№ 337
гр. П., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500553 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от П. А. Д., ЕГН **********, от гр. П. , ул. „Б.“ , №25,
против Община П. , с административен адрес гр. П. , бул. „Б. „ № 2, представлява от Кмета на Общината Т.П..
С исковата молба е предявен иск за промяна на собственото ,бащиното и фамилното име на ищеца .
С Решение № 829/ 18. 07 .2023г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1621/2023г. по описа на същия съд,
молбата е уважена частично, като е променено само собственото име на молителя . Отхвърлено е искането за
промяна на бащиното и фамилното име.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба, в отхвърлителната част, от ищеца в
първоинстанционното производство ,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението в обжалваната част , поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени
решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по
съществото на спора, с което се уважи молбата.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противните страни.
В открито съдебно заседание молителя чрез пълномощника си поддържа жалбата. Представителят на Окръжна
прокуратура П. взема становище ,че жалбата е неоснователна .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
1
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Районният съд е сезиран с искова молба ,намираща правното си основание в текста на чл. 19 ал.1 от Закона за
гражданската регистрация / ЗГР/. Исковата молба има за предмет промяна на собственото бащиното и фамилното
име на молителя . В текста на правната норма са посочени основанията за промяна имената на едно лице, а
именно когато името е осмиващо , опозоряващо , обществено неудобно или важни обстоятелства налагат
промяната на името .
В исковата молба ,молителя се позовава на последното основание , а именно ,че „важни обстоятелства“
налагат промяната на името . Като важни обстоятелства по смисъла на закона молителя е посочил в исковата
молба етническата му принадлежност. В обстоятелствената част на исковата молба молителя е изложил
обстоятелства за това ,че семейството му ( майка му , дядо му по майчина линия и прадядо му по майчина линия ) са
етнически турци от рода „Т. „. Посочено е ,че семейството му има етническа( турска ) принадлежност и такова е
тяхното самосъзнание. Посочено е ,че турското име на майката е „Н.“, на дядото по майчина линия“Х. „, а на
прадядото „Ю.“. Баща му е неизвестен.
В исковата молба се твърди ,че с името „А.“ молителя е известен сред близки ,познати приятели и съседи. С това
име се обръщат към него семейството му и хората от етническата общност.Посочено е ,че никой в етническата
общност , в която живее не го познава със собствено име „П. „. Твърди се ,че молителя също се възприема с
турското си име „А.“. При това изложение на обстоятелствата страната е направила искането да се променят и
трите имена на лицето от „П. А. Д. „ на „А. Н. Т.“
С обжалваното решение районния съд е приел ,че има законово основание да се промени само собственото има
на молителя , тъй като по делото е установено ,че молителя е известен в обществото с турското си име „А.“, но
не и с българското си име“П.“. Искането за промяна на бащиното и фамилното име е оставено без уважение от
съда . В мотивите районния съд е приел ,че няма законово основание да се променят бащиното и фамилното име
на молителя , тъй като тези имена са съставени според изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗГР. Приел е
също така ,че молителя не е известен в обществото с турски бащино и фамилно име .
Тези изводи на районния съд са правилни и законосъобразни и се споделят от въззивната инстанция .
В съдебната практика на ВКС( виж Р. № 4872/29. 05. 2009г. по гр. д. № 1266/2008г. на І-во гр. отд. на ВКС и Р. № 507/22. 10.
2010г. по гр. д. № 227/2010г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС) еднозначно се приема ,че преценката дали се касае за „ важни
обстоятелства „ по смисъла на закона се прави от съда за всеки конкретен случай . Посочено е също така ,че съставянето на
имената на българските граждани следва да се определи в съответствие със закона,а промяната следва да се допуска само по
изключение. Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ал.1 от ЗГР са тези , които са лично и обществено значими. Като
пример за важни обстоятелства се сочи известността на едно лице с определено име в обществото .
В съдебната практика на ВКС има формирано и становище по отношение на искането за промяна на бащиното и
фамилното име, когато искането се основава на етнически признаци ( виж Определение № 1432/12. 12. 2013г. по гр. д. №
4688/2013г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 342/23. 04. 2010г. по гр. д. № 80/2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение № 114/30. 01.
2015г. по гр. д.- № 6108/2014г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС;) . Приема се ,че бащиното и фамилното име могат да бъдат
променени при наличието на две предпоставки:
Ако имената на бащата или на майката са променени по етническа принадлежност. В този случай
промяната на имената ще се извърши въз основа на закона ( чл. 13 и чл. 14 от ЗГР) , което ще обективира
съдържанието на понятието“важни обстоятелства „, тъй като се касае за лично значимо обстоятелство ;
или
Ако лицето е известно в обществото с етническите си имена ;
В случая не са налице и двете предпоставки . По делото няма доказателства майката на молителя да е променил
българските си имена с турски. Напротив, майката на молителя носи български имена . Няма данни по делото
2
молителя да е известен в обществото с турските си бащино и фамилно име . Разпитаните свидетели пред първата
инстанция са установили пред съда ,че молителя е известен в обществото със собственото си турско име ,но не и
е с турското си бащино и фамилно име . Доказателства в тази насока липсват по делото .
►Неоснователно е възражението във въззивната жалба за това ,че наличието на турско собствено име и
български бащино и фамилно име ( А. А. Д. ) е изключително неприемливо и объркващо , както за ищеца,така и за
неговите роднини,близки и приятели . Бащиното и фамилното име на молителя са съставени съобразно
изискванията на закона и няма нищо неприемливо и объркващо при употребата на името в социален аспект,както
за молителя, така и за околните.
►Неоснователно е възражението за това ,че ако членовете на семейството на молителя възстановят
турските си имена разликата в бащиното и фамилното имена на молителя и тези на членовете на
семейството му ще създават затруднения за молителя , както в социален план ,така и при индивидуализация
на личността и обозначаването на родовата принадлежност към фамилията . Действително в тази насока има
съдебна практика на ВКС ( виж Определение № 753/11. 06. 2015г. по гр. д. № 3046/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 205/17.
07. 2012г. по гр. д. № 654/2011г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), която приема ,че разликата във фамилните имена на членовете
на семейството създава затруднения както в социален план ,така и при обозначаване на родовата принадлежност
на лицето към фамилията , което обосновава промяната на имената въз основа на критерия „ важни
обстоятелства „. Тази съдебна практика е неприложима обаче в настоящия казус, тъй като както молителя
,така и неговата майка носят български бащини и фамилни имена , а не турски. Няма етническа разлика в
бащините и фамилните имена на молителя и на неговата майка ,за да се говори за затруднения от социално
естество. Бащиното и фамилното име на молителя са съставени съобразно изискването на чл. 15 ал. 1 от ЗГР
,като са взети собственото и фамилното име на неговата майка, със съответните наставки и окончания съобразно
пола .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 829/ 18. 07 .2023г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1621/2023г. по
описа на същия съд,
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3