Р Е Ш Е Н И Е
№ 1044/21.5.2021г.
Град Пловдив, 21.05.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 732 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.М.П. *** против решение № 29 от 25.01.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 5602 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3773661 на ОДМВР Пловдив,
с който на И.М.П., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е необосновано и иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш.
Твърди се, че представеният протокол по чл.10 от наредбата е за друг времеви
интервал и не доказва използването на техническото средство, с което е заснето
нарушението.
Ответникът в писмено
становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде
оставена без уважение. Счита, че решението на районния съд е правилно и
обосновано и в него са изложени достатъчно ясни и обосновани мотиви. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди решението на
районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че той е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 ЗДвП и съдържа всички реквизити съобразно утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като не е предвидено препращане към
чл.57 ЗАНН, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Според районния съд в
електронния фиш е налице пълно описание на всички съставомерни признаци на
нарушението, безспорно установено с мобилна радарна система, за което е
приложен снимков материал. Районният съд
е посочил, че с оглед настъпилата законодателна промяна в Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24. Същевременно нарушението е регистрирано с одобрен тип система за
контрол, поради което за неоснователни са приети възраженията за липса на
компетентност на лабораторията за проверка на радарни скоростомери и
анализатори за алкохол. Спазени са изискванията за изготвяне на протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от който се установява, че
техническото средство е използвано в интервала между 9,45 часа и 11,25 часа на
03.04.2020 г. на път І-8, км 213, в посока Пазарджик-Пловдив, където е заснето
нарушението на жалбоподателя. Съответно като неоснователни са преценени всички
възражения за нарушение на изискванията за съставяне на протокола, както и че
единият от представените протоколи е създаден специално за нуждите на
настоящото производство. Санкцията е приложена правилно, като според съда
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Не се споделя
възражението на касатора за липса на мотиви в обжалваното решение. Напротив, в
достатъчна степен ясно и конкретно са обсъдени всички възражения на нарушителя,
като първоинстанционният съд е дал отговор, макар някъде лаконичен, на всяко от
възраженията. Отделно от това, съдът е изпълнил задължението да направи
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш на всички
основания – компетентност, правилно приложение на материалния закон, спазване
на процедурните правила и съответствие с целта на закона.
Във връзка с
представените протоколи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че процесните
протоколи не са създадени специално за нуждите на настоящото производство
предвид факта, че единият от протоколите се отнася за времето от 9,45 часа до
11,25 часа, докато следващият е с начален част 11,24 часа, съответно по първия
протокол последното статично изображение е 18874, докато по втория протокол
първото статично изображение е 18875. Т.е., за 03.04.2020 г. са съставени два
протокола за използваното техническо средство, с което е заснето нарушението на
касатора, което обстоятелство само по себе си не представлява нарушение на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От друга страна,
снимката на нарушението представлява безспорно доказателство за неговото
извършване, т.е., нарушителят безпогрешно знае на базата на какви доказателства
съдът е достигнал до своите правни изводи. Още повече, че нито в жалбата до
районния съд, нито в касационната жалба не се твърди и не е правен опит да се
доказва, че П. не е извършил нарушение на чл.21 ЗДвП на процесната дата и място.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния
представител на касатора искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение
същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати
на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 29
от 25.01.2021 г., постановено по а.н.д. № 5602 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.