Присъда по дело №7174/2016 на Районен съд - Бургас

      М О Т И В И към присъда по НОХД № 7174/2016 г.

 

 

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против В.Р.Ч. с обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.150, ал.1 от НК   и по чл.198, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението и пледира за налагане на наказания в следния смисъл : За престъплението по чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, осъществено спрямо непълнолетния Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от средния размер, предвиден за престъплението, т.е. не по-малко от 4 години лишаване от свобода.

За престъплението по чл.150, ал.1 от НК, осъществено по отношение на непълнолетния К. наказанието да бъде по-малко от 4 години лишаване от свобода,

За деянието спрямо непълнолетния Х.Г., квалифицирано по чл.198, ал.1 от НК на подсъдимия да се наложи наказание не по-малко от 5 години лишаване от свобода.

 На основание разпоредбата на чл.23 от НК да се наложи едно общо най-тежко наказание, чийто размер да не бъде по-малък от 5 години лишаване от свобода и този размер да се редуцира, съобразно чл.58а от НК.

 

Повереникът на частният обвинител и граждански ищец пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпните деяния, описани в обвинителния акт. Счита, че същият представлява висока степен на обществена опасност предвид обществените отношения, които са засегнати и претендира за налагане на наказание, като санкцията да е лишаване от свобода не по-малка от средния размер, предвиден в закона.

 

Защитата на подсъдимия пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер. Аргументира се с направеното от подсъдимия пълно самопризнание и изразеното съжаление за извършеното. Моли за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК като по-благоприятна за дееца от чл.58а от НК и определяне на наказание под най-ниския предел, а именно лишаване от свобода за срок от 9 месеца, както за престъплението по чл.150, ал.1 от НК, така и за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, което наказание ще бъде достатъчно като санкция.

Алтернативно, ако съдът счете, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, да се  приложи разпоредбата на чл.58а от НК, се определи наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и за трите престъпление към минимума, посочен в чл.150 и чл.198 от НК, което наказание да се редуцира с 1/3.

Подсъдимият признава вината си, съжалява за извършеното престъпление. Моли за минимално наказание.

Делото се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл. 371, т.2 от НПК.

Съдът след като се съобрази с направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно.

 

І. ФАКТИЧЕСКА  ОБСТАНОВКА

 

1.Пострадалият Д.Д.Д. бил ресурсен ученик, тъй като през 2009г. му била поставена диагноза „Смесено изоставане в развитието. Граничен вариант към дебилност с дефицит на вниманието". Въпреки поставената диагноза към датите на деянията той бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към месец юни 2016г. бил на 15 години. Пострадалият Д. се познавал с подсъдимия Ч. от дълго време. Д. бил отглеждан от баба си св.Д.А., на която разказвал, че изпитвал страх от подсъдимия Ч., тъй като последният го изнудвал за пари и го биел.

В началото на месец юни 2016г, пострадалият Д. се намирал пред бл.62 в к-с“Меден рудник“, в който живеел. Там била и баба му св.Д.А. и чичо му И.Д.. Към тях се запътил подсъдимият Ч.. Като го видяла св.А. започнала да го упреква за тормоза, който е упражнявал над внука й. Подсъдимият Ч. се приближил и ударил св.А. с шамар по лицето.

Подсъдимият наредил на св.Д. да тръгва с него. Свидетелят Д. не бил съгласен, но подсъдимият извадил нож тип „Пеперуда", разгънал го и го насочил към свидетеля, след което с ръката, в която държал ножа замахнал към свидетеля, но спрял острието на около 15 - 20 см от тялото му. След като демонстрирал с действия намеренията си, подсъдимият Ч. наредил на свидетеля Д. да тръгва с него, за да не го прободе с ножа. Действията и думите на подсъдимия Ч. изплашили св.Д., той се подчинил и тръгнал. Двамата пресекли околовръстното шосе на к-с „Меден рудник“ и слезли в района на помпената станция близост до сената на язовир „Мандра”.

Там подсъдимият Ч. извадил от портмонето си презерватив, свалил панталоните си и наредил на св.Д. да го сложи на пениса му с уста. Свидетелят Д. не бил съгласен, но под въздействие на отправената по-рано заплаха и поради факта, че се намирал на място, от което не можел лесно да избяга, отворил презерватива, сложил го в устата си, клекнал на колене и лапнал пениса на подсъдимия. Последният наредил на св.Д. да продължава да му прави фелацио до достигане на полово удовлетворение.

Непосредствено преди достигане на сексуално удовлетворение, подсъдимият Ч. свалил презерватива и еякулирал в устата на св.Д.. Непосредствено след това подсъдимият Ч. нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Д. в резултат, на който от носа на последния потекла кръв.

Няколко дни по-късно, около средата на месец юни 2016г., св.Д., заедно с приятелката си св.М.Ф. стояли на пейка пред бл.68 на к-с“Меден рудник“. При тях дошъл подсъдимият Ч.. Той седнал на пейката при тях и извадил ножа, с който преди заплашвал св.Д.. Подсъдимият нанесъл няколко удара с дръжката на ножа, в гърба на св.Д. и отново го заплашил с побой, след което му наредил да тръгва с него. Понеже св.Д. се страхувал да не го нарани с ножа той тръгнал след подсъдимия. Свидетелката М.Ф. също искала да ги последва, но св.Д. я посъветвал да се прибере у дома си, тъй като се страхувал да не бъде изнасилена от подсъдимия.

Подсъдимият превел св.Д. покрай „небостъргача” в к-с“Меден рудник“ и го завел до градинките, намиращи се в близост. Подсъдимият Ч. наредил на св.Д. да му прави орален секс, но последния отказал. За да го принуди да се подчини, подсъдимият Ч. заплашил св.Д., че ще го пребие и ще му счупи нещо, ако откаже. Мотивиран от отправената заплаха св.Д. се подчинил и започнал да прави орален секс на подсъдимия, който при достигане на полово удовлетворение еякулирал в устата на свидетеля.

Непосредствено след приключване на акта подсъдимият Ч. ударил силен шамар на св.Д., от който последният паднал и ударил главата си на камък и останал да лежи на земята. Известно време след това до св.Д. се приближила приятелката му, св.М.Ф.. Тя му помогнала да се свести, а той й разказал какво се е случило.

На 19.06.2016г., свидетелят Д.Д. и негов познат се намирали в микробус, паркиран пред един от жилищните блокове в к-с“Меден рудник“ и пиели кафе. При тях дошли подсъдимият и св.Н.Р.. Подсъдимият издърпал пострадалия Д. от превозното средство, ударил му шамар и му наредил да тръгне към градинката, в която по-рано му бил правил орален секс. Пострадалият се възпротивил, но подсъдимият го заплашил с побой и го задърпал към мястото. С тях тръгнал и св.Н.Р..

След като стигнали до градинките, намиращи се в близост до „небостъргача" в к-с“Меден рудник“, подсъдимият Ч. извадил пениса си и започнал да мастурбира. След това извадил презерватив, поставил го на пениса си и наредил на св.Д. да му прави орален секс. Последният се подчинил. Преди да изпита полово удовлетворение, подсъдимият Ч. свалил презерватива си и еякулирал в устата на св.Д.. Непосредствено след това подсъдимият Ч. наредил на св.Д. да прави орален секс на св.Р., но Р. отказал и си тръгнал.

 

2.Пострадалият Д.К. познавал подсъдимия Ч. от месец февруари 2016г. Свидетелят К., който към 08.07.2016г., бил на 15 години познавал и св.Д., с който поддържали приятелски отношения. От него разбрал, че подсъдимият Ч. го е принуждавал да му прави орален секс.

На 08.07.2016г., св.К. се разхождал заедно със св.К.Е.И., известен с прякора, „Ферди" в к-с“Меден рудник“ на гр.Бургас. Подсъдимият също се разхождал в същия район, поради което видял двамата свидетели и ги извикал да отидат до дома му. От там подсъдимият Ч. завел свидетелите К. и И. зад втората тролейбусна спирка по маршрута на градския транспорт от к-с“Меден рудник“ към центъра на гр.Бургас. Там подсъдимият набелязвал жени, чийто чанти двете деца трябвало да крадат. Понеже не успявали подсъдимият Ч. наредил на св.И. да си тръгва, а св.К. повел със себе си, към детска градина „Делфин", намираща се на ул.Тракиец в к-с”Меден рудник”. Между детската градина и намиращата се в съседство фурна за тестени изделия, където имало трафопост. Подсъдимият завел св.К. зад трафопоста и започнал да го бие, за да го принуди да му прави орален секс. Св.К. отказвал да стори това, поради което  подсъдимият Ч. в продължение на около половин час му нанасял непрестанно удари в лицето и тялото с ръце и крака. Понеже нанесеното физическо насилие не било достатъчно да подчини свидетеля, подсъдимият Ч. заплашил К., че ако продължава да се противи ще вземе от дома си нож и ще го намушка. Дори подсъдимият  подканил свидетеля към дома си за да изпълни заканата. В опит да подчини свидетеля подсъдимият притискал главата му към интимните си части с ръка.

Принуден от заканите и побоя, св.К. се подчинил. Подсъдимият извадил пениса си и притиснал силно свидетеля към него принуждавайки го да го лапне. Докато пениса на подсъдимия бил в устата на св.К., подсъдимият движил главата на свидетеля напред назад, като си доставял удоволствие. Непосредствено преди достигане на полово удовлетворение подсъдимият извадил пениса си и еякулирал на земята. След това подсъдимият Ч. наредил на св.К. да върви с него.

По пътя си те срещнали свидетелите С.В. и И.Ч., познат с прякора „Осман". На тях подсъдимият разказал, че св.К. му правил орален секс.

Около обяда на същия ден подсъдимият заедно със св.К. отишли до търговски център „Сити", намиращ се до бл.79 в к-с“Меден рудник“. Там се били събрали свидетелите Юмер И., Д. Ч. и Д.В.. На всички тях подсъдимият Ч. разказал как е принудил св.К. да му прави орален секс, като дори им показал на мобилния си телефон видео клип, в който бил заснето деянието.

 

3.Пострадалият Х.Г. към дата 08.07.2016г., бил на 15 години.

На 08.07.2016г. за времето от 22.00 часа до 22.50 часа св.Г. посетил концерт, който бил проведен в централната част на гр.Бургас. След приключване на събитието св.Г. заедно със свой приятел се качили на автобус №211, от който слезли на спирката, намираща се до бл.529 в к-с“Меден рудник“. По пътя си те минали покрай бензиностанция „Шел", след което се разделили. Стигайки до игралната зала, която се намирала в блок 601, свидетелят Г. срещнал подсъдимия В.Ч. и свидетеля Ю.К.А.. Подсъдимият спрял и заговорил св.Г., а св.А. продължил нагоре по улицата. Подсъдимият попитал св.Г. дали разполага с пари и след получения отрицателен отговор, подсъдимият дръпнал чантата, която пострадалият носил през рамо. От нея изпаднал портфейл, който свидетелят Г. се навел да вземе, но подсъдимият го издърпал от ръката му. Подсъдимият отворил портфейла, взел намираща се в него банкнота от 5 лева, а портмонето хвърлил към св.Г..

Подсъдимият огледал св.Г. и видял, че в задния джоб на панталона му имало мобилен телефон. Виждайки вещта подсъдимият решил да я отнемане. Подсъдимият хванал свидетеля Г. за дясната ръка и го издърпал силно надясно към неосветено място в близост до намиращите се там дървета. Подсъдимият Ч. попитал пострадалия „Да извадя ли ножа?", след което вдигнал тениската си и показал, че в панталона му бил препасан нож, чиято дръжка стърчала над колана. Изплашен от видяното св.Г. само попитал подсъдимия защо прави така, a последният без да отговори бръкнал в джоба му и извадил мобилния телефон, взел го и си тръгнал.

Мобилният телефон, който подсъдимият отнел от св.Г. бил марка „LG" модел „Optimus L-5"c ИМЕЙ № 353089050902630. Според заключението на изготвената по делото съдено-оценъчна експертиза неговата стойност била 55,00 лева (петдесет и пет лева).

Известно време след отнемането на мобилното устройство, подсъдимият го дал на св. Ю.К.А.. Той от своя страна го продал на св.И.Б. за сумата от 20 лева. В последствие мобилният телефон бил открит и предаден от свидетеля М.Г.М., с протокол за доброволно предаване(л.18, том II). Срещу разписка мобилното устройство било върнато на пострадалия Г., приложена на лист 19 от том II на ДП.

 

Описаната фактическа обстановка се приема на основание направеното пълно самопризнание от подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства чрез следните доказателствени средства: показанията на свидетелите И.С.Г., Б.А.К., Н.Х.Р., Д.Д.А., К.Е.И., С.Б.В., Д.Д.В., Д.Д.И., И.С.Ч., Ю.К.А., И.Б.Б., Р.К.И., М.Г.М., С.С.С., Д.Д.И., А.И.А., С.И.И.. От заключенията на изготвените по делото комплексни съдебните психолого-психиатрични експертизи, от извършения следствен експеримент и от изготвените огледи на веществени доказателства.

 

Самопризнанието на подсъдимия кореспондира с показанията на свидетелите Д.Д.Д.К.. Свидетелите сочат, че лично подсъдимият Ч. е извършвал с тях насилствени хомосексуални действия, като ги принуждавал към това със сила и заплашване. Карал ги да правят орален секс, като за да ги принуди към това им нанасял побой и ги заплашвал, че ще ги пребие или намушка с нож. Самопризнанието и показанията на Д. и К. съответстват напълно на показанията на С.В., И.Ч., Юмер И., Д. Ч. и Д.В. на които самият подсъдим разказал, че принудил свидетелите да го удовлетворяват с уста. В същата насока са и показанията на Свидетелите М.Ф. и Н.Р.. Последният дори е бил свидетел очевидец на деянието от 19.06.2016г., когато Ч. принудил свидетелят Д.Д. да извърши действия на полово удовлетворение спрямо подсъдимия.

Самопризнанието на подсъдимия Ч.  се потвърждава категорично от показанията на свидетеля Г.. Пострадалият депозира показания в които последователно описва как подсъдимият употребил сила и заплаха и в резултат на тях му отнел мобилния телефон марка „LG" модел „Optimus L-5"c ИМЕЙ № 353089050902630.  Фактите, установени  чрез показанията на Г. съответстват напълно на другите доказателства събрани по делото. Св. Ю.К.А. заявява , че получил телефона от Ч.. Той от своя страна го продал на св.И.Б. за сумата от 20 лева. В последствие мобилният телефон бил открит и предаден от свидетеля М.Г.М., с протокол за доброволно предаване(л.18, том II). Срещу разписка мобилното устройство било върнато на пострадалия Г., приложена на лист 19 от том II на ДП.

 

Фактите, установени чрез изброените доказателствени средства водят да категоричния и безспорен извод, че автор на престъпленията е подсъдимият В.Р.Ч..

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

От установените по делото факти съдът приема, че подсъдимият В.Р.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.157, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК, като през периода от началото на месец юни 2016г., в средата на месец юни 2016г. и на 19.06.2016г. в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, при условията на продължавано престъпление извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - Д.Д.Д.,***, чрез употреба на сила и заплашване.

Подсъдимият В.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.157, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.54 от НК, като на 08.07.2016г. около 16,00 часа в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, зад трафопост, находящ се на ул. „Тракиец”, до детска градина „Делфин”, при условията на реална съвкупност с деянията по т.1 /първа/, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - Д.Б.К.,***, като употребил сила и заплашване.

 

От обективна страна подсъдимият Ч. е осъществил признаците на престъплението по чл.157, ал.1 от НК. Ч. е извършил действия на полово удовлетворяване с лица от същия пол- пострадалите Д.Д.Д.  и  Д.Б.К. . Той  казал свидетелите да му направят “свирка”. Вкарвал си половия член в устите на свидетелите и ги принуждавал по тази начин да го възбуждат до достигане на еякулация. Свидетелите са лапали  половия му член с уста като по този начин са предизвиквали полова възбуда и удовлетворение у подсъдимия. За да принуди свидетелите да извършат тези действия подсъдимият е използвал сила и заплашване. Ч. е заплашвал с побой и двамата свидетели. Заплашването осъществявал като заявявал, че ще им нанесе побой и  заплашвал с нож. Заявявал, че ще ги намушка с него, ако не се съгласят да му налапат члена. За да принуди свидетелите към тези действия подсъдимият използвал и насилие като нанасял побой и на двамата свидетели с шамари, юмруци и  ритници.

Насилието и заплашването са насочени към пострадалите за да сломи воля им, което и успял да постигне.

От субективна страна подсъдимият и извършил престъпленията при пряк умисъл. Той е съзнавал, че извършва действия за да удовлетвори полово желание и принуждавал свидетелите да извършат тези действия като използвал сила и заплашване. Съзнавал, че действията се извършват с лица от същия пол.

Престъпната си дейност по отношение на свидетеля Д.Д.Д. подсъдимият е осъществил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. Деянията са три и са осъществени през непродължителен период от време в рамките на около месец. Тези деяния осъществяват един и същ състав на престъплението чл.157, ал.1 от НК. Деянията са осъществени при една и съща обстановка- принуждавал свидетелят да отиде с него на безлюдно място и там извършвал с него насилствени хомосексуални действия. Извършени са и при еднородност на вината – пряк умисъл. Осъществени са по един същи начин, като всяко следващо деяние се явява продължение от обективна и субективна страна на предходното.

 

От събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият В.Р.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, като на 08.07.2016г. около 23,20 часа в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, до бл.601, при условията на реална съвкупност с деянията по т.1 /първа/ и т.2 /втора/, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой мобилен телефон, марка „LG Optimus L-5”, ИМЕЙ № 353089050902630 на стойност 55,00 лева /петдесет и пет лева/ и сумата от 5,00 /пет/ лева, всичко на обща стойност 60,00 /шестдесет/ лева, от владението на Х.Н. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.

Престъплението грабеж е съставно престъпление, състоящо се от две самостоятелни престъпления – принуда и кражба. За да е налице грабеж е необходимо принудата да предшества или да е осъществена едновременно с отнемането на чуждите движими вещи. Принудата е метод, средство за извършване на присвоителното деяние. Принудата се упражнява върху лице, което държи вещите, с цел да бъде сломена съпротивата му и да се отнеме чуждо имущество. Фактически действията на подсъдимия Ч. съответстват на състава на престъплението грабеж. Ч. упражнил физическа принуда, като хванал свидетеля Г. за ръката и го издърпал на неосветено място, встрани от улицата. Подсъдимият въздействал и психически върху свидетеля, т.е. използвал е психическа принуда, като едновременно с използвана сила заплашил свидетеля като му показал нож, който носил в себе си и заявил, че ще го използва.

Насилието и заплашването са сломили волята на свидетеля.

Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно, че отнемат чужди движими вещи без съгласието на владелеца им, като използва за това сила и заплашване. За умисъла за грабеж съдът прави изводите от установените обективни факти – използването на сила за да отдалечи жертвата от мястото, където преминават хора, заплашването с нож, който ще бъде използван в случай на съпротива.Подсъдимият е действал с намерение да присвои чуждите вещи, което обстоятелство се доказва от факта, че се е разпоредил с откраднатите пари и вещи.

 

Съдът оправда подсъдимия В.Ч. по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от началото на месец юни 2016г., в средата на месец юни 2016г. и на 19.06.2016г. в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д.Д.Д. ***, чрез употреба на сила и заплашване.

Оправда подсъдимия Ч. и по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК за това, че на 08.07.2016г. около 16,00 часа в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, зад трафопост, находящ се на ул. „Тракиец”, до детска градина „Делфин”, при условията на реална съвкупност с деянията по т.1 /първа/, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д.Б.К. ***, като употребил сила и заплашване.

 

Съдът счита, че разпоредбите на чл.150 от НК нямат приложение по отношение на лица от един и същи пол. Систематичното място на този текст е в началото на Раздел VІІІ „Разврат” от Глава Втора на НК. Основният текст в раздела е престъплението изнасилване, дефинирано в чл.152 от НК. За да дефинира изпълнителното деяние на престъплението изнасилване законодателят е използвал термина съвкупи - означаващ полов акт между мъж и жена. Същият термин законодателят е използвал и при посочване на изпълнителните деяния на престъпленията по чл.149-154а от НК, което ще рече, че престъпленията могат да се извършат само срещу лица от другия пол. В подкрепа на този аргумент е отменената разпоредба на чл.158 от НК, според която за престъпленията по чл.149-151 и 153 от НК, деецът не се наказва или наказанието не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжът и жената. Нормата на чл.158 от НК е приета с първоначалната редакция на Наказателния кодекс, което подчертава волята на законодателя. В този смисъл е преобладаващата част от решенията на ВС и ВКС. В обратния смисъл са решения, които представляват изключение от правилото.

Установените по делото факти налагат друга правна квалификация. В обвинителния акт е описан фактическия състав на престъплението по чл.157, ал.1 от НК. Подсъдимият следва да се оправдае само, когато извършеното от него деяние не съставлява престъпление въобще, а не, когато деянието не отговаря на правната квалификация, възприета от прокуратурата. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, застъпена с решение  № 16 по н.д. №479/2003 г. І-во нак. отд., решение № 452 по н.д. № 407/2002 г. на І-во нак. отд., решение № 433 по н.д. № 373/2001 г. на І-во нак. отд., решение № 409 по н.д. № 304/2002 г. на ІІ-ро нак. отд., решение №273 по н.д.№221/2000 г., ІІІ н.о./стр.185 от Сб./, решение № 447 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателя Гроздан И., решение № 214 от 14.ХI.1995 г. по н. д. № 99/95 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов, решение № 209 от 4.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 487/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков, както и решение № 119 от 7.06.2006 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 67/2006 г., наказателно отделение, докладчик председателят З. Трифонов.

В тези решения Върховният касационен съд възприема тезата, че оправдателна присъда се постановява само, ако деянието въобще не съставлява престъпление. Този извод се извежда от разпоредбата на чл. 304 от НПК, според която “Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление”.  Последната хипотеза от тази норма изключва възможността деецът да бъде оправдан, когато поведението му съдържа признаците на друго престъпление, а не на това, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът прие, че на подсъдимия са били известни фактите, които се отнасят до състава на престъплението по чл.157, ал.1 от НК, а именно – описано е в обвинителния акт, че подсъдимият е извършил действия на полово удовлетворение, като употребил сила и заплашване спрямо свидетелите Д. и К..  Принуждавал свидетелите да го удовлетворяват с уста.

Следователно той е имал възможност да се запознае със съставомерните обстоятелства по обвинението. Налице е съответствие между обвинението и осъдителната присъда. Подсъдимият е осъден за същото деяние, за което е бил обвинен на досъдебното производство, т.е. той е могъл да се защитава срещу това обвинение и правото им на защита не е нарушено. Освен това осъдителната присъда е постановена за престъпление, наказуемо със същото по вид и размер наказание., каквото е извършването на блудствени действия и не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Подсъдимият Ч. е бил обвинен за престъпления по чл.150, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода. Същото по вид и  размер наказание с минимум две и максимум осем години лишаване от свобода,  предвижда и чл.157, ал.1 от НК .

 

 

                   ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съдът определи на подсъдимия В.Р.Ч. за престъплението по  чл.157, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание от 7 /седем/ години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 8 /осем/ месеца.

За престъплението по чл.157, ал.1, вр. чл.23, ал.1от НК определи наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години.

За престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК определи наказание от 9 /девет/ години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години.

  Определи на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание измежду наложените, като наложи най-тежкото от тях, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 6  /шест/ години.

Увеличи на основание чл.24, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода с  2 /две/ години до общ размер 8 /осем/ години лишаване от свобода.

Определи на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС първоначален строг режим на наложеното наказание лишаване от свобода. Съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като подсъдимият Ч. е осъден на наказание лишаване от свобода повече от пет години, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а” от ЗИНЗС .

Приспадна на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 22.07.2016г., като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

При определяне на наказанията съдът съобрази следното:

Подсъдимият е осъждан за извършено престъпление от общ характер по чл.151, ал.1 от НК, за престъпно съвкупление с малолетно лице. Наложено му е наказание пробация, което не изпълнявал. Това довело до замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Определението на Бургаския окръжен съд по НЧД№209/2016 г. е влязло в сила на 30.03.2016 г. В определения изпитателен срок,  и два месеца след влизане на определението в сила подсъдимият е извършил престъпленията предмет на настоящото наказателно производство.

Неизпълнението на пробационните мерки, наложени по НОХД №3557/2015 г. на БРС говори за пренебрежително отношение към законите и правовия ред в държавата, отсъствие на превъзпитателен процес и критичност към собственото си асоциално поведение.

За период около месец  подсъдимият е извършил пет престъпни деяния. Жертви на престъпленията по чл. 157, ал.1 от НК са деца от непълноценни семейства, които нямат двама родители. Тези деца са особено уязвими и беззащитни. Пострадалият Д. е ресурсен ученик, което означава, той е още по- уязвим и беззащитен.

И тримата пострадали са непълнолетни.

Извършването на престъпленията се откроява с особена бруталност и наглост-нанасял многократно побой на пострадалите К. и Д., заплашвал с ги побой и се заканвал, че ще ги намушка с нож. Престъпленията се отличават с безцеремонно погазване на правата на личността и  личната неприкосновеност.

Подсъдимият Ч. е осъждан за престъпление против половата неприкосновеност на личността.

Фактите от справката за съдимост и обстоятелствата по настоящото дело налагат извода, че Ч. е лице с утвърдени престъпни навици- извършва престъпления и принуждава други, по – малки от него да вършат престъпения. Последното обстоятелство е безспорно доказано, както от показанията на пострадалите  К. и Д., така и от показанията на свидетелите Юмер И./т.1,л.51/- Ч. обичал да тормози и карал децата да крадат, свид. Д. Ч. /т.1,л.53,54/, свид. Т. М./т.1,л.69/.

Дейността на подсъдимия се отличава с престъпна упоритост при извършване на престъпленията - последователно, в продължение на няколко дни извършвал насилствени хомосексуални действия с едно и също лице, в един и същи ден на 08.07.2016 г. извършил престъпление по чл. 157, ал.1 от НК   и грабеж.

Подсъдимият Ч. е лице освен с утвърдена престъпна мотивация и с трайно възприето антисоциално поведение. Свид Д.И. /т.1,л.45/ свидетелства, че „знае  за Ч., че „преджобва” по малки от него и им взема парите и телефоните” Пострадалият свидетел К. твърди, че ги карал „да му правят пари”. Нанасял публично побой на по-малките деца. Тези обстоятелства са заявени от няколко свидетели - Юмер И./т.1,л.51/- „Ч. обичал да тормози”, свид. Д. Ч. /т.1,л.53,54/, свид. Т. М./т.1,л.69/, С.В./т.1,л.57/- съжалявал М., защото Ч. го биел периодично, свид.К.И. /т.1,л.56/- „Ч. нанасял публично побой на по-малките от него”. Подсъдимият упражнявал системен тормоз върху пострадалите – свид. Н.Р. – „Ч. редовно биел Д. и му вземал парите”.

Ударил публично, с шамар по-възрастна от него жена – бабата на свид. Д.Д., защото се опитала да защити внука си.

Престъплението грабеж е извършено с користна цел. Извършването на престъплението е мотивирано от стремежа да се намерят пари за да се играе хазарт. Свид. С.В./т.1,л.41/ сочи, че след грабежа подсъдимият се върнал отново в казиното. Други свидетели също твърдят, че Ч. е търсил пари за да играе на машините.

Освен, че извършил престъпленията Ч. правил всичко възможно да злепостави пострадалите и публично да ги унижава. Да унижава тяхната чест и човешко достойнство. Той разказал на всичките си познати какво е накарал да вършат Д. и К., снимал видеоклипове от престъпните посегателства с телефона си и после ги показвал на познатите си. С действията си целял допълнително да унижи и настрои останалите деца срещу постаралите – свид.М.Ф. /т.1,л.73-75/- „децата наричали педераст Д.Д. и го биели”. В същият смисъл са и показанията на свидетелката Д. Терзиева /т.1,л.77/.

След започване на разследването по делото подсъдимият не променил поведението си. Напротив продължил със заплахите си спрямо свидетелите. Свидетелят Т. М. съобщава/т.1, л.61/, че Ч. заплашвал свидетеля К., защото уведомил полицията за извършеното срещу него посегателство.

Бруталното, престъпно и арогантно поведение на подсъдимия Ч. при извършването на престъпленията по чл. 157, ал.1 от НК се отразило крайно негативно върху душевното състояние на свидетелите Д.Д. и Д.К.. Според заключението на съдебната психолого–психиатрична експертиза и двамата са получили остра реакция на постравматично разстройство, констатирано от вещите лица месеци след деянията /т.1,л.136,147/.

От установените по делото факти съдът прави своя извод за личността на подсъдимия. Той се отличава с грубо незачитане на законите и правовия ред в държавата. Проявява качества на жестокост, нанасяйки брутален побой на свидетелите Д. и К.. У него липсва всякакво чувство за човечност, съчувствие и солидарност. Вместо да помага на по-малките и беззащитните деца, той ги малтретира. Показва пренебрежително отношение към установените в обществото морални норми – ударил с шамар възрастна жена – бабата на свид. Д.. Демонстрирал наглост и безнаказаност като публично нанасял побой на други граждани. Тези обстоятелства и обремененото съдебно минало определят подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност.

Всички посочени обстоятелства съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия.

Съдът счита че по делото не е налично нито едно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Съдът не приема за смекчаващи отговорността обстоятелства, твърдяното от защитника на подсъдимия че същият има малко дете и трябва да се грижи за него. Човек, който полага грижи за децата си не върши престъпления, не малтретира чужди деца, не ходи на играе хазарт, а си търси работа, работи и насочва усилията си за благополучието на семейството си. Младата възраст на подсъдимия не е оправдание за извършването на брутални престъпления срещу личността. Здравословното състояние на баща на подсъдимия няма отношение към неговата наказателна отговорност. Съдът намира изразеното съжаление за неискрено и продиктувано от желание да се смекчи наказателната отговорност на подсъдимия. Упоритостта с която са извършвани престъпленията сочи към обратен извод. Заплашването на свид.К. след като е уведомил полицията също сочи към този извод.

При констатираните факти съдът определи наказанията при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и определи наказанията над средния размер и по близки до максимума. Специално за престъплението грабеж следва да се отчете, че същото се извършва често на територията на страната. В голяма част от случаите пострадалите са малолетни и непълнолетни лица. Подсъдимият е извършил грабежа, завършвайки серията от престъпни посегателства. Видима е нарастващата агресивност, бруталност, наглост и безцеремонност от страна на подсъдимия при извършване на престъпните посегателства. Дейността му е насочена към извършването на все по-тежки престъпления. Заради това съдът определи най – тежко наказание за престъплението грабеж.

Приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и намали наказанията с една трета. Определи общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода.

Съдът намери, че това наказание няма постигне целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. Воден от указанията, дадени с Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС, съдът обсъди  въпроса, дали наказанието, наложено съобразно разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК, съответства на всички престъпления от съвкупността и дали то не следва да се увеличи с оглед разпоредбата на чл. 24 НК. Като взе предвид предишното осъждане на подсъдимия – също срещу половата неприкосновеност на личността; броят на престъпленията от съвкупността – пет отделни деяния, представляващи три престъпления; тяхната последователност – налице е ескалация на престъпните посегателства, извършени са от по-леко наказуеми към по-тежко наказуеми престъпления; времето на извършването – престъпленията са извършени интензивно за кратък период от време; характерът и тежестта на престъпления – престъпленията са насочени срещу личността и собствеността на непълнолетни лица и трите са тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93,т.7 от НК и въобще всички обстоятелства,посочени по-горе в настоящите мотиви, при които са извършени в престъпленията, намери, че размерът на наказанието следва да се увеличи с две години до осем години лишаване от свобода. Съдът счита, че това наказание ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления.

Наказанието е съобразено с високата степен на обществена опасност личността на подсъдимия и степента на обществена опасност на извършените от него престъпления. Предвид на това съдът счита, че подсъдимият Ч. следва да бъде изолиран за по-дълъг период от обществото като се наблегне основно на тази цел от наказанието, която е насочена към отнемане на възможността на осъдения да върши други престъпления. Поради това съдът прецени, че за да се изпълнят целите на наказанието, и най -вече да му се отнеме  възможността да върши други престъпления и да се въздейства превъзпитателно върху него, с оглед индивидуализацията на наказанието подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер, посочен  по-горе в настоящите мотиви. При определяне на размера на наказанието съдът съобрази също, че този вид престъпления са с висока степен на обществена опасност и следва да се санкционират строго. Размерът на наказанието е обществено оправдан и с оглед генералната превенция - да се изпрати предупреждение към останалите членове на обществото, че този вид престъпления ще се наказват с цялата строгост на закона.

 

                ІV. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

Съдът намери за основателен и напълно доказан искът на гражданския ищец Д.Б.К.,  чрез неговия баща и законен представител Б.А.К. и осъди подсъдимия В.Р.Ч. да му заплати сумата от 10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди.

Гражданският иск на ищеца К. е напълно доказан по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. Престъпното деяние на подсъдимия е в причинна връзка с претърпените от пострадалия неимуществени вреди. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, ищецът е претърпяла значителни неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното от Ч. престъпление. Относно размера на дължимото от подсъдимия обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното: Пострадалият К. е преживял посегателство върху половата си неприкосновеност. Подсъдимият е осъществил насилствено хомосексуално действие с ищеца. Преживял е огромно унижение и душевна болка. Подсъдимият публично е унижил пострадалия като разпространявал обстоятелствата по престъплението и показвал на общи познати видеоклип с хомосексуалните действия. С престъпното деяние подсъдимият е причинил на ищеца дълбока психическа травма. В характеровата му сфера ще останат черти на неувереност, лабилност, усещане за непълноценност, за унижение. Според заключението на вещите лица престъплението, извършено от подсъдимия е предизвикало остра реакция на посттравматично психическо разстройство. Нанесен и е жесток побой. Подсъдимият е заплашвал пострадалия с нож, отправял закани да го използва. Отчитайки всички тези обстоятелства и по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът прецени, че предявения граждански иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер и осъди подсъдимият Ч. да заплати на Д.К., действащ със съгласието на баща си си и законен представител Б.А.К. сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане.

Върху сумата не е присъдена законната лихва, тъй като тя не е поискана с молбата и с заключителната предоария.

 

Накрая съдът се занима и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия В.Р.Ч. да заплати на Д.Б.К., чрез неговия баща и законен представител Б.А.К., направените по делото разноски в размер на 600,00 /шестстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия В.Ч., да заплати по сметка на Районен съд Бургас сума в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъди подсъдимия В.Р.Ч., на основание чл.189, ал.3 от НПК, за заплати по сметка на ОД на МВР гр. Бургас сумата в размер на 1239,32 лева /хиляда двеста тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева по сметка на Районен съд Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

С присъдата съдът се произнесе и по веществените доказателства по делото, а именно:

Отне в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК вещественото доказателство, приложено по делото - 1бр. нож тип „Пеперуда”, тъй като същият е послужил за извършване на престъпленията. С този нож подсъдимият заплашвал свидетелите и ги принуждавал към насилствени хомосексуални действия. С него извършил и грабежа.  Вещественото доказателство, поради липсата на стойност и възможна употреба следва да бъде унищожено по реда на ПАС.

Вещественото доказателство: 1бр. мобилен телефон марка „Нокия” с ИМЕЙ № 358121050976069, след влизане на присъдата в сила да се върне на подсъдимия В.Р.Ч..

 

 

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.  

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.