РЕШЕНИЕ
№ 1228
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330100768 по описа за 2022 година
Предмет на делото са искове по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД;
Ищец „Юробанк България“ АД чрез адв. Х. И. иска да се признае за установено по
отношение на ответник И. П. Ч., че последния дължи следните суми:
1978,26 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от
15.03,2016 г.;
договорна /възнаградителна/ лихва в размер 116,74 лева за периода 15.02.2020 г. –
06.07.2020 г.;
обезщетение за забава в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 12.03.2020 г.;
обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.08.2020 г. до окончателното погасяване за които е била издадена
заповед № 4669/31.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10977/2020г. по описа на РС – Пловдив;
В исковата молба се поддържа, че вземанията произтичат от договор за
потребителски кредит № *** от 15,03,2016, който е обявен за предсрочно изискуем на
06.07.2020г. за което обстоятелство ответникът е бил изрично уведомен.
Поддържа се, че процесния договор е индивидуално уговорен поради което и е
налице изискуемо вземане за главница и лихви, което не е удовлетворено.
1
Предявеният иск е в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК предвид постъпилото възражение
вх. № ***/........г.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник И. П. Ч. чрез адв. С. П. оспорва предявения искове – заявява възражение за
недействителност на договора за кредит и за нищожност на договорни клаузи поради
противоречие с чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 ЗПК;
Възразява се за неизпълнение на чл. 5 ЗПК, както и за нарушение по чл. 11, ал.2 и 1
Алтернативно се счита, че е дължима само чистата сума по кредита в размера на
главница, която не се оспорва, че е получена. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски;
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 4669/31.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10977/2020г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено
длъжника и ответник в настоящето производство да заплати сумите от 1978,26 лева -
главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 15.03,2016 г.; договорна
/възнаградителна/ лихва в размер 116,74 лева за периода 15.02.2020 г. – 06.07.2020 г.;
обезщетение за забава в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 12.03.2020 г.;
обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 27.08.2020 г. до окончателното погасяване.
Срещу заповедта по чл. 417 ГПК е постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК като
в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен настоящия иск.
Съгласно договор за потребителски кредит № *** от 15.03.2016 е ответникът е
получил по негова банкова сметка разкрита при ищеца сума в размер на 3 178 лева за
погасяване на предходни негови задължения по договори за кредит от 19.03.2014г. и от
24.03.2014г.
В договора е посочена лихва уредена в чл.3, ал.1 и формирана като сбор от
референтен лихвен процент /6-месечен Софибор/ плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 4.410% - за първите 9 месеца и за месеците след тях 13.410%.
Отхвърлят се възраженията на ответника за неизпълнение на изискването на чл.5
ЗПК тъй като видно от представения писмен документ в който е оформен процесния
договор за кредит ответника е положил подписа си, а съгласно чл. 23, ал.2 от договора е
заявил изрично, че е получил от ищеца преддоговорна информация за условията на договора
във формата на Стандартен европейски формуляр.
Отхвърлят се възраженията на ответника за нарушения на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7-9 тъй като в чл. 3, ал.8 и чл. 3, ал.9 от договора по ясен и
2
недвусмислен начин е посочен размера на ГПР, както и отчетените при изчисляването му
допускания от страна на ищеца.
Относно възражението, че клаузите на чл. 3.1 и чл.4, т.2 от договора са
неравноправни тъй като е осъществен фактическия състав на чл. 143, т.10 ЗЗП според който
неравноправна е договорна клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на предвидено в него основнаие като не е
налице изключението на чл. 144, ал.2 ЗЗП съдът намира следното.
Извършвайки преценка за критериите за определяне наличието на
неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение като значително по смисъла на ЗЗП, следва да бъде разграничено
съдържанието на отделните клаузи от договора за кредит и произтичащите от тях правни
последици. Не следва да се сподели тезата на ответника затова че основанието за
нищожност на чл.3 ал.1 и на чл.4.2 е липсата на предвидени обективни критерии при
определяне на БЛП от страна на банката, което създава възможност за произволно
едностранно определяне на съдържанието на договора. Не е отчетено, че правото на банката
за едностранна промяна на базовия лихвен процент и начинът, по който тя се осъществява,
са предвидени в клаузата на чл.3 ал.1 от договора, докато в чл.3, ал.2 от договора изрично е
посочен приложимият размер на базовия лихвен процент към момента на сключването му.
Съответно липсата на ясни правила за условията и методиката, при които банката може да
променя този размер до пълното погасяване на кредита, са относими единствено към
клаузата на чл.3 ал.5 от договора. Уговорената с чл.3, ал.1 от договора за кредит годишна
лихва е ясно и категорично определена. Обстоятелството, че лихвата се определя от два
компонента – базов лихвен процент и надбавка, всеки от които е посочен като стойност, не
внася неяснота, тъй като за средния потребител е разбираемо, че общият размер на лихвата
представлява сбор от двата елемента и се изисква само прилагане на едно аритметично
действие за изчисляването й. Потребителят е могъл да разбере обхвата на своето задължение
в оспорената клауза на договора, като независимо, че не е знаел как банката определя
базовия си лихвен процент, той е бил осведомен за размера на този процент към
сключването на договора и се е съгласил да дължи възнаграждение в конкретно посочения
размер.
Липсата на информация за факторите и методологията за изменение на базовия
лихвен процент на банката има значение само за евентуалната едностранна промяна на
уговореното възнаграждение, каквато уговорка не е направена в оспорената клауза на
договора респ. няма и данни по делото възнаградителната лихва да е била увеличавана – т.4
от заключението на вещото лице П. установява, че лихвените нива на договорната лихва са
такива каквито са предвидени в чл. 3 от договора
Посочването на лихвата, при която се сключва договорът, представлява изпълнение
на изискванията по чл.58 ЗКИ и е в съответствие с принципа за добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения. При запазване на тази клауза и премахване
от договора на неравноправните клаузи за изменение на лихвата, банката не може да
3
променя едностранно базовия лихвен процент и това е валидният, според определението в
договора, лихвообразуващ компонент.
Премахването изцяло на клаузата за определяне на лихвата по кредита, при изрична и
ясна уговорка за възнаграждение, с определена абсолютна стойност към момента на
сключване на договора, би изключило възмездния му характер – така и Решение №
9/27.02.2020г. по т.д. № 62/2019г. по описа на ВКС
Съгласно Решения №384/29.03.2016г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, IІ т.о.,
решение №205/07.11.2016г. по т.д.№154/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение
№144/08.11.2017г. по т.д.№2155/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и служебно известното на
настоящия състав решение №87/06.11.2019г. по т.д.№848/2017г. на ВКС, ТК, І т.о се приема,
че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално
договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми –
чл.145, ал.2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на
договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само
ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може
точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително
осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите
последици от сключването на договора какъвто е настоящия случай.
С решение №92/09.09.19г. по т.д.№2481/17г. на ВКС, ІІ т.о. е направено
разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата),
обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната,
доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и
т.12 от ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и
договорна надбавка в определен размер.
В конкретния случай няма данни по делото в процесния договор клаузата на чл. 3,
ал.2 и чл.4, ал.2 да дава право на банката да променя едностранно лихвата.
Предвид на гореизложеното и не се възприемат доводите на ответника затова че чл.
3.1 и чл.4, ал.2 от договора са неравноправни тъй като е осъществен фактическия състав на
чл. 143, т.10 ЗЗП.
Следователно, ответникът дължи връщане на сумата от 1978,26 лева главница която е
обявена за предсрочно изискуема и възнаградителна лихва в размер на сумата от 116,74 лева
за периода от 15.02.2020г. до 06.07.2020г. които суми са проверени счетоводно и потвърдени
от приетата съдебно-счетоводна експертиза
Начислените мораторни лихви в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. –
4
12.03.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. –
16.08.2020 законна лихва са в съответствие с чл. 9 от договора за кредит и са в размер на
законната лихва за забава чийто размер се определя от МС т.е тези обезщетения отговарят на
изискването на чл. 33 ЗПК поради което претенцията в тази си част също следва д бъде
уважена.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на сумата от общо 1 199,94 лева съгласно представения списък по чл. 80
ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. П. Ч. с ЕГН ********** с адрес: гр. К., обл.
П., ул. "Б.К." №... ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 с *** П. Д. и
Д.Ш. следните суми:
1 978,26 лева - главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от
15.03.2016 г.;
договорна /възнаградителна/ лихва в размер 116,74 лева за периода 15.02.2020 г. –
06.07.2020 г.;
обезщетение за забава в размер на 8,67 лева за периода 15.02.2020 г. – 12.03.2020 г.;
обезщетение за забава в размер на 29,70 лева за периода 14.05.2020 г. – 16.08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.08.2020 г. до окончателното погасяване за които е била издадена
заповед № 4669/31.08.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10977/2020г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОСЪЖДА И. П.
Ч. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Юробанк България“ АД сумата от 1 199,94 лева разноски за
настоящата инстанция по гр.д. № 768/2022г. и по ч.гр.д. № 10977/2020г. по описа на РС –
Пловдив;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5