Р
Е Ш Е
Н И Е
№149
26.03.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1148 по описа на Административен
съд - Хасково за 2020 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл.
25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).
Образувано
е по жалба, подадена от А.И.А., ЕГН : **********,***, срещу Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Димитровград, потвърдена с Решение № 26-РД06-0046/09.12.2020 г.
на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Хасково.
От
изложеното в жалбата и заявеното в съдебно заседание от жалбоподателя става
ясно, че същият оспорва размера на отпуснатата му финансова подкрепа и
определянето й съобразно ЕР на ТЕЛК № 1632/20.08.2020 г., с което му е
определена 64 % ТНР. Посочва, че във всички предходни решения, с изключение на
Решение на ТЕЛК № 2883/26.10.2016 г., му е била определяна 84 % инвалидност.
Заявява, че решението на ТЕЛК от 20.08.2020 г. е обжалвано пред Върховния
административен съд и че до окончателното произнасяне за база следвало да се
вземе предвид решението, с което му била определена 84 % инвалидност.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) гр.Димитровград, в депозиран по
делото писмен отговор посочва, че правата на жалбоподателя по ЗХУ и в частност
по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ били изцяло осигурени и че след произнасянето на ВАС,
ще се съобразят с решението.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
С Експертно решение на ТЕЛК № 2883 от 26.10.2016 г. на А.И.А.
е определена 84 % трайно намалена трудоспособност (ТНР) за срок от три години - до
01.10.2019 г. С оглед на това решение и въз основа на Заповед №
ЗИХУ32/Д-Х-ДГ/1087/ФП от 02.01.2019 г. на Директора на ДСП – Димитровград на
жалбоподателя е определена за изплащане месечна финансова подкрепа в размер на
52.20 лева.
С последващо Експертно решение № 1356/30.05.2019 г. на А.И.А.
е определена 50 % трайно намалена трудоспособност с пожизнен срок на
инвалидност. Това решение е обжалвано и с ЕР № 0840/24.04.2020 г. НЕЛК е
отменил същото и е върнал преписката за извършване на ново освидетелстване. При
извършеното ново освидетелстване с Експертно решение на ТЕЛК № 1***от
20.08.2020 г. на А.И.А. са определени 60 % ТНР с пожизнен срок на валидност.
Това решение също е обжалвано и към момента на приключване на съдебното дирене,
няма постановено окончателно решение.
Междувременно, със Заповед № ЗИХУ32/Д-Х-ДГ/1087/ФП от
27.06.2019 г. на Директора на ДСП – Димитровград
месечната подкрепа, определена със Заповед № ЗИХУ32/Д-Х-ДГ/1087/ФП от
02.01.2019 г., е прекратена с мотив, че лицето има постановено ново ЕР на ТЕЛК
№ 1356/30.05.2019 г.
На 02.10.2020 г. А.И.А. е подал в Дирекция „Социално
подпомагане“ - Димитровград Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/02.10.2020
г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от
ЗХУ, като е декларирал,
че има определен процент на вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена
работоспособност с ЕР на ТЕЛК № 1***от 20.08.2020 г. със срок - пожизнен. На
същата дата бил попълнен и формуляр за самооценка на лице с увреждане.
По това заявление-декларация била изготвена Индивидуална
оценка на потребностите от 08.10.2020 г., като в същата е посочено, че
необходимостта от предоставяне на месечна финансова подкрепа се основава на ЕР
на НЕЛК № 1632/20.08.2020 г. със срок „пожизнен“ и определени 60 % трайно
намалена работоспособност, поради което е установена потребност от отпускане на
месечна финансова подкрепа на основание чл. 70, т. 1 от Закона за хората с
увреждания за срок от пет години.
Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите, Директорът на ДСП - Димитровград е издал Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/08.10.2020 г. за отпускане на месечна финансова подкрепа,
съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ в размер на 25.41 лева, считано
от 01.10.2020 г. до 31.10.2025 г.
Тази заповед е обжалвана по административен ред и с
Решение № 26-РД06-0032/23.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане (РДСП) – Хасково заповедта е изцяло отменена
и преписката е върната на Директора на ДСП – Димитровград за ново произнасяне.
В тази връзка със Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020 г. на Директора на ДСП - Димитровград на
основание чл. 99, т. 1 вр. чл. 100 и чл. 102, ал. 1 от АПК във връзка с Решение
№ 26-РД06-0032/23.10.2020 г. на Директор на РДСП – Хасково и прилагане на чл.
67, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗХУ е изменена Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/08.10.2020 г. за отпускане на месечна финансова подкрепа
по чл. 70, т. 1 от ЗХУ на А.И.А. въз основа на изготвена индивидуална оценка на
потребностите от 08.10.2020 г., както следва: месечна финансова подкрепа по чл.
70, т. 1 от ЗХУ в размер на 25.41 лв., считано от 01.06.2020 г. до 30.09.2020
г., и месечна финансова подкрепа в размер на 25.41 лв., считано от 01.10.2020
г. до 31.10.2025 г. Заповедта е връчена
на А.А. на 04.11.2020 г.
На 13.11.2020г. от Директора на ДСП - Димитровград е издадена
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/13.11.2020 г., с която на основание чл. 62, ал.
2 от АПК с цел поправка на фактическа грешка, допусната в административен акт и
прилагане на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ е изменена Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020
г., като въз
основа на индивидуалната оценка на потребностите от 08.10.2020 г. на А.И.А. е
отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 24.36 лв.,
считано от 01.06.2019 г. до 31.12.2019 г., в размер на 25.41 лв., считано от
01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. и в размер на 25.41 лв., считано от 01.10.2020
г. до 31.10.2025 г. Заповедта е връчена
на жалбоподателя на 17.11.2020 г.
Недоволен
от така постановеното, А.И.А. е оспорил заповедта пред Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Хасково с Жалба рег. № 26-94A-00-1344/26.11.2020 г., който с
Решение № 26-РД06-0046/09.12.2020 г. е потвърдил Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/13.11.2020 г.
Решение
№ 26-РД06-0046/09.12.2020 г. на Директора на РДСП – Хасково е връчено лично на
жалбоподателя на 11.12.2020 г. Жалбата е постъпила в съда на 15.12.2020 г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, макар и по различни от изложените от
жалбоподателя възражения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
В
случая оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото
с нея не се отстранява очевидна фактическа грешка, съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК, цитирана
като основание в самата заповед, а се изменя съдържанието (разпоредителната
част) на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020 г. на Директора на ДСП -
Димитровград. Цитираният в оспорената заповед текст на чл. 62, ал. 2 от АПК има
за цел да поправи грешно изписване на индивидуализиращи белези, техническа или
формална грешка или несъответствие между действителната воля на
административния орган и нейното изразяване, а в случая реално се променят
фактическите изводи на издателя на акта. Установява се, че в предходната Заповед
№ ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020 г. на Директора на ДСП - Димитровград волята
на административния орган е била формирана неправилно, ето защо същата не е можела
да бъде изменена под формата на поправка на очевидна фактическа грешка.
Последната следва да е формална и да не засяга и да не изменя властническото
волеизявление на органа. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила
актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка, е
изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради
това следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите
основания за това. По правило, както се спомена и по-горе, тези грешки са
формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да
предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага
извършването на поправката. В случая с извършената поправка е формирано
волеизявление, различно от първоначално изразеното, а именно – въведен е нов
период за изплащане на месечната финансова подкрепа – 01.06.2019 г. –
01.06.2020 г., с цел да се поправи неправилно разпореденото в предходната
заповед. Обстоятелството, че административният орган е формирал воля, която не
е съответна на обективната действителност, обаче не представлява грешка по
смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. В този смисъл и доколкото атакуваната заповед по
своето естество изменя правоотношение, разпоредено с поправения акт, същата е
незаконосъобразна.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че първоначалната заповед също
страда от порок, свързан с правомощията и компетентността на издателя й. Преценката
относно наличието на компетентност на органа, издател на административния акт,
е обусловена от кръга на нормативно уредените му правомощия, както и от
доказването на обстоятелствата, пораждащи нейното възникване, в случаите на
оправомощаване от друг орган.
Нормативната
уредба, свързана с условията и реда за отпускане, изплащане, изменяне, спиране,
прекратяване и възобновяване на финансова подкрепа на хора с увреждания е
регламентирана в Закона за хората с увреждания, като съгласно чл. 25, ал. 1 от
ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от
директора на дирекция "Социално подпомагане", като осъществяването на
контрол за законосъобразност върху
издадените вече заповеди е възложено съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ на Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане” по административен ред или по
съдебен ред пред съответния съд. Липсва обаче възможност Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ да изменя сам постановен от него административен акт,
както е сторено в случая.
Единствената законодателно уредена за това възможност
е т. нар. право на отзив по чл. 91 от АПК, според която административният орган
може да оттегли, отмени, измени или да издаде съответен административен акт,
ако преди това издаването му е било отказано, но само при условията и
предпоставките, посочени в тази норма -
невлязъл в сила административен акт, неизтичане на законово определен срок и
наличие на подадена срещу административния акт жалба от засегнато лице или
организация или протест на прокурора.
В
конкретния случай, видно от съдържанието на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/04.11.2020
г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград е осъществил контрол върху собствената си
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП/08.10.2020
г., като е изменил същата, макар и тази заповед вече да е била отменена с
Решение № 26-РД06-0032/23.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане – Хасково, като преписката е изпратена на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Димитровград за ново произнасяне. Вместо да извърши ново произнасяне, като
формира съответно волеизявление, административният орган в случая е изменил и на
практика осъществил контрол върху своята, вече отменена от горестоящия
административен орган, заповед, без да разполага с правомощията за това.
По
изложените съображения оспорената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 13.11.2020
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград, потвърдена с
Решение № 26-РД06-0046/09.12.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ Хасково, се явява незаконосъобразен административен акт,
поради което следва да бъда отменена, а преписката – върната на
административния орган за ново произнасяне по Заявление-декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/02.10.2020 г.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.А., ЕГН : **********,***,
Заповед № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/ФП от 13.11.2020 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Димитровград, потвърдена с Решение №
26-РД06-0046/09.12.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ Хасково.
ВРЪЩА преписката на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Димитровград за ново произнасяне по
Заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-Х-ДГ/2025/02.10.2020 г., подадено от А.И.А.,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: