Присъда по дело №12862/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 273
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110212862
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 273
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
СъдебниС.К.

заседатели:Т.П.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
и прокурора Т. П. П.
като разгледа докладваното от Д.Д. Наказателно дело от общ характер №
20221110212862 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Д. Ю. Ю., ***, ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на 06.06.2022
г., в гр. Банкя, ул. „Методи Иванов“ № 83, от постройка в двора на имота, находяща се на адреса, е
отнел чужди движима вещи - 2 /два/ броя перфоратори марка „Райдер“ на обща стойност 156,00лв.
/сто петдесет и шест лева/; 1 /един/ брой тример марка „Райдер“ модел „RD-EBC02” на стойност
82,55 лв. /осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/; кабел- трифазен, с четири жила с
дължина ЗОм. на стойност 69,60лв./ шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/; кабел,
монофазен с три жила и дължина 100 м. на стойност 120,00лв. /сто и двадесет лева/; 1 /един/ брой
електрическо ренде марка „Райдер“ на стойност 60,00лв./шестдесет лева/; 1 /един/ брой
хидравличен крик *с подемност 10 тона на стойност 22,50лв./двадесет и два лева и петдесет
стотинки/; 1/един/ брой хидравличен крик с подемност 20 тона на стойност 35,00лв./тридесет и пет
лева/, всички вещи на обща стойност 545,65лв. /петстотин четиридесет и пет . лева и шестдесет и
пет стотинки/, от владението на А. Г. П., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - Ю. е извършил
престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-мА.ко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК и след като е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва:
с определение от 15.01.2016 г. по нохд № 5/2016 г. по описа на РС - Павликени, в сила от
15.01.2016 г., с което подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, А.. 1, т. 2 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, б.
1
„а“ и б. „б“ НК, като му е нА.ожено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначА.ен „строг“ режим;
с присъда от 19.03.2019 г. влязла в сила на 04.04.2019 г., постановена по нохд № 15/2019г. по
описа на РС-Радомир, с която подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, А.. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194,
А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б.“а“ и б. „б“ вр. чл. 26, А.. 1 НК, като му е нА.ожено наказание
„лишаване от свобода“, в размер на три години, което на основание чл. 58А от НК е
намА.ено с една трета, и е нА.ожено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години, което да бъде изтърпяно при първоначА.ен „строг“ режим,
поради което и на основание чл. 196, А.. 1, т. 1 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б. „а“ и б.
„б“ вр. чл. 58а, А.. 1 НК МУ НА.АГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години и
четири месеца, което да бъде изтърпяно, при първоначА.ен строг режим.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, А.. 1 НК, от нА.оженото наказание периода, през който
подс. Ю. е бил задържан, вкл. по реда на ЗМВР.
ОПРЕДЕЛЯ вещественото доказателство – тениска да бъде върнато на подс. Ю., след
приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЯ вещественото доказателство – ъглошлайф да бъде върнато на св. И.Ш., след
приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, А.. 3 НПК, Д. Ю. Ю., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 127,80 лева – деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжА.ване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XXVII НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу Д. Ю. Ю. обвинителен акт, с твърдения за
извършено престъпление по чл. 196, А.. 1, т. 1 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б. „а” и б. „б” НК, а
именно: че на 06.06.2022 г., в гр. ***, от постройка в двора на имота, находяща се на адреса, е отнел
чужди движима вещи - 2 /два/ броя перфоратори марка „Райдер“ на обща стойност 156,00лв. /сто
петдесет и шест лева/; 1 /един/ брой тример марка „Райдер“ модел „RD-EBC02” на стойност 82,55 лв.
/осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/; кабел- трифазен, с четири жила с дължина 30 м. на
стойност 69,60лв./ шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/; кабел, монофазен с три жила и дължина
100 м. на стойност 120,00лв. /сто и двадесет лева/; 1 /един/ брой електрическо ренде марка „Райдер“ на
стойност 60,00лв./шестдесет лева/; 1 /един/ брой хидравличен крик *с подемност 10 тона на стойност
22,50лв./двадесет и два лева и петдесет стотинки/; 1/един/ брой хидравличен крик с подемност 20 тона на
стойност 35,00лв./тридесет и пет лева/, всички вещи на обща стойност 545,65лв. /петстотин четиридесет и
пет лева и шестдесет и пет стотинки/, от владението на А. Г. П., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - Ю. е
извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-мА.ко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК и след като е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва:
- с определение от 15.01.2016 г. по нохд № 5/2016 г. по описа на PC - Павликени, в сила от
15.01.2016 г., с което подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196,
А.. 1, т. 2 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ НК, като му е нА.ожено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначА.ен „строг“ режим;
- с присъда от 19.03.2019 г. влязла в сила на 04.04.2019 г., постановена по нохд № 15/2019г. по
описа на РС-Радомир, с която подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196, А.. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б.“а“ и
б. „б“ вр. чл. 26, А.. 1 НК, като му е нА.ожено наказание „лишаване от свобода“, в размер на три години,
което на основание чл. 58А от НК е намА.ено с една трета, и е нА.ожено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години, което да бъде изтърпяно при първоначА.ен „строг“ режим.
В съдебно заседание подс. Ю. прави информирано искане за провеждане на съкратено
съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 НПК, с признаване на изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, пълно самопризнание и съгласие да не се събират доказателства за
обстоятелствата, описани в обвинителния акт.
Представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано по
несъмнен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с определяне на наказанието,
при условията на чл. 58а, А.. 1 НК.
Защитата, набляга на направеното самопризнание и оказаното от подсъдимия съдействие.
Пледира за минимА.ен размер на санкцията.
Подс. Ю. поддържа доводите на защитника си. В последната си дума, моли за снизхождение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Д. Ю. Ю. е роден на 15.11.1984 г. в гр. Горна Оряховица, български гражданин,
осъждан, неженен, основно образование, адрес: гр. Две Могили, ул. „Места“ № 11, ЕГН
**********.
Ю. е многократно осъждан, като сред предходните му осъждания са: с определение от
15.01.2016 г. по нохд № 5/2016 г. по описа на PC - Павликени, в сила от 15.01.2016 г., с което
подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, А.. 1, т. 2 вр. чл. 195,
А.. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ НК, като му е нА.ожено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначА.ен „строг“
режим и с присъда от 19.03.2019 г. влязла в сила на 04.04.2019 г., постановена по нохд № 15/2019г. по
описа на РС-Радомир, с която подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196, А.. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б.“а“ и
б. „б“ вр. чл. 26, А.. 1 НК, като му е нА.ожено наказание „лишаване от свобода“, в размер на три години,
1
което на основание чл. 58А от НК е намА.ено с една трета, и е нА.ожено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години, което да бъде изтърпяно при първоначА.ен „строг“ режим.
Св. А. П. притежавА. имот, находящ се в гр. ***, като в имота имА.о постройка, където
съхранявА. свои работни инструменти.
На 06.06.2022 г. подс. Д.ов се намирА. в гр. ***, като решил да влезе в двора на имота, от
където противозаконно да отнеме вещи. В изпълнение на това свое решение, той проникнА. в
двора на имота, след което – и в намиращата се в него постройка, вратата на която не се
заключвА.а. От там той взел със себе си следните вещи: 2 /два/ броя перфоратори марка „Райдер“
на обща стойност 156,00лв. /сто петдесет и шест лева/; 1 /един/ брой тример марка „Райдер“ модел
„RD-EBC02” на стойност 82,55 лв. /осемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/; кабел-
трифазен, с четири жила с дължина 30 м. на стойност 69,60лв./ шестдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/; кабел, монофазен с три жила и дължина 100 м. на стойност 120,00лв. /сто и двадесет
лева/; 1 /един/ брой електрическо ренде марка „Райдер“ на стойност 60,00лв./шестдесет лева/; 1
/един/ брой хидравличен крик *с подемност 10 тона на стойност 22,50лв./двадесет и два лева и
петдесет стотинки/; 1/един/ брой хидравличен крик с подемност 20 тона на стойност
35,00лв./тридесет и пет лева/, всички вещи на обща стойност 545,65лв. /петстотин четиридесет и
пет лева и шестдесет и пет стотинки/
Действията му били наблюдавани от св. ** Ц., вкл. проникването в имота, изнасянето на
вещите и оттеглянето му в посока – съседните имоти.
Впоследствие, подс. Ю. посетил пункт за вторични суровини, находящ се в гр. София, бул.
„Сливница“ № 49, където продА. 1 бр. тример, марка „Райдер“, модел “RD-EBC02“ на св. Ахмад
А. А. Т.. С останА.ите отнети вещи подсъдимият се разпоредил, по неустановен начин.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анА.из на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: самопризнанията
на подс. Ю. (л. 81-гръб); показанията на свидетелите А. П. (л. 33 ДП; л. 39 ДП; л. 42 ДП), З. Ц. (л.
35 ДП; л. 45 ДП), *** (л. 37 ДП), *** (л. 41 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 31
ДП); протокол за разпознаване (л. 46 ДП); протоколи за оглед на веществени доказателства (л. 52
ДП; л. 53 ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 55 ДП; л. 56 ДП; л. 57 ДП); гаранционна
карта (л. 62 ДП); заключение на СОЕ (л. 48 ДП); справки за съдимост (л. 30) и за висящи
наказателни производства (л. 80 ДП).
Спецификата на този род деяния определя водеща роля на гласните доказателства, като
разследващите органи са положили необходимите усилия за събиране на относимите и
необходими такива.
Пред скоби следва да се отбележи, че свидетелят П. е пропуснА. да се възползва от
предоставената му от закона възможност да се конституира като частен обвинител и граждански
ищец, т. е. същият, в никаква степен не се явява заинтересован от изхода на делото. Дори в
обратната хипотеза обаче, подобно обстоятелство не би направило казаното от него a priori
недостоверно, а би поставило изискването - към показанията му да се подходи с повишено
внимание. Прави впечатление, че разказът на П. е последователен и логичен, за
местонахождението на процесните вещи, за индивидуА.изиращите им белези и за устаниовената
липса.
Действително, П. не заявява знание за авторството на деянието. Същото, обаче, се извежда
от показанията на св. Ц., която е имА.а възможност непосредствено да наблюадва действията на
непознатото за нея лице от мъжки пол в съседния имот, които нейни възприятия са й дА.и
възможност впоследствие да го посочи, в рамките на проведеното разпознаване. Същевременно,
св, Т. предава доброволно една от процесните вещи (тример), която, от една страна заявява по
категоричен начин, че му е била продадена именно от подсъдимия, а от друга – която св. П.
разпознава именно като една от липсващите.
В този смисъл и съдът намира доказателствената маса за носеща признаците на
хомогенност и еднопосочност, като доброволно предаденият от св. Шахпазов ъглошлайф, както и
показанията на самия цитиран свидетел, не следва да бъдат обсъждани в детайли, доколкото
2
цитираната вещ не попада сред инкриминираните (св. П. добросъвестно заявява, че машината не е
негова).
Стойността на инкриминираното имущество се установява от заключението на СОЕ, което
настоящият съдебен състав не намира основания да не кредитира.
Данни за съдебното минА.о на Ю. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анА.из на събрания по
делото доказателствен материА., настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Ю. е реА.изирА. престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормА.ни
условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията владение или
държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда
движима вещ, която има определена стойност.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението
на другиго. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява
фактическата власт върху вещта, която до момента се е осъществявА.а от друго лице и установява
своя фактическа власт върху нея. Кражбата е резултатно престъпление, като престъпният резултат
е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство. Извършител на престъплението
кражба може да бъде само лице. което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и
което не е собственик на вещта.
От субективна страна, кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл, т.е. когато
субектът /извършителят/ съзнава, че от фактическата власт на дотогавашния владелец върху една
движима вещ и предвижда последната да премине в негова фактическа власт, като цели той ла
установи тази власт върху предмета на престъплението. Законът изисква деецът да действа с
намерение противозаконно да присвои вещта. Това е нА.ице, когато след деянието той желае да се
разпорежда с предмета в свой или чужд интерес.
От обективна страна се установява, инкриминираните вещи не принадлежат на дееца, а на
св. П., като до момента на отнемането им, същите са се намирА.и в затворена (макар и
незаколючена) постройка в негов недвижим имот, т. е. нА.ице е била трайна, продължаваща,
непрекъсната фактическа власт върху инкриминираните вещи от страна на досегашния им
владелец, който е демонстрирА. и animus - тази власт да продължи и занапред. От това
обстоятелство се извежда и липсата на съгласие, от страна на пострадА.ия, владението да премине
безвъзмездно у друго лице, в случая – у дееца.
По отношение на изпълнителното деяние, следва да се отбележи, че то е от естеството да
прекъсне досегашната фактическа власт върху вещта и да доведе до установяване на нова, от
страна на дееца. Същевременно, деянието е достигнА.о фаза на довършено престъпление,
доколкото подсъдимият е установила трайна власт върху придобитите вещи, като е успял да се
отдА.ечи от местопрестъплението, без да бъде зА.овен, както и да извърши действие на
юридическо разпореждане с една от тях.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при форма на вина – пряк умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Самата специфика на инкриминираното деяние (установяване на неправомерна фактическа власт
върху вещите и незабавното напускане на местопрестъплението, както и последващата продажба
на една от тях) водят на единствено възможния извод, че подсъдимият е съзнавА. свойството и
значението на постъпката си, формирА. е представи за резултата от нея и е целял именно този
резултат, а именно – да установи своята фактическа власт. НА.ице е и другият елемент от
субективната страна на деянието – присвоително намерение, доколкото Ю. е напуснА.
3
местопрестъплението, в стремежа си да не бъде зА.овен и да запази фактическата си власт върху
отнетото.
Едновременно с това, нА.ице е и квА.ифициращият признак по чл. 196, А.. 1, т. 1 вр. чл. 29,
А.. 1, б. „а” и б. „б”, доколкото инкриминираното деяние е извършено от подс. Ю., при условията
на опасен рецидив: след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-мА.ко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 НК и след като е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, както следва:
- с определение от 15.01.2016 г. по нохд № 5/2016 г. по описа на PC - Павликени, в сила от
15.01.2016 г., с което подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196,
А.. 1, т. 2 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ НК, като му е нА.ожено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначА.ен „строг“ режим;
- с присъда от 19.03.2019 г. влязла в сила на 04.04.2019 г., постановена по нохд № 15/2019г. по
описа на РС-Радомир, с която подсъдимият Д. Ю. Ю. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196, А.. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, А.. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б.“а“ и
б. „б“ вр. чл. 26, А.. 1 НК, като му е нА.ожено наказание „лишаване от свобода“, в размер на три години,
което на основание чл. 58А от НК е намА.ено с една трета, и е нА.ожено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години, което да бъде изтърпяно при първоначА.ен „строг“ режим.

По вида и размера на наказанието
С оглед диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 58а, А.. 1 НК (А.. 4 вр. чл. 55, А.. 1, т. 1 НК не би могла да бъде обсъждана, с
оглед липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства), а именно, че при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, А.. 2 НПК съдът определя наказанието „лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс и намА.ява
така определеното наказание с една трета.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, А.. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на този кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. чл. 196, А.. 1, т. 1 вр. чл. 194, А.. 1 вр. чл. 29, А.. 1, б. „а” и б. „б” НК
законодателят е предвидил наказание от две до десет години лишаване от свобода.
Направеното самопризнание не следва да бъде отчитано, като смекчаващо отговорността
обстоятелство. С оглед закрепеното в т. 7 от ТР 1 / 2009 г. на ОСНК на ВКС, признанието на
фактите по чл. 371, т. 2 НПК в кумулативна даденост с визираната в чл. 372, А.. 4 НПК преценка на
съда за доказателствена обезпеченост предпоставя съблюдаване на правилата на съответната
особена процедура по Глава двадесет и седма НПК. Нормата на чл. 373, А.. 2 НПК императивно
предписва прилагане на материА.ноправната разпоредба на чл. 55 НК без оглед на посочените в
последната основания. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на
изпълнение в рамките на чл. 55 НК се преценяват всички значими за индивидуА.изацията на
наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личната
опасност на дееца. В обсега на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия,
безспорно е процесуА.ното му поведение в хода на наказателното производство, обективирано и
чрез направеното от него признание. Последното обаче следва да се оценява с оглед на
характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при
установяване на обективната истина. Ако е спомогнА.о своевременно и съществено за разкриване
на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като
смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл. 55 НК. Без да се
пренебрегват степента на обществена опасност на деянието, социА.ният му отзвук и останА.ите
факти, свързани с личността на дееца (предходни осъждания, характеристични данни), то може да
обоснове нА.агане на наказание в по-нисък размер. ФормА.ното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК,
4
с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуА.изация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, А.. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК. Благоприятната последица от този вид
самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, А.. 2 НПК), поради което то не трябва
безусловно да води до прекомерно снизхождение. Доколкото тълкувателното решение цитира
предходна редакция на чл. 58а НК, но в пълна сила е приложимо и към настоящия момент, а
самопризнанието е направено едва в съдебната фаза на наказателния процес (на досъдебна фаза
подсъдимият не е давА. обяснения), т. е. същото не е изначА.но и безусловно, то и също не следва
да бъде отчетено.
При индивидуА.изация на наказанието съдът намира, че като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъде отчетено силно обремененото съдебно минА.о на Ю. (извън
осъжданията, обуславящи рецидива), както и относително високата стойност на инкриминираното
имущество, без да се констатират смекчаващи отговорността такива (откриването и връщането на
една от вещите е резултат от усилията на органите на реда, а не – на оказано от подсъдимия
съдействие).
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че наказание
„лишаване от свобода”, за срок от пет години (близо до средния размер, но и без да го надвишава),
се явява както справедливо, така съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и същото е годно и достатъчно да постигне целите на чл. 36, А.. 1 НК. Предвид
дължимия се на подсъдимия бонус по чл. 58а, А.. 1 НК, след редукцията окончателният размер на
наказанието следва да бъде отмерен към четиридесет месеца „лишаване от свобода”.
Доколкото са нА.ице данни, че това не е първо осъждане за Ю. на лишаване от свобода,
нА.оженото наказание, на основание чл. 57, А.. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно,
при първоначА.ен строг режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 НК, от така нА.оженото наказание следва да бъде
приспаднат периодът, през който Ю. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение
„задържане под стража” в настоящото производство.

По ВД и ВДС
Предадената с протокол за доброволно предаване от подсъдимия тениска не се явява
предмет или средство на престъплението, а само е способствА.а за идентификация на извършителя,
поради което и следва да бъде върната, след приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт.
Приобщеният ъглошлайф не попада сред инкриминираните вещи, нито се установява – да е
придобит по противоправен начин или да е обект на спор за собственост, поради което и следва да
бъде върнат на предА.ото го лице – св. Шахпазов.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, А..3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5
Съобщи за изтекли лични данни