреждания в областите на ануса, главата, тялото и
крайниците. Описаните от пострадалия действия на подсъдимия могат и да не
оставят видими външни следи от увреждания в съответните области, но са от
естество да причинят временна болка /с продължителност до няколко часа/ или
болка и страдание /с продължителност до няколко дни/.
-
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия Н.С.Б., от която се установява,
че той е с интелект – IQ-88 ПО
Рейвън – вграниците на ниската норма. Разбира пространствено-конструктивни
връзки и отношения с по-ниска степен на сложност. Волево-импулсивен. Външен
локус на контрол. Не е установен психопатологичен механизъм на поведението към
момента на деянието и след него. Не е установен и болестен механизъм. Може да
разбира и ръководи постъпките си.
Подсъдимият
пред съда се признава за виновен, но се възползва от правото и да не дава
обяснения.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимите
по чл. 371 т. 2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372
ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го
подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.
От правна страна:
При безспорно установената фактическа обстановка, която се
потвърждава от събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Подсъдимият
Н.С.Б. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 157, ал. 4, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК,
тъй като на 03.08.2018 год., в ******, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, извършил
действия на полово сношение и полово удовлетворение с лице от същия пол –
ненавършилият 14-годишна възраст И.А. В., на 9 години, от ******, като
употребил за това сила и го заплашил с бой.
Деянието
е извършено с пряк умисъл – под. Б. е съзнавал общественоопасния му характер,
допускал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият Б. следва да бъде признат за виновен в умишлено
извършване на престъпление по чл. 151, ал. 1 НК.
За наказанието:
За
престъплението по чл. 157, ал. 4 НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две до шест години.
Тъй
като авторът на деянието е непълнолетен към момента на извършването му,
деянието е престъпление по чл. 157, ал. 4, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за
което е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години
Съгласно
чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371,
т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя
при условията на чл.58а от НК.
Според нормата на
чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при
условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а
според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са
налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК,
ако е по-благоприятен за дееца
В случая, при
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Н.Б. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства изразеното разкаяние и чистото съдебно минало.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
агресивният начин на извършване на деянието – чрез възползване от ниската
възраст на пострадалия и неговата безпомощност, характерът на засенатите
обществени отношения и пренебрежението към последиците за психиката и бъдещото
развитие на детето.
Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
За това
наказанието се определи при условията на чл. 54 НК, но отчитайки отегчаващите
отговорността обстоятелства – в размер близък до максимума, предвиден от
законодателя.
За това наказанието
се определи при условията на чл. 58а, ал. 1, вр чл. 54 от НК – като съдът определи на подс. Н.С.Б. за престъплението по чл. 157, ал. 4, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3от НК, наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода” и на осн. чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание
се намали с една трета и на подсъдимия се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА
„Лишаване от свобода“.
Предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, на осн. Чл. 66, ал. 1 НК изтърпявянето на така
наложеното наказание се отложи с изпитателен срок от три години.
Така
наложеното наказание, индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия съдът
намира, че е от вид и характер, да постигне
целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване
занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение
на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и
предупредително.
Относно предявеният граждански
иск:
Съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската
отговорност на подсъдимия. Н.С.Б. е причинил на пострадалия И.А. В. болки, страдания, а също и психическа
травма – страх и срам, която е отшумяла за около една година.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът взе
предвид продължителността на болките и страданията, причинените значителни
неудобства и с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът осъди
подсъдимия Н.Б., да заплати на А.В.Я.
***, като майка и законен представител на малолетния И.А.В. сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 03.08.2018 год., до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданския иск за
неимуществени вреди над уважения до претендирания размер от 3000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Този
размер според съда покрива претърпените
неимуществени вреди.
На
основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимия припадаща направените по
делото разноски, включително следващата се държавна такса върху уваженият
размер на гражданския иск.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: