Определение по дело №459/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2011 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20101200100459
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 233

Номер

233

Година

13.10.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.13

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно гражданско дело

номер

20105100500315

по описа за

2010

година

Производството е по чл.463, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.278 от ГПК.

С протокол за разпределение от 31.08.2010 г. по изп. д. № 760/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С., рег. № 812, е било извършено разпределение на постъпила сума от 2 525.15 лв. от длъжника “Г.-К.” – Г.К., като са определени дължимите такси и разноски.

Недоволен от разпределението на постъпилите сучи е останал жалбодателят “Г.-К.” – Г.К., представляван от изпълнителния директор, който го обжалва в частта му относно начислените такси и разноски, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че в б.”а” на т.1 от протокола за разпределение, ЧСИ начислил такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 141.59 лв. върху сумата от 76 218.30 лв., в това число задължение по изпълнителен лист и разноски към взискател и присъединени публични задължения. В б.”б” била начислена такса за ДДС в размер на 28.32 лв., а в б.”в” – 2 лв. за допълнителни разноски. Задължението на дружеството по делото по изпълнителен лист възлизало на 23 950 лв., от които главница 20 000 лв., лихва 3 935 лв., изчислена към 31.12.2009 г. и разноски 60 лв. До сега пол¾чените актове за разпределение били оспорвани от дружеството в частта им относно начина на принудително събиране на такси и разноски, без съответно уведомление за това по реда на чл.79, ал.1 и 2 от ЗЧСИ. Както ГПК, така и ЗЧСИ не давали право на частните съдебни изпълнители да предприемат принудителни изпълнителни действия за събиране на суми, извън посочените в съответния изпълнителен титУ. Разпоредбата на чл.426 от ГПК била строго ограничителна, а не разширителна, като вземанията на съдебния изпълнител за такси и разноски не били дължими сами по себе си, а само и единствено въз основа на издадена сметка по чл.79 от ЗЧСИ, каквато не била връчена на длъжника. За всяко изпълнително действие длъжникът следвало да бъде информиран, като за тази цел ЧСИ следвало да изготви сметка по чл.80 от ЗЧСИ, което не било направено. Към акта за разпределение на суми липсвал съответния документ, удостоверяващ начина на изчислението на таксите и разноските. Таксите и разноските се заплащали от взискателя и били за сметка на длъжника, като пропорционалната такса по чл.26 от тарифата била изключена от авансовите такси. Тъй като в случая липсвали данни взискателят да е внесъл авансово следващите се разноски по изпълнителното дело, а ЧСИ не бил изготвил и връчил сметка по чл.79 от ЗЧСИ, то разпределението било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени разпределението на суми, извършено с протокол за разпределение от 31.08.2010 г., преведени от сметката на “Г.-К.” – Г.К. в “УниКредит Булбанк” по изп.д. № 760/2009 г., в частта му относно таксите и разноските и да се разпореди на преведената сума да бъде изплатена изцяло на взискателя.

Ответниците не са взели становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които сочи, че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ била определена върху конкретното плащане, отнесено към реалния дълг на длъжника към 31.08.2010 г. Таксата била събрана съгласно Раздел ІІ от ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител бил регистриран по ЗДДС, поради което се дължал ДДС в размер на 28.32 лв. Допълнителните разноски в размер на 2 лв. за банкова такса били отразени в протокола за разпределение. Сочи се, че към момента на разпределението не било извършено плащане, поради което не била издадена сметка и фактура. Сумите не били преведени, поради което не било възможно да се издадат съответните документи и да се внесе ДДС. Финансовите документи се издавали след влизане в сила на обжалваното разпределение към момента на реално превеждане към сметка такси на ЧСИ, тъй като се дължало ДДС и данък печалба.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Посочената разпоредба е императивна и не дава никакво основание за разширително тълкуване. Във всеки случай, когато съдебният изпълнител събира такси по изпълнението, той е длъжен да изготви сметка, която следва да връчи на задълженото лице. Изготвянето на тази сметка не е обусловено от заплащането на таксите по изпълнението, какъвто извод се налага от систематичното тълкуване на ал.3 на чл.79 от ЗЧСИ, където е посочено, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК. Нещо повече, законът изисква в сметката да се посочат и последиците при неплащане, което ясно показва, че това действие задължително предхожда събирането на таксите по изпълнението. Или, казано с други думи, със сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител определя размера и начина на изчисляване на таксите и разноските, които в последствие ще събере. В тази връзка изготвянето на сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ не е обвързана и с внасянето на ДДС и данък печалба и не е “финансов документ”, както неоснователно се сочи в писмените обяснения на частния съдебен изпълнител. Неизготвянето на сметка съгласно императиÔната разпоредба на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ води до незаконосъобразност на разпределението и неговата отмяна, в който смисъл са и определение № 466 от 10.07.2009 г. по т.д. № 251/2001 г. на ВКС и решение от 11.07.2007 г. по д. № 658/2007 г. по описа на ОС – В. Т. Освен всичко друго, липсата на сметка поставя съда в невъзможност да бъде осъществен и съдебен контрол върху разпределението.

Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено определение, с което да бъде отменено разпределение на парични суми с дата 31.08.2010 г. по изпълнително дело № 760 по описа за 2009 г. на ЧСИ Р. С. с рег. № 812, с район на действие ОС – К..

Ето защо и на основание чл.463, ал.1, във вр с чл.278 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпределение на парични суми с дата 31.08.2010 г. по изпълнително дело № 760 по описа за 2009 г. на ЧСИ Р. С. с рег. № 812, с район на действие ОС – К..

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването ме на страните.

Председател: Членове:1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

EA1BEB3638509269C22577BB002A66BC