РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. С.
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500084 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Със съдебно решение №276 от 13.12.2023г.,поправено със съдебно
решение № 288 от 22.12.2023г.,постановени по гр.д.№535/2022г.по описа на
ОС-Сливен съдът е ОСЪДИЛ ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1172, район
Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. В. с ЕГН
********** с адрес гр. С., ул. “Х. В.“ № *** сумата в размер на 150 000лева –
обезщетение за неимуществени вреди, душевни болки и страдания по повод
внезапната смърт на съпруга й В. Д. В., починал при ПТП на **.**.**** г.,
ведно със законната лихва на основание чл.429, ал.3 от КЗ от датата на
депозиране на извънсъдебна претенция 26.08.2022г. до окончателното
изплащане, както и на осн. чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ лихва за забава, считано от
19.09.2022г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция на П. П. В. е ОТХВЪРЛЕНА над уважения размер
до пълния претендиран размер от 200 000лева като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със същото съдебно решение съдът е ОСЪДИЛ ЗАД „ДаллБогг живот и
здраве“ АД ДА ЗАПЛАТИ на П. П. В. сумата в размер на 170 лева –
обезщетение за имуществени вреди,по повод внезапната смърт на съпруга й
В. Д. В., починал при ПТП на **.**.**** г., ведно със законната лихва на осн.
чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на депозиране на извънсъдебната
претенция 31.08.2022г. до окончателното изплащане, както и на осн. чл. 497,
1
ал.1, т.1 от КЗ лихва за забава, считано от 23.09.2022г. до окончателното
изплащане.
Със същото съдебно решение съдът е ОСЪДИЛ ЗАД „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1172, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. “Х. В.“ № *** сумата в размер
на 150 000лева – обезщетение за неимуществени вреди, душевни болки и
страдания по повод внезапната смърт на сина й В. Д. В., починал при ПТП на
**.**.**** г., ведно със законната лихва на осн. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на
депозиране на извънсъдебна претенция 26.08.2022г. до окончателното
изплащане, както и на осн. чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ лихва за забава, считано от
19.09.2022г. до окончателното изплащане.
Срещу съдебното решение са подадени въззивни жалби от ищцата П. П.
В. и от ответника ЗАД“Далл Богг:живот и здраве“АД.
Ищцата П. П. В. е сезирала БАпС с въззивна жалба срещу съдебното
решение в частта,с която искът за неимуществени вреди,предявен от П. В. е
отхвърлен над сумата от 150 000 лева до претендираните 200 000 лева
решението е оспорено като неправилно,постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства и необосновано. Във въззивната жалба са
изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон по отношение
размера на присъденото обезщетение за причинените и неимуществени вреди.
Общият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лв.
счита,че е занижено,с оглед обществените критерии за справедливост и
постоянната съдебна практика,а претендираният общ размер от 200 000
лв.отговаря на тези критерии.Изложени са подробни доводи в подкрепа на
това становище от правна и фактическа страна.Отправеното до БАпС искане
е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния претендиран размер
от 200 000 лв.,т.е. за присъждане на допълнително обезщетение от още
50 000лв.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение,които съдът да определи съобразно чл.38 ал.2
ЗАдв.
Препис от въззивната жалба,подадена от П. В. е връчен на ответника
ЗАД“ДаллБогг:живот и здраве“АД,който е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок. В отговора е изразено становище за
неоснователността на въззивната жалба,като са изтъкнати правни и
фактически аргументи в негова подкрепа. Въззиваемият застраховател
счита,че ищцата не е доказала да е претърпяла неимуществени вреди по-
големи от обичайните,което да оправдава завишение на обезщетението с още
50 000 лв. Моли въззивната жалба на П. В. да бъде отхвърлена като
неоснователна,няма доказателствени искания,претендира разноски.
С подадената въззивна жалба ответникът ЗАД“Далл Богг:живот и
здраве“АД решението на СлОС е оспорено като неправилно в частта,с която е
уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
2
неимуществени вреди на П. В. за сумата над 120 000 лева,както и в частта,с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на М. В. за сумата
над 120 000 лева.Счита,че присъдените обезщетения и на двете ищци в
размер над 120 000 лв.до 150 000 лв.не съответства на обема,интензитета и
продължителността на претърпените вреди,не е отчетен и приносът на
ищцата за настъпването на вредите, поради което решението следва да бъде
отменено ,а обезщетението –намалено до общия размер от 32 000
лв./изплатените 20 000лв. и още 12 000 лв./.Представя и моли съдът да приеме
като доказателство по делото платежното нареждане за изплатеното
застрахователно обезщетение в необжалвания размер от 12 000 лв.,ведно със
законната лихва.Претендира разноски.
С подадения писмен отговор ищците П. П. В. и М. Г. Д. са изразили
становище за неоснователността на въззивната жалба на ответника-
застраховател.Изложени са доводи в подкрепа на оспорването на
становището на застрахователя,че присъдените им обезщетения са занижени.
Молят въззивната жалба на ответника да бъде отхвърлена,претендират
присъждане на разноски и за изготвяне на отговора на въззивната
жалба,които да бъдат определени при материален интерес от 60 000 лв. и
присъдени в полза на адв.Д. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС
намери следното:
Ищците са предявили пред СлОС срещу ответника-застраховател искове
с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди- болки и страдания,претърпени от тях в
резултат на смъртта на В. Д. В.,настъпила вследствие на претърпяно ПТП на
**.**.**** г.
Безспорно е установено по делото, че на **.**.**** г.на път I-6 при
км.377-700 в района на с.Гавраилово,община Сливен е настъпило ПТП между
л.автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ ВТ9549КР,управляван от Д.
А. В. и л.авт. “Фиат Дукато“,с ДК№ СН5336 АР,управляван от С. Т. П. ПТП е
настъпило по вина на водача на л.авт.“Фолксваген“ –Д. А. В., който в разрез с
нормите на ЗДвП при движение с превишена и несъобразена скорост е
предприел маневра изпреварване,като е навлязъл в лентата за движение на
насрещно и правомерно движещия се л.авт.“Фиат Дукато“. Настъпил е удар
между автомобилите,в резултат на който е била причинена смъртта на В. Д.
В.- пътник в лекия автомобил „Фиат Дукато“.
Между страните няма спор,че за процесния л.автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с ДК№ ВТ9549КР е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника застраховател ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД,
представени са и писмени доказателства,поради което и съобразно чл.153
ГПК,въззивният съд също приема,че за горепосочения лек автомобил е бил
сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното
3
събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ ответното
застрахователно дружество.
С оглед факта,че страните не спорят по присъдените на ищците
обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лева, в които части
решението не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила,съдът
приема,че със сила на присъдено нещо е установено основанието за
ангажиране на отговорността на застрахователя по иска с правно основание
чл.432 КЗ за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени
вреди,намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП,причинено по вина
на водач,управлявал застрахован при въззиваемото дружество по
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил.
Застрахователят е представил и доказателства за заплатени на двете ищци
обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лв.,както и за заплатена
законна лихва върху главниците от 21.12.2022г.до 20.12.2023г.в размер на
14 821.22 лв.
Във въззивното производство страните спорят единствено по размера на
обезщетенията за неимуществени вреди,като според застрахователя
размерите са неоснователно завишени от съда,а според ищцата П. В.
присъденото и обезщетение в размер на 150 000 лв.е занижено.
В съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД е утвърдено
становище,че понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. От една страна,при определяне
размера на обезщетението е необходимо съдът да обсъди указаните с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи
критерии, каквито са: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на
извършването му, а в хипотезата на причинена смърт - възрастта на увредения
и отношенията между него и ищецът,търсещ обезщетение за неимуществени
вреди. Освен общите критерии, съдът следва да отчете и специфичните за
конкретния случай обстоятелства,както и да съобрази социално-
икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд намира,че СлОС се е произнесъл по размера на
обезщетението при съобразяване на указаните в ППВС № 4/68 г. и в
практиката на ВКС общи критерии и едновременно с това на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства.
Неоснователни са оплакванията на въззивника-застраховател,че
обезщетенията в размер от по 150 000 лв. са завишени,тъй като при
определяне размера им съдът не е взел предвид стандарта на живот в страната
и икономическите условия. Макар съдът да не е изложил конкретни съждения
по този въпрос, а да е посочил,че размерът на обезщетенията е съобразен с
актуалната съдебна практика, определеният размер на обезщетенията от по
150 000 лв. според въззивната инстанция изцяло съответства на общите и
специфични критерии за справедливост,включително е адекватен на
социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането.
4
БАС с помощта на онлайн калкулатор на инфлацията,наличен в интернет
сайта на НСИ/Калкулатор на инфлацията | Национален статистически
институт (nsi.bg)/ установи,че за м. август 2022г.,спрямо м.януари 2021г.,
инфлацията е 21.1%.,а спрямо м.януари 2022г.инфлацията е 10.9%. Очевидно
е нарастването на инфлацията в страната,продължило и след м.август 2022г.
Инфлационните процеси са основен мотив и за увеличението на минималната
работна заплата за страната,която през 2021г. е била 650 лв., а от 01.04.2022г.е
увеличена на 710 лв. /увеличението е с 9.2%/. През следващите две
години/2023г.и 2024г./ минималната работна заплата не намалява,а
продължава да нараства,като понастоящем е 933 лв. В актуалната съдебна
практика присъжданите обичайни размери на обезщетенията за
неимуществени вреди са претърпели увеличение именно поради отчитане на
променените социално-икономически условия в страната през последните
няколко години.
Неоснователни са и оплакванията на въззивницата-ищца П. В.,според
която присъденото и обезщетение в размер на 150 000 лв. е в занижен размер.
При определянето на размера на обезщетението СлОС е обсъдил всички
релевантни факти и обстоятелства,вкл.и заключението на СПсЕ. В мотивите
на решението съдът е обсъдил всички събрани доказателства,в това число и
приетата по делото СПсЕ, вещото лице по която е установило в конкретика
отражението на загубата на съпруга върху психиката на П. В. При определяне
размера на обезщетението съдът е взел предвид,че внезапната загуба на
съпруга е имала силно негативно отражение върху психиката на ищцата В.,в
това число са съобразени и установените чрез заключението на СПсЕ
депресивни епизоди,тревожност,загуба на краткосрочна памет и др.Безспорно
е настъпило засягане на нематериалната сфера на ищцата,чиито аспекти в
конкретика са обсъдени от първоинстанционния съд.Размерът на дължимото
обезщетение е съобразен и със социално-икономическите условия в страната.
По гореизложените съображения и при споделяне на
мотивите,изложени в обжалваното решение на СлОС, към които препраща на
основание чл.272 ГПК,въззивната инстанция достигна до извод,че решението
е правилно и законосъобразно в обжалваните му части и следва да бъде
потвърдено изцяло, а въззивните жалби следва да бъдат оставени без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода от спора и оставянето на въззивните жалби на страните
без уважение,съдът не присъжда разноски за въззивното производство.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 276 от 13.12.2023 г., поправено
със съдебно решение № 288 от 22.12.2023 г., постановени по гр. д. №
5
535/2022 г. по описа на Окръжен съд - Сливен в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчване на преписи от него на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6