№ 2562
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110131911 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от А... АД против Л.. АД с искане ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 8608,32 лева – заплатено
застрахователно обезщетение, 240 лева – транспортни разходи и 15 лева –
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва считано от 09.06.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 839,55 лева –
мораторна лихва за периода от 04.07.2022 г. до 09.06.2023 г. Ищецът твърди,
че на 17.03.2022г., около 21:00 часа по време на движение по АМ Тракия,
около 207 км, по отношение на МПС марка “Ивеко” с рег. № ... възникнала
техническа неизправност – спукване на гума, която изпаднала на пътното
платно. Непосредствено зад него се движел лек автомобил марка “БМВ”,
модел „740“ с рег. № ..., който не успял да избегне изпадналата от МПС марка
“Ивеко” с рег. № ... гума и осъществил ПТП с нея. Вследствие за този
автомобил настъпили материални щети, бил съставен Протокол за ПТП №
1760495 от 17.03.2022 г. Автомобил БМВ бил застрахован по застраховка
Каско към ищеца и била заведена преписка по щета № 33022030100257. За
МПС марка “Ивеко” с рег. № ... е имало активна задължителна застраховка
"Гражданска Отговорност" към ответника. Отстраняването на щетите
възлязло на сумата от 8608,32 лева. За транспорт на автомобила били
извършени и разходи в размер от 240 лева, изплатени на водача на този
автомобил по банков път, с преводно нареждане от 09.05.2022 г. Ищецът
предявил към ответника регресно вземане в размер на общо 8863,32 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение в размер на 8848,32
лева с включени 15 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. С
покана за доброволно изпълнение от 02.06.2022 г., получена от ответника на
03.06.2022 г., ищецът го поканил да му изплати тази сума, но плащане не
последвало. Ищецът счита, че процесната сума му се дължи и моли съда да
1
осъди ответника да му я заплати. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва наличието на застраховка гражданска
отговорност по отношение на МПС “Ивеко”, наличието на застраховка Каско
по отношение на л.а. БМВ 740, изплащането на обезщетението от страна на
ищеца. Оспорва механизма на настъпване на вредата, действителната
стойност на вредите и на ликвидационните разходи, вината на водача на МПС
“Ивеко”. Прави възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на
исковете, претендира разноски. В последното по делото заседание, страните
са редовно призовани, изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си. На база представените по делото доказателства и становищата
на страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните
се явяват фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по
отношение на МПС “Ивеко”, наличието на застраховка Каско по отношение
на л.а. БМВ 740, изплащането на обезщетението от страна на ищеца. По
делото са представени четири броя протоколи на ОД на МВР – Стара Загора
(л. 17 и л. 96-98 от делото) от които се установява, че на 17.03.2020 г.,
процесното местопроизшествие е било посетено от младши автоконтрольори,
като е установено, че МПС “Ивеко” е спукал гума, водачът му е загубил
контрол над управлението и е последвал сблъсък между това МПС и л.а. БМВ
740D, л.а. Шкода Октавия и л.а. Сеат Леон. Представено е и писмо от ОД на
МВР – Стара Загора (л. 95 от делото), от който се установява същият
механизъм на ПТП. От собственика на л.а. БМВ 740D е подадено заявление
към ищеца и е образувана щета (л. 17-л.22 от делото). Издадена е фактура от
доверен сервиз № ********** от 08.04.2022 г. в размер на 8608,32 лева (л. 17
и л. 18 от делото). Заплащането на обезщетението не се оспорва между
страните. С писмо вх. № 5644 от 03.06.2022 г. (л. 14 in dosso от делото)
ответникът е получил от ищеца заявление за изплащане на тази сума.
Като свидетел по делото е разпитан И. Б. П. – водач на л.а. БМВ 740D.
Заявява, че си спомня процесното ПТП. Било през пролетта на 2022г. на
автомагистрала Тракия преди разклона за Стара Загора за Хасково. Движел се
посока от Пловдив към Стара Загора. ПТП настъпило с няколко автомобила.
В далечината се виждали светлини от други автомобили, в платното на
свидетеля. Не можел да прецени спрели ли са. Последната преди него била
полицейска кола. Свидетелят намалил скоростта и в следващия момент
полицейската кола намалила скоростта си, завила надясно и на пътя се
озовала гумата. Полицейската кола се движела преди свидетеля, който бил
последна кола. Свидетелят видял гумата след като полицейската кола завила.
Видял я в последния момент и не видял дали се е движила. Възприел гумата
непосредствено преди себе си. Полицейската кола спряла рязко вдясно. В
последния момент полицаите пуснали сигналните светлини, точно преди
удара. Тогава свидетелят видял, че има 2-3 коли в дясната лента. Всичко това
се случило в лявата лента. Полицейската кола била там и още били спрели
камион и пет коли. Когато свидетелят се блъснал, спрял автомобила. Когато
слязъл от автомобила си, видял, че средната дясна гума на камиона липсвала.
Неговият автомобил можел да се движи сам и бил преместен. Бил ударен
отпред броня, решетки. Камионът бил бял, свидетелят не помни марка и
модел. Отзад бил натоварен с дърва. Нямал платнище. Времето не било
мокро, нито снежно. Било в тъмната част на деня. Преди удара свидетелят
намалил до 60км./ч., като се движел в най-лявата лента. Свидетелят
разпознава подписа, положен от него в протокола за ПТП на л.17 от делото.
2
Полицейският автомобил се движел като обикновен, завил внезапно и пуснал
сигнални светлини. Отклонил се в дясна лента, но не в най-дясната.
Свидетелят го изпреварвал. Не знаел, че има проблем, тъй като нямало
сигнализация за това. В момента на удара се движел в лявата лента. Преди
това зад полицейския автомобил се движел в средната лента. Предприел
изпреварване на полицейския автомобил. Когато свидетелят видял, че има
светлини, отдалече се изнесъл в лявата лента.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола. Описва нанесените на л.а. БМВ 740D щети и установява,
че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на
разходите по възстановяването им за ремонт по средни пазарни цени възлиза
на 8608,32 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на
обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни
правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От
свидетелските показания, от протоколите за ПТП и от писмото, изпратено от
ОД на МВР – Стара Загора съдът намира, че то се е осъществило, като
водачът на МПС “Ивеко” при управление на същото, не го е управлявал в
изправност, поради което спуканата гума се е отделила напълно от самия
автомобил и е предизвикала серия от удари, при един от които са причинени
вреди на л.а. БМВ 740D. Вредите, настъпили по л.а. БМВ 740D, съдът приема
за доказани от приетите описи за вреди, свидетелските показания на
свидетеля и съдебно-техническата експертиза, от която се установява и
причинно-следствената връзка по отношение на тези увреждания, които са
описани в нея. Противоправността съдът намира за доказана от свидетелските
показания, от които се установява, че с действията си водачът на МПС
“Ивеко” е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск
е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно
приетото по делото експертно заключение същият възлиза на сумата от
8608,32 лева, както и ликвидационни разноски за общо 8623,32 лева. До този
размер възлиза регресната отговорност на ответника. За сумата от 240 лева –
стойност на транспорта на л.а. БМВ 740D съдът намира, че искът е
неоснователен. По делото не беше доказана необходимостта от такъв
транспорт, тъй като, видно от показанията на свидетеля, автомобилът му е
можел да се придвижва на собствен ход.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание. От
представеното по делото писмо се установява, че ищцовата регресна
претенция е приета от ответника на 03.06.2022 г. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1
КЗ ответникът е следвало да изплати размера на претенцията в 30-дневен срок
3
от получаване. Тъй като това не е сторено, към 04.07.2022 г. същият е бил в
забава и следва да заплати мораторна лихва за периода от 04.07.2022 г. до
09.06.2023 г. върху основателния размер от 8623,32 лева. Съдът изчисли
служебно размера на мораторната лихва върху главницата и установи, че той
е 871,25 лева. Доколкото предявеният от ищеца размер е по-малък (л. 39 от
делото) този иск следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са заплатени 388,11 лева – държавна такса, 180 лева – депозит за
експертиза, 100 лева – депозит за свидетел и 1423,60 лева – адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно с оглед размера на цената на
иска, броя проведени съдебни заседания и обема на доказателствената
съвкупност. Съобразно с уважената част от исковете на ищеца се дължат
2039,97 лева. От ответника са заплатени 180 лева – депозит за експертиза, 50
лева – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 200 лева.
Съобразно с отхвърлената част от исковете му се дължат 10,64 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.. АД, ЕИК .. със седалище гр. София, бул. ...., да заплати на
А... АД, ЕИК ... със служебен адрес гр. София, бул. .... на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата от 8608,32 лева – изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото
определяне, в размер на 15 лева, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 17.03.2022г., около 21:00 часа на
автомагистрала Тракия между моторно превозно средство марка “Ивеко” с
рег. № ... и лек автомобил марка “БМВ”, модел „740“ с рег. № ..., ведно със
законната лихва върху пълната сума от 8623,32 лева, считано от 09.06.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за разликата над сумата от 8623,32 лева до пълният предявен размер от
8863,32 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Л.. АД, ЕИК .. да заплати на А... АД, ЕИК ... на основание чл.
86, ал. 2 ЗЗД сумата от 839,55 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 04.07.2022 г. до 09.06.2023 г.
ОСЪЖДА Л.. АД, ЕИК .. да заплати на А... АД, ЕИК ... на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2039,97 лева – разноски в производството съобразно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А... АД, ЕИК ... да заплати на Л.. АД, ЕИК .. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 10,64 лева – разноски в производството съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4