Р Е Ш
Е Н И Е №
127
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 433 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „С. **“ ЕООД, ЕИК ***, подадена против Наказателно постановление
№ 23-001684/16.05.2017 г., издадено от Л. В. – директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – С. област, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 4114, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000,00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 3 вр. чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че
същото е неправилно, незаконосъобразно, като е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. На първо
място се сочи, че проверяващият, а оттам и административнонаказващият орган не
са отчели правилно фактическата обстановка, което е довело неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, също така, че АНО не е взел предвид допълнително
представените в хода на административното производство възражения, които дори
не били обсъдени. Счита, че неправилно е санкциониран за нарушение на чл. 62,
ал. 3 КТ, доколкото е налице логическо противоречие в аргументите на наказващия
орган, като не става ясно защо е налице нарушение на разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 КТ, в случай че се приема, че трудовият договор между жалбоподателя и
лицето З.Б. не е прекратен, а валиден и действащ. Твърди се обаче, че след
подадена молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие от 09.01.2017 г.
от З.Б., работодателят незабавно е приел същата и се е съгласил с прекратяването
на договора и именно поради това е подал уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
като единствената причина заповедта за прекратяване да не е връчена на
работника е неговият отказ да я получи. Поддържа се още, че наложената санкция
е прекомерна. С оглед на горното, моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, евентуално- за намаляване на наложената му имуществена санкция
до предвидения в закона минимум.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк. П., моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е било връчено на жалбоподателя на 29.05.2017 г., а жалбата е
подадена на 05.06.2017 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
11.12.2016 г. между жалбоподателя „С. ..“ ЕООД, в качеството му на работодател
и З.И.Б., в качеството му работник бил сключен Трудов договор № 8, по силата на
който работникът се задължил срещу възнаграждение да престира работната си сила
по безсрочно трудово правоотношение при осемчасов работен ден на длъжност
„Шофьор на товарен автомобил (международни превози)“. Договорът бил подписан от
двете страни по него, като работникът удостоверил с подписа си, че е получил
оригинал от договора, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП и
длъжностна характеристика.
На
09.01.2017 г. З.И.Б. подал до работодателя молба за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от същата дата- 09.01.2017 г. молбата била подписана от работника,
който изписал собственоръчно и имената си.
От
този момент нататък работникът преустановил изпълнението на трудовите си
задължения.
Въз
основа на така подадената молба работодателят издал Заповед № 1/11.01.2017 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 11.01.2017 г., която заповед не била връчена на работника.
На
същата дата- 11.01.2017 г., работодателят подал на основание чл. 62, ал. 3 КТ
до НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на трудовия договор с
работника З.Б., което било регистрирано по съответния ред.
На
24.03.2017 г. З.И.Б. подал до Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област
сигнал, с който сезирал контролния орган с оплаквания за неизплащане на
командировъчните пари, дължими му от работодателя за последния му курс до И.,
възлизащ в размер на 900,00 евро. В сигнала се съдържали твърдения и за други
допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство.
По
повод на подадения от работника сигнал, на 04.04.2017 г. служители на Д „ИТ“-
София област- свидетелите Е.Х.А., А.Д.П. и С.М.А., посетили адреса на
дружеството работодател в с. А., ул. „А.“ № …, като проверката продължила по
документи в Д „ИТ“- София област.
По
повод на проверката бил издаден и Протокол за извършена проверка в периода от
04.04.2017 г. до 21.04.2017 г., в който контролните органи отразили констатираните
от тях множество нарушения на трудовото законодателство и дали предписания за
отстраняването им, като под № 8 посочили, че „Работодателят е уведомил
съответната ТД на НАП за прекратяване на трудовия договорна лицето З.И.Б., като
е изпратил уведомление- приложение № 1 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.
Трудовото правоотношение на лицето З.И.Б. е прекратено със Заповед №
1/11.01.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, без да е спазена
процедурата по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ а именно: страната инициатор не е
отправила до другата страна предложението си за прекратяване на договора. При
липса на документ, който да удостоверява съгласието за прекратяване на договора
на това основание в едноседмичен срок от другата страна, работодателят е издал
цитираната заповед за прекратяване. Управителят на дружеството работодател бил
запознат с протокола за извършената проверка на 21.04.2017 г.
На
същата дата- 21.04.2017 г., Е.Х.А. на длъжност началник отдел АИПО при Дирекция
„Инспекция по труда“ – Софийска област, в присъствието на свидетелите А.Д.П. и С.М.А.
и управителя на дружеството жалбоподател- С. Х. М., съставила на „С. …“ ЕООД,
ЕИК … АУАН № 23-001684 за това, че: „При извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство на 04.04.2017 г. по адрес на седалище в с. А., ул. „А.“ № …,
общ. С… и за приключване на проверката по документи в периода от 18.04.2017 г.
до 21.04.2017 г. в Д „ИТ“- С.област, със седалище гр. С., бул. „В.“ № ., е
установено, че „С. **“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството на работодател по арг. от §
1, т. 1 от ДР на КТ е уведомил съответната ТД на НАП за прекратяване на трудовия
договор на лицето З.И.Б., на длъжност „Шофьор на товарен автомобил
(международни превози)“, като е изпратил уведомление- приложение № 1 от Наредба
№ 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 КТ, преди реално да е факт прекратяването на трудовия договор на
лицето. „С. **“ ЕООД е издал Заповед № 1/11.01.2017 г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ (Трудов договор № 8 от 11.12.2016 г.), като липсват данни
посочената заповед да е връчена на лицето З.И.Б., както и документи, които да удостоверяват
постигнатото взаимно съгласие между страните трудовият договор да бъде
прекратен. С оглед на изложеното по арг. на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ не е
настъпил моментът на прекратяване на трудовия договор при прекратяване без
предизвестие. Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ с вх. № 23388173001130/11.01.2017 г., работодателят е уведомил ТД на
НАП за прекратяване на трудовия договор на З.И.Б. на 11.01.2017 г. .
нарушението е извършено на 11.01.2017 г., когато моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение още не е бил настъпил, а „С. **“ ЕООД е уведомил ТД на
НАП за прекратяването.“, като с това нарушил чл. 62, ал. 3 КТ, вр. чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ. АУАН бил връчен лично на управителя на
дружеството, който вписал, че има възражения срещу АУАН, без да ги посочва
конкретно.
В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу АУАН било подадено възражение, с
което работодателят е представил и копие от подадената от З.Б. молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Въз
основа на така съставения АУАН, Л. В. – директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – С. област, издал обжалваното Наказателно постановление №
23-001835/15.05.2017 г., в което нарушението,
датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено,
били описани идентично, поради което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лв.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 23-001684 от 21.04.2017 г.; Протокол за извършена проверка в периода от 04.04.2017
г. до 21.04.2017 г.;
Трудов договор № 8 от
11.12.2016 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 23388173001130/11.01.2017 г.; Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; Заповед № 1/11.01.2017 г.; призовка на основание чл. 45,
ал. 1 АПК; Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № *********33974/11.12.2016 г.; Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; сигнал от З.Б. от
24.03.2017 г.; Заповед № 3-0015 от 04.01.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА
ГИТ; Заповед № 3-0014 от 04.01.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ;
Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ;
възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН; молба от З.Б. от 09.01.2017 г., както и от
гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Е.Х.А., А.Д.П. и С.М.А., а частично и тези на свидетеля З.И.Б..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.
84 ЗАНН, вр. чл.
283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване
по делото. В тази
връзка и доколкото авторствтото на документите, изходящия от свидетеля Б., не
бе оборено, то съдът приема, че същите се ползват с формална доказателствена
сила относно обстоятелството, че изхождат от соченото в тях лице. Заявеното от
него съдът намира, че не представлява подобно оборване на формалната
доказателствена сила, като в тази им част съдът намира показанията на този
свидетел за силно предубедени предвид обстоятелството, че според свидетелят
жалбоподателят е останал задължен към него за сумата в размер на 900 евро.
Съдът даде вяра на показанията на
тримата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели- служители на Д „ИТ“-
София област, доколкото същите са непротиворечиви и установяват
обстоятелствата, от значение за предмета на делото.
По отношение на така описаната фактическа
обстановка не са налице никакви противоречия в доказателствената съвкупност и
същите позволяват по един категоричен и несъмнен начин да се приеме същата за
установена, поради което съдебният състав счита, че не се налага подробен
анализ на доказателствата по делото и да се посочва кои факти от кои
доказателствени източници се установяват – по е аргумент
от противното /per argumentum a contrario/ на разпоредбата на чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК, приложима на осн. чл.
84 ЗАНН.
Констатациите, направени от
свидетелите служители на Д „ИТ“- София област, че липсва документ, изхождащ от
една от страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие са направени на база представените пред тях документи, а молбата на Б.
е била представена по-късно едва с възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Единствено показанията на
свидетеля Б. не съответстват на представените по делото писмени доказателства,
сред които и такива, подписани от него, а именно трудов договор, молба по чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ и сигнал, за които свидетелят отрича да са били подписани
от него. Доколкото обаче това дали молбата действително изхожда от него или не
и лъжливи ли са дадените от него показания би могло да бъде предмет на друго
производство и съобразявайки, че тези обстоятелства не биха могли да се отразят
на крайните изводи на съда, настоящия съдебен състав намира, че не следва
същите да бъдат допълнително анализирани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
В настоящия
случай съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на
двата акта по чл. 34 ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението, като
същите
са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата, при които е бил извършено
нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за
реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. В АУАН и
НП е отразена непротиворечиво счетената за нарушена законова разпоредба
както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази
му част, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на
съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Въпреки
това съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното НП,
доколкото същото се явява материално незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално
време на оправомощени лица от дирекции „Инспекция по труда“ електронен достъп до
регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща
копие от съответното заверено уведомление. Същото задължение за действие е регламентирано в разпоредбата на чл. 3,
ал. 1, т. 2 Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 КТ. В този
смисъл изпълнителното деяние на нарушението по чл. 62, ал. 3 КТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ се може да бъде извършено само под формата на
бездействие и това бездейествие става съставомерно едва след като изтече
7-дневният срок, като характерно за продължените нарушения, каквото е и това по
чл. 62, ал. 3 КТ, е че те продължават до предприемане на съответното дължимо по
закон действие. На жалбоподателя обаче е било повдигнато обвинение за
извършване на административно нарушение, изразяващо се в преждевременно
подаване на уведомлението по 62, ал. 5 КТ, което от своя страна категорично не
съответства на изпълнителното деяние по чл. 62, ал. 3 КТ, изразяващо се, както
вече беше изложено, в бездействие. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено. Когато
трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е
достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за
пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Действително
съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ урежда хипотезата на прекратяване на трудовия
договор без предизвестие, което настъпва от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. Това обаче не е процесният
случай, доколкото прекратяването на трудовото правоотношение с работника Б. е
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, фактическият състав на която разпоредба изисква всяка от страните
да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и
да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи
това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете
волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се
прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Налице е трайна практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - например в Решение № 265 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 406 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 537/2012
г., III г. о., ГК, и др., която е в
подкрепа на гореизложеното. Съгласно последното решение в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена възможността за прекратяване на
трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на
страните по договора. Предложението за прекратяване на договора се счита за
прието, когато страната, към която е отправено, е изразила писмено съгласието
си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната
страна. Срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира
своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно
съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да
позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си
статут, когато предложението е прието. При положение, че предложението е
отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с изразено от
работодателя писмено съгласие, извод за незаконосъобразно прекратяване при
предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде направен в резултат на констатацията, че
работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в седемдневния срок. Срокът
е свързан с правото да се заяви приемане на предложението, а не със съобщаване
на последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно
съгласие е настъпило. Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел
веднага предложението чрез изразена в писмен вид воля за това и е сторил
необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата страна. Всички тези
въпроси обаче касаят законосъобразността на прекратяването, с проверката на
която не е свързано изпълнението на задължението по чл. 62, ал. 3 КТ, което
следва да бъде сторено от работодателя в 7-дневен срок, независимо от това зали
прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно или не. Доколкото
в заповедта е посочено, че това е станало по взаимно съгласие (като за
административнонаказателната отговорност на работодателя е ирелавантно дали
действително са били налице предпоставките за това), като е била посочена и
датата, считано от която трудовоправната връзка се счита за прекратена,
работодателят законосъобразно е подал уведомлението за прекратяване по чл. 62,
ал. 5 КТ. До този извод се достига и при логическото тълкуване на тази
разпоредба, във връзка с разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, предвиждаща задължение за
работодателя в тридневен срок от постъпване на работника на работа да подаде
уведомление (приложение №
1) и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление, в случаите когато уволнен работник или служител бъде възстановен на
работа при отмяна на заповедта на уволнението.
Изложеното идва още веднъж да
покаже, че подаването на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ не е обвързано със
законосъобразността на прекратяването, а нарушението на разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 КТ предполага продължилото повече от седем дни, считано от прекратяването
на трудовия договор, бездействие на работодателя да подаде уведомлението по чл.
3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 КТ.
В настоящия случай поведението на
работодателя би могло да съставлява друго нарушение на трудовото
законодателство, респ. да повлече незаконосъобразност на прекратяването на
трудовото правоотношение, в случай че не са били налице предпоставките по чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ, но не изпълва елементите от фактическия състав на
цитираното от административнонаказващия орган нарушение по чл. 62, а. 3 КТ, в
който смисъл издаденото наказателно постановление подлежи на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл.
334, т. 2 и чл.
336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление №
23-001684/16.05.2017 г., издадено от Любомир Димитров Владимиров – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. област, с което на „С. **“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. А., общ. С., ул.
„А.“ № ***, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002
г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: