РЕШЕНИЕ
№ 3631
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110105906 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Ц. А. М.,
ЕГН ********** срещу М. „Св.А.-В.“ АД, ЕИК *осъдителен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 886.82лв., представляваща обезщетение за причинени
вреди, вследствие на погрешно издадено Експертно решение №1435 от
15.06.2020год., с което ищцата неправомерно е лишена от чужда помощ и се
принуждава да плаща за личен асистент и чужда помощ за 7месеца по
555.26лв. месечно, за периода от 01.06.2020год. до 31.12.2020год.,ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-
21.04.2021год. до окончателното изплащане.
Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
От 2008г. е с тежко бъбречно заболяване с терминална бъбречна
недостатъчност на хемодиализно лечение от 2019г., високо кръвно налягане и
множество усложнения едно, от които е мозъчен инсулт с нарушено
движение на десен крак и дясна ръка /хемипарализа с хемиплегия/.
Поради тези си заболявания се придвижва само и единствено с чужда
помощ и личен асистент.
За горепосочените заболявания от 2019г. ТЕЛК - Варна и издава
Експертно решение, в което е определил „ 100% т.н.р. с „чужда помощ", с
личен асистент за който се заплаща заплата в размер на 555,26 лв. месечно.
1
На 15.06.2020г., при процедура по преосвидетелстване от Т.-В. на Ц. А.
М., с ЕГН: **********, с адрес: ** е издадено от ТЕЛК погрешно Експертно
решение № 1435 от 15.06.2020г., от Първи състав на Т.-В. - „Общи
заболявания" към М. „Св.А."- гр.В. С това решение е направена погрешна
оценка на работоспособността, която е определена като „100% т. н. р. без
чужда помощ", а е трябвало, с оглед заболяванията и оценката на
работоспособността да бъде: „100% т. н. p. с чужда помощ".
Поради постановеното от Т.-В. - I Състав погрешно Експертно решение
№ 1435 от 15.06.2020г., 7/седем/ месеца е лишена от възможността да има
личен асистент и „чужда помощ", която тя сама трябва да си осигурява срещу
сумата от 555,26лв. месечно или общо за седем месеца е ощетена без
основание с обща сума от 3886,82 лв. за периода от 01.06.2020г. до
31.12.2020г.. Налага се да взема тази сума на заем от роднина.
След жалбата й до Н. на 14.10.2020г., погрешно издаденото решение е
отменено от Н., която издава новото правилно Експертно решение № 2801 от
14.10.2020г. на Специализирания състав на Н. по „Вътрешни, Белодробни и
ССЗ", с което Н. отменя Експертно решение № 1435 от на Т.-В. в частта му
относно оценката на работоспособността й, която става „ 100% т.н.р. с чужда
помощ" и потвърждава останалите заключения на Т.-В. и от 01.01.2021г., като
отново й е назначен личен асистент.
С оглед на горното за нея Ц. А. М. възникна правен интерес от
предявяване на настоящия иск за причинени вреди/щети/, които се намират в
пряка причинно-следствена връзка с издаване на първоначалното погрешно
Експертно решение № 1435 от 15.06.2020г., в следствие, на което остава за 7
месеца/от 01.06.2020г. до 31.12.2020г. / без „Чужда помощ", от което за нея е
възникнала щета равняваща се на обща сума от 3886,82лв.(три хиляди
осемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки).
Налице е претърпяна от нея Ц. М. имуществена щета, настъпила в
следствие неправилното Експертно решение № 1435 от 15.06.2020г. на Т.-В. в
размер на 3886,82 лв.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор.
Счита, че въз основа на наличната медицинска документация и
съгласно чл.68, ал. 1 и ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, Т. се е
произнесла по необходимостта от чужда помощ и не е определила такава, тъй
като е приела, че лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно при
задоволяване на ежедневните си потребности.
Определените 100% по основното заболяване и неговия
симтомокомплекс към момента на освидетелстване (М. Св.А. Отделение
диализно лечение. Етапна епикриза от 24.04.2020-авто и алопсихично
ориентирана. В задоволително общо състояние. Заема активно положение в
леглото. RR 120 - 130/70. Крайници без отоци. Походка самостоятелна. НЬ 84.
Уреа 13.75. Креатинин 624.05. Сравнително добре рехабилитирана, със
стабилна хемодинамика както в дома,така и по време на ХД), самостоятелно
не е основание за определяне на чужда помощ.
2
Определените 40% за състояние след ИМИ в ЛСМА с десностранна
централна латентна хемипареза (Консулт невролог - Амб.лист
002346/07.11.19 - ЧМН б.о. пол.проба за лат.пареза д.ръка. Спастично
повишен мускулен тонус.Походка самостоятелна. Консулт невролог-
Амб.лист 002458/21.11.19. - ЧМН б.о.пол.проба за лат.пареза
д.ръка.Спастично повишен мускулен тонус. Походка самостоятелна.),
самостоятелно не е основание за определяне на чужда помощ.
Определените 10% за намалена зрителна острота, самостоятелно не е
основание за определяне на чужда помощ.
Експертното решение на Т. не може да се приеме за незаконосъобразно,
нито за „погрешно", тъй като е спазена нормативната уредба и в частност,
разпоредбите на Наредба за медицинската експертиза. Експертното решение е
взето в рамките предвидени от законодателя по отношение на това, да се
определи или не чужда помощ съобразно състоянието на лицето,без да има
императивни условия в наредбата , нито конкретна методика за прилагане на
отправните точки, подобно на тази, според която се определя процентът на
инвалидизация.
Термин „по съвкупност" (Н. ЕР 2801/14.10.20) не съществува в
нормативната уредба.
Използваното мотивиране - "Нарушено качество на живот „ (Н. ЕР
2801/14.10.20) не съществува в нормативната уредба и поради това е
неприемливо. Освен това би могло да се използва при всеки случай с
определена I група, тъй като качеството на живот е безспорно нарушено при
каквото и да е заболяване/заболявания определили 91% нетрудоспособност.
Периодът без социални придобивки е 4 месеца, а не претендираните 7
месеца.
Определените 555.26 лв. месечна заплата на личен асистент след
индивидуалната оценка на потребностите към времето на ЕР Т.
1716/19.06.2019 - 100% с чужда помощ срок 1 год. с оглед на очаквано
подобрение в състоянието, би могло да е променена след новата социална
оценка при подобреното състояние на лицето към ЕР Н. 2801/14.10.20.
Приета е в ЕР Н. 2801/14.10.20 лека десностранна спастична хемипареза въз
основа консулт невролог от 14.05.20, който е в противоречие на к-т невролог-
Амб.лист 002346/07.11.19 и Амб.лист 002458/21.11.19. и от 27.10.20 -чмн б.о.
МЩ -лек спад на дясна ръка, което говори за латентна пареза. Описаната
пареза в консулт с невролог от 14.05.20г., стадирана като лека не е
обективирана с общоприетите методи на клинично изследване на мускулната
сила.
Определянето на необходимостта от личен асистент, както и часовете
които ще работи не са пряко следствие от ЕР на Т., а са резултат на лично
желание на ищцата.
Въпросът за гражданската отговорност на медицинските специалисти
зависи от съществуването на четири основни предпоставки, които обуславят
деликтната отговорност, а именно - противоправно деяние, вреда, причинна
връзка и вина, като наличието на липса на което и да е от изброените
3
препятства търсенето на отговорност.
В процесния случай липсва основната предпоставка, а именно -
противоправно деяние от страна на визираните в исковата молба медицински
специалисти - членове на Т. Това се потвърждава от наличната медицинска
документация, от която ясно се вижда, че всички медицински специалисти
напълно адекватно и в изпълнение на всички нормативни и професионални
изисквания са определили както процента на трайно намалената
работоспособност, така и нуждата от чужда помощ . По правило, лекарят
носи отговорност само за вредите, които съставляват пряка и непосредствена
последица от извършеното от него противоправно поведение, което в
конкретния случай не е налице и следователно така предявеният иск е изцяло
неоснователен.
Отделно от горното, счита, че приложените към исковата молба
Договор за целеви заем за осигуряване на личен асистент от 01.06.2021г. и
Граждански договор с Р. П. от 01.06.2021г., са изготвени , само и единствено
да послужат за настоящия процес.
В заключение и вследствие на гореизложеното,счита че може да се
направи извода, че Ц. М. е получила възможно най-адекватното медицинско
обслужване, като са били спазени всички правила на добрата медицинска
практика и българското законодателство.
По отношение цената на иска:
Претендираната с исковата молба сума в размер на 3 886.82 лв. е
неоснователна.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В условие на евентуалност моли ищцовата претенция да бъде намалена.
Моли за присъждане на направените по делото съдебно –деловодни разноски,
в това число и адв.възнаграждение.
Третото лице помагач оспорва изцяло предявените искови претенции
за обезщетения за имуществени вреди, както по основание, така и по размер.
Оспорва всички изложени фактически твърдения и обстоятелства, на които
ищецът основава исковете си. Оспорва всички елементи от фактическия
състав на отговорността, както по чл.45 от ЗЗД, така и по чл. 49 от ЗЗД.
На първо място, сочи, че по делото не са представени никакви
доказателства от страна на ищцата, че същата изобщо е използвала личен
асистент преди постановяването на Експертно решение № 1435/15.06.2020 г.
на Т. Въз основа на описаната в исковата молба фактическа обстановка,
остава неясно по какъв ред и от коя публична институция е заплащано
възнаграждението на личния асистент, вместо М., в качеството й на трайно
неработоспособно лице с нужда от чужда помощ, доколкото само по себе си
решението на Т./Н. не е достатъчно и не води автоматично до назначаване на
личен асистент. В тази насока липсват и писмени доказателства, доколкото от
представеното Удостоверение за получени възнаграждения с рег.№
ФСД21001837ОД, издадено от Район Одесос на 24.11.2021 г., по никакъв
4
начин не може да се установи, че трудовите възнаграждения, получени от Р.
А. са за предоставяне на грижи именно на Ц. М., а не друго лице нуждаещо се
от чужда помощ.
По делото не са представени доказателства, че ищцата е подала
заявление декларация по образец за предоставяне на лична помощ пред
Община Варна, Район Одесос, ведно с посочените в Закона за личната помощ
приложения и че на същата е бил определен личен асистент.
Не е ясно дали ищцата твърди, че е била лишена от добавка по чл.103 от
КСО.
Твърди, че очевидно представения Граждански договор №1 от
01.06.2021 г., с който Р. А. се задължава срещу възнаграждение да полага
грижи за Ц. М., както и 7-те протокола за приемане на извършена работа и 7-
те броя разписки за периода 01.06.2020 г. - 31.12.2020 г. са създадени само и
единствено, за да послужат за настоящото производство. Твърди, че в
настоящия случай по отношение на посочения граждански договор е налице
абсолютна симулация, следователно възразява, че на основание чл.26, ал.2,
предложение 5 от ЗЗД същият е нищожен и не е породил правно действие.
Удостоверението за получени трудови възнаграждения с рег.№
ФСД21001837ОД, издадено от Район Одесос на 24.11.2021 г., което не само,
че не може да бъде отнесено към грижите предоставени от личен асистент А.
конкретно на ищцата, се касае за периода от месец януари 2020 г. до месец
май 2020 г., който предхожда процесните месеци, за които се претендира
обезщетение за имуществени вреди. Същото се отнася и за представеното с
исковата молба Извлечение от банка ДСК от сметката на личен асистент Р.
А., доколкото същото касае периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., в който А. е
получавала трудово възнаграждение от Община Варна, Район Одесос, в
качеството на доставчик на социални услуги.
За обстоятелството, че посочените документи са създадени единствено
с оглед настоящото дело счита, че свидетелства и това, че от Удостоверение
за получени трудови възнаграждения с рег.№ ФСД21001837ОД и Извлечение
от банка ДСК от сметката на личен асистент Р. А., доколкото то също касае
периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. безспорно става ясно, че Район Одесос
е работодател на Р. А., който, съответно, й е заплащал месечно трудово
възнаграждение. В тази връзка, не е ясно защо на 01.06.2020 г., 15 дни преди
решението на ТЕЛК, ищцата е сключила гражданския договор, с който в
качеството си на възложител е поела задължение сама да заплаща стойността
на предоставените от личен асистент грижи, при това точно за период от 7
месеца, преди изобщо да е било взето решение, с което е определено, че тя е
със 100% трайна неработоспособност и без чужда помощ, при положение, че
до този момент Община Варна, Район Одесос е плащала трудово
възнаграждение на А. за тази дейност, включително, че е взела заем, за да
обезпечи изпълнението на задължението си по договора с Р. А.. В тази връзка,
отново подчертава, че липсват достоверни данни по делото за действително
настъпили в патримониума на М. имуществени вреди, вследствие на
процесното Експертно решение № 1435/15.06.2020 г. на I-ви състав на Т. при
5
М. „Св.А.- В." АД. Всички тези обстоятелства са в противоречие с описаната
от ищцата фактическа обстановка.
На следващо място исковата претенция е прекомерно завишена и по
размер.
Оспорва изцяло и всички акцесорни искове за присъждане на лихви,
поради неоснователност на главните искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв.А. от ВАК,
поддържа иска. В хода по същество на делото моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез процесуален
представител поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество
моли за отхвърляне на иска, в условие на евентуалност със съобразяване със
заключение по ССч.Е.
В съдебно заседание третото-лице помагач в писмена форма изразява
становище по съществото на спора. Моли за отхвърляне на иска, като
неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
СЪДЪТ Е ПРИЕЛ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ,ЧЕ С ОТМЯНАТА
ОТ Н. НА ЕСПЕРТНО РЕШЕНИЕ №1435 ОТ 15.06.2020ГОД. В ЧАСТТА
ОТНОСНО ОЦЕНКАТА НА РАБОТОСПОСОБНОСТ НА ИЩЦАТА ОТ
„100% Т.Н.Р. БЕЗ ЧУЖДА ПОМОЩ“ НА „100% Т.Н.Р. С ЧУЖДА ПОМОЩ“
СЕ УСТАНОВЯВА ТВЪРДЯНОТО ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА
НЕПРАВОМЕРНО ДЕЙСТВИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ ОТ Т., ИЗРАЗЯВАЩО СЕ
В ДОПУСНАТА ГРЕШКА, РЕВИЗИРАНА С ВЛЯЗЛО В СИЛА
ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ НА Н.
По искане на ищцата към доказателствата по делото са приобщени
следните документи: писмо изх.№11-207-1276 от 11.03.2021г.; решение
№239/11.03.2021г. на НБПП; експертно решение №1435 от 087 от
15.06.2020г.; експертно решение №2801 от 192 от 14.10.2020г.; извлечение от
банкова сметка на Р. П. А. за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
удостоверение за получени възнаграждения рег.№ФСД21001837ОД от
24.11.2021г.; експертно решение №2105 от 100 от 12.07.2021г.; анекс от
30.11.2021г.към договор за заем за осигуряване на средства за личен асистент;
протокол №1 от 30.06.2020г. за приемане на извършената работа по
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка от 30.06.2020г.;
протокол №2 от 31.07.2020г. за приемане на извършената работа по
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка от 31.07.2020г.;
протокол №3 от 31.08.2020г. за приемане на извършената работа по
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка за месец август;
протокол №4 от 30.09.2020г. за приемане на извършената работа по
6
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка от 30.09.2020г.;
протокол №5 от 31.10.2020г. за приемане на извършената работа по
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка от 31.10.2020г.;
протокол №6 от 30.11.2020г. за приемане на извършената работа по
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка от 30.11.2020г.;
протокол №7 от 31.12.2020г. за приемане на извършената работа по
граждански договор №1 от 01.06.2020г., ведно с разписка от 31.12.2020г.
Приобщени по инициатива на ищцата към доказателствения материал
по делото са приложените към молба с вх.№31087/11.05.2022г., молба с вх.
№34542/25.05.2022г. и молба с вх.№24867/12.04.2022г. писмени документи,
както и представената от НАП - Варна справка относно лицето Р. П. А., а
именно: съобщение изх.№0300И1081168/20.04.2022г.; платежно нареждане от
27.04.2022г.; удостоверение за наличието или липсата на задължения изх.
№030202200101060 от 20.05.2022г.; уведомително писмо рег.
№РД22007042ОД_001ОД от 06.04.2022г.; трудов договор №27 от
23.08.2019г.; тристранно споразумение №27 от 22.08.2019г.; план – график за
работа на асистента; заявление – декларация рег.№ЗЛП-А19000044ОД от
16.08.2019г.; декларация от кандидат за асистент по реда на ЗЛП от
16.08.2019г.; декларация от кандидат за асистент по реда на ЗЛП от
16.08.2019г.; заявление – декларация за включване в механизма лична помощ
по реда на Закона за личната помощ рег.№ЗЛП-П19000044ОД от 16.08.2019г.;
направление за включване в механизма „Лична помощ“ №********* от
30.07.2019г.; пълномощно от Ц. А. М. за А. М. М.; експертно решение №1716
от 088-19.06.2019г.; допълнително споразумение към трудов договор
№42/30.08.2019г.; заповед №27/14.10.2019г.; споразумение за прекратяване на
тристранно споразумение №27/22.08.2019г.; заявление с рег.№ЗЛП-
А19000044ОД_001ОД от 07.10.2019г.; трудов договор №27-1/31.10.2019г.;
тристранно споразумение №27-1/23.10.2019г.; план-график за работа на
асистент от 04.09.2019г.; заявление-декларация за кандидатстване за асистент
по реда на ЗЛП рег.№ЗЛП-А19000366ОД от 16.10.2019г.; декларация от
кандидат за асистент по реда на ЗЛП от 16.10.2019г.; декларация от кандидат
за асистент по реда на ЗЛП от 16.10.2019г.; заявление – декларация за
включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ
рег.№ЗЛП-П19000285ОД от 16.10.2019г.; пълномощно от Ц. А. М. за Р. П. А.;
допълнително споразумение към трудов договор №27-1-1/01.01.2020г.;
тристранно споразумение №27-1-1 от 15.01.2020г.; заповед №27/29.05.2020г.;
споразумение за прекратяване на тристранно споразумение №27-
1/23.10.2019г.; уведомително писмо изх.№94Й-00-0027 от 29.05.2020г.; писмо
изх.№08-00-4213 от 27.03.2020г. на ИД на АСП; трудов договор №27-
2/24.09.2020г.; тристранно споразумение №27-2 от 17.09.2020г.; план –
график за работа на асистента; заявление-декларация за кандидатстване за
асистент по реда на ЗЛП рег.№ЗЛП-А20000634ОД от 14.09.2020г.;
декларация от кандидат за асистент по реда на ЗЛП от 14.09.2020г.;
декларация от кандидат за асистент по реда на ЗЛП от 14.09.2020г.; заявление
– декларация за включване в механизма лична помощ по реда на Закона за
личната помощ рег.№ЗЛП-П20000514ОД от 14.09.2020г.; направление за
7
включване в механизма „Лична помощ“ №********* от 30.07.2019г.;
пълномощно от Ц. А. М. за Р. П. А.; експертно решение №1435 от 087-
15.06.2020г.; заповед №27-2/05.10.2020г.; споразумение за прекратяване на
тристранно споразумение №27/17.09.2020г.; уведомително писмо изх.№0301-
08-00-2669 от 05.10.2020г.; трудов договор №255/23.12.2020г.; тристранно
споразумение №255 от 23.12.2020г.; план – график за работа на асистента;
заявление – декларация за кандидатстване за асистент по реда на Закона за
личната помощ рег.№ЗЛП-А20000929ОД от 21.12.2020г.; декларация от
кандидат за асистент по реда на ЗЛП от 21.12.2020г.; декларация от кандидат
за асистент по реда на ЗЛП от 21.12.2020г.; заявление – декларация за
включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ
рег.№ЗЛП-П20000754ОД от 21.12.2020г.; направление за включване в
механизма „Лична помощ“ №20026321 от 21.12.2020г.; експертно решение
№2801 от 192-14.10.2020г.; заповед №27-2/05.10.2020г.; пълномощно от Ц. А.
М. за Р. П. А.; допълнително споразумение към трудов договор
№255/28.05.2021г.; допълнително споразумение към тристранно
споразумение №255/23.12.2020г.; заповед №255/30.07.2021г.; споразумение за
прекратяване на тристранно споразумение №255/23.12.2020г.; уведомление
вх.№ЗЛП-А20000929ОД_001ОД от 29.07.2021г.; трудов договор
№369/30.07.2021г.; тристранно споразумение №369 от 29.07.2021г.; план –
график за работа на асистента; заявление – декларация за кандидатстване за
асистент по реда на Закона за личната помощ рег.№ЗЛП-А21000616ОД от
28.07.2021г.; заявление – декларация за включване в механизма лична помощ
по реда на ЗЛП рег.№ЗЛП-П21000507ОД от 28.07.2021г.; направление за
включване в механизма „Лична помощ“ №21014749 от 28.07.2021г.;
експертно решение №2105 от 100-12.07.2021г.; пълномощно от Ц. А. М. за Р.
П. А.; допълнително споразумение към трудов договор №369-1/01.02.2022г.;
рекапитулация начисления/удръжки – ноември, 2019 – март, 2022;
рекапитулация по параграфи – ноември, 2019 – март, 2022; рекапитулация
начисления/удръжки – ноември, 2019 – май, 2020; рекапитулация по
параграфи – ноември, 2019 – май, 2020; ведомост заплати – ноември, 2019 –
май, 2020; рекапитулация начисления/удръжки – януари, 2021 – юли, 2021;
рекапитулация по параграфи – януари, 2021 – юли, 2021; ведомост заплати –
януари, 2021 – юли, 2021; рекапитулация начисления/удръжки – август, 2021
– март, 2021; рекапитулация по параграфи – август, 2021 – март, 2022;
ведомост заплати – август, 2021 – март, 2022; ведомост заплати – януари,
2019 – март, 2022; фиш за заплата за м.11.2019г.; фиш за заплата за
м.12.2019г.; фиш за заплата за м.01.2020г.; фиш за заплата за м.02.2020г.; фиш
за заплата за м.03.2020г.; фиш за заплата за м.04.2020г.; фиш за заплата за
м.05.2020г.; фиш за заплата за м.01.2021г.; фиш за заплата за м.02.2021г.; фиш
за заплата за м.03.2021г.; фиш за заплата за м.04.2021г.; фиш за заплата за
м.05.2021г.; фиш за заплата за м.06.2021г.; фиш за заплата за м.07.2021г.; фиш
за заплата за м.08.2021г.; фиш за заплата за м.09.2021г.; фиш за заплата за
м.10.2021г.; фиш за заплата за м.11.2021г.; фиш за заплата за м.12.2021г.; фиш
за заплата за м.01.2022г.; фиш за заплата за м.02.2022г.; фиш за заплата за
м.03.2022г.; справка от НАП – Варна с изх.№13745#1/30.03.2022г.
8
По искане на ответника по делото са приети следните писмени
доказателства: застрахователна полица №BG 0807 19 *********; списък на
застрахованите лица по полица №BG 0807 19 *********; ОУ по застраховка
„Професионална отговорност“.
От заклюцчението на ВЛ по ССч.Е се установява следното: По
Гражданския договор подписан между Ц. А. М. и Р. А. П., ищцата се
задължава да плаща ежемесечно сумата от 555,26лв. за услугата „Личен
асистент". За изплащането са съставяни ежемесечно Протокол за приемане на
извършена работа по граждански договор и Разписка за получаване на сума в
брой за съответния месец.
По документите в преписката ищцата е платила на личния асистент
възнаграждение за оказаната чужда помощ за 7 месеца в общ размер- 3
886,82лв.
При предоставяне на услуга с граждански договор, за да получи
личният асистент нетно възнаграждение в размер на 555,26лв. размерът на
ДОД е 45,02 лв. месечно, което за 7 месеца е 315,14 лв.
Изчислените от ССЕ дължими суми по гражданския договор за
възнаграждение са 3886,82 лв., а за данък 315,14 лв., общо 4201,96 лв.
По документите в преписката платените от ищцата суми на личния
асистент за оказаната чужда помощ са 3886,82 лв.
ССЕ констатира, че към 20.04.2022г. е подадена Декларация по чл.50 за
2020г. от Румяна А. Павлова и са платени задължения към бюджета за
периода от 01.01.2019 до 31.12.2020г.
Констатациите и изчисленията за направени по данни от преписката.
По данни от преписката експертизата констатира, че личният асистент
Р. П. А. по Допълнително споразумение към ТД № 27-1-1/ 01.012020г. за
2020г. е с основна заплата в размер на 715,57 лв. за 8 часов работен ден.
Изчисленото нетно трудово възнаграждение е в размер на 555,26 лв.
Това е и сумата, която личният асистент е получавал за периода от м.01/2020г
до м.05/2020г. вкл. по банкова сметка с IBAN BG82STSA93000022489519 в
Банка ДСК.
За периода от 01.06.2020г. до 31.12.2020г. ищцата е заплащала нетно
възнаграждение за личен асистент в размер на 555,26лв. месечно, което
съвпада с платените възнаграждения от Община Варна на личните асистенти
за същия период.
Платените от ищцата за периода 01.06.2020г. до 31.12.2020г.
възнаграждения за личен асистент са в общ размер на 3886,82 лв.
В полза на ищцата са ангажирани гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите Маруся Хараламбиева Йорданова и Румяна
Павлова А. .
От показанията на св.М. Х. Й., 69г., средно образование, вдовица,
български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните се
установява следното:Познава Ц. М. от дете, приятелка е на дъщеря й.
9
Състоянието й в момента не е добро. Дясната й страна е парализирана,
дясната ръка не може да се движи.Познава Ц. от около 40 години. В това
състояние е откакто получи втория инсулт, преди три години. След това вече
е много зле. След първия инсулт не работи, но след втория инсулт вече е
тотално отпаднала. Не работи. Преди мисли, че е нещо като учителка,
възпитателка. Зрението й е много зле, много слабо. Процедурата, за която
знае, че ходи е хемодиализа. Линейка я взема от тях и я води до болницата, за
да я включат там на системи. Тя не може сама да ходи на процедури или да се
самообслужва. Ползва грижи, защото дясната й ръка е неподвижна. С десния
крак също има проблеми. До болницата не може да стигне сама. В къщи вече
е свикнала с обстановката. Ползва чужда помощ от много години. Винаги
някой е с нея. Познава лицата, които й оказват помощ – голямата й дъщеря,
малката й дъщеря. Р. непрекъснато готви, носи, защото Ц. е на специален
режим, заради диализата, не може да яде всичко. Асистентката Р. я виждала
лично. Вижда я пред залата. Тя къпе Ц., готви, ако трябва понякога по два или
по три пъти на ден, защото Ц. е на специална диета и не може всичко да яде.
Когато я вземат с линейката, ако няма кой да я доведе и обикновено няма кой
да я доведе – тя е четири часа на диализа - Р. отива и я взема,за да я докара до
домът й. Р. прави това от много години. Само тя я обслужва. Тя се грижи
много за нея. Дори до тоалетната, ако трябва да отиде. Ако Ц. си е в къщи –
да, има някаква ориентировка, обаче навън – не. Голямата й дъщеря живее в
чужбина, но сега е тук, заради нея. Малката е малка, тя е при майка си.
Ученичка е. Те имат голяма разлика двете. В къщи я обгрижва. Те, за да я
вземат за диализата Румяна я облича, ако трябва я изкъпва.Като й остави
храната Ц. знае как да се ориентира до кухнята да вземе да се нахрани. Но, Ц.
не може да си направи сама кафе например, не може да си сготви, не може да
си оправи леглото. Дясната й ръка въобще не работи.Прекарва с нея осем
часа, даже и повече. Р. се прибира да спи. Иначе отива там да я изпере, да
изчисти, ако трябва да й сготви, ако трябва да я изкъпе или да я подстриже
даже. Тя е непрекъснато с нея. С Ц. се вижда доста често. Някой път я взема с
колата, ходят до някоя местност – до Калиакра, насам - натам. Р. винаги е с
тях, защото сама не знае какво може да прави и винаги са двете. По телефона
се чуват на седмицата два, три пъти. Виждат се два, три пъти в седмицата. Тя
сега, когато голямата й дъщеря е тук е по-спокойна и вече тя се занимава с
нея. Момичето, когато си замине …
От показанията на св.Р. П. А., 69г., средно образование, вдовица,
български гражданин, неосъждана, майка на ищцата и без дела със страните
се установява следното: Дъщеря й е във влошено състояние от четири години.
Тя е на хемодиализа и след хемодиализата прави един много силен инсулт,
след който един месец е в кома и от тогава я гледат. Събужда се. В началото е
абсолютно сляпа, но постепенно зрението се възстановява, доколкото да
може да вижда, но не може да чете, не може да пише и дясната ръка остава
парализирана. Докато ходи на диализа не е работила. Тя, заради бъбреците от
дванадесет години е пенсионерка, като от четири години е на хемодиализа и с
два инсулта. Тя е лицето, което първо е назначено за асистент и се грижи за
нея. Продължава да се грижи за нея. Грижи се по граждански договор и си
10
декларира, адвоката и казва да декларира и е платила всичко, което
трябва.Никъде не може да работи, защото тя не може да се грижи сама за себе
си. Пенсионерка е от пет, шест години. По професия е администратор, но в
търговията е работила. Нямала е дейности да обслужва болни лица или да
ходи като личен асистент да работи. Работи в съвсем друго направление.
Когато се разболява Ц. престава да работи и започва да се грижа за нея. Не
живее постоянно при Ц., на друго място живее. Отива там за почти целия
ден. Тя не може да яде каквото й да е. За нея специално, заради
хемодиализата се приготвя храна. Заради ръката не може да се облича сама.
Тя я приготвя за хемодиализа, за да я закарат с линейката до Окръжна
болница. Трябва да има покрай нея човек, защото не може нито сама да се
нахрани, нито да се облече, нито да се съблече, пък да не говорим за
изкъпване, защото трябва да се придържа катетъра и да се пази. Освен нея
има син, но той почива.Всичко прави тя, защото тя е сама с детето. Няма кой
друг да прави нещо в тях. Така че нея гледа и къщата и всичко. Понякога цял
ден е или повече. Ако е на диализа малко повече се получават часовете. В
момента, вече от една година правят изследвания за трансплантация.
Лекарите казват, че е здрава. Всичките и изследвания са добри и се надява да
може да и даде бъбрек.Голямата й дъщеря е в чужбина и тя и дава заем,
определена сума пари, с която тя да заплаща на мен.Ц. е с една пенсия от 140
лв., когато започват делото. Свидетелката като не работи. И тя е с минимална
пенсия и няма как. Тя затова замина внучката й в чужбина.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно нормата на чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия (ищеца), вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа, вредите да
са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, извършващия работата да има вина за причинените вреди. Т.е. за
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на правоотношение по възлагане на работа,
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия
или бездействия.
В настоящия случай се претендират вреди, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
противоправно издадено експертно решение, с което погрешно е посочено,че
констатираната за ищцата инвалидност е без чужда помощ. ЕР е издадено от
11
орган , поднадзорен на ответника с оглед на което отговорността се
претендира от ответника. / Пост. 17/63г.на ВС/ .
За да бъде претенцията основателна, необходимо е ищецът да установи
при условията на главно и пълно доказване следния фактически състав –
противоправно издадено експертно решение от лица, които по възлагане на
ответника, следва да осъществяват законосъобразното и правилното издаване
на експертните решение, настъпили вреди с имуществен характер, причинна
връзка между противоправно издадено експертно решение и вредоносния
резултат. Този фактически състав в хода на производството по делото,
ищцата установи .
За да стигне до извода за основателност на претенцията, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, мотивира
съда да изведе следните правни изводи:
Съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните , че с отмяната от НЕЛК на експертно решение №1435 от
15.06.2020год. в частта относно оценката на работоспособност на ищцата от
„100% Т.Н.Р. БЕЗ ЧУЖДА ПОМОЩ“ НА „100% Т.Н.Р. С ЧУЖДА ПОМОЩ“
се установява твърдяното от страна на ищцата непровомерно действие на
експертите от ТЕЛК, изразяващо се в допусната грешна, ревизирано с
влязлото в сила еспертно решение на НЕЛК.
В резултат на така издадено грешно експертно решение , ищцата по
неотложна необходимост е принудена да заплаща със заети от дъщеря си
средства на личен асистент, който да се грижи за нея почти непрекъснато и
задоволява физиологичните и нужди. Преди това ищцата е ползвала за личен
асистент по програма своята майка . След постановяване на погрешното
решение тя няма възможност да я ползва в своя помощ, чрез общината и за
да осигури протичането на ежедневието си, включително и постоянните
процедури за поддържане на здравословното и състояние продължава да я
ползва, като и заплаща със своя средства , получени в заем от дъщеря й ,
която работи в чужбина. Тези обстоятелства се установяват безпротиворечино
от съвкупната преценка на събраните по делото множество писмени
доказателства, както и от гласните доказателства, ангажирани в полза на
ищцата. Св. Р. П. А. пред съда заявява, че когато се разболява, Ц. престава
да работи и свидетелката започва да се грижа за нея. Не живее постоянно при
Ц., на друго място живее. Отива там за почти целия ден. Тя не може да яде
каквото й да е. За нея специално, заради хемодиализата се приготвя храна.
Заради ръката не може да се облича сама. Тя я приготвя за хемодиализа, за да
я закарат с линейката до Окръжна болница. Трябва да има покрай нея човек,
защото не може нито сама да се нахрани, нито да се облече, нито да се
съблече, пък да не говорим за изкъпване, защото трябва да се придържа
катетъра и да се пази.Всичко прави свидетелката, защото Ц. е сама с дете.
