Решение по дело №277/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №81/07.06.2024г.,постановено по АНД №261/24г., районният съд гр.Силистра е потвърдил Наказателно постановление №24-1099-000146/ 12.02.2024г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Силистра, с което на В. Н. К. от [населено място], на основание чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП,е наложено административно наказание по вид „глоба“, в размер на ***лева. Осъдил е оспорващия да заплати на ОД МВР Силистра съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на ***лева.

Производството е образувано по касационна жалба на В. Н. К., подадена чрез упълномощен адвокат С. Н. от АК-Силистра, обективираща искане за отмяна на съдебния акт и, след решаване на делото по същество, за отмяна и на процесното пред СРС наказателно постановление, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, във фазата на оценка на доказателствата, които били довели до неправилно приложение на материалния закон. Същите се изразили в това, че съдът се позовал на свидетелските показания на трима полицейски служители, които всъщност нямали никакви впечатления от случая, а възпроизвеждали възприятията си от прегледания видеозапис;както и в превратна преценка на доказателствата, защото изговорената от водача на изпреварвания автомобил реплика „Ти нормален ли си“, не била насочена към касатора, а към водача на товарния автомобил. Във връзка с последното и, ако съдът е имал някакви съмнения, е следвало, според касационния жалбоподател, да призове като свидетел и да изслуша водача на товарния автомобил, което като не е направил, а е обявил делото за решено, при неизяснени в пълнота правнозначими факти и обстоятелства,нарушил закона. Твърди, че от проследяването на видеозаписа се установявало осъществено нарушение на правилата за изпреварване, но такова по чл.42 ал.3 ЗДвП, извършено от подателя на сигнала (водач на изпреварвания автомобил), а не по чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП от касатора, управлявал изпреварващия автомобил. При липса на нарушение, което да е обявено за наказуемо с чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП и отсъствие на нормативната предпоставка „… ако от това е създа-дена непосредствена опасност за движението“, неправилно бил приложен материалният закон от съда. Ето защо се настоява за отмяна както на съдебния акт, така и на НП и за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация-Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ в Сектор„Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт В.А., в писмено становище (л.14) поддържа неоснователност на оспорването и настоява за потвърждаване на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че обжалваното решение на Силистренския районен съд е законосъобразно и дава заключение за неговото потвърждаване.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата и доказателствата по делото, както и становищата на страните, прие следното: Касационни основания от вида на изчерпателно изброените в чл.348 ал.1 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН, заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Касационният контрол ще се извърши на техния терен и съгласно правилата от чл.218 ал.2 АПК, в чиито периметър попада и служебната проверка за съответствие на оспорения съдебен акт с материалния закон.

Осъществявайки дейността по установяване на правнозначимите факти и обстоятелства, Силистренският районен съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила; събрал е относимите доказателства, като е изградил решаващите си изводи, съответно на установените факти и закона. Уважил е доказателствените искания на оспорващия като е изслушал в качеството на свидетел съпругата му, пътувала с него на процесната дата, Д. И. К.. В присъствието на страните, в съдебно заседание на 30.04.24г.,е бил възпроизведен и изгледан записа от файл с наименование „video-2cfc04b45 [интернет адрес]“. В съдебния протокол подробно е описана ситуацията от видеозаписа, генериран от видеорегистратор, монтиран в автомобила на изпреварвания автомобил ****, управляван от свидетеля К. Н. К.. На тази база съдът е приел, че на 19. 01.2024г., движейки се по път II-71, в посока към [населено място], касаторът е извършил нарушение на правилата за движение, нормирани с чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП, тъй като след отминаване на Регионално депо за битови отпадъци, извън [населено място], около 15:30 ч., е предприел изпреварване с управлявания от него лек автомобил, [Марка] с рег.№[рег. номер], без да се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, което да се явява достатъчно за изпреварване и, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта.

Спорен пред въззивния съд е бил фактът, свързан с поведението на св.К. по време на предприетото и извършено двойно изпреварване от касатора. Последният, както и съпругата му св.К., твърдят че водачът на движещия се пред тяхната л.а.**** съзнателно е поддържал висока скорост (дори я увеличил), с което препятствал възможността на изпреварващия го автомобил да се прибере в лентата си на движение. Последното се счита за нарушение на чл.42 ал.3 ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът на изпреварваното МПС е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. Като не констатирал такова нарушение, извършено от страна на св.К., както АНО, така и съдът, били приложили неправилно закона.

При преценката на доказателствените източници в процеса районният съд е следвал стриктно логическите и опитните правила, което сочи на законосъобразност на формираните фактически изводи. Внимателно е обсъдил показанията на свидетелите,вкл. на св.К. (съпруга на касатора), които като е съпоставил с писмените доказателства по делото и главно с информацията от видеоклипа, е извел верен извод, че свидетелят К., с управлявания от него автомобил **** на процесната дата, не е създал затруднения на оспорващия да извърши предприетата маневра.Нещо повече, сам по себе си обективният факт (станал известен на съда), че релевираните събития са се развили в рамките на 7-8 секунди (в 15:27:10ч. св.К. изпреварил товарния автомобил; в 15:27:13ч. се прибрал в дясната лента за движение, а в 15:27:18ч. движещият се отсреща автомобил със зелен цвят, вече е наближавал този на свидетеля). В същия момент касаторът е бил предприел и извършвал двойното изпреварване (на товарния автомобил и на този на св.К.), като изпреварил камиона и застанал в лентата за насрещно движение, успоредно до колата на св.К., изпреварвайки и него. Отсреща вече бил зеленият автомобил в лентата за насрещно движение, на прекалено малка дистанция. Тогава, в 15:27:22ч. касаторът К. се прибрал в лентата на движението му, пред колата на св.К.. Последният, виждайки пряката опасност от челен сблъсък между автомобила на К. и насрещно движещия се (зелен) автомобил, бил принуден да намали скоростта, за да може К. да влезе в лентата си на движение, което пък създало опасност изпревареният вече товарен автомобил да удари задно колата на св.К.. Обективно невъзможно е, в рамките на установените (посредством видео-записа) 4-5 секунди (от 15:27:18ч. до 15:27:22 часа) св.К. съзнателно да увеличава скоростта на движение на автомобила си, препятствайки касаторът да се прибере в дясната лента за движение. Ето защо, в тази им част, съдът ирелевирал показанията на св.К., като намерил за неоснователно оплакването му в горния смисъл. А щом всичко това е така, то следва, че формираният от СРС извод за извършено нарушение по релевирания административно-наказателен състав от оспорващия, е верен и следва да бъде оставен в сила.

Правилно съдът е отклонил оплакването за допуснато съществено нарушение на административно-наказателните производствени правила, с необсъждането в НП на възражението на дееца, подадено по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, тъй като такова задължение не се извлича от разпоредбата на чл. 57 ал.1 ЗАНН, чиито нормен състав (т.1-т.13) регламентира задължителните реквизити на наказателното постановление и измежду тях не се среща изискване за изрично обсъждане на възраженията на привлечените към административно-наказателна отговорност лица. Съдът, като е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност по делото, вкл. е изложил мотиви на кои гласни доказателства дава вяра,защо и в каква степен, аргументирайки отстраняването на останалата им част,е формирал верен извод за съставомерност на поведението на касатора по чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП, който се споделя от настоящия състав. Независимо от горната фактическа установеност и обсъдената пряка и непосредствена опасност от ПТП, създадена от касатора с коментираното му по-горе поведение като водач на МПС на процесната дата и място, съдът е обосновал извод за законосъобразност и на индивидуализацията на наложеното му наказание, определено в абсолютен размер (неактуализирано след ДВ,бр.101/2016г.)

В този контекст, основателно е искането на ответното учреждение за съдебни разноски, каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК, което в ракурса на чл.143 ал.1,вр. с §1 т.6 ДР АПК означава, че същите следва да бъдат присъдени в полза на органа,който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО,издал процесния пред СРС юрисдикционен акт. Такъв, по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР [населено място].Според чл.143 ал.3 АПК,вр.с чл.63д ал.5 ЗАНН,юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/2006г.,посл.изм.ДВ,бр.74/2021г.), чиито чл.27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 120 лева. В случая, предвид фактическата и правна сложност на касационното производство, същото следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на Силистренския районен съд е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона; при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение №81/07.06.2024г., постановено по АНД №261/ 2024г. по описа на Силистренския районен съд.

 

ОСЪЖДА В. Н. К., с [ЕГН] от [населено място], [улица], ****, да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], сумата от ****лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно.