Р Е Ш Е Н И Е
№
I-17
05.02.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 2021 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Т.Н.К. ЕГН – ********** чрез адв. Станко Кралев против
Решение № 2930/08.11.2019г. по гр.д. № 6430/2019г. по описа на РС Бургас, с
което съдът е отхвърлил исковете на Т.Н.К. от гр.***, ЕГН
- **********, за осъждане на ОД на МВР – гр. Бургас, с адрес: град Бургас,
ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на ищеца сумата от 1784.14 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 255.11 часа,
положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят
счита решението за неправилно като излага съображения за противоречието му с
установената съдебна практика и на закона. Счита, че приложение следва да
намерят общите правила на КТ относно полагането на нощен труд и приравняването
му към дневен и заплащане на извънреден труд. Сочи, че ищецът е държавен
служител и на основание чл. 50а, ал. 2 ЗДСл се предвижда субсидиарно приложение
на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Намира, че не следва разпоредбите на ЗМВР и ЗДС да влошават
положението на лицата в сравнение с правните разрешения, предвидени с КТ.
Счита, че ЗМВР не изключва приравняването на нощен труд към дневен и че
по-скоро разрешава полагане на труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Сочи за
превратно тълкуване на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ОД на МВР Бургас на 26.11.2019г. като в срока
по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба като редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание. Пред въззивна инстанция е проведено едно открито съдебно заседание,
на които страните са редовно призовани. Процесуалният представител на
въззивника се явява, поддържа въззивната жалба, представя пълномощно, договор
за правна защита и съдействие. За ответника не се явява представител,
депозирано е писмено становище, с което моли да се потвърди обжалваното
решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
РС Бургас
е сезиран с искова молба от Т.Н.К. против ОД на МВР – гр. Бургас, с която сочи,
че за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. полагал труд при 12-часови работни
смени, предварително определени по график за всеки месец като „мл. експерт“ в
РУ Айтос, което било на структурно подчинение към ОД на МВР Бургас. Ищецът
съгласно ЗМВР бил със статут на държавен служител. Претендира, че като държавен
служител, е положил труд, извън установеното работно време за периода от 01.08.2016г.
до 31.07.2019г., за което претендира да му се заплати допълнително сумата в
размер на 1716 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден
труд от 286 часа за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., които часове били в
резултат на преизчисления положен нощен труд с коефициент 1,143, заедно със
законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й плащане.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения,
че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Настоява се, че
положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е
заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните
работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
В
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска като
се счита за предявен за сума в размер на 1784,14 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период.
Не е
спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици
като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа
и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
По
делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. са отчетени общо 1784
часа отработен нощен труд, който е реално положен, преизчислен в дневен с
коефициент 1,143 възлиза на 2039,11 часа като разликата в двете стойности от 255,11
часа представлява труд, който не е отчитан и заплащан от работодателя като
извънреден труд. Дължимото възнаграждение за 255,11 часа извънреден труд е в
размер на 1784,14 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент
1,143 и отчетения по протоколи обр. 6 нощен труд не са отчитани и не са
заплащани от работодателя като извънреден труд.
РС
Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Първата наредба в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвиждала редукция на
часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на сумирано
работно време, а в двете следващи наредби липсвало уредба за преобразуването на
часовете нощен труд към дневен. Намерил е, че тази празнота не може да се е
преодолее с прилагане на НСОРЗ доколкото е налице органична несъвместимост
между уредбата по ЗМВР и КТ. В ЗМВР ясно било разписано, че продължителността
на дневното и нощно работно време е еднаква – 8 часа. Прието е също, че дори
условно да се приеме, че уредбата по КТ, респ. по НСОРЗ е приложима и за
служителите на МВР, то преизчисляването е с цел компенсиране на работещите,
което става по две направления – посредством увеличение на часовата ставка и
посредством преизчисляване на нощните часове в дневни, но посоченото
преизчисляване има отношение единствено към заплащането (увеличено) на нощния
труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след
преизчисляването да акумулира извънреден труд. Според съда, подкрепа в тази
насока е и обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) за
разлика от НСОРЗ изрично е предвидена възможност за натрупване на часове
извънреден труд след преизчисляването им със съответния коефициент – 0.143,
докато в общата наредба (НСОРЗ) преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел
увеличено заплащане на нощния труд. Горните съображения са мотивирали районния
съд да приеме, че по сега действащата нормативна уредба, вкл. и приложимата по
аналогия, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и
твърдения да е работил на смени, превишаващи заложените 12 часа за смяна, а
извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил
повече от установеното работно време. В тази връзка е прието, че за положения
нощен труд (в т.ч. и след преизчисляването му с коефициента, предвиден в НСОРЗ)
на ищеца се дължи възнаграждение в съответния увеличен размер, но тъй като не е
поискано такова, а се претендира възнаграждение за извънреден труд, какъвто не
е установено да е положен, БРС е отхвърлил предявения главен иск като
неоснователен, както и обусловения от него акцесорен иск за лихви.
С оглед
така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно
и допустимо. Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр.
чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31
от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, като изводите на районния съд в този смисъл са
правилни. Настоящият съд обаче намира за
неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в специалната уредба
не можела да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна
материя – НСОРЗ. В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл.46,
ал.2 ЗНА, която предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените
от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, което
е допълнителен аргумент за субсидиарно прилагане на общите правила. Не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Предвид горното и тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса
на изрична уредба в действащите през процесния период специални наредби,
издадени от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно
приложение намират правилата на трудовото законодателство, в това число –
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите
на БРС в този смисъл са неправилни, което е довело и до постановяването на
неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни
са доводите, че при приравняване на положения нощен труд в дневен се получава
коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в
исковата молба коефициент 1,143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време
се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което
не изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния
труд към дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага
от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Ето защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането
на обратното становище, би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като
условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците
и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. Чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за
две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни
способа за овъзмездяване на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на
чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва
приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение
№ 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час през
нощта.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. За процесния период от време – 01.08.2016 г.
– 31.07.2019 г. ищецът е положил нощен
труд в размер на 1784 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време тези часове възлизат на 2039,11 часа, като разликата от 255,11
часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1784,14 лева. Ето
защо, предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
в претендирания размер от 1784,14 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна, а
поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
постановеното от БРС решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
ново решение от въззивния съд в горния смисъл.
При този
изход на спора, в полза на въззивника се следват направените от него съдебни
разноски в двете инстанции в общ размер от 770 лв. за платено адвокатско
възнаграждение в това число 350 лева за първа инстанция и 420 лева с ДДС пред
въззивна инстанция. Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за
прекомерност е неоснователно. Съгласно правилото на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в
цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското
възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват
данъчна основа, върху която се начислява ДДС.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавна такса по делото в размер на 107,05 лв. и за възнаграждение на вещото
лице в размер на 150 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат
заплатени по сметка на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2930/08.11.2019г. по гр.д. № 6430/2019г. по описа на Районен съд Бургас, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на
Република България /ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Бургас, община Бургас,
град Бургас, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Т.Н.К. от гр.***, ЕГН - ********** сумата от 1784,14 лв. /хиляда седемстотин
осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 255,11 часа, положен в периода 01.08.2016
г. - 31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска- 01.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на
Република България /ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Бургас, община Бургас,
град Бургас, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на Т.Н.К. от гр.***, ЕГН - ********** сумата от 770 лв. /седемстотин и седемдесет
лева/, представляваща сторени по делото разноски пред две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на
Република България /ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Бургас, община Бургас,
град Бургас, ул. Христо Ботев № 46, да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 107,05 лв. /сто и седем
лева и пет стотинки/ - дължима държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство, и сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ – заплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.