РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 16.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2318 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Л.В.П. ЕГН **********,***9 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща
сума в размер на 2574,92 лева за консумирана топлинна енергия, от които 2251,02
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 323,90 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.03.2017 г. до 10.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 987/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е постъпило
възражение, поради което и предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен №***, находящ се в ***, е клиент
на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 987/2020 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № №*** ответника е използвал доставяната
от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си. Сочи, че сумите за
топлинна енергия за процесния период са изчислявани от ищеца по изготвяни
отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-334/06.04.2007 г. на
Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ за процесния период в
размер на 681,06 лева, сума за отопление без ИРУ за процесния период от 288,60
лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 356,05 лева,
сума за БГВ в размер на 1288,70 лева и сума за услуга дялово разпределение в
размер на 126,45 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три боя
ИРУ, един водомер и една щранг лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител. в нарочна писмена молба моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът
е депозирал отговор. Счита същата за недопустима и неоснователна. Твърди, че до
този момент не й е изпращана покана за доброволно изпълнение. Излага, че всички
фактури, които са й издадени са платени. Навежда доводи, че в ИМ са приложени и
фактури срещу наследниците на ***, срещу които е издадена заповед за изпълнение
за същите суми. Навежда доводи, че ищцовото дружество й е отказало да й издаде
партида именно въз основа на представеното от тях заявление. Навежда доводи, че
живее на същия адрес, но в съседния вход ***. Моли съда, тъй като няма
неплатени задължения срещу ищеца да прекрати делото.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че
искът е неоснователен и недоказан. Излага, че процесната топлинна енергия не е
ползвана от нея, а от ползвателите на имота. Сочи, че на ответницата не е
изпращана ПДИ. Твърди, че ищецът е образувал производство за сщите суми срещу наследниците
на ***.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 987/2020г. по
описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от
2731.28 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***за периода 01.03.2016 г. до 31.12.2019 г.; лихва
върху главницата в размер на 489.98 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 10.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 64.42 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв.
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 582/24.02.2020 г., като срещу
издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и с оглед указанията
на съда ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Видно е от приобщеното по делото ч.гр.д. №
3244/2020г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ***, действаща
като майка и законен представител на *** и срещу ***, действащ със съгласието
на своята майка *** за процесните суми,
за процесния период и за процесния топлоснабден имот. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 2131/11.06.2020 г., която е обезсилена с определение №
5039/30.11.2020 г., поради непредявяване в срок на иск по чл.422 ГПК.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са начисляванията за консумираната топлинна
енергия за абонатен номер №***, водена на името на ответника.
Видно е от
представените по делото фактури за процесния период, че същите са издавани за
потребителски №2014631 на наследниците на ***, за адрес в ***.
Установява се от
представените по делото НА, а именно: нот. акт за покупко- продажба на недвижим
имот ***на нот.*** с рег. № *** на НК София с район на действие ПлРС; нот. акт
за покупко- продажба на недвижим имот *** на нот.*** с рег. № *** на НК София с
район на действие ПлРС; нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот *** на
нот.*** с рег. № *** на НК София с район на действие ПлРС и нот. акт за
покупко- продажба на недвижим имот *** на нот.*** с рег. № *** на НК София с
район на действие ПлРС, че ответницата по делото е купила от *** и ***,
действащи със съгласието на своята майка *** идеални части от процесния
топлоснабден имот, като след сделките същата е станала едноличен собственик на
същия.
Установява се от
приложеното по делото заявление, ведно с нужната такса към тего, че ответницата
е отправила искане до ищеца да й бъде открита партида по отношение на процесния
топлоснабден имот.
Приобщен като
доказателство по делото е и Договор №365/11.09.2006 г., от който се установява,
че ЕС, находяща се в ***избрал за топлинен счетоводител "Техем
сървисис" ЕООД.
Представени като
доказателство по делото са и фактури и вносни бележки, от които се установява,
че ответницата по делото е заплащала задължения по отношение на топлоснабдения
недвижим имот за период, следващ процесния.
Събрани като
доказателства по делото са и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля С.Д.П., съпруг на ищцата. същият свидетелства, че през 2015 г. са
закупили процесния имот, като в него са продължили да живеят старите
собственици. Твърди, че е отправил искане до ищеца да му бъде сменена
партидата, но му отказали без да му дадат обяснение. Излага, че до декември
2019 г. са живели предишните собственици. Сочи, че след като те напуснали
установил, че имат задължения към ТЕЦ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява
от приобщените доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения
процесен недвижим имот.
Спорно по делото е дали ответникът дължи
претендираните от ищеца суми, доколкото същият твърди, че не му е сменена
партидата и, че процесният топлоснабден имот е ползван от други лица.
Безспорно по делото е, че
сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Т.П.“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ОУ на ищеца е уредено възникването на
облигационно правоотношение, правата и задълженията на продавача и купувача на
топлинна енергия в случаите, когато се променя собствеността върху
топлоснабдения имот, учредява се вещно право на ползване или се сключва договор
за наем. Новият и предишният собственици /ползватели следва да подадат
съвместно заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец, като приложат
документи, удостоверяващи правата им, като ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до
откриване на партида на новия
собственик/ползвател, като продавачът разполага с възможност да открие партида на новия собственик въз основа на
представени му документи, удостоверяващи правото на собственост/ползване. /чл.57 ОУ/.Така предвидената
процедура по никакъв начин не е част от фактическия състав за възникване на
правоотношение по топлоснабдяване, тъй като на първо място не е уредена в
Закона за енергетиката, който е по висок по-степен нормативен акт
от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и на второ място
от съдържанието става ясно, че законодателят по никакъв начин не е обвързал
спазването на тази процедура с възникване на договорни отношения. Ако би било обратното, в
конкретната хипотеза би се стигнало до това приобретател на правото на собственост
или на вещното право на ползване, който не е предприел действия за промяна на
партидата, да черпи права от неизпълнение на това си задължение, като не дължи
суми за ползваните от него услуги, тъй като същите ще де дължат от титуляра на
партидата-стария собственик/стария ползвател. Поради изложеното съдът намира, че
макар и да не е променена партидата на процесния топлоснабден имот, между
новият собственик и ищецът за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия се установява и каква е главницата и
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Фактът, че трети лица са ползвали са ползвали процесния топлоснабден имот
съдът приема за ирелевантен, доколкото по делото не са представени
доказателства, а и не са наведени твърдения, че на предходните собственици на
имота е учредено вещно право на ползване или облигационно такова, по силата на
което същите да се явяват ползватели на ТЕ по смисъла на чл.150 ЗЕ.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен
установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответницата е съществувало
задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 114.42 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,66 лв, от които
75,66 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л.В.П.
ЕГН **********,***9 дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, обща сума в размер на 2574,92 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 2251,02 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., както и 323,90 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.03.2017 г. до 10.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.В.П. ЕГН **********,***9 да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 96,76 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 5941 по описа за 2019 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.П.
ЕГН **********,***9 да
заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 114,42 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: