Решение по дело №1681/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 164
Дата: 6 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330201681
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив , 06.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330201681 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА Г. М. С. – роден на *** г. в гр. П., живущ в ***, ***, български
гражданин, неженен, незавършено начално образование, осъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 05.03.2021 г. около 21,00 часа в гр. Пловдив, ***, е извършил
непристойна проява на публично място пред повече хора, изразяваща се в оскърбително
отношение и арогантно държание както към гражданите, така и към органите на властта, а
именно участие в сбиване и отправяне на думите: „***? ***?“, с което е нарушил
обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност деянието не представлява престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, поради което
и на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕЗАДЪРЖАНЕ ЗА ТРИ ДЕНОНОЩИЯ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ“.
Решението подлежи на обжалване в 24-часов срок от постановяването му пред ОС –
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към решение по АНД № 1681/2021г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Производството е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.
Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 06.03.2021г. срещу Г. М. С. – роден на *** г. в гр. П., живущ в
***, ***, български гражданин, неженен, незавършено начално образование,
осъждан, ЕГН ********** за това, че на 05.03.2021 г. около 21,00 часа в гр.
Пловдив, ***, е извършил непристойна проява на публично място пред
повече хора, изразяваща се в оскърбително отношение и арогантно държание
както към гражданите, така и към органите на властта, а именно участие в
сбиване и отправяне на думите: „***? ***?“, с което е нарушил обществения
ред и спокойствието.
Нарушителят С. се явява пред съда, заявява, че оставя на съда да реши.
В последната си дума заявява, че няма какво друго да каже.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят Г. М. С. е роден на *** г. в гр. П., живущ в ***, ***,
български гражданин, неженен, незавършено начално образование, осъждан,
ЕГН **********.
Съдът намира са установено, че на 05.03.2021 г. около 21,00 часа в гр.
Пловдив, ***, по неустановен по делото повод, възникнал конфликт между
две групи лица, сред които М. А. С., Г. М. С., К. М. С., Б. С. С., И. Н. Г., С. С.
С., С. А. А. и Р. Н. Г.. В хода на същия конфликт, на описаното публично
място, между горните лица възникнало сбиване, както и безразборно
хвърляне на твърди предмети – парчета от тухли, керемиди, камъни и др.. На
място пристигнал екип на Трето РУ при ОД МВР – Пловдив, сред които и
полицейските служители Ч. В. Д., С. Д. С. и Т. И. М.. При това
горепосочените лица, сред които и нарушителя Г. М. С. продължили
изразяват оскърбително отношение и арогантно държание както към всички
присъстващи граждани, така и към пристигналите органите на властта, като
нарушителят Г. М. С., след като участвал в гореописаното сбиване, отправил
към посочените служители на Трето РУ при ОД МВР – Пловдив думите
„***? ***?“. Същите лица били задържани от служителите на МВР.
Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката,
включително обяснения от Ч. В. Д., С. Д. С. и Т. И. М. които последователно
1
описват горната фактическа обстановка и чиито обяснения съдът намира за
логични, последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по
между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и
кредитира същите като истинни.
Горната фактическа обстановка се установка частично и от обясненията
на самия нарушител Г. М. С., както и от обясненията на останалите
участници, дадени по административната преписка - С. А. А., Б. С. С., Р. Н. Г.,
И. Н. Г., К. М. С., М. А. С., Г. М. С., С. С. С. и А. И. П., които
непротиворечиво описват същият инцидент и начина му на протичане, като
единствено отричат своето участие в същия. Последното отричане следва да
се отдаде на израз на защитна позиция с цел избягване последиците от
собствените си действия, но липсват пречки гоните обяснения да не бъдат
кредитирани в останалата им част, а именно – начина на протичане на
конфликта, както и участието на нарушителя в същия.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
с действията си нарушителят Г. М. С. – роден на *** г. в гр. П., живущ в ***,
***, български гражданин, неженен, незавършено начално образование,
осъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на
05.03.2021 г. около 21,00 часа в гр. Пловдив, ***, е извършил непристойна
проява на публично място пред повече хора, изразяваща се в оскърбително
отношение и арогантно държание както към гражданите, така и към органите
на властта, а именно участие в сбиване и отправяне на думите: „***? ***?“, с
което е нарушил обществения ред и спокойствието
От обективна страна се установява непристойна проява на публично
място, а именно – участие в сбиване и отправяне на думите: „***? ***?“ към
служителите на Трето РУ при ОД МВР – Пловдив които действия следва да
се подведат под състава на чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като Г. М. С. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото така, от субективна страна, се установява и специалния
субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че дори
между гореописаните лица да е имало някакъв личен повод за конфликт –
неустановен по делото, то същите е нямало как да не съзнават, че с
действията си умишлено нарушават обществения ред по недопустим начин.
Също така не се установява никакъв личен конфликт между нарушителя – от
една страна и Г. Д. и служителите на Трето РУ – от друга, напротив -
установява се, че мотива на нарушителя С. е именно да се осъществи една
открита демонстрация на незачитане на установения ред.
2
Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една
значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от
законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната
разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия,
които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират
извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на
понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с висок
интензитет, намираща израз в деяние със значителна обществена опасност, с
участие на множество лица, извършено на публично място и по начин,
застрашаващо живота и здравето на мнозина, а още и свързано със съпротива
и обиди към служители на МВР, при изпълнение на служебните им
задължения. С последното по един подчертан начин се осъществява открита
демонстрация на незачитане на установения ред и обществените отношения,
свързани с опазването на законоустановения ред. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на данни за други
наказания, налагани по реда на УБДХ. Ето защо съдът намери, че от двете
алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР
би било единствената адекватна мярка за постигане целите, Указът защитава,
още повече и самият нарушител заявява, че не възнамерява да заплати
наказание глоба.
При индивидуализиране по размер на същото така определено по вид
наказание съдът намери, че следва да е определи такова в размер, по близък
до минималния, във връзка с вече посочения баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства. Ето защо съдът определи наказание
ЗАДЪРЖАНЕ за срок от ТРИ ДЕНОНОЩИЯ в структурно звено на
Министерство на вътрешните работи, като намери, че така определеното по
вид и размер наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на
нарушението, личността на нарушителя и характера на обществените
интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно
обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:




3


4