№ 13606
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110141588 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Л. Г. Н. с ЕГН ********** иск по чл.49 СК против Ф. Г. Н. с
ЕГН ********** за развод по вина на ответника, обективно кумулативно съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
дете на страните.
Ищцата твърди, че с ответника сключват граждански брак на 10.09.2017 г., а на
11.10.2018 г. се ражда общото им дете Елисавета Ф. Н.. Към момента на подаване на
исковата молба /01.08.2022 г./ страните по делото са във фактическа раздяла, отношенията
им рязко се влошили през последната година и половина, като вина за това изцяло имал
ответникът. Ищцата сочи, че той имал извънбрачна връзка с жена, с която работил заедно и
изцяло неглижирал грижите за съпругата и детето си. Ф. Г. Н. имал и проблеми с
правосъдието дълго бил задържан в следствен арест, а след това мярката му била изменена в
домашен арест, след като изтекъл срокът на мярката му той се изнесъл от обитаваното със
семейството жилище и отишъл да живее при любовницата си. Твърди, че няколко пъти се е
опитвала да затопли отношенията със съпруга си в името на общото им дете. Сочи, че
никога не е възпрепятствала контакти на бащата с детето, но се притеснявала как може да се
отразяват проблемите с правосъдието на детето, доколкото следствените органи
продължавали да извършват действия по разследването. Счита, че тя е родителят, който
разполага с по-висок родителски капацитет и винаги е полагала адекватни грижи за детето,
1
поради което и на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права, а
на бащата да се предостави по-стеснен режим на лични контакти с детето. Счита, че бащата
следва да бъде задължен да изплаща издръжка на детето си в размер на 1000 лв. месечно с
оглед икономическата ситуация в страната, както и предвид високия стандарт на живот,
който демонстрирал и който може да се направи извод, че разполагал с повече доходи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ф. Г. Н. е подал отговор по исковата молба.
Поддържа, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи. Твърди, че до края на 2020 г. отношенията между съпрузите били
нормални и всеки допринасял с каквото може за благополучието на семейството. След
сключването на брака живеели в апартамент в ж.к. „Красна поляна“, собственост на
неговата леля. Сочи, че през 2021 г. фирмата, в която работи станала обект на разследване за
финансови измами и той в качеството му на служител бил задържан за 24 часа, повдигнали
му били обвинения и в периода от март 2021 г, до ноември 2021 г. бил под домашен арест.
Твърди, че привличането му към наказателна отговорност било шок за него, тъй като бил
неосъждан и нямал никакви криминални регистрации. Към момента на подаване на отговор
на исковата молба на наказателното дело не е даден ход и му е определена най-леката мярка
за неотклонение „подписка“. Вследствие на повдигнатите обвинения загубил работата си.
Тези обстоятелства станали причина за обтягане на отношенията между него и съпругата му.
Тя не му повярвала, че не е виновен по повдигнатите обвинения и не го подкрепила в
труден за него момент и настоятелно поискала да се разделят. Поддържа, че към този
момент не е имал интимна връзка с друга жена. Твърди, че решението за раздяла взели през
април 2022 г. и от тогава са във фактическа раздяла, като той й помогнал да напусне
семейното жилище в ж.к. „Красна поляна“ и той също го напуснал, отношенията им към
момента се свеждали единствено до контакт във връзка с общото им дете. Сочи, че
съпругата му и дъщеря му обитават апартамент на нейните родители в ж.к. Левски в гр.
София. След раздялата той първоначално живял в жилище на негов приятел в ж.к. Надежда,
а впоследствие се върнал да живее в жилището на неговите родители в ж.к. „Левски Зона Г“.
Твърди, че има връзка с друга жена от няколко месеца насам, като до момента не е е
запознавал дъщеря си с нея. Не възразява упражняването на родителските права да бъде
възложено на съпругата му Л. Г. Н., нито местоживеенето на детето да бъде определено при
нея. Оспорва исканията за стеснен режим на лично отношения с детето и за размера на
издръжката. Сочи, че не притежава движимо и недвижимо имущество, наскоро започнал
работа като „продавач-консултант“ и от юли 2022 г. изплаща ежемесечно издръжка на
дъщеря си в размер на 300 лв., благодарение на финансовата подкрепа на родителите си и
сестра й. Твърди, че през целия период на фактическа раздяла контактува редовно и
пълноценно с дъщеря си Елисавета. Сочи, че всеки уикенд детето е при него с приспиване,
освен това когато през седмицата Л. му се обади да вземе детето от детска градина и да я
гледа за няколко часа, той винаги се отзовавал. Поддържа, че дъщеря му е много привързана
както към него, така и към близките му. Твърди, че полага адекватни грижи спрямо
Елисавета и поведението му не я поставя в риск. Въз основа на изложеното иска бракът да
бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи, упражняването на родителските права да бъде
2
възложено на съпругата му и при нея да бъде определено местоживеенето на общото им
дете Елисавета, както и да бъде определен широк режим на лични контакти между него и
дъщеря му, а дължимата издръжка да бъде определена в размер на 300 лв. според
финансовите му възможности.
ДСП-Оборище изразява становище, че към момента детето се отглежда от майката, като
връзката с бащата не е прекъсната и почти всеки петък бащата взема детето от детска
градина и го гледа през почивните дни. Базовите здравни и социални потребности на детето
са задоволени. Към момента то живее в жилище, собственост на прабаба му по майчина
линия, посещава детско заведение. Двамата родители полагат адекватни грижи, общуват по
въпроси , свързани с добруването на детето и осъзнават ангажиментите и отговорностите си
спрямо детето. Изискано е и становище от детската градина, която посещава детето, в което
е посочено, че липсват данни за неглижиране на грижите към него.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че иска да се разведе. Смята, че и
двамата със съпруга й са добри родители на детето им Елисавета. Иска режимът на виждане
между баща и дъщеря да продължи така, както досега. Настоява за определяне на издръжка
в по-голям размер, тъй като впечатленията й са, че Ф. разполага с повече доходи, също се е
случвало да й дава пари на ръка и иска да има сигурност относно отглеждането на детето.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответникът заявява, че се смята за достатъчно добър
родител, колкото и майката, че нито един от тях не би могъл да замести другия. Сочат, че
нямат никакви проблеми относно виждането с детето Заявява, че в момента доходите са му
такива, че може да поеме задължение за заплащане на издръжка в такъв размер и че не
следва трети лица да отговарят за неговите задължения. Заявява и, че винаги би помагал при
необходимост.
В открито съдебно заседание ищцата поддържа иска и претендира издръжка за детето в
размер на 1000 лв. Представя писмена защита.
Ответникът не оспорва исковете, освен в частта за издръжката като заявява, че не може да
си позволи издръжка в размер над 300 лв. с оглед текущите му доходи. Представя писмена
защита.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приетото като писмено доказателство удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили брак на 10.09.2017 г. в гр. Карлово, за което е съставен
акт за граждански брак № 0136/10.09.2017 г. в Община Карлово, като съпругата е променила
фамилното си име от Тодорова на Н.. Страните имат едно малолетно дете – Елисавета Ф. Н.,
ЕГН **********.
По делото е приложено удостоверение за доходите на Ф. Г. Н. за периода от юни 2022 г.
до септември 2022 г., издадено от „Делийс Маркет“ ЕООД, видно от което същият е
получавал минимална работна заплата.
3
Видно от справките от НАП /л. 64-70 от делото/, ищцата е ангажирана по трудово
правоотношение с „Телевизия Евроком“ ООД, като за периода м. 01.2022 г. – м. 01.2023 г. на
същата е начислен средномесечен облагаем доход от около 1610,07 лв., като за месеците
10.2022 г. липсват данни, а Ф. Н. Г. е работил по трудово правоотношение към
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД и за месеците март и април са му начислени
съответно месечен облагаем доход от 949, 36 лв. и 1343,53 лв., а от месец юни е трудово
ангажиран към „Делийс Маркет“ ЕООД, като му се начислява месечен облагаем доход в
размер на 710 лв. Тези данни се потвърждават и от изготвените справки от НОИ.
По делото е получена справка от НАП с информация, че няма данни за подавана
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ на Ф. Г. Н. за последните 5 години, има данни за издадени
протоколи и извършени проверки и един Ревизионен акт. Постъпила справка от НАП, от
която се установява, че по отношение на Л. Г. Н. е извършена проверка, завършила с
Ревизионен акт от 01.02.2022 г., извършена е и проверка за установяване на факти и
обстоятелства за корекция на осигурителни декларации, приключила с издаден Протокол от
11.06.2020 г. за последните 5 години Л. Н. е подала годишна данъчна декларация по чл. 50
ЗДДФЛ само за финансовите 2018 г. и 2020 г., за данъчната 2018 г. е декларирала доходи от
друга стопанска дейности в размер на 6350 лв. Декларациите са приложени по делото.
Постъпила е справка от БНБ относно наличието на банкови сметки и сейфове на Ф. Г. Н..
Посочено е, че ответникът има разкрита банкова сметка в в „Първа инвестиционна банка“
АД, разкрита на 16.03.2009 г., по която са наложени 2 бр. запори и същите са вдигнати на
16.03.2022 г., в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, разкрита на 12.06.2019 г., по която е
наложен запор и същият е вдигнат на 10.06.2021 г., в „Банка ДСК“ АД, разкрита на
08.06.2009 г., по която са наложени три запора и същите са вдигнати на 16.03.2022 и
07.04.2022 г., в „Банка ДСК“ АД, разкрита на 08.06.2009 г. и закрита на 30.04.2020 г., по
която са наложени три запора и същите са вдигнати на 16.03.2022 и 07.04.2022 г. Постъпила
е справка от БНБ и по отношение на Л. Г. Н., от която се установява, че същата е имала
банкова смета в „ОББ“ АД, 2 банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, банкова сметка в
„Юробанка България“ АД.
Като доказателства по делото са приложени разпечатки от Търговски регистър за „Ф.
Мозес 1821“ ООД, „БГ Инс – Застрахователен брокер“ ООД, в които ответникът Ф. Г. Н.
има дялово участие. Приета и справка от Агенция по вписванията, видно от която на
27.08.2020 г. Ф. Г. Н. дарил на Георги Ф.ов Н. жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „Св.Св. Кирил и Методи“ № 166, а на 25.02.2020 г. между същите страните е сключен
договор за дарение на поземлен имот, находящ се в гр. София, ул.“ Св.Св. Кирил и Методи“
№ 166.
От приетото като доказателство по делото Свидетелство за съдимост, издадено на
20.10.2022 г. се установява, че Ф. Г. Н. е неосъждан. Приета като доказателство е справка за
образувани в СРП досъдебни производства, от които е видно, че е образувана пр.пр.
41090/2021 г. по описа на СРП, ЗМ 5009/2022 г. по описа на СДВР, образувано на 12.01.2022
г. по жалба от Славомир Качамаков и Симона Кючукова срещу Ф. Н.и други трети за делото
4
лица за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
По делото е изслушана съдебно-психологическа експертиза, чието заключение
настоящият състав намира за достоверно и обективно дадено. От заключението се
установява, че и двамата родители имат добър родителски капацитет. При детето не се
забелязва конфликт на лоялност спрямо родителите му, нито се забелязва родителско
отчуждение. Установеният до момента режим от родителите на лични контакти на детето с
бащата 2-3 уикенда месечно, които да са от петък вечер до неделя вечер с поделяне на
празничните дни и прекарване на време през лятото за по-дълъг период е подходящ и
удачен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени от
страните. Свидетелят Божидар Пламенов Ненков разказва, че с Л. се познават и са приятели
от деца, а с Ф. се е запознал покрай началото на връзката им. Свидетелят разбрал, че
страните имат проблеми в брака си, едва след като се разделили. Знае, че ответникът е
решил да си „вземе почивка“, а впоследствие се разбрало, че има друга жена. Фактическата
раздяла между страните настъпила през януари. Знае, че в периода от януари до май Л. била
с положителна нагласа и искала с ответника да се съберат. На 06.05 тя му разказала, че иска
да прости на ответника и да се съберат отново, а по-късно същият месец той разбрал от
техни общи познат, че Ф. не живее в жилището на най-добрия му приятел, а живее с
любовниата си. След раздялата Л. му споделила, че година преди раздялата Ф. не искал да
има полови контакти с нея, а впоследствие тя е разбрала, че той е водил другата жена в дома
им знае, че към момента Ф. работи като продавач консултант в магазин, който им е общ
бизнес заедно с новата му жена. Знае, че ответникът има свой автомобил Мерецдес, но не
знае на кого се води той документално. Впечатлението му било, че Ф. поддържа висок
стандарт на живот, което впечатление придобил от разговори с общи познати и Л.. Л. му е
казвал, че й плаща по 300 лв. месечно издръжка, както и че заплаща допълнително пари на
ръка за детето, последният месец платил екскурзия в размер на 58 лв.
Свидетелката Илиана Г. Иванова разказва, че познава Ф. от 11 годни и със семейството
му са били близки семейни приятели, като понастоящем поддържа връзка само с Ф.. Според
свидетелката разривът в отношенията между страните настъпил след повдигнатите
обвинения срещу Ф., след ареста му отношенията се променили драстично. Разказва, че и
двамата родители винаги са били много активни спрямо Елисавета. Сочи, че когато същият
бил под домашен арест, той се грижил за Елисавета. Разбрала, че ще се разделят зимата на
миналата година, когато Л. й е казала, че ще изнесе от жилището, което обитават заедно.
Нейният мъж бил помогнал на страните да се изнесат и от него разбрал, че Л. отишла да
живее в апартамента на нейната баба, а Ферди отишъл да живее в апартамент на техен
приятел. Знае, че в момента Ф. има връзка с друга жена, запознала се с нея в края на лятото
на 2022 г. Знае, че Ф. често се вижда с детето, като почти всеки уикенд детето е при него.
Наблюдавала е, че връзката между баща и дъщеря е силна. Знае, че Ферди и Лили имат
много добра комуникация относно детето, пращат си снимки и са доста кооперативни. Не
поддържа контакт с Лили, защото тя я е обвинила, че й е развалила семейството, тъй като
5
знаела за връзката на съпруга й със Светла, с която понастоящем са двойка. Знае, че Ф. и
Светла се познават отдавна, още преди раздялата с Л.. Не знае каква е конкретната причина
за раздялата между Ф. и Л., но знае, че отношенията им били влошени. Не знае след
раздялата Ф. да е ходил на почивка, освен, че е ходил е веднъж със сестра си и Елисавета.
Знае, че сега ще ходят на море.
По иска за прекратяване на брака по вина на съпруга
От събраните по делото доказателства се установява, че бракът сключен между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. В началото на 2022 г. между тях е настъпила фактическа
раздяла, като и двамата са напуснали жилището, което са обитавали до момента. От
свидетелските показания се установява, че отношенията им в този момент били пропукани и
бил настъпил дълбок разрив, поводът за който били проблемите с правосъдието на
ответника Ф. Н.. Липсвало обичайното доверие, подкрепа и разбирателство между
съпрузите. След продължителния период на домашен арест и стресът от наказателното
производство, отношенията им охладнели, случили се множество конфликти, поради това и
в името на детето си страните взели решение да живеят отделно. От разпита на свидетеля
Ненков се установява, че до май 2022 г. ищцата имала положителна нагласа и искала да се
съберат с ответника, но впоследствие се разбрало, че той междувременно имал интимна
връзка с друга жена. Свидетелят не споделя свои собствени наблюдения, а твърди, че трето
лице му е казало, че Ф. живее с друга жена, пресъздава и чутото от Л., а именно, че
ответникът е водил друга жена в дома им, т.е. показанията му представляват преразказ на
това, което е чул, а не непосредствено възприети обстоятелства, поради което и съдът не ги
кредитира с доверие в тази част. При това положение твърденията за извънбрачна връзка на
Ф. Н., която да е обусловила настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака останаха недоказани по делото. В брачния процес вината не се предполага, както е
предвидено в чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тя е факт, който подлежи на доказване. Действително
установява се, че още преди прекратяването на брака Ф. е започнал връзка с друга жена, но
не се установи поведението му да е станало причина за разпадането на брака. Още повече по
делото не се събраха доказателства, че тази връзка е започнала преди фактическата раздяла
между съпрузите. Установява се, че между страните имало множество конфликти и трайно
влошени отношения още докато са живеели заедно, поради това и съдът намира, че вина за
разкъсването на брачната връзка имат и двамата.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете. Съдът, след като анализира
всички обстоятелства по делото, намира, че и двамата родители притежават родителска
годност за отглеждането на детето, и двамата родители имат добри материални
възможности да се грижат за него, като е налице емоционална връзка на детето и спрямо
двамата родители. С оглед заявеното от страните по повод упражняването на родителските
права и възрастта на детето съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо
детето на страните следва да бъде възложено на неговата майка, при която следва да бъде
определено да бъде и местоживеенето му, тъй като по делото не се установиха важни
6
причини детето да живее отделно от родителя, който ще упражнява родителските права,
нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК.
Страните не спорят и относно режима на лични контакти на бащата с детето. В
производството съдът е длъжен служебно, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен
режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него. Поради това той не
е обвързан от отправеното искане за разлика от типичните искови производства. В случая
настоящият състав приема, че в интерес на детето е да има по-детайлно регламентиран
режим на лични отношения между бащата и детето. По този начин ще се постигне по-голяма
яснота в отношенията между родители и децата, както и между самите родители. Чрез
обстойната регламентация се намалява възможността за пораждане на бъдещи спорове във
връзка с личните отношения. Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения на детето с неговия баща в следния смисъл: бащата има право да вижда и взема
детето всеки първи, втори и трети петък от месеца за времето от 18,00 часа в петък до
18,00 часа в неделя, с преспиване, така определеният режим на лични отношения не се
прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от 20 дни, разделени на два
периода от по 10 последователни календарни дни всеки, които не съвпадат с годишния
отпуск на майката, като в срок до 31 май на съответната календарна година майката трябва
да съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си
отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
определеният летен режим се прилага от 01 до 10 юли включително и от 01 до 10 август
включително. Доколкото страните многократно в процеса заявяват, че между тях не са
налице никакви неразбирателства по отношение на режима на лични контакти на детето с
бащата, проявяват изключителна кооперативност и толерантност, съдът намира, че не следва
да се намесва в техните отношения. Двамата родители демонстрират разбирателство, а те
най-добр могат да преценят какъв е най-добрият интерес на детето им и как той следва да се
реализира.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на
издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите
на лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я
дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен баланс между
нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.
XI. 1970 г.
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката
на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
7
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 СК размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на
подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. В случая не
се установява детето да има специални нужди или потребности. Към момента Елисавета е
почти на 5 години, посещава държавна детска градина. Съдът намира, че липсват
доказателства или данни за необходимост от месечна издръжка за детето в по-голям размер
от 500 лв. месечно. Следва да бъдат отчетени завишените цени и алиментите ежемесечни
нужди на детето. Задължени за тази сума са и двамата родители. Установено е, че бащата
получава минимална работна заплата. Твърди се, че същият разполага с активи от
имущество, с което да осигури издръжка в по-голям размер, но не се установиха такива по
делото. Обстоятелството, че има издаден ревизион акт по отношение на неплатени данъци,
не може да установи наличие на активи, още повече, че самият ревизионен акт не е влязъл в
сила. Доколкото бащата изразява готовност да заплаща издръжка по 300 лв., то съдът
намира, че следа претенцията да се уважи до този размер, а в останалата част да се отхвърли.
Не само, че липсват данни за възможности на бащата да запплаща издръжка в по-голям
размер, а и липсват данни за нужди на детето да получава издръжка в по-голям размер. Не
се установи стандартът на живот на детето да се е нарушил, а доводите на майката, че иска
да има сигурност са несъстоятелни, доколкото винаги при изменение на обстоятелствата,
включително и наличие на по-големи нужди детето може да претендира изменение на
издръжката и увеличение. Издръжката се дължи, считано от влизане в сила на съдебното
решение в частта относно местоживеенето на детето до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката
Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ
ГПК разноските по делото остават в тежест на всяка от двете страни. Окончателната
държавна такса при решаване на делото по иска за развод - 50,00 лв., също следва да се
възложи на двете страни поравно, като задълженият за издръжка родител – ответникът,
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер
на 216,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 10.09.2017 г. в гр. Карлово, за което е съставен акт за граждански брак №
0136/10.09.2017г. в Община Карлово между Л. Г. Н. с ЕГН ********** и Ф. Г. Н. сЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
8
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето
Елисавета Ф. Н. с ЕГН **********, на майката Л. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл.
59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Елисавета Ф. Н. с ЕГН ********** при
майката Л. Г. Н., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК между
бащата Ф. Г. Н., ЕГН ********** и детето Елисавета Ф. Н. с ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда и взема детето всеки първи, втори и трети петък от месеца за
времето от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване, така определеният
режим на лични отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за
период от 20 дни, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки,
които не съвпадат с годишния отпуск на майката, като в срок до 31 май на съответната
календарна година майката трябва да съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01
септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то определеният летен режим се прилага от 01 до 10 юли
включително и от 01 до 10 август включително.
ОСЪЖДА Ф. Г. Н., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал.
2 СК на своето дете Елисавета Ф. Н. с ЕГН ********** чрез своята майка и законен
представител Л. Г. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от
влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля претенцията с правно
основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК за разликата над уважения размер от 300,00 лв.
месечно до пълния предявен такъв от 1 000,00 лв. месечно, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК Л. Г. Н., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК Ф. Г. Н., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, както и сумата от 216,00 лв.-държавна такса
върху издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9