№ 10600
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110139533 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против Б. Н.
А.. Иска се в отношенията на страните да бъдат установени парични задължения, за които
по ч.гр.д.№ 59824/2020 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК: сумата от 94,12 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,53 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 11.11.2020 г., сумата от 26,77 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 11.11.2020 г.
От страна на ответника исковете се оспорват чрез назначения особен представител.
От страна на третото лице-помагач „т с.............................” ЕООД, конституиран на страната
на ищеца, се твърди, че топлоснабдяването на имота включва само такса сградна
инсталация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. От страна на ответника не е оспорен представения с исковата молба документ на
нотариален акт от 2008 г., който съдържа положен за ответника подпис като купувач на
1
имота, за който сега се твърди топлоснабдяване.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че начислените
количества топлинна енергия включват само такса сградна инсталация, като е бил осигурен
достъп за отчет. По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди
да е била заявена рекламация срещу разпределението на енергията по изравнителните
сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007
г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за
обосновано и кредитира направения с него извод, че действителния размер на задълженията
след края на двата отоплителни сезона само за процесния период и само за сградна
инсталация възлиза на сумата 94,12 лв., колкото и се претендира.
Задълженията за законна лихва за забава относно плащането на задълженията за топлинна
енергия се явяват положително установени въз основа на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза - за сумата 14,53 лв., и като се има предвид, че не се установява
ответникът да е извършвал плащания в предвидения от Общите условия 45-дневен срок
след изтичане на периода, за които се отнасят начислените суми за доставена топлинна
енергия – който срок се явява 15-то число от втория месец след отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, тази услуга
подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява,
че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена. С оглед неоспорения от
ответника ценоразпис на услугата и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът намира, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни
периода претендираната сума в размер на 26,77 лв. представлява дължимият за плащането й
размер, съответно лихвата за забава за плащането на това задължение в размер на 5,68 лв.,
колкото се претендира.
При този изход на спора претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски се
явява основателна в пълен размер – за 1375 лв. общо за исковото и за заповедното
производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. А. с ЕГН **********, че има
парични задължения към „т........................ЕИК, в размер на: 94,12 лв. - стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законна лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
14,53 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 11.11.2020 г., 26,77 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв. за периода от
1.12.2017 г. до 11.11.2020 г. - за които по ч.гр.д.№ 59824/2020 г. на СРС, 58-ми състав на
2
СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на „т........................ЕИК сумата 1375 лв. -
общо съдебни разноски за исковото и за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „т с.............................” ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
СЪДИЯ:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против Б. Н.
А.. Иска се в отношенията на страните да бъдат установени парични задължения, за които
по ч.гр.д.№ 59824/2020 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК: сумата от 94,12 лв., претендирана като стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,53 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 11.11.2020 г., сумата от 26,77 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна
лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 11.11.2020 г.
От страна на ответника исковете се оспорват чрез назначения особен представител.
От страна на третото лице-помагач „т с.............................” ЕООД, конституиран на страната
на ищеца, се твърди, че топлоснабдяването на имота включва само такса сградна
инсталация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. От страна на ответника не е оспорен представения с исковата молба документ на
нотариален акт от 2008 г., който съдържа положен за ответника подпис като купувач на
имота, за който сега се твърди топлоснабдяване.
3
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че начислените
количества топлинна енергия включват само такса сградна инсталация, като е бил осигурен
достъп за отчет. По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди
да е била заявена рекламация срещу разпределението на енергията по изравнителните
сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007
г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за
обосновано и кредитира направения с него извод, че действителния размер на задълженията
след края на двата отоплителни сезона само за процесния период и само за сградна
инсталация възлиза на сумата 94,12 лв., колкото и се претендира.
Задълженията за законна лихва за забава относно плащането на задълженията за топлинна
енергия се явяват положително установени въз основа на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза - за сумата 14,53 лв., и като се има предвид, че не се установява
ответникът да е извършвал плащания в предвидения от Общите условия 45-дневен срок
след изтичане на периода, за които се отнасят начислените суми за доставена топлинна
енергия – който срок се явява 15-то число от втория месец след отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, тази услуга
подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява,
че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена. С оглед неоспорения от
ответника ценоразпис на услугата и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът намира, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни
периода претендираната сума в размер на 26,77 лв. представлява дължимият за плащането й
размер, съответно лихвата за забава за плащането на това задължение в размер на 5,68 лв.,
колкото се претендира.
При този изход на спора претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски се
явява основателна в пълен размер – за 1375 лв. общо за исковото и за заповедното
производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Н. А. с ЕГН **********, че има
парични задължения към „т........................ЕИК, в размер на: 94,12 лв. - стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно
със законна лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
14,53 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 11.11.2020 г., 26,77 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
30.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,68 лв. за периода от
1.12.2017 г. до 11.11.2020 г. - за които по ч.гр.д.№ 59824/2020 г. на СРС, 58-ми състав на
СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на „т........................ЕИК сумата 1375 лв. -
общо съдебни разноски за исковото и за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „т с.............................” ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6