№ 3955
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110126024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. А. Ч. срещу „Транскарт файненшъл
сървисис“ АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от клаузата на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 29.12.2021 г., сключен между страните, която позволява на
ответника да изпраща на ищцата уведомителни съобщения, ако тя изпадне в
забава за плащане на дълга си, и да събира такси за това според ценовата си
листа, тъй като клаузата е нищожна като противоречаща на закона –
неравноправна, и противоречаща на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че с рамков договор, описан в предходния
абзац, по силата на който на ищцата било разрешено ползване на кредитен
лимит в размер на 500 лева, била включена и оспорената клауза, която щяла да
се приложи, ако ищцата се забавела да върне вноски по рамковия договор. Тя
противоречала на разпоредбата на чл. 33 ЗПКр, която забранявала от изпаднал
в забава длъжник по договор за потребителски кредит да се събира друго
освен лихви за забава, освен това била и неравноправна, тъй като
предвиждала обезщетение в прекомерен размер, и противоречала на добрите
нрави, тъй като целяла увеличаване на разходите по кредита. Поради това се
иска уважаване на иска. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Транскарт
файненшъл сървисис“ АД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Поддържа се, че нямало законова забрана да се събират такси
за уведомяване на длъжника по кредит за задълженията му, тъй като това била
1
услуга по договора. Поради това не се касаело и за обезщетение, което било
прекомерно. Начислявало се възнаграждение за телефонни разговори, за да се
изяснят последиците за клиента, а и освен това клаузата била индивидуално
договорена, защото ищцата имала възможност да се запознае с нея, преди да
подпише договора. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 5 Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 29.12.2021 г. по силата на същия
между страните е включена клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3, с която се предвижда
право на ответника да изпраща на ищцата уведомителни съобщения, ако тя
изпадне в забава за плащане на дълга си, и да събира такси за това според
ценовата си листа за всяко уведомление поотделно.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
По допустимостта на иска: положителен установителен иск за обявяване
на нищожност на договор или част от него по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
26, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПКр е допустим винаги при наличие
на правен интерес. В случая правният интерес на ищцата е обусловен от
факта, че тя е страна по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, част от който е клаузата, чието прогласяване на
нищожност се иска, като дори и да няма други спорове с ответника съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 74 – 76 от Решение от 23.11.2023
г. по дело C-321/22 Provident Polska, интерес от водене на иска има.
В случая ищцата твърди нищожност на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Рамковия договор поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД – с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, спрямо която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, доколкото клаузата от
Рамковия договор предвижда заплащането на допълнителни такси за
уведомяване на длъжника при изпадането му в забава и то за всяко съобщение
поотделно. Това задължение за плащане на такса за всяко уведомяване има по-
скоро характера на мораторна неустойка, на каквато кредиторът няма право
заради нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр.
Понеже вторият и третият иск са предявени при условията на
евентуалност и се разглеждат, ако главният иск бъде отхвърлен, доколкото
главният иск се уважава, съдът не следва да разгледа евентуалните.
Относно разноските:
При това разрешение на настоящия спор съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, тъй като искът се уважава, право на разноски има ищцата.
Ищцата е доказала разноски в размер на 50 лева, представляващи
дължимата държавна такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие на лист 48 от делото, и следва да се
2
присъдят 530 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Ч. иск с
правна квалификация 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4
ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и чл. 33, ал. 1 – 2 ЗПКр по отношение на
„Транскарт файненшъл сървисис“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Силистра“ № 8 , че М. А. Ч., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, е обвързана от Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
29.12.2021 г., сключен между страните, БЕЗ КЛАУЗАТА на чл. 14, ал. 1, т. 3,
предвиждаща разходи за изпращане на съобщения, поради нищожност
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ „Транскарт файненшъл
сървисис“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Силистра“ № 8 , да плати на М. А. Ч., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, сумата от 530 лева (петстотин и тридесет
лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3