Няма кой друг да прави нещо в тях. Така че нея гледа и къщата и всичко.
Понякога цял ден е или повече. Ако е на диализа малко повече се получават
часовете. В момента, вече от една година правят изследвания за
12
трансплантация.Голямата дъщеря на Ц. е в чужбина и тя и дава заем,
определена сума пари, с която тя да заплаща на свидетелката.Ц. е с една
пенсия от 140 лв., когато започват делото. Свидетелката като не работи и тя е
с минимална пенсия и няма как. Тя затова замина внучката й в чужбина. Вяра
на тези показания съдът дава, защото те се подкрепят от писмените
документи, експретизата и показаванията на св.Маруся Хараламбиева
Йорданова, която пред съда заявява ,че Ц. е с влошено здраве и ползва чужда
помощ от много години. Винаги някой е с нея. Познава лицата, които й
оказват помощ – голямата й дъщеря, малката й дъщеря. Р. непрекъснато
готви, носи, защото Ц. е на специален режим, заради диализата, не може да
яде всичко. Асистентката Р. я виждала лично. Тя къпе Ц., готви, ако трябва
понякога по два или по три пъти на ден, защото Ц. е на специална диета и не
може всичко да яде. Когато я вземат с линейката, ако няма кой да я доведе и
обикновено няма кой да я доведе – тя е четири часа на диализа - Р. отива и я
взема,за да я докара до домът й. Р. прави това от много години. Само тя я
обслужва. Тя се грижи много за нея. Дори до тоалетната, ако трябва да отиде.
Ако Ц. си е в къщи – да, има някаква ориентировка, обаче навън – не. За да я
вземат за диализата Р. я облича, ако трябва я изкъпва.Като й остави храната
Ц. знае как да се ориентира до кухнята да вземе да се нахрани. Но, Ц. не може
да си направи сама кафе например, не може да си сготви, не може да си
оправи леглото. Дясната й ръка въобще не работи.Прекарва с нея осем часа,
даже и повече. Р. се прибира да спи. Иначе отива там да я изпере, да изчисти,
ако трябва да й сготви, ако трябва да я изкъпе или да я подстриже даже. Тя е
непрекъснато с нея. С Ц. се вижда доста често. Някой път я взема с колата,
ходят до някоя местност – до Калиакра, насам - натам. Р. винаги е с тях,
защото сама не знае какво може да прави и винаги са двете. По телефона се
чуват на седмицата два, три пъти. Виждат се два, три пъти в седмицата.
Т.е. в резултат на грешно издадено ЕР, ищцата търпи вреди, изразяващи
се в заплащане на парични средства на лице, което да се грижи за нея, които
средства щяха да и бъдат спестени, ако ЕР беще правилно и личния й
асистент осигурен от общината, както е било преди това. Налице е приченно -
следствената връзка между грешно издаденото ЕР и твърдените щети. Тези
щети , които се явяват вредосния резултат, последица от грешното ЕР
безспорно се доказаха и по размер от заключението на ВЛ по ССч.Е.
Ето защо съдът приема, че в хода на производството по делото,
ищцата доказа в цялост обстоятелствата от фактическия състав на правната
норма, на която се позовава и постановява решение, с което уважава иска.
При изхода от делото пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал.6 ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на ВРС, сумата от
285.47лв. , от която 155.47лв. за държавна такса и 130лв. депозит за ВЛ.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят 34лв.
за покриване на разходи , направени по повод воденото на делото.
Воден от горното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. „Св.А.-В.“ АД, ЕИК * с адрес: **, Т. първи състав да
заплати на Ц. А. М., ЕГН ********** с адрес: **, чрез пълномощник адв.С.
А. от ВАК, сумата от 3 886.82лв., представляваща обезщетение за причинени
вреди, вследствие на погрешно издадено Експертно решение №1435 от
15.06.2020год., с което ищцата неправомерно е лишена от чужда помощ и се
принуждава да плаща за личен асистент и чужда помощ за 7 месеца по
555.26лв. месечно, за периода от 01.06.2020год. до 31.12.2020год.,ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-
21.04.2021год. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 вр. чл.45
от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. „Св.А.-В.“ АД, ЕИК * с адрес: **, Т. първи състав да
заплати по сметка на Варненски райнен съд, сумата от 285.47лв. , от която
155.47лв. за държавна такса и 130лв. депозит за ВЛ, на основание чл.78,ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА М. „Св.А.-В.“ АД, ЕИК * с адрес: **, Т. първи състав да
заплати на Ц. А. М., ЕГН ********** с адрес: **, чрез пълномощник адв.С.
А. от ВАК, сумата от 34лв. за покриване на разходи , направени по повод
воденото на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето-лице помагач- З.
„Д.Б.:Ж. и З.“АД, ЕИК**.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14